Присъда по дело №240/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова
Дело: 20222000600240
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222000600240 по описа за 2022 година
На основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 21/23.09.2020 година, постановена по НОХД №
263/2019 година по описа на Окръжен съд Сливен в наказателно-
осъдителната част, в частта относно приложението на разпоредбите на чл.23,
ал.1 и ал.3 от НК и на чл.68, ал.1 от НК, както и в частта досежно разноските
и вместо това
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Я. – роден на *** в гр.***, живущ в град
***, ул.“***, ***, *** гражданин, с *** образование, ***, ***, ***, ЕГН
**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 27.12.2018 г. в гр. ***, произвел и
държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: 0,134
грама метамфетамин, със съдържание на активно действащия компонент
48,10%, 0,034 грама метамфетамин, със съдържание на активно действащия
компонент 0,20%, 0,011 грама метамфетамин, със съдържание на активно
действащия компонент 47,30%, 0,816 грама метамфетамин, със съдържание
1
на активно действащия компонент 2,10%, 0,025 грама метамфетамин, със
съдържание на активно действащия компонент 1,60%, 0,186 грама
метамфетамин, със съдържание на активно действащия компонент 51%,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.
1, алт. 1, предл. 1 и предл. 4 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Я. с установена по делото самоличност
ЗА НЕВИНОВЕН и в това, че на 27.12.2018 г. в гр. ***, без надлежно
разрешително държал прекурсори: 24 мл /27,850 грама/ солна киселина, 0,145
литра /148,730 грама/ солна киселина; 0,256 литра /188,580 грама/ смес от
органични разтворители толуен /толуол, метилбензол, фенил, метан/ и
диетилов етер; 0,065 грама ефедрин /псевдоефедрин; 467,560 грама натриева
основа; 17,830 грама натриева основа; 77,640 грама натриева основа; 4,5 мл.
/2,750 грама/ натриева основа; както и материали: 0,790 литра /1229,210
грама/ фосфорна киселина; 0,027 грама червен фосфор; 0,041 грама червен
фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 0,40%;
4,690 грама червен фосфор; 2,802 грама червен фосфор с наличие на
метамфетамин със съдържание на метамфетамин 1,20%; 2,000 грама йод;
0,360 литра /237,070 грама/ смес от органични разтворители; 0,288 литра
/215,980 грама/ смес от органични разтворители за производство на
високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с цел разпространение,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.2, предл.1 и 3, вр. изр.1, ал.1, предл.4 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на
Република България в 15 - дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И по Присъда № 1 от 09.01.2023 г., постановена по ВНОХД № 240/2022
г. по описа на Апелативен съд Бургас:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на упълномощения защитник на подсъдимия
А. С. Я. – адвокат Г. Х. от АК - ***, против Присъда № 21/23.09.2020 г., постановена
по НОХД № 263/2019 г. по описа на Окръжен съд ***.
С присъдата, подсъдимият А. С. Я. с ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 27.12.2018 г. в гр.***, произвел и държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество: 0,134 грама метамфетамин със съдържание на
активно действащия компонент 48,10 %, 0,034 грама метамфетамин със съдържание на
активно действащия компонент 0,20 %, 0,011 грама метамфетамин със съдържание на
активно действащия компонент 47,30 %, 0,816 грама метамфетамин със съдържание на
активно действащия компонент 2,10 %, 0,025 грама метамфетамин със съдържание на
активно действащия компонент 1,60 %, 0,186 грама метамфетамин със съдържание на
активно действащия компонент 51 %, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1,
алт.1, предл.1 и предл.4 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от две години и глоба в размер на 5 000 лева.
Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс.А. С. Я. за
виновен и в това, че на 27.12.2018 г. в гр.***, без надлежно разрешително държал
прекурсори: 24 мл /27,850 грама/ солна киселина, 0,145 литра /148,730 грама/ солна
киселина; 0,256 литра /188,580 грама/ смес от органични разтворители толуен /толуол,
метилбензол, фенил, метан/ и диетилов етер; 0,065 грама ефедрин/псевдоефедрин;
467,560 грама натриева основа; 17,830 грама натриева основа; 77,640 грама натриева
основа; 4,5 мл /2,750 грама/ натриева основа; както и материали: 0,790 литра /1 229,210
грама/ фосфорна киселина; 0,027 грама червен фосфор; 0,041 грама червен фосфор с
наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 0,40 %; 4,690 грама
червен фосфор; 2,802 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със
съдържание на метамфетамин 1,20 %; 2,000 грама йод; 0,360 литра /237,070 грама/
смес от органични разтворители; 0,288 литра /215,980 грама/ смес от органични
разтворители, за производство на високорисково наркотично вещество -
метамфетамин, с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1,
изр.2, предл.1 и 3, вр. изр.1, ал.1, предл.4 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подс.А. С. Я. едно общо
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към общото наказание
лишаване от свобода за срок от три години наказанието глоба в размер на 20 000 лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, наложено на подс.А. С. Я. с
присъда № 9 от 10.05.2016 г. по НОХД № 189/2016 г. на Районен съд Раднево, което да
изтърпи при първоначален строг режим и отделно от общото наказание три години
лишаване от свобода по настоящото дело.
С присъдата, подс.А. С. Я. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР ***
сумата от 704,39 лева, представляващи направени разноски по делото в досъдебното
1
производство, както и да заплати по сметка на ***ския окръжен съд сумата от 29,74
лева, представляващи направени разноски по делото в съдебната фаза.
С присъдата са отнети в полза на държавата веществените доказателства,
предадени на Централно митническо управление с приемо-предавателен протокол №
62310 от 12.04.2019 г.
В жалбата се прави твърдение за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за
непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложените наказания.
Посочените твърдения не са подкрепени с конкретни аргументи. Такива са изложени в
депозираното от упълномощения защитник писмено допълнение към въззивната
жалба. Там се съдържат подробни съображения, с които защитникът аргументира
релевираните срещу атакувания съдебен акт доводи. Според защитника, образувано по
реда на НПК досъдебно производство няма, т.к. извършеният пред съдия разпит на
св.И. И., считан за първото действие по разследването и за образуващо наказателното
производство бил опорочен, тъй като не била налице изискуемата се неотложност за
провеждането му. Посочва, че извършеното претърсване и изземване е в нарушение на
процесуалния закон, както поради липсата на реална неотложност за тяхното
осъществяване, така и поради участието в тях на две поемни лица, които се намират в
служебна зависимост от МВР и са били на служба по време на извършеното
процесуално-следствено действие. Оспорва становището на първия съд за допусната
очевидна фактическа грешка досежно изписаната в приемо-предавателния протокол №
62310 на ЦМУ дата на изземване на процесните вещества и материали, поради което и
счита, че процесните вещества и материали в действителност са били намерени и
иззети на 29.11.2018 г., т.е. преди образуване на досъдебното производство и месец
преди извършване на процесуално-следственото действие в процесния имот -
27.12.2018 г. Така също, защитата възразява срещу дадената от окръжния съд оценка за
достоверност на показанията на св.Т. Д., според които подсъдимият е изготвил на
27.12.2018 г. наркотични вещества и отивал да носи поръчка за такива в кв. „Даме
Груев” с таксиметров автомобил, т.к. свидетелят не е присъствал на производство на
наркотични вещества от подсъдимия, нито последният е заловен в хода на такъв
производствен процес, нито в СРС-та има разговор, който да установява, че
подсъдимият произвежда, предлага, пласира, разпространява наркотични вещества,
нито има събрани свидетелски показания досежно подобно обстоятелство. Изразява
критично отношение към несъблюдаването от страна на съда на служебното начало в
наказателния процес, в резултат на което са останали неизяснени въпросите къде са се
намирали останалите обитатели на процесния имот и какво е тяхното отношение към
намерените в имота вещи и материали. Заявява, че в случая разследващите органи
умишлено не са взели дактилоскопни следи от иззетите вещи, както и сравнителни
образци от останалите обитатели на имота, като по този начин са целели да се вмени
държането на всичко иззето от процесния имот на подсъдимия. Изрично подчертава, че
при разпита в съдебната фаза св.И. се е отказал от досъдебните си показания, като
заявил, че същите се отнасят за друго лице, което е автор на друго деяние - предмет на
друго дело, като след прочитане на показанията на св.И. в първоинстанционното
съдебно следствие, същият изрично е отрекъл да е купувал произведени от подсъдимия
наркотици. Отправя критика към съда, че е придал доказателствено значение на
ръкописен текст, изписан от подсъдимия в момент, когато той не е имал защитник.
Изтъква като съществен пропуск в досъдебното производство и в доказателствената
дейност на съда неназначаването на психолого-психиатрична експертиза, която да
2
установи зависимостта на подсъдимия от наркотични вещества, способността му да
възприема обективно случващото се, да възпроизвежда факти от действителността, да
дава адекватна оценка на извършеното от него и въз основа на това да се прецени
възможността му да ръководи постъпките си и да проявява умисъл. Така защитникът
намира, че всичко, съдържащо се в материалите по делото, е нещо различно от
досъдебно производство, един незаконосъобразен сбор от извършени действия, който
не е бил изначално годен да доведе до образуване на НОХД. Характеризира действията
по разследване като „процесуално безобразие”, а постановената осъдителна присъда
намира за незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните
и процесуални разпоредби, поради което моли за отмяна на атакуваната присъда и за
оправдаване на подсъдимия.
Производството пред настоящата инстанция е трето по ред.
При предходните две въззивни производства, апелативният съд със свои
решения е потвърдил първоинстнационната присъда на ОС *** изцяло. Висшата
юрисдикция по наказателни дела е постановила две решения - Решение №
60237/29.12.2021 г. по н.д. № 896/2021 г. и Решение № 50139/09.11.2022 г. по к.н.д. №
559/2022 г., II н.о., като с тях е отменила въззивните решения на Апелативен съд
Бургас. С първото отменително решение на ВКС са дадени задължителни указания за
нова внимателна преценка годността на Протокола за претърсване и изземване и на
показанията на разпитания по делото свидетел И. И., за което и да бъдат събрани
доказателства за съдимостта му, както и да се обсъдят и преценят всички онези
доказателства, които биха могли да установят връзката между намерените и
изследваните от химическата експертиза вещества и материали. Във второто
отменително решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на
делото съдът да изключи от годната за ценене доказателствена съвкупност протокола
за претърсване и изземване на наркотичните вещества в жилището на подсъдимия, като
намери възможен алтернативен доказателствен път за евентуално установяване на
дължими съставомерни факти. Във второто решение, ВКС посочва също, че на
документално ниво указанието, дадено от първия касационен състав да се събере
информация за предишното ***е на св.И. И., която да се обсъди в контекста на
дадените от него показания, е изпълнено, но изразява резерви относно правилността на
събраната информация на фона на зададените в първото отменително решение
обстоятелства, за които е била необходима. Така също, указанията са за отговор от
съда на релевантни за изготвяне на въззивен акт въпроси, включително предвид
въздигнатите пред него относими доводи по жалбата.
В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на Апелативна
прокуратура - Бургас изразява становище, че съдебният акт е правилен,
законосъобразен и справедлив както по отношение на дължимото към фактите и
правото, така и при отмерване на наказанието на подсъдимия така, че да съответства на
целите поставени с чл.36 от НК, поради което моли за неговото потвърждаване.
Намира въззивната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Счита, че
мотивите на Окръжен съд - *** са съответни на осъдителния диспозитив и в пълен
обем дават отговор на въпроса, защо съдът е признал за виновен подсъдимия Я. по
повдигнатите му обвинения по чл.354а НК, като е направил обективен и обоснован
правен извод относно обективната и субективна съставомерност на деянията на
подсъдимия. Преценява, че на досъдебното производство и в съдебната фаза не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че
3
изключването от доказателствената съвкупност на Протокола за претърсване и
изземване от 27.12.2018 г., което е в изпълнение на задължителните указания на ВКС,
не води до промяна в крайния извод за виновност на подсъдимия в извършване на
вменените му във вина престъпни деяния, т.к. останалите събрани и проверени по
делото доказателства са достатъчни и годни да докажат обвинението в пълнота.
Преценя, че не са налице основания за проява на допълнително снизхождение от
настоящия съдебен състав при индивидуализация на наказанията, които и така са
определени в минималния предвиден в закона размер за извършените от подсъдимия
престъпления. Като заключава, че обжалваната осъдителна присъда е обоснована и
законосъобразна, а наложените с нея наказания са определени при изключителен
превес на смекчаващите обстоятелства и в рамките на предвидените минимуми,
предлага да се потвърди изцяло атакувания съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея и моли съда да я уважи по изложените в нея и в писменото
допълнение съображения. Твърди, че събраните по делото доказателства, включително
и гласните такива, събрани в съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция,
не доказват подсъдимият да е държал, произвел и разпространил наркотично вещество.
Счита, че при изключване в изпълнение на задължителните указания на ВКС, от
доказателствената съвкупност на протокола за претърсване и изземване, обвинителната
теза е разколебана и това не е преодоляно и чрез разпита на свидетелите П. и С. пред
въззивния съд. По отношение на приобщената справка за съдимост на св.И., както и на
протокола от съдебното заседание по НОХД № 41/2019 г. на ОС *** заявява, че по
делото на ОС *** свидетелят е бил с мярка за неотклонение задържане под стража за
периода от 06.07.2018 г. до 02.12.2018 г., т.е. към момента /29.11.2018 г./, в който
същият е давал показанията си пред съдия по настоящото село, този свидетел е бил с
ограничено право на свободно придвижване. Видно от представения протокол по
НОХД № 41/2019 г. на ОС *** било, че на 29.11.2018 г., св.И. е свидетелствал пред
съдия в присъствието на наблюдаващ прокурор Пл. С., който прокурор е наблюдаващ
прокурор както по посоченото дело номер 41/2019 г. на ОС ***, така и по настоящото
наказателно производство. Установявало се също и, че след разпита на свидетеля И. И.
прокурорът е сключил споразумение с него. Всичко това, според защитата предполага
основание за недостоверност на показанията на свид.И., които са кредитирани от
първоинстанционния съд. Моли съда при проверка годността на показанията на св.И.,
дадени от него на 29.11.2018 г. в хода на досъдебното производство пред съдия, да
бъде взето предвид Решение по дело С 348/2021 г. на СЕС, в което е решен въпросът
относно съответствието на чл.8, ал.1 и чл.6, ал.1 от Директива 2016/343 и чл.47, ал.2 от
Хартата за основните права на ЕС, с текста на чл.281 от НПК на Република България,
като в резултат тези показания да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. В
продължение защитата намира, че липсват преки и косвени доказателства
установяващи подсъдимият да е упражнявал фактическа власт върху наркотика
намерен в дома му с адрес гр.***, ул.”Х. М.” № *, тъй като не е установено кога е
внесен, нито дали е произведен там, още по-малко от кого. Навежда довод, че не е
установено дали процесният имот е ползван разделно и дали другите живущи в имота
към датата на извършване на претърсването и изземването, имат отношение към
намерените предмети намиращи се в различни вещи и в различни стаи. Изразява
становище, че не са събрани фактически данни доказващи и специалната цел за
разпространение. В тази връзка моли въззивният съд да отмени обжалваната
присъдата.
4
В личната си защита подс.А. Я. се придържа съм становището на своя
защитник.
В дадената му от съда последна дума моли да бъде оправдан.
Апелативен съд Бургас след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, пледоариите на прокурора и защитника на подсъдимия и съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши проверка на обжалваната
присъда, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо
право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по
същество се преценя като основателна.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се явява в
съответствие и не се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Апелативният съд като извърши необходимия собствен обективен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства при стриктно спазване на
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и съобрази задължителните
указания на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, дадени в
постановените от нея решения по делото, приема за установено по безспорен и
категоричен начин от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А. С. Я. е роден на *** в град ***. Към месец декември 2018 г.
живеел в град ***, на ул. „Х. М.” № *, бил безработен, ***, живеел на семейни начала с
А.ия Я. Я., от съжителството с която имат едно дете - С., родено на **.**.**** г.
Същият е ***, с българско гражданство, има завършено *** образование, специалност
„Компютърни системи и технологии”.
На посочения адрес в гр.***, ул.”Х. М.” № *, където подсъдимият живеел, били
регистрирани като живущи и бащата на подсъдимия - Ст. Г. Я., както и сестра му Н.
С.а Я.а. Последните двама не живеели постоянно на адреса, но често пребивавали на
същия, като сестрата всяка седмица за по няколко дни живеела там.
В посочения времеви период – 2018 година, подсъдимият А. Я. употребявал
наркотични вещества. В тази връзка попаднал в полезрението на органите на
полицията, които започнали да проявяват интерес към него и да го наблюдават. С тази
оперативна дейност бил натоварен полицейския инспектор от сектор „Криминална
полиция” към ОД на МВР *** по линия наркотици - свидетелят Т. Д.. Той започнал да
наблюдава обитаваното от подсъдимия и приятелката му жилище и установил, че
същото се посещава от лица от криминалния контингент. Била събрана оперативна
информация, според която подсъдимият произвеждал и държал наркотични вещества с
цел разпространението им. Спрямо него започнало експлоатирането и на СРС.
На 27.12.2018 г., около обяд, подс.А. Я. по интернет поръчал таксиметров
автомобил. На полицейски служители, двама от които свидетелите М. С. и Х. П., била
сведена оперативна информация, че подсъдимият е произвел и имал намерението да
разпространи наркотично вещество. Същите получили разпореждане да задържат
подсъдимия, което и изпълнили като го задържали в момента на качването му в
таксиметровия автомобил. Последният бил управляван от свидетеля Н. Ж. А.. При
задържането подс.Я. бил запитан дали у него се намират забранени вещества, на което
той отговорил, че в него се намират 3 броя полиетиленови пликчета с еднакви размери
- 4 см х 4 см, всяко със съдържание жълтеникавокафяво кристалообразно вещество.
5
Тези пликчета били предадени от подсъдимия по-късно същия ден с Протокол за
доброволно предаване от 27.12.2018 г., който протокол бил изготвен/съставен от
разследващ полицай Пл. П. при РУ на МВР ***. В този протокол, подс.Я.
собственоръчно записал: „В две от пликчетата има два вида киселини, а в третото -
метамфетамин.”. С втори протокол от 27.12.2018 г. за доброволно предаване, подс. А.
Я. предал доброволно и един мобилен апарат марка и модел „Huawei P20 Lite", черен
на цвят, с поставена в него СИМ карта на МТЕЛ.
Полицейските служители, намирали се на място, заедно със свидетеля М. С.,
предприели действия за обезпечаване адреса на къщата/дома, където живеел подс.Я.,
като влезли вътре, а свидетелят Х. П. останал отвън пред къщата заедно с подсъдимия.
Начинът, по който полицейските служители влезли/проникнали в дома на подсъдимия,
не се установява, като разпитани за това в качеството им на свидетели, същите не
могат да посочат по какъв начин са сторили това. В жилището била приятелката на
подсъдимия – св.А.ия Я., която била изненадана от идването на полицейските
служители. За случая бил уведомен разследващия полицай Пл. П. от РУ на МВР ***,
който заедно с оперативно-следствена група посетил адреса на подсъдимия, което
станало не по-рано от половин-един час след уведомяването му. Разследващият
извършил претърсване и изземване в обитаваното от подс.Я. жилище в гр. ***, на
ул.”Х. М.” № *, като изготвил и протокол за това. За поемни лица били избрани лицата
П. Д. – охрана в ОД на МВР *** и М. М. – системен оператор в РУ на МВР ***, които,
за да осъществят действията и реализират качеството си на поемни лица, били взети от
местоработата им и откарани на адреса на подсъдимия. От показанията на поемното
лице – св.М. се установява, че при повикването й за поемно лице й било съобщено, че
"случая касае нарколаборатория".
В показанията си, поемните лица П. Д. и М. М. и полицейските служители – М.
С. и Х. П. – инспектори в сектор „КП“ в ОД на МВР ***, разпитани в качеството на
свидетели, заявяват, че не могат да посочат нито какво точно е установено/намерено
при претърсването, нито количеството му, нито пък какво е било иззето от
разследващия полицай. Заявяват, че за намерените при претърсването вещи им било
казано, че били наркотици – пико, и прекурсори. От разпита на поемните лица се
установява, че подписите, положени в протокола на място за поемни лица, са техни.
Видно от приложеното на л.54-л.56 от делото от Досъдебното производство
Постановление за назначаване на физико-химическа експертиза, предметът на
изследване от експертизата е предаден на експерта от ст. разследващ полицай И. И.
към ОД на МВР ***.
От заключението по назначената по делото физико-химическа експертиза по
протокол № 31 от 05.03.2019 г. /л.57-л.66 от ДП/, се установява, че така предадените от
ст. разследващ полицай И. И. към ОД на МВР *** за изследване предмети/обекти
съставляват метамфетамин, прекурсори и материали за производство на
метамфетамин. Относно изследваните обекти по т.18.1, т.18.2 и т.18.3 от експертизата,
за които е отразено като „предадени с протокол за доброволно предаване“, вещото
лице е установило, че първите два от тях съставляват хранителна добавка метилсуфол,
а третият съставлява 0,186 грама метамфетамин със съдържание на активно
действащия компонент 51 %.
От заключението по протокол № 5 от 04.01.2019 г. за назначената по делото
техническа експертиза /л.44-л.45 от ДП/ е видно, че поради липса на ПИН-код,
съдържанието на мобилния телефон, предаден от подсъдимия, не е могло да бъде
6
установено и изследвано от експерта, вследствие на което последният не е могъл и да
даде отговор на поставените му задачи. С Постановление от 08.01.2019 г. на ОП-***,
мобилният телефон бил върнат на подс.Я..
От приложената по делото Справка за съдимост се установява, че подс.Я. е ***
с присъда № 9 от 10.05.2016 г., в сила от 17.10.2016 г., постановена по НОХД №
189/2016 г. на Районен съд Раднево. С нея е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни доказателства – обясненията на подс.Я., дадени от него в хода на
проведеното по делото пред първия съд съдебно следствие, показанията на
разпитаните по делото свидетели П. Д., М. М., Н. Ж. А. и част от показанията на Т. Д.,
дадени от тях в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд,
показанията на свидетелите М. С. и Х. П., дадени от тях в хода на проведеното съдебно
следствие пред въззивния съд, показанията на св.И. И., дадени от него в хода на
проведеното пред първия съд съдебно следствие; от писмените доказателства,
приложени по делото, а именно: справка за съдимост на подс.Я. /л.10-л.11 от ДП/,
протокол от 27.12.2018 г. за доброволно предаване от А. Я. на един мобилен апарат
марка и модел „Huawei P20 Lite", черен на цвят, с поставена в него СИМ карта на
МТЕЛ /л.33 от ДП/, протокол от 27.12.2018 г. за доброволно предаване от А. Я. на 3
броя полиетиленови пликчета с еднакви размери 4 см х 4 см, всяко със съдържание на
жълтеникавокафяво кристалообразно вещество /л.34 от ДП/, копие от нотариално
заверена декларация за припознаване /л.79 от ДП/, диплома за *** образование и
приложение към нея /л.76-л.79 от съдебното дело/, диплома за средно образование
/л.80-л.81 от съдебното дело/, удостоверение за раждане на Стелиян А.ов Я., писмо-
отговор от Община *** за предоставяне на данни от регистъра на населението
„Национална база данни”, писмо - отговор от „Изипей” АД с приложена справка /л.97-
л.100 от НОХД № 263/2019 г./, писмо - отговор от „Дорис” ООД с приложена справка
/л.102-л.105 от НОХД № 263/2019 г./, писмо - отговор от Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-*** с приложени справки /л.140-л.141 от НОХД № 263/2019
г./ и служебна бележка от клиничен психолог Ц. за подс.Я.; от заключението на
назначената по делото физико-химическа експертиза по протокол № 31/05.03.2019 г.
/л.57-л.66 от ДП/ и техническа експертиза по протокол № 5 от 04.01.2019 г. /л.44-л.45
от ДП/, както и от веществените доказателства и веществените доказателствени
средства.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подс.Я., дадени от него в хода на
проведено съдебно следствие пред първоинстанционния съд, показанията на
разпитаните по делото свидетели П. Д., М. М., Н. Ж. А. и част от показанията на Т. Д.,
дадени от тях в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд,
показанията на свидетелите М. С. и Х. П., дадени от тях в хода на проведеното съдебно
следствие пред въззивния съд, както и показанията на св.И. И., дадени от него в хода
на проведеното пред първия съд съдебно следствие, т.к. същите са последователни и не
противоречат едни на други по отношение на въпросите, за които се отнасят, респ.
досежно главния факт на доказване в процеса. Освен това, не стоят изолирано от
останалия събран по делото и годен за кредитиране доказателствен материал и като
такива спомагат за изясняване на обективната истина по делото.
7
Съдът не кредитира с доверие само тази част от показанията на свидетеля –
полицейски служител Т. Д., дадени от него пред окръжния съд, в която твърди, че на
инкриминираната дата – 27.12.2018 г. установил, че подсъдимият произвежда
наркотични вещества, т.к. в тази част показанията на свидетеля стоят изолирано от
останалата годна за ценене доказателствена маса.
Като съобрази указанията на ВКС, дадени в отменителните негови решения по
делото, настоящият състав на въззивния съд извърши прецизен самостоятелен анализ
на доказателствата, събрани в посока оценка на достоверността на показанията на
свидетеля И. И.. В хода на предходното - второ по ред въззивно съдебно следствие, в
изпълнение указанията на ВКС, апелативният съд е изискал справка за съдимост на
св.И. Г. И.. От същата се установяват две негови ***ия - едното за престъпление по
чл.130 от НК, извършено на 17.01.2016 г., а другото - по НОХД № 41/2019 г. по описа
на ОС *** - за две деяния, които са извършени на 04.07.2018 г. и осъществяващи
престъпния състав по чл.354а от НК с изпълнителни деяния „произвел и държал с цел
разпространение”, както и „държал прекурсори”. От представеният от защитника в
съдебното заседание пред настоящия състав на въззивния съд Протокол от открито
съдебно заседание по НОХД № 41/2019 г. на ***ски окръжен съд, е видно, че св.И. и
наблюдаващия посоченото дело прокурор /който е и наблюдаващ настоящото ДП
прокурор/, са постигнали споразумение за решаване на делото. Освен това се
установява, че към датата, на която свидетелят И. е давал показанията си пред съдия по
настоящото досъдебно производство /на 29.11.2018 г./, той е бил с мярка за
неотклонение, ограничаваща свободното му придвижване, наложена му по
досъдебното производство, във връзка, с което е образувано НОХД № 41/2019 г. на ОС
*** и впоследствие – на 02.12.2018 г. - освободен.
Изводът от тези данни е, че към 2018 г. свидетелят И. И. е имал пряко
отношение и сам е произвеждал и държал наркотични вещества /за което е осъден/,
поради което нелогично и неубедително се явява твърдението му да е поръчвал на друг
– в случая на подс.Я., да му произвежда наркотици, както и да купува от него такива –
така, както св.И. твърди в показанията си, дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство. Ето защо, въззивният съд прецени тези показания на св.И. за
недостоверни, поради което не ги кредитира с доверие. Коментираната алогичност на
тези показания, в съвкупност с установеното по делото реализирано споразумение
между свидетеля и наблюдаващия прокурор по НОХД 41/2019 г. на ОС ***
/наблюдаващ и по настоящото дело/, както и промяната на мярката за неотклонение на
свидетеля от ограничаваща правото му на свободно придвижване в по-лека такава,
само няколко дни след като е дал показанията си на 29.11.2018 г., разколебава в
значителна степен тяхната обективност. Съвкупната оценка на тези обстоятелства в
конкретната процесуална ситуация, навежда извод за компрометираността на тези
гласни доказателства.
В изпълнение на задължителното указание на ВКС, дадено в последното
отменително Решение № 50139/09.11.2022 г. по к.н.д. № 559/2022 г., II н.о., настоящият
въззивен състав не кредитира и изключи от годната за ценене доказателствена
съвкупност Протокола за претърсване и изземване от 27.12.2018 г. Последният, с оглед
указаното от висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела, е негодно писмено
доказателствено средство, т.к. при провеждане на процесуално-следственото действие
по „претърсване и изземване“ в жилището, обитавано от подсъдимия, не е била налице
хипотезата на неотложен случай. Следователно, извършеното претърсване и изземване,
обективирано в протокола, е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.161 от
8
НПК. За да се извърши претърсване и изземване с предварително разрешение на съдия
е необходимо наличието на образувано досъдебно производство – съгласно посочената
разпоредба. По настоящото дело досъдебното производство е било образувано на
29.11.2018 г., на осн.чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването –
разпит на свидетел. В този разпит, проведен по реда на чл.223 от НПК, свидетелят И.
И. е посочил поименно подс.А. Я. като лице, на което давал поръчки за производство
на пико. Посочил е телефонния номер и адреса му, напълно съвпадащ с адреса, на
който в действителност живеел подсъдимия. При това положение, процесуалното
действие „претърсване и изземване“ в дома на подсъдимия било извършено едва на
27.12.2018 г. С оглед на тези обстоятелства, извършеното следствено действие не е
било неотложно, не само защото е проведено в рамките на започнало досъдебно
производство, а и защото подсъдимият е бил в достатъчна степен идентифициран,
поради което не се е налагало извършване на допълнителни действия по установяване
на самоличността му. Ето защо ВКС заключава, че действието по „претърсване и
изземване“ е следвало да бъде извършено с предварително разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд, което е могло да бъде изискано от компетентните
органи в изминалия почти едномесечен срок от провеждане на първото действие по
разследването, като след снабдяването с такова да преценят конкретния момент, в
който да предприемат това следствено действие. Всичко изложено дотук по
категоричен начин води до опорочаване на самото процесуално-следствено действие.
Ето защо, въззивният съд не кредитира и изключи от годния доказателствени материал
по делото процесният Протокол за претърсване и изземване от 27.12.2018 г.
Отделно от горното, нищо не е налагало за поемни лица по извършеното
претърсване и изземване да бъдат ангажирани служители на МВР ***, които са били
взети за целта от работните им места при все, че процесуално-следственото действие е
извършено през деня, в неговата обедна част, което не предполага обективно
затруднение за водещия разследването да осигури други поемни лица, несвързани
професионално с органите реда. Макар последното да не е в разрез с изискванията на
процесуалния наказателен закон, в съвкупност с констатираните по-горе съществени
процесуални пропуски при извършване на процесуално-следственото действие, както и
с неяснотата относно начина на обезпечаване дома на подсъдимия и влизането в него,
в допълнителна степен подкрепя извода за процесуалната негодност на съставения
протокол и необходимостта същият да бъде изключен от доказателствената маса.
Въззивният съд не следва да извършва понастоящем преценка на годността на
гласните доказателства – показанията на свидетелката А.ия Я., дадени от нея в хода на
досъдебното производство пред съдия, т.к. с оглед упражненото от нея в хода на
проведеното пред окръжния съд съдебно следствие право по чл.119 от НПК да откаже
да свидетелства като лице намиращо се във фактическо съжителство с подсъдимия,
същите правилно не са били приобщени от окръжния съд към доказателствения
материал чрез прочитането им.
Съдът намира, че без коментар следва да остави заключението по назначената
по делото техническа експертиза, както с оглед резултата от назначеното експертно
изследване, така и предвид това, че същият е неотносим към предмета на делото.
Съдът кредитира заключението по назначената по делото физико-химическа
експертиза в частта й досежно вида и количествата на предоставените й за изследване
обекти, като обективна, ясна и обоснована, а и изготвена в съответствие с изискванията
за това.
9
Съдът кредитира и изброените писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и
не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен
материал.
Съдът кредитира по делото използваните СРС – оперативни способи свързани
с подслушване, наблюдение и проследяване, т.к. за тях по делото са налице
доказателства в посока спазване на процедурата по тяхното изготвяне и провеждане,
предвидени в разпоредбите на ЗСРС и НПК, действащи към момента, поради което и
информацията, събрана чрез тях е некомпрометирана.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства не се установява по безспорен,
несъмнен и категоричен начин, че подс.А. С. Я. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпните състави по чл. 354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.1 и предл.4
от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3, вр. изр.1, ал.1, предл.4 от НК.
По делото не се събраха годни доказателства – преки или косвени такива, от
които да може да се направи единствено възможен правилен правен извод /какъвто е
необходим при постановяване на осъдителна присъда/ в посока това, че подсъдимият
А. Я. на инкриминирания ден е осъществил вменените му във вина престъпни деяния.
Обвинението се крепи основно на показанията на свидетеля И. Г. И., дадени от него в
хода на досъдебното производство пред съдия, както и на Протокола за претърсване и
изземване от 27.12.2018 г. Тези доказателства обаче, по изложените по-горе подробни
правни съображения, съдът не кредитира с доверие и изключи от годната за ценене
доказателствената съвкупност.
С цел да преодолее дефицита на посочените изключени от годната за
кредитиране доказателствена съвкупност и с оглед указанията на ВКС в тази посока,
въззивният съд разпита като свидетели инспекторите в сектор „КП“ при ОД на МВР
*** М. С. и Х. П.. По делото, в хода на проведеното пред първоинстанционния съд
съдебно следствие, са разпитани в качеството на свидетели и Т. Д., И. И., П. Д., М. М.
и Н. Ж. А.. Никой от всички тези свидетели обаче не е свидетел-очевидец и никой от
тях не съобщава за лично собствено възприятие за това на инкриминираната дата
подсъдимият да е произвеждал високорисково наркотично вещество - метамфетамин и
да е държал такова с цел разпространение или пък да е държал прекурсори и материали
за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с цел
разпространение. Показанията на свидетелите – полицейски служители и на св.И.,
дадени от него в съдебна фаза, съдържат единствено общи твърдения за това, че са
имали информация /на свидетелите С. и П. – сведена като оперативна такава/, че
подсъдимият се занимавал с наркотици и не съдържат никакви конкретни данни
касаещи фактите по обвинението.
От събраните по делото и кредитирани от съда доказателства, включително и
от експлоатираните СРС, не се установява по какъвто и да било начин предметът на
всяко едно от престъпленията, вменени във вина на подс.Я.. В тази посока са разпитани
както поемните лица П. Д. и М. М., така и свидетелите – полицейски служители С. и
П., които са се намирали на място по време на извършваното „претърсване и
изземване“ в дома на подсъдимия. Тези свидетели обаче съобщават, че не могат да
посочат точно какво и колко е намерено по време на извършеното процесуално-
следствено действие. От показанията на поемните лица се установява, че на същите им
10
е било казано от извършващия следственото действие, че откритите вещества и
предмети са съответно пико и прекурсори. От своя страна в показанията си
свидетелите – полицейски служители С. и П. излагат личната си преценка, че според
тях откритото при претърсването било наркотик и прекурсори, като за това си
заключение опора са намерили не в експертни справки и заключения, а единствено в
професионалния си дългогодишен опит. Такова собствено заключение на свидетелите-
полицейски служители, по въпрос, за отговора на който са нужни специални знания, е
недопустимо да бъде прието от съда като доказателство за вида на предмета на
престъплението, т.к. не съставлява доказателство по смисъла на НПК.
В посока разколебаване тезата на обвинението е и липсата на връзка между
намерените/предадените доброволно и изследваните от химическата експертиза
вещества и материали. От съдържанието на двата протокола - Протокол за претърсване
и изземване и Протокол за доброволно предаване от 27.12.2018 г., с който подс.Я. е
предал 3 броя полиетиленови пликчета с еднакви размери - 4 см х 4 см, всяко със
съдържание жълтеникавокафяво кристалообразно вещество, следва извод, че и двете
следствени действия са извършени от разследващ полицай Пл. П. към ОД на МВР ***,
респективно веществата и материалите са били иззети/приети от разследващ полицай
П.. Едновременно с това, от съдържанието на приложеното на л.54-л.56 от делото от
Досъдебното производство Постановление от 08.01.2019 г. за назначаване на физико-
химическа експертиза, се установява, че предметът на изследване по тази експертиза е
предаден на експерта не от разследващ полицай Пл. П., а от друг разследващ, а именно
– от ст. разследващ полицай И. И. към ОД на МВР ***. В резултат, връзка и
идентичност между намерените и иззетите - от една страна и изследваните от
химическата експертиза вещества и материали – от друга, не може да се установи.
Такава връзка и идентичност не се установява и между доброволно предадените от
подсъдимия 3 броя полиетиленови пликчета с еднакви размери - 4 см х 4 см., всяко със
съдържание жълтеникавокафяво кристалообразно вещество – от една страна и
изследваните от химическата експертиза вещества – от друга. Липсата на
доказателства за посочената идентичност създава у съда сериозно съмнение за това, че
изследваните от физико-химическата експертиза вещества и материали са тези, които
са били иззети от дома на подсъдимия, респ. тези, предадени доброволно от него.
Други, извън коментираните дотук доказателства по делото, не са налични.
В резултат на всичко изложено, следва да се обобщи, че доказателствата, които
съдът кредитира като обективни и достоверни на база техния внимателен анализ, не
могат да доведат съда до безспорен, категоричен и единствено възможен правилен
правен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, вменени му във вина. С
оглед на всички изложени констатации и изводи, съдът намира, че обвинението,
повдигнато спрямо подсъдимия А. С. Я. остава недоказано по категоричен и безспорен
начин.
Необходимо е тук да се посочи, че дори да бъде приет обратен на
горепосочения правен извод за недоказаност на обвинението относно държането от
подсъдимия на 0,186 грама метамфетамин, с оглед обясненията му в които признава,
че едно от предадените от него пакетчета е съдържало наркотично вещество
метамфетамин и предвид Протокола за доброволно предаване, с който го е предал
доброволно, то тогава извършеното деяние не би било престъпно по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК, т.к. е малозначително.
В този случай, деянието по държането на посоченото минимално количество
11
наркотик предвид липсата на каквито и да било доказателства за това, че същото е
държано с цел разпространение, би се субсумирало в правна квалификация по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК, а не по ал.1 на чл.354а от НК. Това деяние, макар да
осъществява обективните признаци на противозаконно държане на високорисково
наркотично вещество и с оглед на това да попада в обсега на наказателно-правната
забрана по чл.354а НК, не носи съответстващо на тази противоправност ниво на
обществена опасност на извършеното. А като се изхожда от даденото в чл.9, ал.1 от НК
легално определение за престъпление, именно обществената опасност е водещо
съображение за противоправността. Оценката на едно деяние като общественоопасно
зависи от обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши или да
причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки държането на
високорискови наркотични вещества без съответното разрешение, законодателят е
имал предвид проявите, при които вероятността от настъпването на вредоносен ефект
върху правно защитените блага е висока. А конкретният случай не е такъв. Държането
на 0,186 гр. метамфетамин, дори и в съчетание с факта на ***е на подсъдимия и то през
2016 г. за кражба, не разкрива присъщата на престъпленията по чл.354а, ал.1-5 от НК
ниво на обществена опасност. То носи твърде нисък потенциал за увреждане на правно
защитените с посочената норма социални блага – човешко здраве, обществен морал,
сигурност. Няма някакво специфично съчетание на елементи на деянието или
специфика в обстоятелствата, при които е извършено то, които да налагат друг извод за
степента на неговата укоримост и да оправдаят използването на санкционните
механизми на наказателното право спрямо подсъдимия. При категоричните данни по
делото за предназначението на веществото – именно за собствена на самия подсъдим
употреба, степента на обществена опасност на извършеното няма как да се преценява
дистанцирано от личността на Я., за която липсват данни за висока степен на
обществена опасност. В резултат, налага се извод за това, че конкретният случай,
макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
конкретно на това по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК, поради явната незначителност на
обществената му опасност, извършеното деяние е малозначително и като такова не е
престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Изцяло в този смисъл е и константната
съдебна практика, изразена в Решение № 78 от 09.06.2017 г. на ВКС по н.д.№ 134/2017
г., II н.о. и в много други.
При установената по делото фактология и направените въз основа на нея
правни изводи, като съобрази указанията на ВКС, дадени в постановените от него две
отменителни решения и отговори на всички направени в жалбата относими доводи и
възражения, въззивният съд намери за налично основанието по чл.334, т.2, вр. чл.336,
ал.1, т.3 от НПК, поради което отмени първоинстанционната присъда в наказателно-
осъдителната й част, в частта относно приложението на разпоредбите на чл.23, ал.1 и
ал.3 от НК и на чл.68, ал.1 от НК, както и в частта досежно разноските, които съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата, като вместо това
призна подс.Я. за невиновен в извършване на престъпленията по чл.354а, ал.1, изр.1,
алт.1, предл.1 и предл.4 от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3, вр. изр.1, ал.1,
предл.4 от НК и на осн.чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му за тяхното
осъществяване обвинение.
При този изход на делото, с новата присъда, съдът потвърди обжалваната
присъда в частта й, с която е постановено отнемането в полза на държавата на
веществените доказателства, предадени на Централно митническо управление с
приемо-предавателен протокол, като правилна и обоснована.
12

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
13
Съобщи за изтекли лични данни