Р Е Ш Е Н И Е № 125
гр. Сливен, 13.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на
втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Николинка
Йорданова като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.
д. № 75 по описа на съда за 2022
год. за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 6
от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите
/Наредба № 8 от 2011 год./.
Образувано е по жалба от Я.А.Б. ***
подадена против Заповед № РД06-22 от 21.01.2022 год. издадена от Директора на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ Велико Търново, с
която на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 57, т. 8, чл. 52, ал. 1, т. 1 и чл. 52а, ал. 8 от Наредба № 8 от 2011 год.
е обезсилено Позволително за сеч № 0649788 от 14.01.2022 год. за отдел 2, подотдел
„и“, землище Д., Община Елена, имот с № 23710.350.357–общинска горска
територия.
В жалбата си оспорващият твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с
целта на закона. Излага съображения, че: административният орган не е изпълнил
задължението за уведомяване по чл. 26 от АПК; посочените в оспорената заповед
констативни протоколи не са връчвани на оспорващия; горскостопанският план
/ГСП/ на горските територии, собственост на Община Елена в района на дейност на
ТП ДГС „Буйновци“ е утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 год. на Директора
на РДГ – Велико Търново, от която дата планът е влязъл в сила и се счита за
започнал да тече 10 годишният срок за прилагането му; неправилно е прието от
административния орган, че ГСП влиза в сила от 01.01.2012
год., а и видно от общите бележки към ГСП, същият е изготвен през периода от
26.05.2011 г. до 31.05.2012 г.; процесното
позволително за сеч е издадено въз основа на действащ ГСП, тъй като действието
на плана, считано от датата му на утвърждаване, би изтекло на 21.12.2023 год.;
планът е действащ и съгласно § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от 07.10.2015 год. за
инвентаризация и планиране в горските територии /Наредба № 18 от 2015 год./;
тъй като планът е действащ, няма възлагане на изработване на нов ГСП за процесните територии от Община Елена и не е сключван
договор за изработка на нов план; определеният в действащия ГСП допустим размер
на ползване на горските ресурси не е достигнат. Моли оспорената заповед да бъде
отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, оспорващият, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание административният
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
юрисконсулт К., която оспорва жалбата. По-късно представя подробни писмени
бележки, в които излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Счита, че: в случая нормата на чл. 26 от АПК е неприложима; независимо, че ГСП
е одобрен на 21.12.2013 год. като начална дата, от която започват да текат определените
в ГСП срокове следва да се счита 01.01.2012 год.,
както е посочено в самия план на стр. 44; § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от 2015 г.
е тълкуван неправилно от оспорващия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на
жалбата, моли разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в
минимален размер. Претендира присъждане на разноски за направени разходи за
изготвяне на ксерокопие от ГСП, за което представя фактура.
Заинтересованото лице С.И.С. редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата.
Административният съд след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на оспорващия и на
административния орган, и събраните по делото относими
към спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 472 от 21.12.2013 год.
издадена от Директора на РДГ– Велико Търново на основание чл. 13, ал. 8, т. 2
от ЗГ е утвърден ГСП на горските територии собственост на Община Елена в района
на дейност на ТП ДГС „Буйновци“ с обща площ 2148.1 ха изработен от „Агролеспроект“ ЕООД гр. София. Видно от Обяснителната
записка към ГСП планираните мероприятия за възобновителни и отгледни
сечи са за период – десетилетие /Таблица
17 на стр. 23; б. „б“ от т. 1, глава VI, на стр. 24-л.93 от делото/. В Общите бележки на Обяснителната записка към
ГСП /стр. 44/ на л.103-гръб от
делото е посочено, че ГСП е изготвен през периода от 26.06.2011 год. до 31.05.2012 год.; ГСП влиза в сила от 01.01.2012 год. след утвърждаването му от РДГ Велико Търново и
ще се прилага в продължение на 10 години.
На 14.01.2022 год. от инж. Я.Б. е издадено
Позволително за сеч № № 0649788, с което е разрешено на „Транслес
2000“ ЕООД с нает регистриран л. С.С. да извърши
добив в отдел 2, подотдел „и“, землище Д., Община Елена, имот с №
23710.350.357–общинска горска територия Позволителното за сеч е издадено на
основание чл. 108 от ЗГ и Заповед № 472 от 21.12.2013 год. за утвърждаване на
ГСП.
На 19.01.2022 год. от служители на РДГ
Велико Търново е извършена проверка по документи на имота, за който е издадено
горепосоченото позволително за сеч. При проверката е констатирано, че инж. Я.Б.
е издал позволителното за сеч без за имота да има утвърден ГСП или одобрено
план - извлечение. За проверката е съставен Констативен протокол Серия В №
008881-008882 от 19.01.2022 год.
На 21.01.2022 год. от Директора на РДГ
Велико Търново е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД06-22
от 21.01.2022 год., с която на основание чл. 58, ал. 1,
т. 3 във връзка с чл. 57, т. 8, чл. 52, ал. 1, т. 1 и чл. 52а, ал. 8 от Наредба
№ 8 от 2011 год. е обезсилено Позволително за сеч № № 0649788 от 14.01.2022 год.
за отдел 2, подотдел „и“, землище Д., Община Елена, имот с №
23710.350.357–общинска горска територия. В мотивната част на заповедта е посочено,
че утвърденият със Заповед № 472 от 21.12.2013 год. на Директора на РДГ Велико
Търново ГСП е влязъл в сила на 01.01.2012 год. и се е
прилагал в продължение на 10 години до 01.01.2022 год.;
към настоящия момент няма утвърден нов ГСП; след извършена служебна проверка е
установено, че в РДГ Велико Търново няма депозирано и одобрено план -
извлечение за имот с № 23710.350.357 попадащ в отдел № 2, подотдел „и“, землище
Д., Община Елена – общинска горска територия; позволителното за сеч е издадено
в нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 52а, ал. 8 от Наредба
№ 8 от 2011 год. - без за имота да има утвърден ГСП или одобрено план - извлечение
и следва да бъде обезсилено.
Оспорената заповед е съобщена на
оспорващия на 21.02.2022 год. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане
по пощата на 01.03.2022 год.
В хода на съдебното дирене е представено
Писмо от 29.04.2022 год. от Кмета на Община Елена (л.758 от делото), в което е
посочено, че през 2021 год., както и през 2022 год. Община Елена не е възлагала
изработка на нов ГСП за горските територии собственост на Община Елена в района
на дейност на ТП ДГС „Буйновци“, Община Елена няма сключен договор с изпълнител
за възлагане изработването на нов ГСП за горските територии, собственост на общината
в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“, съгласно действащия ГСП на Община
Елена утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 год. на Директора на РДГ Велико
Търново общият допустим размер на ползване в общинските горски територии
собственост на Община Елена в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“ е
60 705 пл. куб.м. дървесина, които следва да се добият през времето на
действие на ГСП, към 26.04.2022 год. по ГСП са добити и транспортирани 4 079
пл. куб.м. дървесина, а са маркирани и планирани за добив 18 716 пл.
куб.м. дървесина, за част от които има издадени позволителни за сеч. За
достигане на допустимия размер на ползване на ГСП допълнително ще бъдат
маркирани и планирани за сеч още 38 021 пл.куб.м. като добиването на тези
количества ще се реализира до края на 2023 год.
По делото са представени от
административния орган и множество документи касаещи горски територии държавна
собственост в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“, които документи съдът
намира за неотносими към спора, тъй като се отнасят
за горски територии различни от процесните.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК 14 дневен преклузивен срок и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Жалбата е подадена и от надлежна страна при наличие на правен интерес.
Оспорващият е издател на позволителното за сеч, което е обезсилено с оспорената
заповед. Съгласно чл. 58, ал. 4, т. 2 от Наредба № 8 от 2011 год.
издателят на позволителното за сеч е едно от лицата, на които се връчва
заповедта за обезсилване на позволителното, тъй като актът поражда преки
задължения за него съгласно чл. 58, ал. 5 от Наредба № 8 от 2011 год.
Оспорването на заповедта за обезсилване на позволителното за сеч е и
процесуален способ за издателя на позволителното за сеч да се защити от
възможни неправилни констатации в заповедта за обезсилване на позволителното и
по този начин да осуети евентуално отписване от публичния регистър по чл. 235
от ЗГ, с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ. В този смисъл
Определение № 10951 от 21.10.2015 год. на ВАС по адм.
д. № 11546/2015 год. V о.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 8 от 2011 год.
Спазена е установената от закона форма заповедта
е писмена и е мотивирана като са посочени фактическите и правните основания за
издаването и. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити.
В административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърденията на оспорващия заявени в противоположен смисъл в жалбата са
неоснователни. Действително административният орган не е изпълнил задължението
си по чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на
производството. На заинтересованите лица не са връчени и констативните
протоколи, в които е обективирана проверката на
имота, за който е издадено процесното позволително за
сеч. Съдът счита, че допуснатите нарушения не са съществени. Съгласно правната
теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, а именно- такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са
налице. Административният орган е изяснил относимите
факти и обстоятелства, поради което евентуалната възможност на заинтересованите
лица да представят свои обяснения и възражения не би могло да доведе до
установяване на различна фактическа обстановка и съответно до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но е постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност и е отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК въз основа на следните съображения:
Между страните няма спор относно следните
обстоятелства: процесното позволително за сеч е
издадено от надлежно оправомощено лице с висше лесовъдско
образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика;
горските територии, за които е издадено позволителното са общинска собственост,
за процесните горски територии е изработен ГСП
утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 год. на Директора на РДГ Велико
Търново.
Основният спорен въпрос между страните е
от коя дата следва да се счита за започнал да тече 10 годишният срок за прилагането
на ГСП утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 год. на Директора на РДГ Велико
Търново.
Административният орган е приел, че към
датата на издаване на процесното позволително за сеч
за имота няма утвърден ГСП, както и няма одобрено план - извлечение, поради
което е счел, че са налице основанията на чл. 57, т. 8 във връзка с чл. 52, ал.
1, т. 1 от Наредба № 8 от 2011 год. за обезсилване на позволителното за сеч.
Условията и редът за издаване на
позволителното за сеч са определени от Наредба № 8 от 2011 год. като в чл. 52,
ал. 1, т. 1 от същата е предвидено, че сечите се
провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от
ЗГ въз основа на утвърден горскостопански план или програма или одобрено
план-извлечение. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗГ горскостопанските планове и
програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и
насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10
години.
От доказателствата по делото е установено,
че утвърденият със Заповед № 472 от 21.12.2013 год. на Директора на РДГ Велико
Търново ГСП е изготвен през периода от 26.06.2011 год. до 31.05.2012 год. като
предвидените с него дейности са за период от 10 години.
В относимата
нормативна уредба липсва разпоредба, която да определя датата, от която ГСП
следва да се счита за действащ. Съдът след анализ на разпоредбите включени в
Раздел II „Инвентаризация на горските територии и горско планиране“ от ЗГ
намира, че срокът от 10 години за предвидените с плана дейности следва да
обхване периода от изработване на плана до изтичането на едно десетилетие. В
този смисъл са и планираните с процесния план
мероприятия. Доколкото в плана е указано изрично, че е изработен в периода от
26.06.2011 год. до 31.05.2012 год. следва да се приеме, че 10 годишният срок,
за който е определен допустимият размер на ползването на горските ресурси
и насоките за постигане целите на управлението на горските територии, е от
31.05.2012 год. до 31.05.2022 год. В тази връзка съдът счита за неправилно
приетото от административния орган, че ГСП се е прилагал от 01.01.2012 год. до 01.01.2022 год.
Макар и в общите бележки на Обяснителната записка към ГСП да е посочено, че
същият влиза в сила от 01.01.2012 год. е обективно
невъзможно да бъде възприета тази дата доколкото към 01.01.2012
год. планът все още не е бил изработен.
С оглед на изложеното и при съобразяване с
обстоятелството, че процесният ГСП е утвърден от
Директора на РДГ Велико Търново на 21.12.2013 год. съдът приема, че процесното позволително за сеч е издадено въз основа на
утвърден ГСП определящ допустимия размер на ползването на горските ресурси и
насоките за постигане целите на управлението на горските територии за периода
от 31.05.2012 год. до 31.05.2022 год. Следователно процесното
позволително за сеч е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 8 от 2011 год. поради което и не е налице приетото от
административния орган основание за обезсилването му.
За пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да посочи, че § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от 2015 год. /обн., ДВ, бр. 82 от 23.10.2015 г./, на който се позовава
оспорващият би бил приложим при условие, че към датата на издаване на
позволителното за сеч 14.01.2022 год. 10 годишният период, за който е извършено
планиране с процесния ГСП е изтекъл. По изложените
по-горе съображения този 10 годишен период не е изтекъл към 14.01.2022 год.,
поради което и не е започнало осъществяване на елементите от фактическия състав
на посочената разпоредба.
По изложените съображения оспореният
административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК претенцията на оспорващия за присъждане на направените по
делото разноски е основателна. Общият размер на действително направените от
оспорващия разноски по делото е 260 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса и 250 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение. С оглед
възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Същото е в размер под минимално предвидения такъв в
нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер. По тези съображения РДГ Велико Търново следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в общ размер на
260 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.А.Б. Заповед № РД06-22
от 21.01.2022 год. издадена от Директора на Регионална дирекция по горите Велико
Търново, с която е обезсилено Позволително за сеч № 0649788 от 14.01.2022 год. за
отдел 2, подотдел „и“, землище Д., Община Елена, имот с №
23710.350.357–общинска горска територия като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Велико
Търново ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.Б. с ЕГН ********** сумата от 260 /двеста и
шестдесет/ лева представляваща разноски по делото, а именно 10 /десет/ лева
държавна такса и 250 /двеста и петдесет/ лева адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на
заинтересованото лице С.И.С..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ