Решение по дело №256/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 167
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20195600500256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 167

 

гр. Хасково, 09.05.2019 г.

 

            Окръжен съд Хасково, ГО, II въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ

                                                                                                     ИРЕНА АВРАМОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 256 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на И.Б.С., в качеството ѝ на длъжник, срещу действията на съдебния изпълнител, извършени по изпълнително дело № 20188740400357 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково. В жалбата се твърди, че действията на съдебния изпълнител, свързани с проведена на 14.02.2019 г. публична продан на земеделски земи – поземлени имоти № 186007, № 153062 и № 058019, находящи се в землището на гр. ***, са недопустими, неправилни и необосновани. Наведени са доводи, че жалбоподателят е бил лишен от правото си на участие и защита в изпълнителното производство, защото не е бил надлежно уведомен за описа, оценката и проданта на процесните имоти. Поддържа се, че началната цена на имотите е била определена в нарушение на чл. 485 от ГПК, а публичната продан не е била надлежно разгласена. Изтъква се, че съдебният изпълнител е нарушил прогласения в разпоредбата на чл. 442а от ГПК принцип за съразмерност. На следващо място жалбоподателят излага твърдения за несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението, като се позовава на чл. 444, т. 5 от ГПК и качеството си на земеделски стопанин. В тази насока се застъпва, че принудителното изпълнение върху земеделските земи е недопустимо, защото до 30 дка същите са несеквестируеми. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител и присъждане на разноските по делото. Направено е искане за събиране на гласни доказателства относно обстоятелствата дали жалбоподателят е уведомен и кога е узнал за публичната продан и дали същата е разгласена по законоустановения начин.

            В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от взискателя „ЗД ЕВРОИНС“ АД.

В писмените си мотиви ЧСИ Самуил Пеев счита подадената жалба за процесуално недопустима, доколкото публичната продан не е предвидена сред подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата, като сочи, че длъжникът е бил надлежно уведомен за всички предприети по делото действия, а по отношение на твърдението за несеквестируемост вече е налице произнасяне на ОС – Хасково.Предвид изложеното намира жалбата на длъжника за недопустима и неоснователна.

Съдът, след като прецени направените доводи и материалите по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20188740400357 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково, е образувано на 28.05.2018 г. по молба на взискателя „ЗД ЕВРОИНС“ АД въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2017 г., издаден в изпълнение на Решение № 164460 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 1497/2016 г. по описа на СРС, с което И.Б.С. е осъдена да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“ АД сумата в размер на 25 000 лв., представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на починалия И.Н.Н. /главница в общ размер на 200 000 лв./ за ПТП от 13.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 2 680 лв.

За обезпечаване вземането на взискателя на 15.06.2018 г. по искане на ЧСИ Самуил Пеев в Служба по вписванията – гр. Свиленград е вписана възбрана върху процесните земеделски земи, собственост на длъжника, а именно: ПИ № 186007, № 153062 и № 058019, всички находящи се в землището на гр.***. На 26.06.2018 г. И.Б.С. се е регистрирала като земеделски стопанин видно от издадената от ОД „Земеделие“ – гр. Хасково регистрационна карта.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника С. на 04.07.2018 г. С молба от 11.07.2018 г. длъжникът е направил възражение на основание чл. 442а от ГПК за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, което съдебният изпълнител е оставил без уважение.

На 29.08.2018 г. е извършен опис на процесните поземлени имоти, за който длъжникът е бил уведомен чрез пълномощника си на 20.08.2018 г. С изготвените протоколи за опис е назначено вещо лице за извършване на оценка на имотите, като е определена датата за предявяването ѝ – 08.10.2018 г. Видно от заключението на вещото лице пазарната оценка на процесните земеделски земи е в размер на 1 240 лв. за ПИ № 186007, 3 550 лв. за ПИ № 153062 и 1 930 лв. за ПИ № 058019. По повод направено от длъжника оспорване на представеното заключение е назначено ново вещо лице за изготвяне на оценка за пазарната стойност на имотите, които са определени в размер съответно на 658 лв., 1 811 лв. и 857 лв.

С протоколи от 18.12.2018 г. съдебният изпълните е насрочил публична продан на процесните имоти за времето от 13.01.2019 г. до 13.02.2019 г. Началната цена на имотите е определена по правилата на чл. 485, ал. 3 и ал. 4 от ГПК - в размер на 80 % от средно аритметичната стойност, получена от изготвените две оценки, а именно 759,20 лв. за ПИ № 186007, 2 144,40 лв. за ПИ № 153062 и 1 114,80 лв. за ПИ № 058019. На 20.12.2018 г. длъжникът И.С. е уведомена за насрочената публична продан по реда на чл. 42, ал. 3 от ГПК по телефона, за което е съставен акт от връчителя при ЧСИ. Публичната продан е редовно разгласена чрез поставяне на обявления съобразно чл. 487, ал. 2 от ГПК в канцеларията на РС – Свиленград, в сградата на Община *** по местонахождение на имотите, в кантората на ЧСИ, на сайта на ОС – Хасково и КЧСИ, което е констатирано от съдебния изпълнител в протоколи от 09.01.2019 г.

На 14.02.2019 г. са съставени протоколи за обявяване на постъпилите наддавателни предложения, като за купувач е обявен Ж. Ж. за сумите от 1 284,14 лв. за ПИ № 186007, 3 345,25 лв. за ПИ № 153062 и 1 677,40 лв. за ПИ № 058019. С постановления от 22.02.2019 г. съдебният изпълнител е възложил процесните имоти на обявения при проданта купувач.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК изрично и лимитативно очертава подлежащите на обжалване изпълнителни действия и лицата, разполагащи с процесуално право на жалба, като всички други действия на съдебния изпълнител извън изброените не могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по този ред. В жалбата, инициирала настоящото производство, най-напред се атакуват действията на съдебния изпълнител по публична продан на процесните земеделски земи. Публичната продан е процедурата, чрез която се извършва изпълнението върху недвижими вещи и сама по себе си не попада в обхвата на предвидения в закона съдебен контрол. Законосъобразността на това изпълнително действие се проверява единствено по повод обжалване на постановлението за възлагане и то поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Изложеното налага извода, че поради липса на право на самостоятелно обжалване на публичната продан, в обсъжданата част подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази връзка е неоснователно направеното с жалбата искане за събиране на гласни доказателства за обстоятелствата относно узнаването от длъжника за проданта и нейното разгласяване.

Настоящият съдебен състав намира за недопустимо и направеното в жалбата възражение за нарушаване на принципа за съразмерност. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК, приета с изменението на ГПК с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Редът за релевиране на възражение за несъразмерност съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК е пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Законодателят не е предвидил нито в тази разпоредба, нито в чл. 435 от ГПК възможност длъжникът да обжалва отказ на съдебния изпълнител да вдигне несъразмерно обезпечение. Същевременно съобразно чл. 441, ал. 2 от ГПК, също нова норма в процесуалния закон, нарушаването на изискването за съразмерност води до незаконосъобразност на принудителното изпълнение и е основание за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по исков ред при условията на ЗЗД.

На следващо място, в частта, в която са изложени доводи за несеквестируемост на процесните земеделски земи, подадената жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество. В задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидено, че когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане, предмет на обжалване е насочването на изпълнението върху това имущество в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект, като по исканията за отмяна на отделни изпълнителни действия се произнася само доколкото тези действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Публичната продан е изпълнително действие, целящо осребряване на имуществото за удовлетворяване вземането на взискателя, което е винаги несъвместимо с несеквестируемостта.

В разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година. Тази закрила е предоставена на длъжник, притежаващ качеството „земеделски стопанин“ и цели да охрани неговите права и интереси във връзка с извършваната земеделска дейност. По въпроса дали са секвестируеми процесните земеделски земи, Окръжен съд – Хасково се е произнесъл с Решение № 326 от 26.09.2018 г., постановено по в. гр. д. № 599/2018 г., като е оставил подадената от длъжника жалба без уважение. Поначало решенията по чл. 437 от ГПК, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител не се ползват със сила на присъдено нещо и длъжникът винаги има интерес да се позовава на несеквестируемостта, доколкото при промяна на обстоятелствата този въпрос може да бъде пререшен. Същевременно в случая нито се твърдят, нито се констатират от съда нови обстоятелства, водещи до различен извод относно секвестируемостта на въпросните земеделски земи. Длъжникът се е регистрирал като земеделски стопанин след вписване на възбраната върху земеделските земи в Службата по вписванията. Наред с това не са представени доказателства, а и от материалите по изпълнителното дело не се установява длъжника да извършва земеделска дейност, да обработва земите и да произвежда земеделска продукция, от която да издържа себе си и семейството си. При това положение не може само формално да се приеме въз основа на регистрацията на длъжника като земеделски стопанин, при това извършена след възбраната на имотите, че въпросните земеделски земи са несеквестируемо имущество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че насочването на изпълнението върху процесното имущество е законосъобразно, поради което в тази част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от И.Б.С., в качеството ѝ на длъжник по изпълнително дело № 20188740400357 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково, в частта, в която се обжалва проведена на 14.02.2019 г. публична продан на земеделски земи – поземлени имоти № 186007, № 153062 и № 058019, находящи се в землището на гр.***, както и в частта, в която е направено възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, като недопустима и прекратява производството по делото в тези части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от И.Б.С., в качеството ѝ на длъжник по изпълнително дело № 20188740400357 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково, в частта, в която се обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо.

В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                            Членове: 1.                                                                                                                                                 

   

     2.