МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА № 43/08.04.2019 г. по НОХД № 20/2019 г.
Наказателното
производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на РП – Ямбол, ТО
- Тополовград по обвинение за престъпление по чл. 207 ал. 1 от НК против подс. И.Т.И.
***. Обвинението
се поддържа в с.з. от представителя на РП – Ямбол, с предложение на подсъдимия
да се наложи наказание „глоба” в размер съответстващ на обществената опасност
на деянието.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и се признава за виновен, обяснява подробно
механизма на извършеното от него деяние, разкайва се за случилото се и съжалява
за постъпката си, като предоставя на съда да реши какво наказание да му наложи.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.11.2018 г., около 10:00 часа свидетеля В.В. *** е
забравил собствения си мобилен телефон, марка Н., модел „2 Black“ с
ИМЕЙ **********, по негови думи на тавана на автомобила си. По-късно се
досетил, че оставил телефона си там, но като го е потърсил не го е намерил. По
това време по тротоара, пред дома на свидетеля е минавал подс.И., който е
намерил мобилния телефон и е взел последния. Ползвал го е около един месец,
след което го е продал за сумата от 100 лева на св.М., която е малолетна, като
й е казал, че телефона е негов. След като полицията са разкрили случая,
свидетелката М. с протокол за доброволно предаване от 29.01.2019 г. е предала
мобилния телефон на полицаите, а последните с протокол от 30.01.2019 г. са
върнали телефона на собственика му.
От приложената съдебно-оценителна експертиза е видно, че
стойността на мобилния телефон е 198 лв.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
самопризнанията на подсъдимия, от свидетелските показания, които бяха прочетени
по съответния ред и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира, тъй като са документи, издадени по съответния ред и неоспорени от
страните, както и обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, които са
логични, безпротиворечиви, в съответствие с другите събрани доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени доказателствата по
делото съдът достигна до следните правни изводи:
Подс. И.Т.И. по безспорен и категоричен начин се установи,
че от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 207
ал. 1 от НК, тъй като е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон и в
продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или
на този, който я е загубил.
От субективна страна се установи, че подсъдимият е действал
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е последиците и ги е целял. Въпреки, че подсъдимия в с.з. твърди, че
не е знаел на кого е телефона и че трябва да го предаде в полицията, тези
негови твърдения противоречат с поведението му след намиране на телефона и не
кореспондират със събраните по делото доказателства.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия
съдът взе предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на
деянието, от друга страна високата степен на обществена опасност на извършителя,
тъй като същият е осъждан многократно за други умишлени престъпления, както и
пълните самопризнания, критичното отношение към деянието, ниската стойност на
процесната вещ и незначителността на вредните последици, тъй като последната е
върната на собственика, и му определи наказание „глоба” в размер на 300 лв., който
е максималния размер, предвиден в текста на чл. 207 ал. 1 от НК.
Съдът
съобрази размера на глобата с имотното и материално състояние на подсъдимия и
намира, че така наложеното по вид и размер наказание би въздействало
предупредително и възпитателно на подсъдимия и биха се постигнали целите на чл.
36 от НК.
При този изход на делото съдът присъди подсъдимият да
заплати направените разноски по делото от досъдебното производство 168 лв.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
11.04.2019 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: