Р Е Ш Е Н И Е
№……………......./ 07.11.2019 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря М.
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3298 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ат. 1 и ат. 3,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв.
М.Д. – Д. *** срещу Наказателно постановление № 397132 – F399686 от 14.01.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с
което на дружеството – жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 04.07.2018
г. в ТД на НАП – гр. Варна, при проверка по данъчната сметка е установено, че
дружеството „Д.“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило
задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. в териториалната дирекция по регистрацията си –
ТД на НАП – гр. Варна в установения срок, а именно до 14.06.2018 г. – нарушение
на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството – жалбоподател
„Д.“ ЕООД *** намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
като представя един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно
намира, че в случая е напълно приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. В подкрепа на становището си посочва, че процесната
справка – декларация е с нулева стойност и с неподаването й не се създават
затруднения за планирането и събирането на приходите в бюджета. Също така
навежда твърдения, че управителят и законен представител на дружеството – г-н. В.С.
е гражданин на кралство Нидерландия и живее във Великобритания, като същият не
е бил своевременно уведомен от счетоводителя на дружеството, че срока на
активност на електронния му подпис е изтекъл, поради което и е изпаднал във
физическа невъзможност да депозира справката – декларация за процесния период. Поради гореизложените съображения,
дружеството счита, че са налице материалните предпоставки за приложението на
чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, нарушението да се квалифицира като „маловажен
случай“ на нарушение и респ. моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
02.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3298 по описа за 2019 г. по
описа на Варненския районен съд, не се явява нито законен, нито процесуален
представител на въззивното дружество „Д.“ ЕООД, който
да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество
В проведеното на
02.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3298 по описа за 2019 г. по
описа на Варненския районен съд, въззиваемата страна
ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Р.Г., която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
подчертавайки в своята пледоария, че правилно е приложен материалния закон от
страна на административно – наказващия орган, не са допуснати някакви
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на наказателното
постановление, както и не са налице предпоставките за приложението на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 04.07.2018 г. св. М.Б.П. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Варна извършила проверка в данъчната сметка на дружеството „Д.“ ЕООД, като
установила, че търговското дружество „Д.“ ЕООД, с ЕИК: ********* не е
депозирало в срок до 14.06.2018 г. справка – декларация по ЗДДС за отчетен
период 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г.
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие в срока до 14.05.2018 г., дружеството „Д.“
ЕООД е извършило нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност, на 13.08.2018 г. св. П. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала въззивното дружество за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 14.01.2019 г. Директорът на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази описана в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност, наложил на дружеството „Д.“ ЕООД
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършеното нарушение на чл. 125,
ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и от прана страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо място, следва да
се отбележи, че дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно
постановление, а впрочем приета за установена и от съда. Не са представени
никакви доказателства, а дори не са наведени и някакви твърдения, че
дружеството е депозирало (макар и със закъснение) справка – декларация по ЗДДС
за отчетен период 01.05 – 31.05.2018 г.
Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на св. М.Б.П., която сподели пред съда, че лично е
извършила проверка в информационните масиви на Националната агенция за
приходите и е констатирала, че не само в срока до 14.06.2018 г., а и към
момента на извършената проверка – 04.07.2018 г. дружеството „Д.“ ЕООД не е било
изпълнило задължението си да депозира в ТД на НАП – гр. Варна справка – декларация
по ЗДДС за периода 01.05. – 31.05.2018 г.
Поради гореизложените
съображения и кредитирайки изцяло показанията на св. П., съдът намира, че със
своето бездействие в срока до 14.06.2018 г. дружеството „Д.“ ЕООД е извършило
нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и съвсем правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност, доколкото до тази дата не е
депозирало в ТД на НАП – гр. Варна справка – декларация по ЗДДС за отчетен
период 01.05 – 31.05.2018 г.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Следва да се подчертае, че
наказателното постановление е било издадено на 14.01.2019 г. и напълно попада в
шестмесечния преклузивен срок, очертан в разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, поради което и в случая не е допуснато някакво
процесуално нарушение.
Основното съображение на въззивното дружество за отмяна на наказателното
постановление е позицията му, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28,
буква „а“ от ЗАНН. Едно подобно възражение не може да бъде споделено, поради
следните причини:
В случая колкото и банално
да звучи процесното нарушение не се отличава с по –
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия тип. Още
повече, че в случая не говорим за закъснение на изпълнение на задължението в
рамките на ден, два или дори в рамките на една седмица, а св. П. е категорична,
че на датата 04.07.2018 г. дружеството все още не е било депозирало процесната справка – декларация, което е около три седмици
след изтичане на законоустановения срок.
Съдът би желал да
отбележи, че няма данни дори и след връчване на АУАН, дружеството макар и с по
– голямо закъснение, все пак да е изпълнило своето задължение, поради което и в
случая се установява едно пълно неизпълнение на задължението, което неминуемо
повишава значително обществената опасност на деянието.
Следва да се акцентира, че
санкционирания субект е юридическо лице, поради което и е налице обективна (безвиновна) отговорност и не е необходимо да се изследва
субективна страна на деянието.
За пълнота на мотивите и
по – голяма прецизност все пак съдът ще отбележи, че не счита за достатъчно
извинителни обстоятелствата, свързани с изтичането на валидността на
електронния подпис на управителя на дружеството. Ноторно
известно е, че валидността на електронен подпис се възстановява и подновява за
съвсем кратко време, поради което и дори в срок до 14.06.2018 г. да е имало
технически проблеми и спънки за депозиране на справка – декларация по ЗДДС за
периода 01.05. – 31.05.2018 г., остава съвсем открит въпроса защо по най –
бързия начин след като законния представител на дружеството е разбрал за
неизпълнение на задължението, не е предприел необходимите действия за подаване
на процесната справка – декларация, макар и с
известно закъснение.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е неприложима, поради което и следва Наказателно постановление № 397132 –
F399686 от 14.01.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна да
бъде потвърдено.
Още повече, че наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин
лева) е индивидуализирано в минимален размер, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 397132 – F399686 от 14.01.2019 г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ в Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна, с което „Д.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, ат. 1 и ат. 3, на основание чл. 179, ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност, му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това,
че на 04.07.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при проверка по данъчната сметка е
установено, че дружеството „Д.“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е
изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. в териториалната дирекция по регистрацията
си – ТД на НАП – гр. Варна в установения срок, а именно до 14.06.2018 г. –
нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: