№ 11507
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110128972 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от К. С. Х. срещу К. К. Х., осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1000 лева, предявена като частичен иск от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за това, че
ответницата е изнесла и изхвърлила на неизвестно място урна с тленни
останки на своята майка, съпруга на ищеца, с което е засегнала и лишила
ищеца от възможността да осъществява религиозни обреди, ведно със
законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба –
01.06.2022 г. до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.07.2017 г. докато се прибирал в дома си,
получил съобщение на мобилния си телефон от ответницата с текст „вземам
урната“, в която ищецът сочи, че се съдържали тленни останки на починалата
му съпруга, майка на ответницата. Твърди, че е забелязал дъщеря си, заедно с
още три лица, да излизат от входа на блока, която въпреки нежеланието на
ищеца, изнесла урната. За описаното излага, че е образувано досъдебно
производство, по което ответницата е признала, че е разпръснала на избрано
от нея място праха, а урната оставила в църква. Описаното ищецът сочи, че го
е засегнало и накърнило, както и лишило от възможността да осъществява
религиозни обреди. Твърди, че с описаното ответницата му е причинила
неимуществени вреди, чийто размер определя на сумата от 15 000 лева за
периода от 06.06.2017 г. до 02.06.2022 г. При тези твърдения моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител, с който искът се оспорва като
1
недопустим и неоснователен.Оспорват се твърденията в исковата молба.
Твърди се, че ответницата законосъобразно е взела праха на майка си, като е
уведомила ищеца и е разпръснала същия.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят и се установява от препис-извлечение акт за смърт (л.
8 по делото), че К. Д. Х., съпруга на ищеца и майка на ответницата, е
починала на 01.12.2016 г. От приетото като писмено доказателство по делото
удостоверение за извършена кремация (л.6) се установява, че покойната К. Д.
Х. е кремирана на 05.12.2016 г. и като урнополагане е посочено „в дома”.
Видно от удостоверение (л. 7 по делото) ищецът К. Х. е получил лично от
офиса на траурна агенция урната с праха на покойната си съпруга.
Видно от протокол за разпит на свидетел (л. 11 по делото) ответницата К.
К. Х. е дала показания по досъдебно производство № 227 ЗМК 2507/17 г. по
описа на 03-РУ-СДВР, както следва: „Праха на майка ми разпръснах на
избрано от мен място, а урната оставих в църква до 28 училище, където беше
опелото на майка ми.” Съдът намира, че същото има характер на
извънсъдебно признание от ответницата.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Р. Т. и П. И., които съдът кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото се установява, че на 05.06.2017 г. ищецът е получил
заплашителни обаждания и съобщения от ответницата, с които същата го е
уведомила, че го чакат в дома му. Споделят, че ищецът е потърсил помощ от
полицията и след първоначален отказ в последствие получил уверение, че ще
изпратят патрулка на адреса, след което той заедно с двамата свидетели
отишли до жилището му, където видели ответницата заедно с още 4 човека.
Споделят, че ответницата е държала урната с праха на покойната си майка,
заедно с която се е качила в една кола с приятеля си, който е счупил предното
стъкло на автомобила на ищеца, започнал е да го дърпа и заплашва. Изплашен
ищецът дал газ с колата, а дъщеря му и приятелят й започнали да го
преследват. Двамата свидетели останали на адреса, където дошла полиция
след инцидента.
От показанията на свидетеля И., семеен приятел на ищеца и покойната
му съпруга се установява, че желанието на покойната е било да бъде
кремирана и в един момент да бъдат събрани със съпруга й и разпилени
заедно, за което ищецът е помолил свидетеля.
По делото са събрани гласни доказателствени средства от разпита на
свидетеля П. Г. Г., които съдът частично не кредитира като вътрешно
противоречиви, житейски нелогични и некореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта,
че урната с праха на покойната се е намирала в дома на ищеца и ответницата,
както и относно наличието на семеен конфликт между страните по делото.
Свидетелят споделя, че въпросната вечер приятелката му по това време е била
афектирана и е взела урната с праха на майка си. Признава, че след
2
пристигането на ищеца му е счупил предното стъкло, след което К. Х. е
избягал. Дава показания, че е закарал ответницата до морето с урната.
Заявява, че тя му е споделила, че е разпръснала праха на майка си там,
каквото било последното й желание. Сочи, че когато се качила приятелката
му в колата е била без урната. Отрича да е присъствал на разпръсването на
праха на покойната и да знае точното местоположение, където това се е
случило.
Въз основа на установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
За основателността на иска чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: 1/ противоправно деяние ; 2/ вредата, а именно, че е
претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; 3/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата е взела урната с праха на майка си без съгласието и
с изричното противопоставяне на баща си (съпруг на починалата) и е
разпръснала праха на морето. Спорно по делото е това деяние дали е
противоправно.
Липсва изрична правна уредба кои лица имат право да се разпореждат с
праха на покойните.
Съгласно чл. 20, ал. 4 от НАРЕДБА № 2 от 21.04.2011 г. за здравните
изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето
на покойници прахът на починалия се поставя в специален съд (урна) и се
пренася за извършване на обреда по урнополагане, определен от близките на
починалия, в съответния гробищен парк или се предава за съхранение на
близките на починалия. Няма конкретна дефиниция кои лица включва кръга
на „близките”. По делото се установи, че урната с праха на починалата е
предадена за съхранение на ищеца като съпруг на кремираното лице. Съдът
счита, че законодателят следва изрично да уреди правоимащите лица, които
разполагат с възможността да избират конкретния начин на погребение и
форма на съхраняване на останките на своя близък.
Осигуряването на юридически гарантирана възможност за отдаване на
уважение към паметта на починалите се постига в най-голяма степен чрез
предоставяне на определени права в полза на техните роднини. Почитта
към покойника като защитавана от законна ценност не представлява част
от някаква остатъчна правосубектност на починалия, а следва да бъде
разглеждана като предмет на специфично право, признато в полза на
неговите близки. /Стоян Ставру – Вещноправно действие на смъртта/.
Съдът счита, че съгласно чл. 5 ГПК при липса на закон следва да основе
3
решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
От морална гледна точка съдът намира, че определяща на първо място би
била волята на починалото лице. По делото не се твърди и не се събраха
доказателства да има изразена писмена такава. От събраните свидетелски
показания на свидетеля И., на които съдът дава вяра, доколкото са логични,
последователни и възпроизвеждат личните възприятия на свидетеля от
покойната се установява, че нейната воля е била да бъде събран праха и
заедно с този на съпруга й и разпръснати заедно. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Г., че волята на покойната е бил да бъде разпръснат
праха й на морето, доколкото показанията на същия бяха уклончиви, не
пресъздават лични възприятия от починалата, а информация, споделена му от
ответнцата, поради което съдът намира, че не следва да кредитира
показанията в тази част. Доколкото по делото не бе установено дъщерята да е
знаела за тази воля на майка си съдът намира, че не е извършила
противоправно деяние, неизпълнявайки този нравствен дълг.
На следващо място обаче настоящият съдебен състав счита, че при
липсата на изрична правна разпоредба следва да приложи по аналогия чл. 21,
ал. 1, т. 3 от ЗАКОН за трансплантация на органи, тъкани и клетки /ЗТОТК/
съгласно който право на отказ за вземане на органи, тъкани или клетки от
починалото лице имат неговите: а) съпруг или родител; б) дете; в) брат или
сестра и т.н., като редовете са взаимноизключващи се, т.е. преживелият
съпруг ще изключи децата. Съдът достига до правен извод, че от този частен
случай може да се изведе правило кой има право да се разпорежда с трупа на
починалия, респективно с праха на кремирания и че наличието на по-преден
ред, в който попада съпругът, изключва следващият ред, в който попадат
децата.
Поради изложеното, съдът счита, че право да се разпореди с праха на
починалото лице има на първо място съпругът, а при липса на съпруг,
дъщерята.
На следващо място СРС счита, че дори да се приеме, че доколкото
липсва изрична правна уредба следва да се приложи по аналогия Закона за
наследството или морала, от където може да се изведе, че и съпругът, и
дъщерята са близки на починалата, и да се приеме, че те имат равни права,
разпореждането с праха без съгласието и с изричното противопостяване на
един от двамата отново следва да се квалифицира като противоправно
деяние. Разпиляването на праха води до окончателното му погиване и
отнемане на възможността на единия близък да се сбогува с починалото лице.
Следователно дори да се приеме, че страните по делото имат равни права, то
те е следвало съвместно да вземат решение. Разпореждането с праха от един
от двамата, въпреки противопоставянето на другия, съдът намирана за
противоправно.
Съдът счита, че безспорно по делото бяха установени претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болка от субективното му
чувство за неуважаване паметта на починалата, доколкото същата е желала да
бъде разпръснат праха й заедно с неговия и страдания от отнетата му
4
възможност да намери облекчение на мъката си, сбогувайки се с починалата
си съпруга. Съдът достига до еднозначен правен извод, че тези вреди са
претърпени от ищеца вследствие противоправното поведение на ответнцата
да се разпореди с праха на покойната въпреки противопоставянето на баща й,
т.е. изживените болки и страдания са в причинно-следствена връзка с
извършеното от ответника спрямо ищеца противоправно поведение, с което
му е причинил болка и страдание.
Съдът намира, че макар ответницата да е действала със съзнанието, че
изпълнява волята на майка си, нейното поведение остава противоправно.
Следвало е ответницата да зачете по-големите права на съпруга на покойната
или поне да вземе решение съвместно с него, а не да се разпорежда
безвъзвратно с праха на починалото лице.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Установява се ищецът да е претърпял съществени
терзания, болки, страдание, мъка. Съдът определя размера, изхождайки от
понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намират не само негативно
отражение в психиката, но и отнетата му възможност да се сбогува с
починалата си съпруга, като и изхождайки от разбирането, че критерият за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Отрицателните
изживявания на ищеца в случая са установени въз основа на свидетелските
показания и от житейската логика. Всички установени в настоящия процес
неимуществени вреди са причинени на ищеца като следствие от процесното
противоправно поведение, доколкото няма доказателства по делото други
обстоятелства извън процесните да са оказали негативно въздействие на
претърпените от ищеца болка и страдание. Изживяната мъка е дала сериозно
отрицателно въздействие върху психичното състояние на ищеца и е довела до
негативни емоции. Поради изложеното и предвид социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през процесния по делото период,
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би
репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото
те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост), в размер на 1 000 лв, тъй като предназначението му е да
поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от
5
противоправното поведение на ответника. При определянето на този размер,
съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната страна да
заплати това обезщетение има основно репариращо действие - предвид
моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски на ищеца в размер на 700 лв., съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД К. К. Х., ЕГН **********
да заплати на К. С. Х., ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за това, че ответницата е
изнесла и изхвърлила на неизвестно място урна с тленни останки на своята
майка, съпруга на ищеца, ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба – 01.06.2022 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. К. Х., ЕГН ********** да
заплати на К. С. Х., ЕГН ********** сумата от 700 лева, представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6