Р Е Ш
Е Н И Е
№ 125/29.01.2024 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав
:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 780/2023 г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 144/01.11.2023 г., постановено по АНД № 20221620200235/2023 г. по описа на РС Лом, с което е отменено наказателно постановление № 365/03.04.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица. Със същото на К.М. *** - лице упражняващо частна лесовъдна практика, получило позволително за сеч № 0709959/27.01.2023 г., и не е упражнил контрол и е допуснал отсичане на 5 /пет/ броя дървета от дървесен вид габър, с диаметър на пъните: D-10 см. -1 бр.; D-14cm. - 1 бр.; D-18 см. -1 бp.; D-22 см. - 1 бр.; D-24 см. -1 бр. и 4 броя дървета от дървесен вид цер с диаметър на пъните: D-24 см. - 1 бр.; D-28 см. - 1 бр.; D- 34 см. - 1 бр. и D-40 см. - 1 бр., немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. Нарушението е извършено и открито на 24.02.2023 г. на територията на СЗДП ТП ДГС-Лом, в землището на с. Д*** дол. общ. Лом. обл. Монтана, в отдел 14. подотдел „г“ - държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС-Лом.“, за което му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във вр.с чл.108, ал.3 от ЗГ.
Касаторът, директор на РДГ Берковица, обжалва решението на съда, като твърди незаконосъобразност, неправилност на решението, поради нарушение на закона. Твърди, че в съставения АУАН и издадено НП са спазени всички изисквания на закона, противно на приетото от въззивния съд. Пълно, точно и изчерпателно е описана фактическата обстановка и безспорно е установено нарушението, неговия нарушител и неговата вина. Прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на издаденото НП. В с.з. юрк.Д*** поддържа жалбата и излага подробни доводи в подкрепа на същата.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява, в писмени бележки от пълномощника адв.С*** .С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Лом е приел, че в административнонаказаното производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на административнонаказаното лице, които водят да незаконосъобразност на издаденото НП. АУАН не бил подписан от лицето и макар подписан от свидетели, че е отказал, съдът приел, че същият не му е предявен. В решението е посочено, че „административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на осн. разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която предвижда налагане на санкция - „глоба" в размер от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. Тези задължения са регламентирани в разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Съгласно същата тази разпоредба, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48 от същата наредба, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В случая описанието на деянието не е пълно и точно - не е ясно в какво конкретно се е изразявало противоправното поведение /конкретни действия и/или бездействия/ на наказаното лице, довело до ангажиране на административно-наказателната му отговорност, а последната не е принципна и почиваща на предположения.“ Според РС разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ задължава лицето по чл.108 ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11 до освидетелстване на сечището. Касае се за вменено едно общо задължение за упражняване на контрол, което следва да се разбира комплексно, а как и по какъв начин подлежи на организиране тази дейност е било въпрос на лична организация по изпълнение на поетия ангажимент. В случая е било установено едно неправомерно поведение-извършената сеч на немаркирани дървета, което е следвало да бъде предотвратено..“, без да е ясно кой носи отговорност. Поради което РС отменил издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на въззивния съд. Неправилно съдът е приел, че в АУАН, т.к. не е подписан от нарушителя, е съставен в негово отсъствие и не му е предявен. От представените писмени доказателства се установява, че същият е присъствал, изрично е записано в АУАН, но е отказал за го подпише и това се установява от подписа на свидетел, така както повелява разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗАНН/ л.7-8 от делото на РС/. В АУАН и НП не са налице неясноти, които да водят до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице. От събраните и представени писмени доказателства безспорно се установява посоченото в АУАН и НП нарушение, като дори оспорващият не е възразил нито относно установеното по констативен протокол № 006377/24.02.2023 г., нито при съставяне на АУАН, нито след това в законоустановения срок. От приложеното писмени доказателства безспорно се установява на кого е издадено позволително за сеч и кой носи отговорност за упражняване на контрол за това сечище, това, че е употребен термина „допуснал“ не следва да бъде тълкувано като допустителство, какъвто опит е неправен в производството. Административнонаказаният е лице, което упражнява частна лесовъдна практика, получило е позволително за сеч № 0709959/27.01.2023 г., и не е упражнил контрол, като е допуснал отсичане голям брой дървета, немаркирани с КГМ. В случая същият не е изпълнил вменено му от закона задължение, като е бездействал и не е упражнил възложения му контрол, съгласно разпоредбите на закона. В подадената жалба дори не са посочени възражения по същество, само бланкетно се твърди „констатациите не отговарят на фактическата обстановка и допуснати са съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, без да е ясно какви, като доводи в подкрепа на жалбата от пълномощника адв.С*** .С. са изложени едва в представени писмени бележки пред РС. Впоследствие наведените доводи очевидно са защитна теза, неподкрепена с доказателства. При безспорно установени факти и фактическа обстановка правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.К..
Настоящият съдебен състав намира, че в изпълнение на разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, съдът обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а съгласно ал.2 на същия член за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.
Съдебният състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, основните доводи на съда, че са допуснати съществени нарушения на производствените правила, не се подкрепят от събраните доказателства и не се споделя от настоящия състав, решението е постановено при неправилен разбор на събраните писмени доказателства, поради което неправилно са приложени относимите материалноправни разпоредби.
Направените възражения и възприети от въззивния съд, че посочената правна норма на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ, е санкционна и не съдържа правила за поведение по принцип е относително вярно, но следва да се обърне внимание, че в случая в НП изрично е посочено, че същата е във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, т.е. става за „лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което горско сдружение е сключило договор..“т.е. компетентно лице, което упражнява тази дейност по занятие и което следва добре да е запознато със задълженията си, както и че неизпълнението им също подлежи на санкция. Предвид което, направеното възражение пред въззивния съд, че посочената норма от ЗГ била бланкетна и не ставало ясно какво точно е нарушението, определено не може да бъде споделено, макар да е възприето от въззивния съд, но предвид гореизложеното не се споделя от настоящия състав.
Неоснователни са изложените в оспореното решение доводи, които настоящата инстанция не споделя. Основателни са възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от доказателствата по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на защита в пълен обем. АУАН е съставен, а НП издадено от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно са приложени и относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
При тези данни, касационната инстанция намира, че административното нарушение е установено по безспорен начин и като е отменил обжалваното НП, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 144/01.11.2023 г., постановено по АНД № 20221620200235/2023 г. по описа на РС Лом, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5365/03.04.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица, с което на К.М.К. ***, е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във вр.с чл.108, ал.3 от ЗГ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: