Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 326 /23.5.2018г.

 

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав:  

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия Васко Нанев административно дело № 716, по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на община Велинград, подадена чрез кмета на същата  против Решение № 212 на Общински съвет – Велинград, взето по Протокол № 8, т. 31, на заседание, проведено на 26.04.2012 г.

С оспореното решение ОбС дава постоянен градоустройствен статут на магазин – сглобяема конструкция, построен върху 194 кв. м., попадащ в УПИ ХХХІІІ, в кв. 139 по ПУП на гр. Велинград – „за жилищно строителство и магазини“ и „за търговия“, и е задължил кмета на община Велинград да издаде заповед да промяна на градоустройствения статут на магазина, съобразно решението.

В жалбата се развиват подробни съображения за нищожност на приетото решение. Иска се съда да обяви решението за нищожно, като издадено при липса на компетентност, в противоречие с материално-правните разпоредби и процесуалните правила по издаването му.

Ответникът – Общински съвет – Велинград, редовно призован, не изпраща представител.

Заинтересованата страна – ЕТ „Гео-С. П.“, заявява в писмени бележки чрез процесуалния си представител адв. З., становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира от фактическа страна следното:

Оспореното решение е прието на 26.04.2012 г. Като правно основание е посочен § 50а от ЗИД на ЗТСУ (отм.), чл. 66, ал. 1, т . 8 от Правилника за организацията и дейността на ОбС Велинград и § 17 от ЗУТ, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 4, т. 4 и ал. 7 от ЗОбС, като е посочено, че същото се приема във връзка с постъпили молби от ЕТ „Гео-С. П.“ и след проведено поименно гласуване.

По делото е представен и приет Акт № 489/07.02.2005 г. за частна общинска собственост (АЧОС), а също е представена и скица на имота, от които е видно, че имотът е записан на Община Велинград и че същият има площ от 194 кв. м. Посочено е, че УПИ ХХХІІІ е отреден за жилищно застрояване.

По делото е допуснато изслушването на съдебнотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, процесният сглобяем павилион представлява обект по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ПП ЗТСУ (отм.). Същият е изпълнен в уличното пространство по плана на града от 1978 г. Не са налице данни да е издавано разрешение за поставяне на павилиона в УПИ ХХХІІІ-6571 „за търговия“, в кв. 139.

В допълнително заключение вещото лице е посочило, че заинтересованата страна ЕТ „Гео-С. П.“, гр. Велинград е подал молба вх. № УО-09-114/11.01.1999 г. до кмета на община Велинград по § 50а, ал. 3 от ЗИД на ЗТСУ (отм.), съгласно която разпоредба за строежи – временно строителство върху държавна или общинска земя, може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допусне изменение на подробните планове. Молбата е подадена в изискващия се 6-месечен срок от влизането в сила на 14.10.1998 г. на ЗИД на ЗДС. Молбата е уважена през 2012 г., когато с оспореното решение е даден постоянен градоустройствен статут на магазин – сглобяема конструкция, попадаща в УПИ ХХХІІІ, в кв. 139 по ПУП на гр. Велинград.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка, съдът прави следния извод:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването. Приетите по делото Акт за частна общинска собственост, както и скица доказват правния интерес на Община Велинград, в качеството й на собственик на имота. Жалбата не е обвързана със срок, предвид обстоятелството, че се иска обявяване на нищожността на оспореното решение, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Така постановеното решение на ОбС – Велинград е нищожно. В § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ е дадена възможност на областния управител и общинския съвет да допуснат процедура за изменение на действащия ПУП с цел временните строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. Това правомощие е ограничено обаче по време в рамките на шестмесечен срок от влизане на закона в сила, като целта е бързото и своевременно уреждане на тази категория административноправни отношения. Съгласно § 31 от ПР на ЗУТ, законът влиза в сила от 31.03.2001 г. Предвиденият шестмесечен срок е преклузивен и с изтичането му на 31.10.2001 г. се погасява и правомощието на общинския съвет да допуска процедура за изменение на действащия ПУП с цел временните строежи да получат траен устройствен статут. Следователно към момента на издаване на обжалваното решение ОбС – Велинград не е бил компетентен за това, поради което и решението се явява нищожно, поради липса на материалноправна компетентност на издалия го орган.

Възражението от страна на заинтересованата страна, че е налице подадена молба на 11.01.1999 г. по § 50а, ал. 3 от ЗИД на ЗТСУ (отм.) и общинският съвет се е произнесъл през 2012 г. по тази молба, е неоснователно. Общинският съвет няма задължения да се произнася по искания, направени по отменения ЗТСУ, тъй като в ПР на ЗУТ не е предвидена такава разпоредба. След като в срока на § 17, ал. 2 от ЗУТ не е взето решение от компетентния орган за допускане на процедура с цел предоставяне на траен градоустройствен статут, то взетото след определения законов срок решение е прието от некомпетентен орган. Определеният  в § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ шестмесечен срок, в който може да се приемат процедури за изменение на действащия ПУП, с цел временни строежи да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид от областния управител или общинския съвет, предвижда временна компетентност на тези органи в рамките на предвидения от закона срок. След изтичането му те не са компетентни да издават административни актове за промяна на статута на временните строежи. Срокът, предвиден от закона, е преклузивен и след изтичането му административните органи не могат да упражнят правомощията си по предвидения ред. В конкретния случай е засегната компетентността на органа, издал акта, поради което същият е нищожен.

Доводът на заинтересованата страна, че производството е продължение на започналото през 1999 г. производство за придобиване на траен статут на процесния временен обект, но е завършено през 2012 г. с атакуваното решение, е ирелевантен за настоящия спор, при положение, че атакувания акт е издаден след изтичане на шестмесечния срок и от този факт заинтересованата страна не може да черпи права от приложимата норма, тъй като § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ категорично предвижда шестмесечен срок за провеждане на процедурата.

 От изложеното следва, че е налице основанието на чл. 146, т. 1 от АПК, т.е. обжалваният индивидуален административен акт е издаден от орган, на когото законодателят не е възложил правомощия да издава такъв акт. Това обстоятелство предпоставя нищожността на оспорения административен акт, тъй като същият е издаден от некомпетентен орган.

 Предвид изхода на делото, съдът не следва да се произнася  относно разноските, тъй като до приключване на устните състезания такива не са поискани от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 212 на Общински съвет – Велинград, взето по Протокол № 8, т. 31, на заседание, проведено на 26.04.2012 г.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

 

Съдия:/П/

 

Решение от 8.4.2019г. по Административно дело 9832/2018 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 5203 от 08.04.2019 г. на ВАС София, Второ отд. по адм. д. № 9832/201118 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение №326 от 23.05.2018г. постановено по адм.дело №716/2017г. по описа на Административен съд - Пазарджик, четвърти състав.
Решението не подлежи на обжалване.