Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна,..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВАРНА, VII тричленен състав,
в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесета и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Калинка Ковачева и с
участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия
Васил Пеловски КАНД № 2588/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „Силен звяр“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 1229/16.09.2022 г., постановено по АНД № 2121/2022 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2200159/16.03.2022 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), като размерът на наложената санкция е намален на 1500 лв.
Касаторът сочи, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че АУАН е съставен от некомпетентно лице – старши юрисконсулт в ДИТ - Варна, който не е контролен орган. Намира, че при възприетата фактическа обстановка, неподкрепена от доказателствата по делото, въззивният съд е приел неправилно извършването на нарушението. По отношение на наложеното наказание счита, че е налице „явно маловажен случай“ по арг. от §1, т. 5 от ДР на ЗАНН, доколкото от действията на касатора не са произтекли вредни последици за работниците и служителите в предприятието. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП. В условията на евентуалност моли обжалваното НП да се измени като се наложи „имуществена санкция“ в предвидения минимален размер от 100 лв. до 300 лв., доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника или служителя. В молба от процесуалния представител адв. С. *** поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, редовно призован не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание се представлява от ст. юрисконсулт Н.. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП – Варна, намира касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат оставени в сила.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Установено
е от първоинстанционния съд, че при извършена проверка от служители на ДИТ –
Варна по спазване на трудовото законодателство на територията на обект – фитнес
зала стопанисвана от дружеството, са изискани данни за лицата полагащи труд и
изискани присъствени форми за месец февруари. В хода на проверката било
установено, че в обекта работи лицето Л.Д. - гражданка на Р Северна Македония,
със служебен номер: **********, по силата на сключен трудов договор №
22/31.01.2022 г. и изпълнява длъжността „рецепционист“, с определено работно
място: фитнес зала в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 50.
За
констатираното нарушение срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за това,
че в качеството си на работодател дружеството не съхранява за срока на
наемнането нотариално заверено копие на валиден документ за пребиваване на Л.Д.,
с разрешение за продължително пребиваване, което работи по трудово
правоотношение трудов договор № 22/31.01.2022г., изпълнявайки длъжността
„рецепционист", с определено работно място: фитнес зала ул. “Дубровник“
50, гр. Варна. Представено било копие на валиден документ за пребиваване на
лицето, което не е нотариално заверено.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
03-2200159/16.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено и е посочена и законовата разпоредба,
която е нарушена. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на административнонаказателното производство. По приложението на
материалния закон въззивната инстанция приема, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказано
дружеството.
Въззивното решение е неправилно.
Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в хода на въззивното
производство не е доказана компетентността на актосъставителя на АУАН.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.,
бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 48 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2008 г.)
нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи. Ал. 2 предвижда, че установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с този кодекс не е установен
друг ред.
Чл. 37, ал.1 ЗАНН предвижда, че актове
могат да съставят длъжностните лица по б. „а“ - посочени изрично в съответните
нормативни актове и по б. „б“ - определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни
актове.
Видно от чл. 21, ал.1 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отменен
15.10.2022 г.) при и по повод изпълнение на служебните си задължения
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда,
в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване
на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за
държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на
Агенцията. Ал.2 определя, че правомощия на инспектор имат ръководителите на
административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени
на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията,
назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от
изпълнителния директор.
В конкретния случай процесния АУАН е
издаден от Р.М.Б.на длъжност старши юрисконсулт в ДИТ-Варна. Тъй като
компетентността на актосъставителя не следва от заеманата длъжност по арг. от
чл. 37, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, изводът на районния съд, че АУАН е съставен от
компетентен орган не се основава на доказателствата по делото. Съдът
констатира, че в преписката не се съдържат писмени доказателства – длъжностна
характеристика и/или Заповед за оправомощаване или назначаване на Б. за
контролен орган към датата на издаване на АУАН, което се явява пречка, съдът да
направи преценка дали АУАН е издаден от
компетентен контролен орган.
Въпросът за компетентентността на
актосъставителя е от решаващо значение за преценката относно законосъобразното
образуване на административнонаказателното производство, която е включена в
обхвата на служебната проверка на въззивния съд. Като не е изяснил този въпрос
и е основал изводите си върху неустановени факти, районният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението
му. Предвид установената забрана в чл. 220 АПК за нови фактически установявания
от касационната инстанция, на основание чл. 222, ал.2 АПК, делото следва да
бъде върнато за разглеждане от друг състав на ВРС за събиране на доказателства
относно компетентността на актосъставителя към датата на съставянето на
процесния АУАН.
С оглед изхода на делото, настоящият
съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда другите доводи, изложени в
подкрепа на наведените с жалбата касационни основания.
По изложените съображения и на основание
чл. 222, ал.2, т.1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1229/16.09.2022 г., постановено по АНД № 2121/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване дадените указания в мотивите на решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.