РЕШЕНИЕ
№ 1922
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110202562 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-018919 от 20.09.2022г., Г
В Б началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. Б. Н., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
наказаното лице, което подава в срок жалба срещу него. Сочи, че водачът не е
знаел за дерегистрацията на автомобила. Моли за отмяна на НП
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли за отмяна
обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. бил правоспособен водач на МПС. На 19.06.2022 г.
около 11:22 часа, същият управлявал лек автомобил Опел Корса тъмно син с
рег.№, регистриран на Т Н.а ЕГН:********** в гр. Н И по ул. Искърско
Дефиле с посока на движение от ул.Липите към ул.Снежанка и бил спрян за
проверка от екип на ОПП СДВР, който след справка в системите на МВР
установил, че жалбоподателят управлява автомобила, който бил със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП на 14.06.2022 г.
поради несключване на задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“. Самото МПС нямало знаци, че регистрацията му е
прекратена, табелите с регистрационните номера били поставени на мястото
им. Жалбоподателят не бил уведомяван и не знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена, също както и собственикът – посоченото физическо
лице, видно от изисканата справка от ОПП СДВР и от Гаранционен фонд.
Служителят на ОПП СДВР И И съставил акт за установяване на
административно нарушение № GA647174, от 19.06.2022 г., с който срещу
жалбоподателя Н. било повдигнато административно-наказателно обвинение,
за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред –
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били
изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното НП
№ 22-4332-018919 от 20.09.2022г., с което Г В Б началник група към СДВР
ОПП е наложила на Г. Б. Н., с ЕГН **********, административно наказание –
глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени
доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство,
прокурорска преписка, справка от Гаранционен фонд.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
2
Видно то справката от Гаранционен фонд, макар и да са пращани
съобщения, че автомобилът е без валидна застраховка ГО на
автомобилистите, няма данни същите реално да са получени от собственика
на МПС.
От справката от ОПП СДВР се установява, че собственикът и
жалбоподателят не са уведомявани за прекратената регистрация.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при
СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и
връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав
нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в
какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че
административно-наказателното производство е започнало именно със
съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно
производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда
изключения от правилото за започване на производството, които допускат
същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично
предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е сложил началото на
производството.
Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата
отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са
регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места,
като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято
регистрация е прекратена служебно.
3
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието,
с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е
и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е
нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя Н., което се субсумира под състава
на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.
Превозното средство не е било негова собственост и както повелява
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде
уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е
било сторено, както се установява от изисканите справки от СДВР, още по-
малко има данни по делото жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на
МПС е прекратена. Доколкото по делото липсват данни за служебната
дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били
иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето
лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението
обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага
извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8338/2020 г.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение,
жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото жалбоподателят се
представлявал от упълномощен процесуален представител, на който е
заплатил хонорар в размер на 700 лв., съобразно приложените по делото
договор за правна защита и съдействие. Следва СДВР да бъде осъдена да
заплати тези разноски в пълен размер, доколкото липсва направено
4
възражение за прекомерност.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-018919 от 20.09.2022г.,
с което Г В Б началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. Б. Н., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на Г. Б. Н., с ЕГН ********** направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5