Присъда по дело №907/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 28
Дата: 18 декември 2024 г. (в сила от 3 януари 2025 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200907
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Свиленград, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20245620200907 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. А. Ш. /R.A.Sh. / с ЕГН:********** ,
роден на ********** в гр. *************** ,българин,български гражданин,
с адрес по лична карта : гр. ***************,неженен,с начално
образование , безработен, осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
В условията на продължавано престъпление за периода от месец
октомври 2021година до месец октомври 2024година,включително в
гр.Свиленград, обл.Хасково,след като е бил осъден с Решение№50 от
06.02.2017година постановено по гражданско дело №751/2016година по описа
на Окръжен съд Хасково,влязло в законна сила на 06.02.2017година и
изменение на определената месечна издръжка с Решение №56 от
05.04.2024година по гражданско дело №20235620100832 по описа на Районен
съд Свиленград,влязло в законна сила на 10.06.2024година да издържа свой
низходящ-С. Р. Ш./син/,роден на ************година в
гр.*************,съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски,както следва :
от месец октомври 2021година до месец януари 2022година
,включително в гр.Свиленград,област Хасково след като е бил осъден с
1
Решение № 50 от 06.02.2017г постановено по гражданско дело № 751/
2016г по описа на Окръжен съд- Хасково , влязло в законна сила на
06.02.2017година да издържа свой низходящ – С. Р. Ш. / син / , роден на
**********година в гр.**************, съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски , а именно 4 месечни
вноски по 120 лева равняващи се на сумата от 480лева;
от месец февруари 2022година до месец октомври 2024година
включително в гр.Свиленград,област Хасково, след като е бил осъден с
Решение №56 от 05.04.2024година по гражданско дело №20235620100832 по
описа на Районен съд Свиленград,влязло в законна сила на 10.06.2024година
за изменение на определената с Решение №50 от 06.02.2017година
постановено по гражданско дело № 751/ 2016година по описа на Окръжен
съд- Хасково , влязло в законна сила на 06.02.2017година месечна издръжка
от 120,00лева на 233,25лева да издържа свой низходящ-С. Р. Ш./син/,роден на
***********година в гр.*************, съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски , а именно 22 месечни
вноски по 120 лева равняващи се на сумата от 2640лева; 1месечна вноска по
230лева от датата на предявяване на исковата молба-07.12.2023г. до
01.01.2024г. и 10месечни вноски по 233,25лева,равняващи се на сумата от
2332,50лева,като деянието е извършено повторно,след като е бил осъден за
друго такова престъпление с влязла в сила на 04.02.2022г. Присъда
№1/19.01.2022година по НОХД №9125/2021година по описа на Районен съд
Свиленград,като общо дължимите вноски възлизат на обща стойност от
5682,50лева- престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр
с чл.26,ал.1 и ал.3 от НК
поради което и на основание чл. чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28,
ал. 1 вр с чл.26,ал.1 и ал.3 от НК вр.с чл.54,ал.1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца и
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, наказанието
„ПРОБАЦИЯ“ да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия Р. А. Ш.
/R.A.S./ с ЕГН:********** ,а именно : гр. ************************.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 239 от ЗИНЗС наказанието
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“ да се изпълни, чрез обявяване на
присъдата на видно място в сградата на Община Свиленград.
Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към ПРИСЪДА по НОХД №907/2024година на Районен съд –
Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №513/2022 година по
описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ 3756/2022 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, МИЛЕНА СЛАВОВА –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига
обвинение на:
Р.А.Ш. /R.A.Sh. / с ЕГН:********** , роден на 08.04.1978г. в гр.
Свиленград, обл. Хасково ,българин,български гражданин, с адрес по лична
карта : гр. Свиленград ,обл. Хасково ,ул „Княз Борис I„ № 82 ,неженен,с
начално образование , безработен, осъждан, за това, че: В условията на
продължавано престъпление за периода от месец октомври 2021 година до
месец октомври 2024 година, включително в гр. Свиленград, обл. Хасково
след като е бил осъден с Решение №50 от 06.02.2017г. постановено по
Гражданско дело № 751/2016г. по описа на Окръжен съд Хасково, влязло в
законна сила на 06.02.2017г. и изменение на определената месечна издръжка с
Решение №56 от 05.04.2024г. по Гражданско дело №20235620100832 по описа
за 2023 година на Районен съд Свиленград, влязло в законна сила на
10.06.2024г. да издържа свой низходящ- С.Р.Ш. /син/, роден на ******г. в
****** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, както следва:
- от месец октомври 2021 година до месец януари 2022 година,
включително в град Свиленград, област Хасково след като е бил осъден с
Решение №50 от 06.02.2017г. постановено по Гражданско дело № 751/2016г.
по описа на Окръжен съд Хасково, влязло в законна сила на 06.02.2017г. да
издържа свой низходящ - С.Р.Ш. /син/, роден на ******г.в ****** съзнателно
не е изпълнил това свое задължение си в размер на повече от две месечни
вноски – 4 месечни вноски по 120 лева равняващи се на сумата от 480 лева ;
- от месец февруари 2022 година до месец октомври 2024 година,
включително в град Свиленград, област Хасково след като е бил осъден с
Решение № 56 от 05.04.2024г. по Гражданско дело №20235620100832 по
описа за 2023година на Районен съд Свиленград, влязло в законна сила на
10.06.2024г. за изменение на определената с Решение №50 от 06.02.2017г.
постановено по Гражданско дело № 751/2016г. по описа на Окръжен съд
Хасково, влязло в законна сила на 06.02.2017г. месечна издръжка от 120,00
лева на 233,25 лева да издържа свой низходящ - С.Р.Ш. /син/, роден на
******г.в ****** съзнателно не е изпълнил това свое задължение си в размер
на повече от две месечни вноски-– 22 месечни вноски по 120 лева равняващи
1
се на сумата от 2640 лева; 1/една / месечна вноска по 230 лева от датата на
предявяване на искова молба – 07.12.2023г. до 01.01.2024г. и 10 месечни
вноски по 233,25 лева равняващи се на сумата от 2332,50 лева, като деянието е
извършено повторно - след като е осъден за друго такова престъпление с
влязла в сила на 04.02.2022г. Присъда № 1/19.01.2022 година по НОХД №
912/2021г година по описа на Районен съд ******, като общо дължимите
вноски възлизат на обща стойност от 5682,50 лева/ пет хиляди шестстотин и
осемдесет и два лева и петдесет стотинки - престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и ал.3 от НК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК , съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се произнесе по въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на
основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на
разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава
27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимаият Р.А.Ш. и защитникът му адв.К.
заявяват,че подс. Р.А.Ш. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържат повдигнатото обвинение и изразяват становище
за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият
по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще
се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Р.А.Ш. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично
доказано, досежно извършването на престъпното деяние в съставомерните му
обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга
на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това, прокурорът
пледира за признаването на подсъдимият за виновен и осъждането му, като
2
му бъде наложено при предпоставките на чл.54 от НК, предвиденото в
чл.183,ал.4 НК наказание-Пробация,като визира две конкретни мерки ,а що се
отнася до размерите им,предоставя на съда да определи същите по
справедливост, както и кумулативно предвиденото наказание Обществено
порицание, определено.
По същество адв.К. пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание Пробация ,а що се отнася до техният вид,счита,че следва да бъдат
ограничени до двете задължителни,като съдът определи същите в близък до
минималния размер,както и наказанието Обществено порицание.
Подсъдимият Р.А.Ш., се придържа се към становището на защитника си
по същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за
сторенето.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подс. Р.А.Ш. и свидетелката Ж.Г. Х. от ****** живели на семейни
начала в дома на подсъдимия.
От съвместното им съжителство имали син – С.Р.Ш., роден на ******г.
През 2016г. отношенията между тях се влошили и св. Х. напуснала дома
им, заедно с общото им дете.
Тъй като не могли да се разберат доброволно, кой ще упражнява
родителските права над общото им дете, през 2016г. св.Х. завела в РС-
Свиленград гражданско дело №363/2016 год. по описа на съда за предоставяне
упражняването на родителските права над малолетния им син.
С решение №203/10.10.16 г. по гр.д. №363/2016 год. по описа на РС-
Свиленград съдът предоставил родителските права над детето С.Р.Ш. на
бащата – Р.А.Ш..
Св. Ж.Г. Х., обжалвала решението пред ОС-Хасково, който с Решение №
50 от 06.02.2017г постановено по в. гр. Дело №751/2016г по описа на
Окръжен съд- Хасково, предоставил родителските права на майката Ж.Г. Х. от
******. Подс.Р.А.Ш. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка в размер на
120 лева месечно, платима до края на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.07.2016г. до настъпването на законна
причина за изменение или прекратяване. Решението на съда влязло в сила на
06.02.2017 година.
С решение №56/05.04.2024г. по гр.д. №832/2024 год. по описа на РС-
Свиленград, размерът на дължимата издръжка бил изменен, като подс. Р.А.Ш.
бил осъден да плаща за сина си С.Р.Ш. 230 лева за м. декември 2023г. и по
233,25лв. считано от 01.01.2024г. Решението е влязло в сила 10.06.2024г.
След като подс. Р.А.Ш. бил осъден да заплаща месечна издръжка за
детето си С.Р.Ш., той не бил изплатил нито една месечна издръжка.
И тъй като подсъдимият не изплащал дължимата от него издръжка, св.
Ж.Г. Х., като майка и законен представител на детето С.Р.Ш., през 2021
3
година подала жалба до РП-Хасково, ТО-Свиленград, като било образувано
наказателно производство за извършено от Р.А.Ш. престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, като последният бил осъден с Присъда № 1/19.01.2022г по
НОХД №912/2021г. на Районен съд – Свиленград, влязла в сила на 04.02.2022г.
на наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки :“Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9 месеца с периодичност два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок за срок от 9 месеца.
Въпреки наличието на наказателно производство срещу него, както
преди влизане в сила на присъдата, така и след това, подс. Р.А.Ш. не платил
нито една от дължимите вноски. През месец октомври 2022г. Ж.Г. Х. законен
представител на детето С.Р.Ш. подала нова тъжба до Районна прокуратура
гр.Хасково.
Категорично установено и доказано по настоящото дело е, че подс.
Р.А.Ш. не е платил нито една от дължимите месечни вноски за издръжка за
детето си.
Така от месец октомври 2021 година до месец януари 2022 година,
включително в град Свиленград, област Хасково, подс. Р.А.Ш. съзнателно не
плащал издръжка за детето си С.Р.Ш. в размер на повече от две месечни
вноски – 4 месечни вноски по 120 лева равняващи се на сумата от 480 лева,
като това е периода, който включва месеците след повдигане на обвинението
по предходното деяние, за което подсъдимия Р.А.Ш. е осъден, до влизане на
присъдата в сила и при липса на предпоставките за повторност на
престъплението по чл.183 от НК.
За периода от месец февруари 2022 година до месец октомври 2024
година, включително в град Свиленград, област Хасково подс. Р.А.Ш.
продължил съзнателно да не изпълнява задължението си за издръжка за
повече от две месечни вноски- 22 месечни вноски по 120 лева равняващи се на
сумата от 2640 лева; 1/една / месечна вноска по 230 лева от датата на
предявяване на искова молба – 07.12.2023г. до 01.01.2024г. и 10 месечни
вноски по 233,25 лева равняващи се на сумата от 2332,50 лева, като деянието
е извършено повторно предвид влязла сила присъда за друго такова
престъпление – Присъда № 1/19.01.2022 година по НОХД № 912/2021г
година по описа на Районен съд ******, влязла в сила на 04.02.2022г., като
общо дължимите месечни вноски за целия период са 37, възлизащи на обща
стойност от 5682,50 лева за целия период обхващащ от месец октомври 2021
година до месец октомври 2024 година, включително.
Разпитан на досъдебното производство подсъдимият твърди, че не е в
състояние да плаща издръжката поради липса на средства за това, защото
няма постоянна работа.
Видно от в Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние /л.166 от ДП/, подсъдимият има едно дете, не получава доходи и не
притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.
4
Видно от приложената характеристика на подс. Р.А.Ш. /л.83-84 от
ДП/,същият не се издирва от органите на полицията ,но е криминално
проявен и има съдебна регистрация във връзка с извършено от него
престъпления в това число и по чл.183 от НК.
Видно от приложената Справка за съдимост подс. Р.А.Ш. ,същият е
осъждан по едно дело за неплащане на издръжка,а имено по НОХД
№912/2021г. по описа на РС Свиленград,вл.в сила на 04.02.2022г. като му е
било наложено наказание Пробация,което е било изтърпяно от същият на
14.12.2022година ,като деянието по настоящото производство е извършено от
подс. Р.А.Ш. преди да изтече 5 годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от
изпълнението на наказанието наложено му с Присъда № 1/19.01.2022 година
по НОХД № 912/2021г година по описа на Районен съд ******, влязла в сила
на 04.02.2022г., което обосновава квалификацията на деянието, за което му е
предявено обвинение като такова извършено при условията на чл.28, ал.1 от
НК.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от
всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които
съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си.
При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в
съвкупност и въз основа на които съдът постанови присъдата, които съдът
възприе като непротиворечиви и логични : Жалба от 19.08.2022г.; Присъда
№1/19.01.2022 г. постановена по НОХД №912/2021г. по описа на РС
Свиленград, ведно с мотиви към нея, писма от ДСИ при РС Свиленград,
Решение№50/06.02.2017г. постановено по грд№751/2016г. по описа на ОС
Хасково, епикриза за здравословното състояние на подсъдимия, 1бр.
удостоверение за раждане ,касателно за детето на подсъдимия ,лична карта и
паспорт на същото; Решение №56/05.04.2024г. постановено по гр.д.№
832/2023г. по описа на РС Свиленград, ; справки и писма във връзка с
имуществено проучване на подсъдимият, справки от ТД на НАП относно
регистрирани/в случая липсата/ тр.договори на името на подсъдимия; справки
за съдимост ,характеристична справка и ДСМПИС на подсъдимия,както и
показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на
подсъдимия.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и
писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат
необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от която и да е от
страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени в
тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от
5
разследващия орган.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните
източници, съдебният състав кредитира при изграждането на фактическите си
изводи, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели - св.
Ж.Г. Х. и св.С.Р.Ш., които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи
се, както и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за
фактите, изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация
помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др.
Свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено, същевременно липсват и индиции за тяхната предубеденост
или заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице
основания за критика на показанията им, като достоверен източник на
информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и
допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с
извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването му,
неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани по горе,
съдът кредитира изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения
носител, тъй като същите не бяха оспорени от страните, между тях не се
съществуват и противоречия, нито се констатираха недостатъци от външна
страна, поставящи под съмнение редовността им.Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечи-ви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и
кредитирани от съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и
авторството на подсъдимият. Показанията на всички свидетели са
непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава
каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът
кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава
всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт ,като в съдебно
заседение изразява съжаление за случилото се,като се твърди,че нямал работа
тъй като бил трудоустроен още като войник и с оглед осъжданията му не
можел да си намери работа ,а от там и да заплаща дължимата издръжка за
детето си. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание
на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
6
свидетелите/кредитирани от съда/окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното престъпление осъществено от
подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване
събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки
впредвид реда по който премина съдебното следствие , съдът прие че
деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт
се доказа по безспорен и категоричен начин .
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. Р.А.Ш. е
осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл.
28, ал. 1 вр с чл.26,ал.1 и ал.3 от НК.
Подсъдимият Р.А.Ш. /RUMEN ALEKSANDROV SHIDEROV / с
ЕГН:********** , роден на 08.04.1978г. в гр. Свиленград, обл. Хасково
,българин,български гражданин, с адрес по лична карта : гр. Свиленград
,обл. Хасково ,ул „Княз Борис I„ № 82 , неженен,с начално образование ,
безработен, осъждан.
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени
отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи
задължението на посочените от закона лица да доставят средства на
нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец,
за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след
влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на
месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на съдебния
акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди влизане в
сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в
конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези
задължения е влязло в сила на 06.02.2017г. Наказателна отговорност за
неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това
7
задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от
време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението,
а не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на
становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка
само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и
практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от
4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този
момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в
наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото
при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от
16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само
гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано
осъществяването от страна на подсъдимата на престъпление по чл.183,ал.1
НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец октомври 2021година
до месец октомври 2024година,включително в ******, обл.Хасково,след като е
бил осъден с Решение№50 от 06.02.2017година постановено по гражданско
дело №751/2016година по описа на Окръжен съд Хасково,влязло в законна
сила на 06.02.2017година и изменение на определената месечна издръжка с
Решение №56 от 05.04.2024година по гражданско дело №20235620100832 по
описа на Районен съд Свиленград,влязло в законна сила на 10.06.2024година
за издържа свой низходящ-С.Р.Ш./син/,роден на ******година в
******,съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски,както следва :от месец октомври 2021година до месец
януари 2022година ,включително в ******,област Хасково след като е бил
осъден с Решение № 50 от 06.02.2017г постановено по Гр. Дело № 751/
2016г по описа на Окръжен съд- Хасково , влязло в законна сила на
06.02.2017година да издържа свой низходящ – С.Р.Ш. / син / , роден на
******година в ****** , съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от 2 месечни вноски , а именно 4 месечни вноски по 120
лева равняващи се на сумата от 480лева;от месец февруари 2022година до
месец октомври 2024година включително в ******,област Хасково, след като
8
е бил осъден с Решение №56 от 05.04.2024година по гражданско дело
№20235620100832 по описа на Районен съд Свиленград,влязло в законна сила
на 10.06.2024г. за изменение на определената с Решение №50 от 06.02.2017г
постановено по Гр. Дело № 751/ 2016година по описа на Окръжен съд-
Хасково , влязло в законна сила на 06.02.2017година месечна издръжка от
120,00лева на 233,25лева да издържа свой низходящ-С.Р.Ш./син/,роден на
******година в ****** , съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от 2 месечни вноски , а именно 22 месечни вноски по 120
лева равняващи се на сумата от 2640лева; 1месечна вноска по 230лева от
датата на предявяване на исковата молба-07.12.2023г. до 01.01.2024г. и
10месечни вноски по 233,25лева,равняващи се на сумата от 2332,50лева,като
деянието е извършено повторно,след като е бил осъден за друго такова
престъпление с влязла в сила на 04.02.2022г. Присъда №1/19.01.2022година по
НОХД №912/2021година по описа на Районен съд Свиленград,като общо
дължимите вноски възлизат на обща стойност от 5682,50лева.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -
низходящ на подс. Р.А.Ш. и осъждането му с влязло в сила Решение№50 от
06.02.2017година постановено по гражданско дело №751/2016година по описа
на Окръжен съд Хасково,влязло в законна сила на 06.02.2017година и
изменение на определената месечна издръжка с Решение №56 от
05.04.2024година по гражданско дело №20235620100832 по описа на Районен
съд Свиленград,влязло в законна сила на 10.06.2024година, да издържа
своият низходящ – сина си- С.Р.Ш./син/,роден на ******година, респективно
да заплаща месечна издръжка на детето си , в конкретно определен размер, а
именно в периода м.октомври 2021г. до месец януари 2022г.вкл. по 120.00
лева месечно и от месец февруари 2022година до месец октомври 2024година
включително ,както следва 22 месечни вноски по 120 лева равняващи се на
сумата от 2640лева; 1месечна вноска по 230лева от датата на предявяване на
исковата молба-07.12.2023г. до 01.01.2024г. и 10месечни вноски по
233,25лева,равняващи се на сумата от 2332,50лева, както и неизпълнението на
това му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така установеният период на неговото бездействие, обхваща времето
от месец октомври 2021година до месец октомври 2024година,включително,
като подсъдимият е неизправен длъжник за общо от по 4 месечни вноски по
120 лева равняващи се на сумата от 480лева ; 22 месечни вноски по 120 лева
равняващи се на сумата от 2640лева; 1месечна вноска по 230лева от датата на
предявяване на исковата молба-07.12.2023г. до 01.01.2024г. и 10месечни
вноски по 233,25лева,равняващи се на сумата от 2332,50лева или общо 37
месечни вноски в общ размер на 5682,50лева за издръжка на сина си-С.Р.Ш.,
която е осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските права и
непосредствени грижи за отглеждането на детето, са предоставени,респ.
поети от др. родител (майката).
До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в
9
престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са
налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на
ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.
Това престъпление, осъществено през посочения по-горе период, подс.
Р.А.Ш. е извършил при условията на „повторност“ по смисъла на на чл. 28,
ал.1 от НК - след като е бил осъден за друго такова престъпление с влязла в
сила на 04.02.2022 г. Присъда № 1/19.01.2022 г. по НОХД № 912/2021 г. по
описа на Pайонен съд – Свиленград /за престъпление по чл. 183, ал.1 НК/,
което е видно от приложената справка за съдимост на Бюро за съдимост при
РС-Свиленград.
Това е така, тъй като това деяние, подс. Р.А.Ш. е осъществил в 5-
годишния срок по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от осъждането му както по
НОХД № 912/2021 г. за деяние по чл. 183, ал. 1 НК, извършено през времето
от месец февруари, 2017 г. до месец септември, 2021 г., включително, при
което му било наложено наказание „Пробация“,което наказание същият е
изтърпял на 14.12.2022г.
С оглед на така изложеното, видно е, че не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието, наложено по предишната присъда - НОХД №
912/2021 г., за извършено деяние по чл.183, ал.1 от НК, поради което
настоящата престъпна дейност на подсъдимият /от месец февруари, 2022 г. до
месец октомври, 2024 г., включително/ се явява осъществен в условията на
повторност, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК. ,доколкото
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди
изтичането на 5-годишния срок посочен в чл. 30, ал.1 от НК.
Извършеното от подс. Р.А.Ш. се квалифицира, като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като се касае за две деяния,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление
– на токова по чл.183, ал.1 от НК / касателно за периода от месец октомври
2021г. до месец януари 2022година вкл. ,период от време необхванат от
предходното обвнинение за което е бил осъден подсъдимия и за който период
все още присъдата не е била влязла в сила/и на това по чл. 183, ал.4 , вр. ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК /за периода от месец февруари 2022г. до месец
октомври 2024г. вкл./, които са извършени през непродължителен период от
време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. С оглед обстоятелството, че по-голяма част от дължимите
вноски и по-големия период касае деяние извършено в условията на
повторност, на подс. Р.А.Ш. е предявено обвинение за по-тежкия състав, а
именно за извършено престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 и ал.3 от НК
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимият да заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна
10
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същият е бил безработен в определен период от време, не
го освобождава от задължението като родител да издържа ненавършилите си
пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил за
периода, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при
наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва
то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал
гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимият да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своят низходящ , след като е бил
осъден да плаща такава със съдебен акт.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав
от страна на подсъдимият не се ангажираха писмени доказателства за
заплащане от негова страна на дължимата сума предмет на обвинението .
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването
му- ******, където се дължи действието за престиране на носимото парично
задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
Като пълнолетно вменяемо лице подс. Р.А.Ш. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване
неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. Р.А.Ш. е имал знание за дължимостта на издръжката на своето
дете – низходящо, съгласно съдебното решение за присъждането й, което му е
било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е и
характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им
изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-
вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било
лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от него,
инидициран е прекият му умисъл за извършване на престъплението.
Причина за извършване на деянието от подсъдимият е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
Поради изложеното съдът призна подсъдимият за виновен в извършено
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр с чл.26,ал.1 и ал.3
от НК.
11
Относно наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за
което подсъдимият бе признат за виновен, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Констатира се ,че подсъдимият не е полагал труд през целия
инкриминиран период от време ,без основателна причина.Като смегчаващи
вината на подс. обстоятелства следва да се приемат оказаното съдействие при
воденото разследване. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да се ценят големият период от време за дължимостта на издръжка по
отношение на детето и нейния размер, които определят една по-висока степен
на укоримост на самия деец.
Обсъдените обстоятелства не обуславят извод за наличие на
многобройни или изключително смегчаващо обстоятелства и определеляне на
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Съставът на чл. 183, ал. 4 от НК предвижда алтернативно две наказания
– "лишаване от свобода" за срок до две години или пробация.
Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК не
обвързва съда единствено с налагане на наказание лишаване от свобода и не
препятства възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие при
признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и за
престъпления, наказуеми с предвидените в Особената част на НК наказания
по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, независимо дали са основни или в условията на
кумулативност или алтернативност с лишаването от свобода. В хипотезите на
предвидени като алтернатива на лишаването от свобода по-леки по вид
наказания, признанието на фактите може да се обсъжда на плоскостта на чл.
57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 2 от НК и да обуслови налагане на по-лекото
наказание, като най-подходящо. Този подход също обезпечава справедлива
компенсация на подсъдимия, който е признал изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти и се е отказал от разглеждане на делото по
общия ред. Адекватната оценка на цялостния комплекс от смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства налага заключение за превес на отгечаващите
обстоятелства, дефиниращи по-висока степен на обществена опасност на
дееца и извършеното от него деяние.
В конкретния случай за престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК целите на
чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с наказание, определено при
условията на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК по по -леката алтернатива от
лишаването от свобода, а именно – пробация. Затова и съдът наложи
наказание в средният предвиден от закона размер на предвиденото наказание
пробация, а именно: 1. "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок
от 1 година и 6 месеца и определена периодичност на явяване и подписване от
два пъти седмично и 2. "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от 1 година и 6 месеца,което наказание на основание чл.
12
205, ал. 1 от ЗИНЗС да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание "Обществено
порицание", което да се изпълни, чрез обявяване на присъдата на видно място
в Община Свиленград.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване,
съдът прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия
и неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото
положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния
състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на
обществото, но преди всичко с не го би се въздействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
По делото не се констатираха направени разноски или наличието на
приобщени по делото веществени доказателства,поради което не се произнесе
в тази част.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

13
Съобщи за изтекли лични данни