№ 78
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000737 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Национална агенция за
приходите, гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 срещу решение №66 от 14.10.2022 г.
по т.д.23/2022 г. по описа на ОС – Силистра, с което са отхвърлени предявените от
въззивника искове с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване поредност на
удовлетворяване по т.1 на чл.722, ал.1 от ТЗ на публични вземания, предявени в срока по
чл.685, ал.1 от ТЗ от Националната агенция за приходите в производството по
несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, в общ размер на
58 933,47 лв., от които главници в размер на 52 435,59 лв. и лихви в размер на 6 497,88 лв.,
начислени върху обезпечените главници до 20.12.2021 г., като обезпечени с вписан в ЦРОЗ
запор, наложен от ЧСИ Д И, per. № 901 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219010400504,
по което държавата е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК за
публичните вземания, посочени в Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК изх. №
190372103098581/28.09.2021 г. на ТД на НАП Варна, офис Силистра и който запор е вписан
в ЦРОЗ под № 2021100803070 въз основа на запорно съобщение изх. № 7923/06.10.2021 г.
на горепосочения ЧСИ.
Във въззивната жалба се сочат пороци на решението на първоинстанционния съд,
изразяващи се в допуснати нарушения на противоречие с материалния закон.
Въззивникът твърди, че вземанията му за публични задължения следва да бъдат
удовлетворени с поредност по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а не по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ, поради
което е направено искане за отмяна на решението, уважаване на иска, установяване на
поредност за удовлетворяване на публични вземания по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ като
обезпечени с наложени от ЧСИ запори, вписани в ЦРОЗ. Претендира направените по делото
разноски.
Насрещната страна „МАНЕКС“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност,
не е подало писмен отговор.
Синдикът е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
1
решението.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по търг. дело N 23/2022 г. по описа на ОС – Силистра е образувано
по предявен от Национална агенция за приходите в качеството на кредитор на „МАНЕКС“
ЕООД - в несъстоятелност иск с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване поредност на
удовлетворяване по т.1 на чл.722, ал.1 от ТЗ на публични вземания, предявени в срока по
чл.685, ал.1 от ТЗ от Националната агенция за приходите в производството по
несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, в общ размер на
58 933,47 лв., от които главници в размер на 52 435,59 лв. и лихви в размер на 6 497,88 лв.,
начислени върху обезпечените главници до 20.12.2021 г., като обезпечени с вписан в ЦРОЗ
запор, наложен от ЧСИ Д И, per. № 901 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219010400504,
по което държавата е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК за
публичните вземания, посочени в Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК изх. №
190372103098581/28.09.2021 г. на ТД на НАП Варна, офис Силистра и който запор е вписан
в ЦРОЗ под № 2021100803070 въз основа на запорно съобщение изх. № 7923/06.10.2021 г.
на горепосочения ЧСИ.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението с оглед надлежното
конституиране на синдика са допустими.
С Решение №57/03.12.2021 г. постановено по т.д. №117/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Силистра е открито производството по несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК
*********.
В срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, кредиторът НАП с молба е предявил публични
вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните вземания за данъци и
осигурителни вноски, дължими от несъстоятелния длъжник, които са включени в списъка на
приетите вземания на кредиторите, обявен в ТР под №20220126135458 с поредност по
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. За обезпечаване на предявените с молбата на НАП публични
вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 58 933.47 лв., от
които главници - 52 435.59 лв. и лихви - 6 497.88 лв., е наложена обезпечителна мярка запор
от ЧСИ Д И, per. № 901 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219010400504, вписан в ЦРОЗ
под №2021100803070 въз основа на запорно съобщение изх. № 7923/06.10.2021 г.
Кредиторът НАП е подал възражение по чл. 692 ТЗ срещу списъка в частта, в която
публичните вземания са приети като необезпечени, с искане да бъде признато право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С Определение №
70/11.04.2022 г., постановено по т. д. № 117/2021 г. по описа на Окръжен съд Силистра,
обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20220411171656 по партидата на длъжника, съдът е одобрил
списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „МАНЕКС“ ЕООД, обявен в
ТРРЮЛНЦ под № 20220126135458, като е оставил без уважение възражението на НАП.
Въззивникът основава привилегията на държавата на наложени обезпечителни мерки
по реда на ЗОЗ. Спорът между страните е правен и се отнася до приложението на
разпоредбата на чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, при съобразяване и на други специални разпоредби,
регламентиращи конкуренцията в правата на обезпечените кредиторите и реда, по който са
2
пристъпили към удовлетворяване на вземанията си.
Съобразно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до
откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или
запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително
удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението.
Съдът споделя възприетото в по-голямата част от съдебната практиката разбиране, че
е необходимо корективно тълкуване на нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в тази и част, тъй
като целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на
предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните форми на
принудително реализиране на заложното право, доколкото вписването на насочване на
принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение
на заложния кредитор /чл.32а от ЗОЗ/. Специалните правила, уреждащи действието на
запора и възбраната, също не предвиждат предимство при удовлетворяване на взискателя,
ползващ се с такава мярка спрямо конкуриращи кредитори. Напротив привилегиите при
разпределение на резултата от изпълнението, се отчитат според материалните права, стига
те да са възникнали преди налагането на процесуалното обезпечение /чл. 459, ал. 1 вр. 457,
ал. 1 и чл. 460 от ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и
чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК/.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че кредиторът Национална агенция за
приходите, вписал запори по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо
останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното
производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл. 638,
ал. 4, изр. 2 ТЗ/.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира че предявеният установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайния извод обжалваното първоинстнационно решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.84, т.1 от ГПК и доколкото се касае за публични държавни вземания,
на ищеца не следва да бъде възлагана дължимата на основание чл.694, ал.7 от ТЗ държавна
такса за въззивно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №66 от 14.10.2022 г. по т.д.23/2022 г. по описа на ОС –
Силистра.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3