Р
Е Ш Е
Н И Е 808/14.11.2019г.
гр.Ямбол........14.11........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.............................четиринадесети...октомври….....................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2493
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на Д.Д.И. *** против С.М.Т.
***, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
809,37 лв., представляваща 343,80 лв. консумирана и незаплатена от него в
качеството на наемател ел.енергия за периода 4.09.2016 г. – 3.10.2016 г., 21,30
лв. законна лихва за периода 21.10.2016 г. – 31.05.2017 г., 29,03 лв. законна
лихва върху главницата, считано от 2.06.2017 г. до окончателното изплащане –
28.03.2018 г., 75 лв. разноски по ч.гр.д.№ ***г., 240,26 лв. – разноски на взискателя по изпълнителното дело и 99,62 лв. с ДДС – такса
по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските на ЧСИ, включително и заличаване
на наложена върху имота на ищеца възбрана, както и присъждане на направените по
делото разноски. Твърди се, че ответникът е бил наемател на имот, собствен на
ищеца в периода, за който е начислена консумираната ел.енергия. Тъй като сумата
не е била изплатена от наемателя срещу ищеца собственик на имота е било
заведено заповедно, а впоследствие и изпълнително производство, в което той е
изплатил изцяло задължението за ел.енергия, начислените лихви и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, явява се лично и чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
Ответникът редовно призова не се
явява и не изпраща представите л съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С исковата си молба ищецът е
представил нотариален акт № ***, том *** дело № ***г., по който е закупил
недвижим имот дворно място в гр. С., за което е отреден парцел ***-1429 в кв. №
*** с площ 425 кв.м, ведно с построените в него двуетажна масивна къща и два
дюкяна. С договор за наем от 17.09.2012 г. ищецът И. е отдал под наем на
ответника С.М.Т. търговски обект с обща площ 50кв.м, находящ
се в гр. С., ул. *** находящ се в първи етаж на
самостоятелен обект с идентификатор 69660.501.2047.1.1 срещу задължение за
заплащане на наемна цена. В т.5 от договора за наем страните са договорили, че
същият се сключва за срок от четири години, считано от започване на дейността
на наемателя. Тъй като няма данни за
началото на дейността на наемателя съдът приема, че срокът на договора изтича
на 17.09.2016 г. съобразно началния момент – датата на сключването му.
От приложеното ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която е разпоредено
Д.Д.И. *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сумата 343,80 лв. главница, лихва за обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 21.10.2016 г.- 31.05.2017 г. в размер
21,30 лв., законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението, както и разноски в размер на 75 лв. В заповедта е посочено, че вземането
е поради неизпълнение на задължението за заплащане стойността на ел. енергия,
доставена в периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. по партидата на Д.Д.И. с кл. № ***, отнасяща се за
обект на потребление гр. С., ул. ***.
Кредиторът по тази заповед за
изпълнение след получаване на изпълнителния лист от 25.07.2017 г. е образувал
и.д. № *** г. по описа на ЧСИ Д. за събиране на присъдената сума от ищеца И.. В
това производство, както и в настоящото ищецът е представил вносна бележка от
28.03.2018 г., с която е внесъл сумата 811,99 лв. за погасяване на дълг по и.д.
№ *** г. След внасяне на тази сума на същата дата ЧСИ Д. е разпределил същата,
както следва: 709,75 лв., погасяваща изцяло дължимата сума по изпълнителен лист
от 25.07.2017 г., издаден по ч.гр. д. № ***г.; таксите и разноските в
изпълнителното производство и същото е приключено поради изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението.
По искане на ищеца по делото бяха
разпитани двама свидетели К.К. и Д.Н.. Свидетелят К.
заявява, че живее наблизо до адреса, където С.Т. е бил наемател на Д. и правел
закуски. С. е бил под наем при Д. до месец септември 2016 г., а преди това от
3-4 години бил там. Когато С. напуснал помещението хората говорили, че е
изскубал всички контакти. Свидетелят К. е влизал в имота и лично видял, че
всичко било неизползваемо , ток не можело да се ползва. Освен изскубаните
контакти имало и разбити плочки и други неща. Това свидетелят К. го е видял
два-три дни след като С. е напуснал имота. От този момент в имота няма ток, до
ден днешен никой не го обитава и така си стои. Д. е споделил на свидетеля, че С.
не си е платил тока за последния месец.
Другият свидетел Д.Н. познава
страните по делото, тъй като Д. му е приятел, а С. му е братовчед. Свидетелят
знае, че С. е бил наемател на Д. на една закусвалня, където правел банички, за
четири години. Бил там наемател до края на месец септември. Свидетелят живее на
около 20 м от тази баничарница и е запознат с обекта. Два дни след като С.
напуснал имота, свидетелят влизал вътре и видял, че ел. инсталацията била
изкъртена. В имота нямало ток, имало разбити плочки и разбита врата. От тогава
до сега в имота няма ток, а Д. му е казал, че не е платен тока след като С. си
е тръгнал.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Предявеният иска е с правно
основание чл.59 от ЗЗД, според която разпоредба вън от дворните случаи
/чл.55-чл.58 от ЗЗД/, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Според ал.2 на този текст това правило възниква когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. Съдът намира искът за допустим, а разгледано по
същество за изцяло основателен по следните съображения:
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че страните са били в
наемни отношения по силата на договор за наем от 17.09.2012 г. с четири годишен
срок. Установи се също така, че след прекратяване на договора за наем с
изтичане на срока му и напускане на обекта от наемателя, са останали
незаплатени сметки за ток за периода на действие на договора за наем. Съгласно
разпоредбата на чл.232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наеманата
цена и разходите свързани с ползването на вещта. След като неплатената ел.
енергия е била начислена за период на действие на договора за наем, съдът
приема, че задължението за заплащането по силата на посочената разпоредба от
ЗЗД е за наемателя Т.. От събраните
гласни доказателства се установи още, че след напускане на наетия обект Т. е
оставил същия неизползваем, включително и без ток, какъвто няма и до днес. Независимо
от това, тъй като сумата не е била заплатена, доставчикът на ел. енергията „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД се е снабдил със заповед по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист за дължимата сума 343,80
лв. главница, лихва за обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
21.10.2016 г.- 31.05.2017 г. в размер 21,30 лв., законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението, както и разноски в размер на
75 лв. против собственика на имота ищецът И.. След образуване на изпълнително
производство за събиране на задължението, ищецът И. на 28.03.2018 г. е заплатил
цялата сума 809,37 лв. От разпореждането на ЧСИ Д., с което се приключва
изпълнителното дело поради изпълнение на задължението и събиране на разноските
по изпълнението става ясно, че в сумата изплатена от И. се включва освен сумата
709,75 лв. по заповедта и изпълнителния лист, така също и направените в
изпълнителното производство разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че е налице
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД след като се установи, че
ищецът И. е заплатил процесната сума, която
представлява задължение, неизпълнено от страна на ответника Т. в качеството му
на наемател, включително и за разноски. Налице е обедняване за ищеца в размера
на сумата 809,37 лв. за сметка на ответника, който е следвало да отдели същата
от своя патримониум и след като не е сторил това се е
обогатил с тази сума за сметка на ищеца.
По тези съображения искът следва да
се уважи изцяло като ответникът бъде осъден да заплати освен сумата по
претенцията и направените от ищеца разноски в размер 475,37 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********
*** да заплати на основание на чл. 59 от ЗЗД на Д.Д.И.,
ЕГН ********** *** сумата 809,37 лв., представляваща 343,80 лв. консумирана и незаплатена
от него в качеството на наемател ел.енергия за периода 4.09.2016 г. – 3.10.2016
г., 21,30 лв. законна лихва за периода 21.10.2016 г. – 31.05.2017 г., 29,03 лв.
законна лихва върху главницата, считано от 2.06.2017 г. до окончателното
изплащане – 28.03.2018 г., 75 лв. разноски по ч.гр.д.№ *** г., 240,26 лв. –
разноски на взискателя по изпълнителното дело и 99,62
лв. с ДДС – такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските на ЧСИ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.М.Т. с посочени
данни да заплати на Д.Д.И. с посочени данни на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер 475,37
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: