№ / ….2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ,
като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 970 по описа за 2021година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на И.Д.И. срещу Решение
№ 260444/26.03.2021 година, постановено по НАХД № 4972/2020 година по описа на
Районен съд – Варна, ІІ състав.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и за отмяна на НП.
Ответникът – Община Аксаково, чрез проц.представител,
оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
Административен съд-Варна, 10-ти касационен състав приема следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е частично основателна.
С Наказателно постановление №АНП-13-(1) от 29.10.2020
г., издадено от зам. кмет на Община Аксаково, за нарушение по чл.148, ал.1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), на И. е наложено административно
наказание глоба в размер 2000.00 лв.
От фактическа страна ВРС приема, че при извършена на
15.05.2020г. проверка в имота на жалбоподателя, попадащ в територия, за която
със Заповед №РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на Министър на регионалното развитие
и благоустройството е наложена строителна забрана за свлачищните райони на
териториите на община Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, е установено, че
въззивникът в качеството на собственик е започнал извършване на основен ремонт
на съществуваща в имота жилищна сграда, като е премахнал покрива на същата,
направил е кофраж за колони и покривна плоча над втори етаж за изграждането на
нов покрив и е изградил каменна стена с дължина 6-7 метра и височина около
1метър, без издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Не е
прието твърдението на въззивника, че извършваната дейност представлява текущ
ремонт, защото е налице промяна на цялата покривна конструкция на сградата, в
това число и подпокривните материали, което съобразно §5, т.42 от ДР на ЗУТ,
представлява основен ремонт, за какъвто с чл.148, ал.13 ЗУТ се изисква издаване
на разрешение за строеж след провеждане на обследване.
ВРС приема, че правилно административно-наказващият
орган е приложил установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и
обстойно мотивиран. При постановяването на същия са взети предвид относимите за
спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички въпроси от
въззивната жалба.
Възраженията в касационната жалба се дублират с
възраженията пред въззивния съд, на които вече е даден отговор. По отношение на становището на касатора, че
по делото не са приложени доказателства, че се касае за свлачищен район, следва
да се посочи, че Заповед №РД-02-14-300 от 21.04.1997г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с която е наложена строителна
забрана за свлачищните райони на териториите на община Варна, Аксаково, Балчик
и Каварна, е общоизвесетн факт, предвид разпоредбата на чл.155 ГПК вр. чл.144 АПК: http://www.sopa.bg/request.php?652
Въз основа на изложеното, настоящият състав при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Независимо от посочените констатции, ВРС
неправилно е потвърдил НП, вместо да го измени към минималния размер, предвиден
в закона, тъй като размера на наказанието настоящият съд намира за завишен.
Наказващият орган е наложил глоба в размер на 2000лв. Следва да се има предвид,
че се касае за първо нарушение, което съдът преценява като смекчаващо
отговорността, поради което, и за целите на личната превенция, намира за
справедлив размер на наказанието – глоба в размер на 1000лв., поради което
съдебното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление следва
да бъде изменено в този смисъл.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал. 5 от ЗАНН в
размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260444/26.03.2021
година, постановено по НАХД № 4972/2020 година по описа на Районен съд – Варна,
ІІ състав и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №АНП-13-(1) от 29.10.2020
г., издадено от зам. кмет на Община Аксаково, за нарушение по чл.148, ал.1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), на И. е наложено административно наказание
глоба в размер 2000.00лв. като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***, ЕИК ******, сумата
80.00лв (осемдесет лева), представляваща разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……….. 2………….