Мотиви към присъда №164/11.11.2019г.
по НОХД №1368/2019г.,
изготвени на 17.12.2019г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия В.В.В. за
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК.
В
разпоредително заседание пострадалият М.П. редовно и своевременно призован се
явява лично и с упълномощен повереник, който моли пострадалия да бъде
конституиран в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.
Отговаря на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК.
Й.П.- наследник на пострадалата С. П.,
редовно и своевременно призован не се явява. Изпраща упълномощен повереник,
който моли съда да го конституира в качеството на частен обвинител.
В.П.- наследница на пострадалата С. П.
нередовно призована не се явява. Вместо нея се явява упълномощен повереник,
който моли тя да бъде конституирана в качеството на частен обвинител.
РП- С. изпраща
в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият В. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371
от НПК- съкратено съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Счете исканията на пострадалия М.П. и наследниците на
пострадалата С. П.- Й.П. и В.П. за конституиране в качеството на частни
обвинители за основателни и ги конституира като частни обвинители. Прие, че
предявения от пострадалия М.П. граждански иск ще затрудни наказателния процес,
поради което не го прие за съвместно разглеждане в него. Съдът счете, че
искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да
се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към
предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. В. в
съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника
си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
години, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с 1/3 и намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подс. В. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ години, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с
1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и
ЧЕТИРИ месеца да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от ТРИ години.
Повереника на
частните обвинители в съдебно заседание поддържа обвинението наред с прокурора
и моли за определяне на подсъдимия на едно справедливо наказание.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалите М.Й.П. и съпругата му, починалата С. Д. П. живеели в един
жилищен вход заедно с подс. В.В. ***. От известно време
отношенията помежду им били влошени. От началото на 2018г. подс. В. започнал да установява надрасквания по автомобила си,
който паркирал пред блока. Тъй като
подозирал за тези надрасквания съседа си, св. М.П. след едно от поредните надрасквания на 27.10.2018г. решил да отиде да разговаря с него. Около 16 часа отишъл до апартамента на
св. М.П. и позвънил. Входната врата отворила съпругата му, пострадалата С. П.. Тя повикала съпруга си, св. М.П.. Тогава подс. В. започнал да го обвинява, че му е надраскал автомобила. Между тях възникнал словесен
конфликт. В един момент подс. В. започнал да замахва с юмруци към главата и
корема на св. М.П., а пострадалата С. П. застанала между тях, за да ги разтърве
и да предпази съпруга си от ударите. Въпреки това подс. В.В. успял да нанесе
няколко удара на св. М.П. в областта на корема и в долната половина на гръдния
кош. Докато замахвал подс. В. нанесъл удар и на пострадалата С. П. в областта
на лявото око. Той я хванал за дясната ръка, за да я отмести, при
което ръката й се усукала и тя започнала да пищи от болка като извикала, че
ръката й е счупена. Тогава подсъдимият преустановил действията си и се прибрал в
своя апартамент.
Пострадалата С. П. се обадила на телефон 112 и съобщила за случилото се. След около 10 минути
на място отишли полицейски екип и линейка. Пострадалите Станка П. и М.П. били прегледани на
място и след това с линейката били отведени в спешното отделение към МБАЛ „Д- р Иван Селимински“- гр. С.. Там след извършени
прегледи било установено, че пострадалата С. П. има счупване в областта на китката на дясната
ръка, което наложило гипсова имобилизация. Имала и контузия в областта на лявото око, а св. М.П. имал
контузия на гръдния кош в долната му половина.
Междувременно синът на пострадалите, св. Й.П., който към него момент
живеел и работел в Англия, след като разбрал за инцидента с родителите си се
обадил на свой приятел,
св. Б. Д. К.. Помолил го да отиде до болницата, за да
разбере какво се случва с родителите му. Съпругата на св. Й.П. пък се обадила
на своя близка,
св. Ирена Иванова Николова с молба да отиде и тя до болницата. След приключване
на манипулациите с пострадалите С.
П. и М.П., св. Борислав Колев ги откарал до РУ на МВР- С., където било започнато
настоящото наказателно
производство.
След известно време болките в областта на лявото
слепоочие на св. С.
П. се засилили и на 03.12.2018г. тя посетила спешното отделение към МБАЛ „Д- р Иван Селимински“- гр. С.. На
07.12.2018г. тя отишла до МБАЛ „Хаджи Димитър“- гр. С., където споделила за
оплаквания от главоболие, дизартрия, колапс и загуба на съзнание. След
проведени изследвания й била поставена диагноза „Аневризма на
артерия каротис интерна декстра. Пострадалата С. П. била насочена към УМБАЛ „Света Анна“ - гр. София,
където била извършена оперативна интервенция за изолиране на аневризмата от
кръвообръщението. След няколко дни, на 10.12.2018г. тя станала неконтактна и според медицинската документация
се касаело за тежък съдов спазъм, вследствие на който тя направила обширна исхемия в лявата
хемисфера и на 18.12.2018г.
починала.
В хода на
разследването е била изготвена съдебно-медицинска експертиза на
труп, от заключението на която е видно, че смъртта на С. П. се дължи на некроза на мозъчното вещество на главния
мозък, настъпило в резултат на исхемизиране на лявата хемисфера. Състоянието се
развило като усложнение на съществуваща от по- рано аневризма на лявата вътрешна сънна артерия, въпреки правилно
проведената съдова неврохирургична интервенция. Настъпването на смъртта било
подпомогнато от развилата се двустранна гнойна бронхопневмония- обичайно
усложнение при обездвижени пациенти в коматозно състояние. Не били установени
морфологични данни за травматични увреждания, които да се намират в причинна
връзка с настъпването на смъртта. Причината за смъртта била болестна,
ненасилствена.
В хода на разследването била изготвена и колективна съдебно- медицинска експертиза относно
причинените на С.
П. телесни увреждания на 27.10.2018г. и наличието на причинна връзка между
тях и настъпилата й смърт. Според заключението на вещите лица в резултат на нанесения
й на 27.10.2018г. около
16 часа побой пострадалата е получила следните телесни
увреждания: контузия на лицето с наличие на кръвонасядане със синкав цвят и
болезнен травматичен оток на меките тъкани в лявата скулна област и долната
половина на лявата очница и контузия на дясната ръка с
клинични и рентгенологични данни за счупване на лъчевата кост от предмишницата
й на типично място, наложило извършването на репозиция на
костните фрагменти и гипсова имобилизация на ръката. Увреждането в лявата
половина на лицето, изразяващо се в болезнен травматичен оток на меките тъкани
и кръвонасядане в лявата скулна област, с обхващане и на тъканите от долната
половина на лявата очница се дължало на удар с твърд тъп или
тъпоръбест предмет и добре отговаряло да е получено в резултат на удар с ръка.
Увреждането в долната трета на предмишницата на дясната ръка на С. П., изразяващо се в счупване на лъчевата кост,
проксимално (над) гривнената става, което се получавало при торзионно усилие
със значителна величина, което води до усукване на ръката и в частност на
лъчевата кост около нейната надлъжна ос. Условия за получаване на такова
увреждане най- често се получавали при извиване на
ръката. Счупването на лъчевата кост на дясната ръка на С. П. довело до затрудняване на движенията на
ръката за срок не по- малък
от 2,5- 3 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси и по този начин е осъществило смисъла на
медико- биологичния
характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“. Контузията в лявата половина на
лицето, изразяващо се в болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките
тъкани в долната половина на лявата очница и лявата скулна област е довела до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Според вещите лица между нанесения
на пострадалата С. П. побой на 27.10.2018г. и настъпилата й на
18.12.2018г. смърт в резултат на мозъчен кръвоизлив от гигантска аневризма на лявата вътрешна сънна артерия не съществува пряка и
непосредствена причинно- следствена
връзка.
По делото е изготвена допълнителна колективна
съдебно-медицинска експертиза, която да изясни в резултат на какви конкретни
действия е настъпило увреждането на лъчевата кост на дясната ръка на С. П.. Според вещите лица това
увреждане най- добре
отговаря да е получено в резултат на захват на дясната ръка и усукването й около
нейната надлъжна ос при опита да бъде отместена пострадалата.
В хода на разследването е изготвена и съдебно- медицинска експертиза относно
причинените на св. М.П. увреждания. Видно от заключението й в резултат на
нанесения му на 27.10.2018г. около 16 часа
побой пострадалият е получил контузия на гръдния кош, в долната половина на
неговата лява
предно-странична повърхност с изразена палпаторна и функционална болезненост,
без видими травматични промени и без рентгенологични данни за фрактура на
ребра. Увреждането имало травматичен характер и се дължало на действието на
твърд тъп или тъпоръбест предмет и добре отговаряло да е получено чрез нанесен
силен удар със свита в юмрук ръка. Това увреждане е довело до затруднения в
движенията на снагата на св. М.П. за срок от около 7- 10 дни при нормален ход на оздравителните
процеси и по този начин е осъществило
медико-биологичния характеризиращ признак
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на
свидетелите М.П., Й.П., Ирена Николова,
Б. К. и С. А. и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- медицински
експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и заключенията на
вещите лица по изготвените съдебно- медицински експертизи, тъй като същите не бяха
оспорени от страните и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на 27.10.2018г. в гр. С. причинил телесни повреди на повече
от едно лице- на С. Д. П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лъчевата кост на дясната ръка, довело до „Трайно затрудняване на движенията
на десния горен крайник” и лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в
лявата половина на лицето, характеризираща се в болезнен травматичен оток и
кръвонасядане на меките тъкани в долната половина на лявата очница и лява
скулна област, довела до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”,
т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и на М.Й.П.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош в долната
половина на неговата лява предно- странична повърхност с изразена палпаторна и
функционална болезненост, без видими травматични промени и без рентгенологични
данни за фрактура на ребрата, довело до „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Подсъдимият
В. е знаел, че като нанася удари на пострадалия М.П. в областта на гръдния му
кош ще се стигне до противоправния резултат той да получи телесно увреждане, а
именно „Временно разстройство на здравето неопасно за живота”, но въпреки това
го е сторил. Подсъдимият е знаел, че като удря пострадалата С. П. в областта на
лявата половина на главата ще се получи увреждането, което тя е получила, а
именно болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в долната
половина на лявата очница и лявата скулна област. Наясно е бил, че вследствие
на този удар на пострадалата П. ще бъде причинена лека телесна повреда „Временно
разстройство на здравето неопасно за живота”, но въпреки това го е сторил.
Освен това с действията си да хване ръката на пострадалата С. П. да я извие до
такава степен, че да се стигне до счупване на лъчевата кост на дясната ръка той
е предвиждал тази последица и тези му действия са довели до „Трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник” на пострадалата С. П., т. е. средна телесна
повреда. Искал е подсъдимият тези последици да настъпят и като е извършил деянието
си ги е постигнал. Ето защо следва да се приеме, че РП- С. е повдигнала
правилно обвинение на подсъдимия В. за извършено престъпление нанасяне на
телесни повреди на повече от едно лице, съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1,
т.4, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Деянието
е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало и
искреното разкаяние.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия В., съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. В.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че на подс. В. следва
да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое
от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок близък до минималния, но не и в
минимален размер, както предлагат прокурора и защитника на подсъдимия. Съдът
счита, че е най- подходящо на подсъдимия да се определи наказание в размер на
ТРИ години. Това наказание е справедливо и с него ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Така определеното наказание съдът
задължително на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да намали с 1/3, а именно с
ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години
съдът счете, че подс. В. не следва да изтърпи, тъй като са налице условия за
прилагане института на условното осъждане. Видно е, че той не е осъждан на „Лишаване
от свобода” за престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три
години „Лишаване от свобода”, а именно за срок от две години и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето му не е наложително да го
изтърпи. Съдът счете, че следва да определи на подс. В. максималния изпитателен
срок за отлагане на наказанието, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК го
отложи за изпитателен срок от ПЕТ години.
Съдът счете, че следва да осъди
подс. В. да заплати направените разноски на пострадалия М.П. и на наследниците
на пострадалата Станка П.- Й.П. и В.П.. Съдът счете, че на св. М.П. следва да
се присъди сумата от 1166,67 лева, представляваща направени разноски по време
на наказателното производство, а на децата на пострадалата С. Д.П. следва да се
присъдят разноски в размер на 666,67 лева на Й.П., а на В.П. 666,66 лева.
Съгласно правилата на процеса съдът
осъди подс. В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 1582,90 лева, представляваща направени разноски по делото.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: