Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………07.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание проведено на втори юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена П.,
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 786/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ от Д.А.Д., ЕГН **********,*** срещу „АГРОБУЛС“
ООД, ЕИК *********, (в производството по несъстоятелност), със седалище и адрес
на управление с. Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
„Тодор Ноев“, № 29 и „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“, № 26, ет. 5, ап. 12, при
задължителното участие на Л.М.Б., в качеството на Синдик, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р
Заменхов“, № 12, ет. 2, ап. 2, за приемане за установено несъществуването на
приетото вземане на кредитора „Агростандарт - 2004“ ЕООД, ЕИК *********, общо в размер
391485.89 лв., от които: - 322722.56 лв., главница и – 68763.33 лв., лихви,
произтичащи от Договори от 02.03.2015 г. и 02.03.2016 г. за покупко-продажба на
семена, торове и препарати, а в
условията на евентуалност да бъде прието за установено, че вземането на
кредитора „Агростандарт 2004“ ЕООД, в размер на 234296.58 лв., представляващо главница,
произтичащо от Договор от 02.03.2016 г., за доставка на семена, торове и
препарати, не е обезпечено с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – залог
върху вземане от ДФ „Земеделие“, за кампания 2015 и 2016 г., вписан по реда на
ЗОЗ в ЦРОЗ с № ******.
Ищецът обосновава качеството си на кредитор с
твърдения, че с Определение № 1635/25.04.2019 г., постановено по т.д. №
1742/2017 г., на ВОС, ТО, предявеното вземане в размер на 2141.00 лв., е било
изключено от Списъка на неприетите вземания и е включено в Списъка на приетите
вземания.
Сочи, че на 03.01.2019 г. в ТР
бил обявен Списък на приети от синдика вземания
на кредитори, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, в който под № 1 било прието вземане на кредитора
“Агростандарт-2004“ ЕООД, общо в размер на 391486.19 лв., от която 322722.56
лв. - главница и 68763.63 лв. - лихва, произтичащо от Договори за
покупко-продажба на семена, торове и препарати от 02.03.2015 г. и 02.03.2016 г.
като била предвидена поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради обезпечаването му със залог по ЗОЗ върху
субсидия от ДФ „Земеделие“ за кампания 2015 г. и 2016 г. Сочи, че срещу така
приетото вземане депозирал възражение, което с Определение № 993/14.03.2019 г.
било оставено без уважение. Със същия акт съдът по несъстоятелността променил
предвидената поредност на удовлетворяване на вземане
в размер на 88425.98 лв., главница, с произход Договор за покупко-продажба от
02.03.2015 г. и вземане в размер на 68763.63 лв., представляваща общ размер на
лихва върху общото вземане за главница от 322722.56 лв. по Договорите от
02.03.2015 г. и 02.03.2016 г., на такава по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Твърди, че Договорите от
02.03.2015 г. и 02.03.2016 г. са симулативни като
страните по тях не са целели постигане на посочения в тях резултат, тъй като
реално изпълнение по договорите не е било налице, поради което и задължение за
плащане не е възникнало. Договорите били сключени с цел създаване на мнимо
вземане в полза на кредитора. Излага, че не са налице доказателства нито за
транспортирането на стоките, нито за предаването им. Излага още, че в
производството по несъстоятелност било установено, че търговската дейност на „Агробулс“ ООД е било преустановена от 01.01.2017 г., а фактурите по Договорът от 02.03.2016 г. били
издадени през м. май и септември на 2016
г., поради което прави извод, че липсва икономическа логика непосредствено
преди прекратяване на търговската си дейност несъстоятелния длъжник да закупува
семена, торове и препарати, които очевидно няма да бъдат вложени в
производствена дейност. Отделно от това акцентира, че някои от описаните в
спецификациите към Договорите стоки били в значителни количества и изисквали
големи складови площи и специален режим на съхранение, каквито площи и какъвто
режим „Агробулс“ ООД, не е можело да обезпечи.
Излага, че оспорения кредитор не е представил издадените по договорите фактури,
поради което вземането му не било установено и по размер. Счита, че вземането
на оспорения кредитор следвало да бъде намалено със сумата 79142.14 лв.,
представляваща стойност с ДДС на извършена от „Агробулс“
ООД доставка на „Агростандарт 2004“ ЕООД декларирана
по ЗДДС с Протокол № 1/09.05.2016 г. като не било установено оспорения кредитор
да е заплатил тази сума на длъжника. Оспорва вземането на оспорения кредитор по
Договор от 02.03.2016 г. да е обезпечено със залог на вземане на длъжника,
учреден и вписан по реда на ЗОЗ.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Агробулс“
ООД (н), не
депозира писмен отговор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Агростандарт 2004“ ЕООД, счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията изложени от
ищеца. Сочи, че от представени в хода на производството по несъстоятелност
писмени доказателства ставало ясно, че отв. „Агробулс“ ООД и дори оспорващия кредитор Д. от името на „Агробулс“ ООД са получавали стоки и материали за зърнопроизводството на дружеството, които били обезпечени и
с вписания особен залог. Сочи, че издадените фактури са били надлежно осчетоводени
именно от управителя З.Ж., която от м. октомври 2014 г. е изпълнявала и
функцията на счетоводител на несъстоятелното дружество като е бил възстановяван
и ДДС по фактурите. Още сочи, че по част от фактурите били извършени частични
плащания, правени лично от ищеца Д. от името на „Агробулс“
ООД. Твърди, че по договорите били издадени и съответно осчетоводени от отв. „Агробулс“ ООД 7 бр.
фактури, на обща стойност 322722.56 лв. като конкретно по Договора от
02.03.2016 г. осчетоводеното задължение възлизало на 234296.58 лв.
Излага, че доколкото „Агробулс“ ООД не е било търговец на семена, торове и
препарати, то и задължение за поддържане на складови площи за такива не е
съществувало. Сочи, че необходимите количества са били доставяне непосредствено
преди започване на съответните агротехнически мероприятия. Във връзка с
оспорване съществуването на привилегия представя съдебни решения постановени в
процеса на предприетото изпълнение по ЗОЗ.
Задължителната страна в производството, Синдикът Л.Б., не депозира становище по предявения иск.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е Договор за покупко-продажба от
02.03.2015 г., ведно със спецификации, неразделна част от него, от който се
установява че „Агростандарт 2004“ ЕООД продава на „Агробулс“ ООД, семена, торове и препарати за растителна
защита. За установяване доставянето на продадените стоки са представени
експедиционни бележки, стокови разписки и издадени фактури.
Представен по делото е Договор за покупко-продажба от
02.03.2016 г., ведно със спецификации, неразделна част от него, от който се установва, че „Агростандарт 2004“ ЕООД продава на „Агробулс“
ООД, семена, торове и препарати за растителна защита. За установяване
доставянето на продадените стоки са представени експедиционни бележки, стокови
разписки и издадени фактури.
Представен по делото е и оригинал на Договор за особен
залог от 29.06.2016 г., по силата на който „Агробулс“
ООД, в качеството на залогодател и за обезпечаване на
всички вземания на „Агростандарт 2004“ ЕООД, в
качеството на кредитор/залогоприемател, произтичащи
от Договори за покупко-продажба от 02.03.2015 и 02.03.2016 г., на обща стойност
675000.00 лв., е учредило в полза на кредитора втори по ред залог по реда на
ЗОЗ върху вземанията на длъжника за получаване на субсидия от ДФ „Земеделие“ за
кампания 2015 и 2016 години.
Представено е Заявление за вписване на особен залог от
29.06.2016 г., подадено от „Агробулс“ ООД,
представлявано от И.Т., от което се установява, че се обезпечава вземане на „Агростандарт – 2004“ ЕООД, което произтича от Договор за
покупко-продажба от 02.03.2016 г. и е в размер на 675000.00 лв.
За вписването на особения залог е издадено
Потвърждение за вписване от ЦРОЗ, от което е видно, че вписването е
първоначално под № ****** и, че не е условно.
Представено е Заявление № 2016090702037 за вписване на
пристъпване към изпълнение, от което е видно, че на 07.09.2016 г. „Агростандарт – 2004“ ЕООД е вписало пристъпване към
изпълнение за сумата 675000.00 лв., връху цялото
имущество на длъжника.
По делото е представено Пълномощно, рег. №
8/22.01.2014 г. на Кмета на с. Слънчево, общ. Аксаково, по силата на което „Агробулс“ ООД, представлявано от И.Т. е учредило
представителна власт на П.Ц.Н., да представлява дружеството при извършване на
описаните в него действия.
Представено е и Пълномощно, рег. №№ 748 и
749/13.02.2015 г. на Нотариус № 465, с район на действие РС -. Девня, по силата
на което „Агробулс“ ООД, представлявано от З.Ж. е
учредило представителна власт на Д.А.Д., да представлява дружеството при
извършване на описаните в него действия.
Представена по делото е Справка от НАП, ТД – Варна, от
която се установява, че посочените в нея лица са имали действащи трудови
договори към датите, в които са вписани като получатели от името на „Агробулс“ ООД, на
стоките, отразени като доставени в представените по делото експедиционни
бележки и стокови разписки.
За установяване на обстоятелството, че лицето Д. Д.,
вписан като получател на стоки е бил оправомощаван за
това по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел в
полза на ответника – П.Ц.Н., чиито показания съдът ще цени в частите, в които
са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на възприети
за установени обстоятелства.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение неоспорено
от страните по пункт 1 и 4 (даващо отговори на въпроси № 1 и 5) от поставената задача, се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. Във връзка с оспорването на заключението
по пункт 2, 3, 5 и 6 (даващо отговори на поставени от
ищеца въпроси №№ 2, 4, 7 и 9) по делото е назначена тройна ССЕ.
От неоспорената част от заключението на експерта по
ССЕ (стр. 4,5 и 6) се
установява, че стоките описани в Спецификации № 1-3 към Договора от 02.03.2015
г. възлизат на сумата 358689.57 лв., без ДДС За доставката на стоките по
спецификациите са издадени фактури №№ 338/28.04.2015 г., 340/29.04.2015 г.,
341/29.04.2015 г., 343/30.04.2015 г., 344/30.04.2015 г., 351/23.06.2015 г.,
352/24.06.2015 г., 354/09.07.2015 г., възлизащи на обща стойност 333260.77 лв.,
без ДДС. Експертът е установил, че през същия период е осъществена продажба и
на стоки извън посочените в Спецификация № 1-3, на обща стойност 144062.20 лв.
като част от стоките са включени във фактурите по договора, а за друга част са
издавани други фактури.
По отношение на сключения Договор от 02.03.2016 г.,
експертът посочва, че описаните в Спецификации № 1-3 към него, стоки възлизат
на сумата 301024.45 лв., без ДДС. За доставката на стоките по спецификациите са
издадени фактури №№ 1034/04.05.2016 г., 1035/04.05.2016 г., 1036/05.05.2016 г., 1037/09.05.2016 г. и 1038/09.05.2016 г.,
възлизащи на обща стойност 301024.45 лв., без ДДС. И тук експертът е установил,
че през същия период е осъществена продажба и на стоки извън посочените в
Спецификация № 1-3, на обща стойност 10551.20 лв., чието остойностяване е
извършено в други фактури.
По п. 4 от задачата, експертът е установил, че стоките
по двата договора са доставяни от „Агростандарт-2004“ ЕООД за негова сметка в
базата на „Агробулс“ ООД или са получавани от негови
представители в гр. Варна.
От заключението на експертите по тройната ССЕ
експертиза се установява, че издадените фактури по всеки от двата договора са
осчетоводени в счетоводствата на „Агробулс“ ООД и
кредитора „Агростандарт-2004“ ЕООД като са взети съответните счетоводни
записвания и са отразени в декларациите по ЗДДС. Вещите лица са установили, че
в счетоводството на „Агростандарт-2004“ ЕООД са налице отчетени разходи във
връзка са осъществяване транспорта на стоките по двата договора. Установява се
още, че между двете дружества са извършващи разплащания, както и че
счетоводството на „Агростандарт-2004“ ЕООД е водено в съответствие с изисквания
на ЗСч, а по отношение на счетоводството на „Агростандарт“
ООД са установени нарушения на ЗСч и ЗДДС. Експертите посочват, че в резултат
на изпълнение при ЧСИ в полза на ответника „Агростандарт-2004“ ЕООД са
постъпили сумите 109012.37 лв. и 93830.39 лв., които са били отнесени за
погасяване на задължения по всеки от двата договора. След погасяването
задължението с произход Договор за покупко-продажба от 02.03.2015 г. възлиза на
0.00 лв., а задължението с произход Договор за покупко-продажба от 02.03.2016
г., възлиза на 119879.80 лв. Експертите посочват, че лихви и неустойки и по
двата договора не са начислявани от страна на „Агростандарт-2004“ ЕООД.
Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК, за оспорване автентичността на подписа изпълнен в Договор за особен залог
от 29.06.2016 г., на мястото за „залогодател“ по
делото са били назначени две СПочЕ. От първото
заключение се установява, че оспорения подпис изпълнен в представения по делото
заверен препис от документа, не е изпълнен от лицето – И.Т.. След проведено
изследване на представения по делото оригинален документ експертизата е
установила, че подписът положен на мястото за „залогодател“
е изпълнен от представляващия дружеството“Агробулс“
ООД – И.Т.. Експертът посочва още, че не е възможно да се отговори на въпроса
за времевия интервал, в който е изготвен представения оригинал на документа,
както и че представеното по делото копие не съответства на представения по
делото оригинал, както и, че не може да се отговори съответства ли по време на
изпълнение подписът положен на „залогодател“, на посочената
дата в договора.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С решение № 665/21.09.2018 г.,
постановено по т.д. № 1742/2017 г., на ВОС, ТО, е открито производство по
несъстоятелност на ответника „Агробулс“ ООД.
Видно от постановеното Определение №
1635/25.04.2019 г., на съда по несъстоятелността е, че вземане на кредитора Д.Д., в размер на сумата 2141.00 лв., представляваща разноски
за изпълнение, е изключено от Списъка на неприети вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, където е било включено под № 4 и е включено в Списъка на приетите вземания,
със същото определение Списъкът на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
обявен в ТР на 16.11.2018 г. е одобрен. Със същият акт на съдът по
несъстоятелността е одобрен и Списък на
приети вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 09.01.2019 г., в който под
№ 1 е включено вземане на кредитора Д. в размер на 856.84 лв., представляващо
главница и лихва, с произход цедирано вземане по
Договор за аренда от 09.03.2009 г.
Оспореното вземане е предявено от
кредитора „Агростандарт-2004“ ЕООД, с молба вх. № 33627/19.11.2018 г., включено
е в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен
в ТР на 03.01.2019 г., под № 1 и възлиза на – 322722.56 лв., главница, -
68763.33 лв., законни лихви от 12.08.2016 г. до 17.09.2018 г., всички с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Отразено е, че вземането произтича от неплатени торове и препарати, предвидено
е обезпечение – залог по ЗОЗ, вписан в ЦРОЗ под № 2016060901039.
Срещу съществуването на така
предявеното вземането и срещу удовлетворяването му по реда на чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ като обезпечено със залог, е постъпило възражение от страна на ищеца,
което с Определение № 993/14.03.2019 г. е частично уважено като е променено
удовлетворяването по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, на такова по реда на чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ, до размера на сумата 88425.98 лв., представляваща главница
по Договор за покупко-продажба от 02.03.2015 г. и до размера на сумата 68763.63
лв., общ размер на лихва върху общия размер на вземането за главница –
322722.56 лв. Възражението е оставено без уважение в частта, с която се оспорва
съществуването на вземането за сумата 322722.56 лв., главница и 68763.63 лв.
лихва, както и в частта, с която се оспорва привилегированото удовлетворяване
по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, до размера на сумата 234296.58 лв.,
главница по Договор за покупко-продажба от 02.03.2016 г., обезпечено с Договор
за особен залог върху бъдещи вземания, вписан в ЦРОЗ с № ******. С
коментираното по-горе Определение № 1635/25.04.2019 г., на съда по
несъстоятелността списъците на предявените вземания са одобрени след извършване
на съответните корекции.
Съобразно
разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ, искът по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ се предявява в
14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692,
ал. 4 ТЗ. В случая, искът за установяване недължимостта
на приетото вземане е бил предявен от длъжника „Агробулс“
ООД, на 15.05.2019 г. или в границите на срока, предвид датата на обявяване на
определението на съда по несъстоятелността по чл. 692., ал. 4 ТЗ – 07.05.2019
г. Настоящият ищец се е възползвал от възможността предвидена в разпоредбата на
чл. 694, ал 5 ТЗ и с Определение от 13.06.2019 г. е конституиран като съищец по делото. Впоследствие с Определение №
3518/02.10.2019 г. производството е прекратено по предявения от длъжника иск, в
хипотезата на чл. 232 ГПК като производството е продължило по предявения и
поддържан иск от съищеца. Следва да бъде прието, че
спазването на срока за предявяване на иска от страна на длъжника ползва и
встъпилите като съищци кредитори, доколкото същите не
биха могли да предявят и поддържат същия иск в самостоятелно производство,
поради което и искът се явява допустим.
По съществото на спора: Искът по чл.
694 ТЗ е специален установителен иск, предоставен в
полза на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат включване
или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.
Съдебната практика е последователна в схващането, че предмет на иск по чл. 694 ТЗ може да бъде и съществуването или несъществуването на привилегия на
предявеното вземане. Целта е да бъдат установени по съдебен ред съществуването
или несъществуването на конкретно задължение на длъжника към конкретен
кредитор. Исковото производство по чл. 694 ТЗ, макар и да подлежи на
разглеждане от съда по несъстоятелността (друг състав на съда), представлява
допълнително производство, което има обслужващо предназначение по отношение на
основното, същинско производство по несъстоятелност. Този иск е под режима на
общия исков процес и по отношение на него важат правилата на състезателното
исково производство. В производството по иска по чл. 694 ТЗ (във всички
визирани хипотези) съдът следва
да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така и
съществуването или несъществуването на материалното право, тъй като от това
зависи възможността на кредитора да се ползва от механизма на универсалното
принудително изпълнение. При това положение и тъй като изпълняемото
право не е установено със сила на пресъдено нещо, в
производството по установителния иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване на съществуването
или несъществуването на материалното право. Предметните предели на
производството по чл. 694 от ТЗ включват и проверка дали заявената претенция
представлява вземане по смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбите на
чл. 685, чл. 688 ТЗ.
В случая,
конкретния предявен от ищеца иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ и има за предмет установяване несъществуването на
приетото вземане на кредитора, след като е направено възражение по чл. 690, ал.
1 ТЗ, но същото е било оставено без уважение. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца-кредитор е да докаже
твърденията си, че е кредитор на несъстоятелния длъжник, както и че приетото
вземане на оспорения кредитор не съществува на посоченото основание и в
посочения размер, както и че не съществува твърдяната привилегия, даваща право
на удовлетворяване от първи ред на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
В конкретиката на
разглеждания казус, ответника-оспорен кредитор релевира
твърдения за наличие на вземане, представляващо неплатена стойност на продадени
и доставени стоки, по силата на сключени с несъстоятелния длъжник договори за
покупко-продажба на семена, торове и препарати от 02.03.2015 г. и 02.03.2016
г., по които несъстоятелния длъжник е изпаднал в забава и, които са обезпечени
със сключен дооговор за особен залог на вземане от
29.06.2016 г. Тези твърдения очертават и кръга от обстоятелства, които
последния следваше да установи при условията на главно и пълно доказване.
Безспорно се установява, от приложените към Договора
от 02.03.2015 г., спецификации №№ 1-3, че от описаните в тях стоки на обща
стойност 358689.57 лв., без ДДС, реално са доставени стоки на обща стойност
333260.77 лв., без ДДС (399912.92 лв., с ДДС), за което са издадени фактури №№ 338/28.04.2015 г.,
340/29.04.2015 г., 341/29.04.2015 г., 343/30.04.2015 г., 344/30.04.2015 г.,
351/23.06.2015 г., 352/24.06.2015 г., 354/09.07.2015 г.
По отношение на сключения Договор от 02.03.2016 г.,
безспорно се установява, че от описаните в приложените Спецификации №№ 1-3,
стоки на обща стойност 301024.45 лв., без ДДС, реално доставени са стоки на
същата стойност - 301024.45 лв., без ДДС (361229.34 лв., с ДДС), за което са издадени фактури №№ 1034/04.05.2016 г.,
1035/04.05.2016 г., 1036/05.05.2016 г., 1037/09.05.2016
г. и 1038/09.05.2016 г.
Настоящият състав намира, че при формиране на горните
изводи, не следва да бъдат съобразявани установените от експерта по
едночленната ССЕ, извършени доставки на стоки, извън спецификациите по двата
договора ако и тези доставки да са отразени в част от издадените по договорите
фактури. Това е така защото предявеното вземане на оспорения кредитор е
основано на доставки на стоки по силата на коментираните по-горе два договора
от 02.02.2015 г. и 02.03.2016 г., чийто предмет е
очертан посредством спецификации, неразделна част от всеки от тях, поради което
и продадени стоки извън тези спецификации не могат да бъдат отнесени към
конкретните две правоотношения, които както бе посочено са основание за
възникване на предявеното вземане. Вземане възникнало на друго основание, извън
двата договора не е предявявано от оспорения кредитор, поради което и не
подлежи на установяване в настоящото производство.
Посредством събраните специални знания, безспорно се
установява и, че издадените фактури са надлежно осчетоводени от отв. „Агробулс“ ООД като са
предприети съответните счетоводни записвания, в т.ч. и по ЗДДС. Това, в унисон
с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 252/03.01.2013 г., по т.д. №
1067/2011 г., ВКС, II ТО, в което прието, че включването
на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че
същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание
както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на
стоката, така и за доставка на същата, води до еднозначен извод, че отв. „Агростандарт-2004“ ЕООД, успешно е установил
твърдяното наличие на валидни облигационни правоотношения основани на Договори
за покупко-продажба от 02.03.2015 г. и 02.03.2016 г., сключени между отв. „Агростандарт-2004“ ЕООД и отв.
„Агробулс“ ООД и доставката на стоките описани в тях.
Не се спори между страните, а и се установява от
събраните доказателства и специални знания, че е налице частично погасяване на
вземанията по договорите от страна на „Агробулс“ ООД,
посредством извършени плащания по б. път и прихващания като частичното
погасяване е намерило отразяване в счетоводството и на двамата ответници. По въпроса за начина и размера на частичните
погасявания, съдът намира, че следва да бъде ценено заключението на
едночленната ССЕ (п. 5 – въпрос № 7 – таблица 9), макар такава задача да е била поставена и на
тричленната ССЕ. За да направи този извод, съставът на ВОС прецени, че в тази
част заключението на ССЕ е по-детайлно и е налице ясно и конкретно посочване по
какъв начин и какви вземания са погасявани с всяко едно плащане, респ.
прихващане. Тук отново следва да бъдат съобразени само погасяванията на
издадени по двата договора за продажба фактури.
Така от издадените по Договора от 02.03.2015 г.
фактури №№ 338/28.04.2015 г., 340/29.04.2015 г., 341/29.04.2015 г.,
343/30.04.2015 г., 344/30.04.2015 г., 351/23.06.2015 г., 352/24.06.2015 г.,
354/09.07.2015 г., неплатени са останали част от фактура № 343/30.04.2015 г., в
която са фактурирани само стоки по Договора, до размера на сумата 50707.21 лв.
и фактура № 354/09.07.2015 г., на стойност 47878.57 лв., с ДДС. Последната сума
е получена след като от общата стойност на фактурата, с ДДС – 49635-37 лв. е
извадена стойността с ДДС на стоките, които не попадат в предмета на
разглеждания договор (поз. 1 и 8 от раздел „Продажби извън Спецификации № 1-3“,
на таблица № 2 от заключението на едночленната ССЕ), а именно 1756.80 лв. Или общия размер на неплатеното
вземане за главница по Договора от 02.03.2015 г. възлиза на 98585.78 лв., с
ДДС.
Съответно от издадените по Договора от 02.03.2016 г.
фактури №№ 1034/04.05.2016 г., 1035/04.05.2016 г., 1036/05.05.2016
г., 1037/09.05.2016 г. и 1038/09.05.2016 г., погасено изцяло е задължението по
фактура № 1036/05.05.2016 г. и частично по фактура №
1037/09.05.2016 г. (таблица № 9) Или общия размер на задължението за
главница по Договора от 02.03.2016 г., формирано от сумите по фактури №№
1034/04.05.2016 г., 1035/04.05.2016 г., 1037/09.05.2016 г. и 1038/09.05.2016
г., възлиза на 221635.14 лв., с ДДС.
Налага се извода, че общия размер на дължимата
главница по двата договора възлиза на 320220.92 лв.
Като неоснователно се преценява твърдението на ищеца,
че вземането на оспорения кредитор следвало да бъде намалено със сумата
79142.14 лв., представляваща стойност с ДДС на извършена от „Агробулс“ ООД доставка на „Агростандарт
2004“ ЕООД декларирана по ЗДДС с Протокол № 1/09.05.2016 г. По съществото си то
представлява възражение за прихващане, което от една страна се явява
неконкретизирано, а от друга страна кредиторът не разполага с правомощия да релевира подобни лични възражения на длъжника.
По лихвитe: Видно от
сключеният Договор от 02.03.2015 г. падежът на задължението за заплащане на
стойността на продадените стоки е уговорен на 30.10.2015 г. (чл. 19) С оглед безспорно установеното, че
последното погасяване на задължения по договора е извършено чрез прихващане на
26.08.2016 г., то от тази дата върху останалата дължима сума в размер на
98585.78 лв. се дължи лихва, която до посочената при предявяване на вземането
дата 17.09.2018 г., предхождаща датата на откриване на производството по
несъстоятелност – 21.09.2018 г., възлиза на 20620.85 лв. Сумата е изчислена от
съда с помощта на лихвен калкулатор от публичния сайт: Calculator.BG.
Видно от сключеният Договор от 02.03.2016 г. падежът на задължението за заплащане на стойността на продадените стоки е
уговорен на 30.08.2016 г. (чл. 19) С оглед безспорно установеното, че
последното погасяване на задължения по договора е извършено чрез прихващане на
11.07.2016 г., преди настъпване на падежа на задълженията, то от – 30.08.2016
г. върху останалата дължима сума в размер на 221635.14 лв. се дължи лихва,
която до посочената при предявяване на вземането дата 17.09.2018 г., възлиза на
46112.43 лв. Сумата е изчислена от съда с помощта на лихвен калкулатор от
публичния сайт: Calculator.BG.
Налага се извод, че общия размер на дължимата лихва по
двата договора възлиза на 66733.28 лв., при общ период 26.08.2016 г. –
17.09.2018 г.
Изводите за съществуване на вземането за главница и
лихва, налагат разглеждане на
претенцията, за установяване, че вземането на кредитора „Агростандарт 2004“ ЕООД, в размер на 234296.58 лв.,
представляващо главница, произтичащо от Договора от 02.03.2016 г., не е
обезпечено с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – залог върху вземане от ДФ
„Земеделие“, за кампания 2015 и 2016 г., вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ с № ******.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
вземанията обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по
реда на Закона за особените залози се изплащат от получената сума при
реализация на обезпечението и от първи ред. По тази изрична разпоредба
привилегията на вземането възниква от вписването на залога по реда на ЗОЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗОЗ, залогът се учредява чрез вписване в
Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз
основа на договор за особен залог, се сключва в писмена форма, а в изрично
предвидените в този закон случаи – в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Ето защо релевантен за класа на вземането е моментът на вписването
му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ - съгласно чл.
12, ал. 2 ЗОЗ (в редакция към момента на осъщественото
вписване), от този момент той става
противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната
норма - кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда
на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено,
отдадено на лизинг или запорирано имущество. Съгласно
цитираната дефинитивна норма, вписването на запора в Централния регистър на
особените залози поражда действието си занапред – ex nunc, поради което от този момент възниква и привилегията
на обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на запора в Централния
регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на налагането
му, а е от значение единствено за неговата противопоставимост
на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези
по чл. 12, ал. 2 ЗОЗ. Привилегията на вземането следва да е налице към
датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е
недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя
редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение,
каквото представлява производството по несъстоятелност.
От събраните в хода на производството доказателства
безспорно се установява, че вземането за главница, прозтичащо
от посочения по-горе Договор, е предмет на валидно сключен между страните
Договор за особен залог от 29.06.2016 г., вписан в ЦРОЗ на същата дата. В този
смисъл съдът намира оспорването автентичността на документа за неуспешно.
Следва да бъде посочено, че макар и като предмет на сключения между „Агробулс“ ООД и „Агростандарт-2004“ ЕООД, договор да са
посочени всички вземания по процесните два договора
за покупко-продажба от 02.03.2015 г. и 02.03.2016 г., вписване в ЦРОЗ е налице
само по отношение вземанията основани на Договора от 02.03.2016 г. Последното
обстоятелство безспорно се установява от представеното по делото заявление за
вписване от 29.06.2016 г., подадено от „Агробулс“
ООД, представлявано от И.Т., в качеството на управител. Подписът на това лице
за съгласието за вписване на залога са удостоверени от длъжностното лице на
ЦРОЗ към Министерство на правосъдието. Доколкото заверката е извършена от
длъжностно лице, в кръга на службата му, то документът в тази си част има
характер на официален такъв и доколкото подписите на лицата не са оспорени, се
ползва с формална и материална доказателствена сила и
удостоверява надлежното вписване на особения залог.
Съдът намира, че доказаното
учредяване особен залог за вземанията по сключения Договор от 02.03.2016 г.,
оповестен в ЦРОЗ легитимира кредитора „Агростандарт-2004“ ЕООД като титуляр на
правото на принудително изпълнение, незасегнато от откритото производство по
несъстоятелност, в рамките на което може да бъде зачетена и привилегията по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на сумите, получени при събиране на
вземанията, служещи за обезпечение при учредяване на особения залог. Така, при
установения размер на задължение за главница по Договора от 02.03.2016 г. –
221635.14 лв., то следва да се приеме, че вземането на кредитора до този размер
е било обезпечено с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Не се спори между страните, а
и се установява по делото от събраните специални знания, че в резултат на
вписаното в ЦРОЗ пристъпване
към изпълнение на 07.09.2016 г. и в резултат на събиране на обезпечението, в патримониума на оспорения кредитор „Агростандарт-2004“ ЕООД
на 19.07.2019 г. е постъпила сумата 109012.37 лв. и на 16.03.2020 г. е
постъпила сумата 93830.39 лв. или общо 202842.76 лв. Тези обстоятелства,
настъпили в хода на настоящото производство, следва да бъдат съобразени от съда
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото са настъпили след предявяването на иска
и имат отношение към спорното право.
Безспорно се установява и, че първата от посочените суми е била отнесена
от заложния кредитор за погасяване на суми дължими на основание различно от
обезпеченото вземане по Договора от 02.03.2016 г. Съдът намира, че не е
обвързан от начина, по който кредитора счетоводно е отнесъл събраните суми.
Доколкото те са в резултат на реализиране на правото на заложния кредитор да
събере от името на длъжника следващите се на последния суми, предмет на
обезпечението - залог върху вземане от ДФ „Земеделие“, за кампания 2015 и 2016
г., то те следва да послужат за погасяване на обезпеченото вземане – това за
главницата по Договора от 02.03.2016 г. Погасяването на лихвите по договора
няма да бъде обсъждано, предвид отричането на подобна привилегия за това
вземане от съда по несъстоятелността и липса на предявен иск за установяването
й. Така при установено вземане за главница по Договора от 02.03.2016 г. в
размер на 221635.14 лв. и събрани суми в
размер на 202842.76 лв., то остатъка от вземането по този договор възлиза на
сумата 18792.38 лв., която се ползва с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
В заключение от горните мотиви
съдът намира, че кредитора „Агростандарт-2004“ ЕООД е носител на вземане
възлизащо на сумата 184111.44 лв., от
които: сумата 98585.78, главница по Договор за покупко-продажба от 02.03.2015
г., сумата 18792.38 лв., главница по Договор за покупко-продажба от 02.03.2016
г. и сумата 66733.28 лв., общ размер на
лихви върху главниците при общ период 26.08.2016
г. – 17.09.2018 г.
Следователно за сумата 207374.45 лв., от която: сумата
205344.40 лв., главници по двата договора и сумата 2030.05 лв., лихви,
вземането не съществува и искът като основателен ще следва да бъде уважен. За
разликата до пълния предявен размер искът като неоснователен ще следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на привилегията искът ще следва да бъде
уважен до размера на сумата 215504.20 лв., представляваща разлика между размера
заявен за разглеждане - 234296.58 лв. и установения размер на вземането
подлежащо на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – 18792.38 лв. За
разликата до пълния размер от 234296.58 лв., ще следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, в
тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна
такса за производството, в частта в която искът за несъществуване на вземането
е отхвърлен, възлизаща на 1841.11 лв., определена по правилата на чл. 694, ал.
7 ТЗ. В частта, в която искът за несъществуване на привилегията е отхвърлен,
държавната такса в размер на 187.93 лв., определена по горните правила, ще
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Дължимата държавна такса, в частта, в която искът за несъществуване на
вземането е уважен, възлизаща на 2073.74 лв., се явява дължима от ответника
„Агростандарт-2004“ ЕООД и следва да бъде възложена в негова тежест, по
аналогия на чл. 649, ал. 6, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ. В
частта, в която искът за несъществуване на привилегията е уважен, държавната
такса в размер на 2155.04 лв., определена по горните правила, ще следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват направените разноски, в
съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, искането и представен списък
по чл. 80 ГПК. Предвид релевираното от страна на
ответника „Агростандарт-2004“ ЕООД, възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение процесуалния представител на ищеца, съдът прецени същото като
неоснователно, доколкото предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ възлиза на 14045.65 лв., а претендирания за
присъждане 9900.00 лв. Така съобразно изхода от спора на ищеца се следват
разноски съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 7805.03 лв.
С оглед изхода от спора на ответника „Агростандарт-2004“ ЕООД, се следват
направените разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
искането и представен списък по чл. 80 ГПК. Така съобразно изхода от спора на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете възлизащи
на 145.91 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.Д.,
ЕГН **********,*** срещу „АГРОБУЛС“
ООД, ЕИК *********, (в производството по несъстоятелност), със седалище и адрес
на управление с. Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
„Тодор Ноев“, № 29 и „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“, № 26, ет. 5, ап. 12, при задължителното
участие на Л.М.Б., в
качеството на Синдик, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12,
ет. 2, ап. 2, за приемане за
установено несъществуването на приетото и включено в Списък на приети вземания,
по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора „Агростандарт - 2004“ ЕООД,
ЕИК *********, в размер на 184111.44
лв. (сто осемдесет и четири хиляди сто и единадесет лева и 44 ст.), от сумата
98585.78, главница по Договор за покупко-продажба от 02.03.2015 г., сумата
18792.38 лв., главница по Договор за покупко-продажба от 02.03.2016 г. и сумата 66733.28 лв., общ размер на лихви
върху главниците при общ период 26.08.2016 г. – 17.09.2018 г., на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРОСТАНДАРТ - 2004“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гоце
Делчев“, № 26, ет. 5, ап. 12, Л.М.Б., в качеството на Синдик, със служебен
адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12, ет. 2,
ап. 2 и кредиторите на несъстоятелността на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (в производството по несъстоятелност), несъществуването на приетото и включено в
Списък на приети вземания, по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане на „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД,
ЕИК *********, в размер на разликата
над 184111.44 лв. до приетия размер 391485.89 лв. (триста деветдесет и една хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и 89 ст.), представляваща сумата
207374.45 лв., от които:
205344.40 лв., главници по Договор за покупко-продажба от 02.03.2015 г. и Договор за покупко-продажба
от 02.03.2016 г. и сумата 2030.05 лв., общ размер на лихви за периода
12.08.2016 г. – 26.08.2016 г., на осн. чл. 694, ал.
3, т. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.Д.,
ЕГН **********,*** срещу „АГРОБУЛС“
ООД, ЕИК *********, (в производството по несъстоятелност), със седалище и адрес
на управление с. Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
„Тодор Ноев“, № 29 и „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“, № 26, ет. 5, ап. 12, при
задължителното участие на Л.М.Б., в качеството на Синдик, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р
Заменхов“, № 12, ет. 2, ап. 2, за приемане за установено, че вземането на
кредитора „Агростандарт 2004“ ЕООД, включено в Списък
на приети вземания, по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, в размер на 18792.38 лв. (осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 38 ст.), представляващо главница, по Договор за
покупко-продажба от 02.03.2016 г., не е обезпечено с привилегия по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ – залог върху вземане от ДФ „Земеделие“, за кампания 2015 и 2016 г.,
вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ с № ******, на осн. чл.
694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРОСТАНДАРТ - 2004“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гоце
Делчев“, № 26, ет. 5, ап. 12, Л.М.Б., в качеството на Синдик, със служебен
адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12, ет. 2,
ап. 2 и кредиторите на несъстоятелността на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (в производството по несъстоятелност), вземането на кредитора „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД, ЕИК
*********, включено в Списък на приети вземания, по реда на чл.
688, ал. 1 ТЗ, в размер на разликата над 18792.38 лв. до предявения размер
234296.58 лв. (двеста тридесет и четири хиляди двеста деветдесет и шест
лева и 58 ст.), представляваща
главница по Договор за покупко-продажба
от 02.03.2016 г., не е обезпечено с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ – залог върху вземане
от ДФ „Земеделие“, за кампания 2015 и 2016 г., вписан
по реда на
ЗОЗ в ЦРОЗ с № ******, на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
Решението е постановено при задължителното
участие на Л.М.Б., в
качеството на Синдик, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12,
ет. 2, ап. 2
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
2029.04 лв. (две хиляди двадесет и девет лева и 04 ст.), държавни такси , на осн
чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“,
№ 26, ет. 5, ап. 12 да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата 4228.78 лв. (четири хиляди двеста двадесет и осем лева и 78 ст.), държавни такси , по арг.
чл. 649, ал. 6 ТЗ, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“,
№ 26, ет. 5, ап. 12 да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********,***,, сумата
7805.03 лв. (седем хиляди осемстотин и
пет лева и 03 ст.), разноски по делото, на осн чл.
78, ал. 1 ТЗ
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на „АГРОСТАНДАРТ - 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“, № 26, ет. 5, ап. 12, сумата 145.91
лв. (сто четирдесет и пет лева и 91 ст.), разноски
по делото, на осн чл. 78, ал. 3 ТЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: