№ 323
гр. Бургас, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело
№ 20232100900038 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
Министерството на младежта и спорта, код по БУЛСТАТ *********, със
седалище гр. София, против „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Бургас, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Ямбол,
с която претендира осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
следните суми: 850 134,78 лева – главница, с която ответниците са се
обогатили неоснователно по неизпълнен Договор № 23-00-96/01.12.2020 год.,
и 56 439,50 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.12.2021-28.07.2022 год., ведно с обезщетение в размер за законната лихва
за забава върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане
на деловодните разноски.
В обстоятелствената част на молбата си ищецът е изложил следните
фактически и правни твърдения: позовава се на легитимацията си на кредитор
на ответниците, на основание сключен в писмена форма договор за
обществена поръчка от 01.12.2020 год., по силата на който на ответниците
(като съдружници-партньори в неперсонифицираното гражданско дружество
ДЗЗД „Сатурн – Кабиле“) е възложено извършването на строително-
монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон
по типов проект към Основно училище „Христо Смирненски“ – гр. Нова
Загора“, по който договор ищецът, в качеството на възложител, е заплатил
изцяло уговорената цена от 850 134,78 лева, а ДЗЗД „Сатурн – Кабиле“, като
изпълнител, не е изработил възложеното – построяването на обекта, съгласно
Приложение № 1 към договора; съглашението е влязло в сила от датата на
1
сключването му, със срок на действие 104 дни, но не повече от 12 месеца,
като възложените дейности следва да се изпълняват срочно, на две части:
срок за изпълнение на адаптиране на проекта – 10 календарни дни от датата
на сключване на договора, и срок за изпълнение на възложените CMP – 94
календарни дни от датата на откриване на строителната площадка. Страните
не са искали спиране на СМР – по чл. 4 от договора, поради което не било
налице продължаване/удължаване на срока на договора, извън
първоначалната уговорка. Възложителят се е задължил да заплати на
изпълнителя обща цена в размер от 850 134,78 лева с ДДС, съгласно
Приложение № 3 към договора, представляваща сбор от цената за адаптиране
на проекта – 9720 лева с ДДС, и цена за изпълнение на строителството – 840
414,78 лева с ДДС, в която обща сума са включени всички разходи на
изпълнителя. Страните са изменили част от договора със сключения Анекс №
23-00-96/1/01.12.2020 год., като са приели, че срокът за адаптиране на проекта
започва да тече от датата, на която изпълнителят е получил виза за
проектиране на обекта, а приключването му се удостоверява с подписване на
приемо-предавателен протокол за изработените части на инвестиционния
проект, подписани и подпечатани от проектант/ите на съответните части и
съгласувани с подпис от проектантите на останалите части от
инвестиционния проект; получаването на визата от изпълнителя се
удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол. ДЗЗД „Сатурн
– Кабиле“ е издало на ищеца Фактура № 2/16.12.2020 год., на стойност 850
134,78,88 лева с ДДС, по която министерството е извършило пълно плащане –
с платежно нареждане от 18.12.2020 год. Ищецът счита, че във връзка с
изтичането на срока на договора, както и поради факта на пълното
неизпълнение на поетите от ответниците задължения, ищецът е отправил
изрична и ясна покана за връщане на авансово заплатената цена по договора –
съгл. покана с изх. № 23-00-96/11 от 28.01.2022 год., с която е развалил
договора с обратна сила. С писмо от изпълнителя, получено от ищеца с вх. №
23-00-96/14/10.02.2022 год., изпълнителят направил волеизявление, че приема
договора за окончателно развален, с признание, че ищецът има право на
„реституция на дадената сума“, което е счетено като своеобразно
извънсъдебно признание на дължимостта от страна на изпълнителя на
претендираните с исковата молба суми.
Ищецът счита, че действието на процесния договор е изтекло на
01.12.2021 год., тъй като не са сключвани анекси или споразумения за
изменение или продължаване на срока, т. е. договорът се е развалил на
посоченото в него основание – чл. 37, ал. 1, т. 1. Ищецът сочи, че договорът
следва да бъде приет за фикс-сделка, тъй като е ясно уговорено, че
насрещната престация не може да бъде изпълнена по-късно от 12 месеца от
датата на сключване на договора, т. е. страните изначално са се съгласили, че
изпълнението ще е безполезно след тази дата, респективно, ще настъпи
автоматично разваляне на сделката по смисъла на чл. 87, ал. 2, ЗЗД, както и са
се съгласили, че не е нужно да се изследва дали е налице някое от другите
2
изисквания на чл. 87 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че договорът не е с продължително или периодично
изпълнение, а е с еднократно действие, доколкото с него изпълнителят се е
задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение; изтичането на 12-месечен
срок не следва да се разглежда като настъпване на прекратително условие, а
само като период, в който длъжникът може да изпълни надлежно, без да
изпадне в забава, както и като краен срок, до който изпълнението ще бъде
полезно за поръчващия. Поканата на ищеца до ответниците за връщане на
даденото по договора може и следва да се тълкува като изявление за
разваляне на договора. В условие на евентуалност – ако съдът приеме, че
договорът не е развален, ищецът сочи, че разваля договора с подадената по
настоящото дело искова молба, на основание чл. 87, ал. 2, ЗЗД. Ищецът
твърди, че страните са поставили прекратителен срок на договора, като след
изтичането му договорът се е прекратил/развалил автоматично; правните
последици от изтичането на срока се проявяват винаги занапред; при
настъпването краен срок действието му е прекратително, след което не е
налице облигационна връзка между страните.
Ищецът сочи, че като възложител притежава потестативното право
едностранно да прекрати процесния договор за изработка, без да се мотивира
защо, като дължи възнаграждение за изпълнената част от възложеното, и е
упражнил надлежно това си право с посочената по-горе покана, с която е
прекратил договора – в тази хипотеза прекратяването има действие занапред,
а възложителят дължи заплащането на извършените до този момент СМР.
При наличие на твърдяното от ищеца разваляне/прекъсване на
облигационната връзка между страните не съществуват договорни отношения
(поради разваляне на договора, прекратяване поради изтичане на определения
от страните прекратителен срок или поради отказ от поръчката от
възложителя), не е налице договорно основание за задържане на едно благо,
затова страната, която го е получила, следва да го върне, тъй като не е
изпълнила насрещната си престация по договора – към датата на подаване на
исковата молба ответниците не са предприели правни актове и фактически
действия за изпълнение на СМР по обекта, а строителството му не е
започнало.
С писмена молба от 22.05.2023 год. ищецът е уточнил, че се позовава
на нищожност на клаузата по чл. 25, т. 5 от договора между страните, която
нищожност следва да бъде установена в мотивите на настоящото решение.
В проведеното по делото на 20.09.2023 год. открито съдебно заседание
ищецът се е позовал на нищожност на целия договор за изработка – поради
невъзможен предмет; в условие на евентуалност моли съда да приеме, че
договорът е прекратен по право, на основание чл. 89, ЗЗД.
Ответниците са представили писмен отговор по делото, с който са
оспорили редовността на исковата молба и допустимостта на исковете –
3
поради липсата на правен интерес; изложили са и следните съображения за
неоснователност на претенциите: неизпълнението на договора е изцяло по
вина на ищеца-възложител, поради пълното му бездействие да изпълни
договорните си и законови задължения за предпроектни проучвания за
изследване техническите и законови възможности за изграждане на
договорирания обект; за снабдяване на ответника с виза за проектиране; за
получаване на съгласие от заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ЗУТ
за изменение на ПУП-ПРЗ; за съгласие от собственика на терена, който е
бенефициент на обекта; не е сключил договор за независим надзор в
проектирането и строителството; не е посочил за инвеститорски контрол,
поради което срокът за изпълнение на задълженията на изпълнителя не е
започнал да тече, а искът е преждевременно предявен. Ответниците твърдят,
че са канили ищеца да уточнят параметрите на строителството, с оглед
значителното поскъпване на материали, труд и СМР в сравнение с момента на
договарянето; оспорено е твърдението на ищеца, че се касае за „фикс-
договор“; сроковете за изпълнение на договора от ответниците са уредени в
чл. 3, ал. 2 от договора – след подписване на протокол обр. 2 за откриване на
строителна площадка, а за това е необходимо разрешение за строеж; протокол
обр. 2 се изготвя и подписва от възложител, изпълнител, проектант,
строителен надзор, инвеститорски контрол и представител на общинската
администрация, но поради бездействието на ищеца да определи лицата, които
ще осъществяват строителен надзор и инвеститорски контрол, няма издадено
разрешение за строеж и зададена строителна линия.
Ответниците се позовават и на възражение за прихващане между
процесната главница от 850 134,78 лева и вземането си срещу ищеца за сума в
общ размер от 248 677,42 лева, представляваща сбор от направените от
ответниците разходи във връзка с процесния договор – 162 799,94 лева, и
пропуснати ползи – 85 877,48 лева.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че страните са били обвързани със сключен в
писмена форма Договор № 23-00-96/01.12.2020 год., по силата на който, по
реда на чл. 112, ЗОП, на ответниците е възложено извършването на СМР на
обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към
Основно училище „Христо Смирненски“, гр. Нова Загора“, срещу дължимо
парично възнаграждение от общо 850 134,78 лева с ДДС.
Задължението на ответниците е поето от тях в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“, възникнало като неперсонифицирано
дружество на основание писмено споразумение за обединение от 22.06.2020
год., изменено с анекс от 31.08.2020 год., с равни дялове на двамата
4
партньори, уговорили и солидарната си отговорност към контрахента-
възложител и към трети лица (чл. 9, ал. 3 и чл. 11 от споразумението).
Процесният договор за изработка е сключен като срочен – за период от
104 дни, считано от датата на сключването му, но за не повече от 12 месеца. С
писмен анекс от 01.12.2020 год. контрахентите са изменили договора си, като
са постигнали съгласие срокът за адаптиране на проекта да започне да тече от
датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране.
Безспорен за страните е фактът на извършеното на 18.12.2020 год. от
възложителя в полза на ответниците пълно плащане на договореното
възнаграждение от 850 134,78 лева с ДДС, представляващо сбор от цената за
адаптиране на проекта – 9720 лева с ДДС, и цената за изпълнение на СМР –
840 414,78 лева с ДДС.
С писмо от 09.02.2021 год. ищецът е поискал от ответниците
становище по отношение възможността да разработят идейния типов проект –
за малък физкултурен салон към съществуващо учебно заведение, във фаза
технически проект по части: „Архитектура“, „Строителни конструкции“, „В и
К“, „Електроинсталации“, „Отопление, вентилации и климатизация на ел.
енергия“, „Енергийна ефективност“, „Пожарна безопасност и защита на
метална конструкция“, „Пожароизвестяване“, както и разработване на ПБЗ и
ПУСО. С писмо от 11.02.2021 год. ответниците са изразили готовност да
изпълнят посочените задачи срещу цена от 7200 лева без ДДС.
С писмен анекс от 25.02.2021 год. страните са изменили договора си,
като са увеличили размера на цената за адаптиране на проекта до 18 360 лева
с ДДС.
С писма от 11-и и 24.06.2021 год. ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“ е уведомило
ищеца, че срокът за изпълнение по договора вероятно ще се окаже
недостатъчен.
Съгласно т. 5 от писмения отчет на ответниците от 01.07.2021 год. до
ищеца, за договорения обект в гр. Нова Загора е изготвен технически проект,
предаден на общината, и са посочени необходимите последващи действия за
изпълнение на възложеното.
С писмо, получено от ищеца на 12.10.2021 год., ответниците са му
предложили изменение на договора за изработка в частите му за 12-месечния
срок (чрез увеличаването му до 24 месечен), за увеличаване на общата цена и
за сключване на договор за строителен надзор. В същото писмо авторите са
посочили, че при неприемане на исканите изменения от страна на ищеца,
изпълнителят „ще … предприеме действия по разваляне на договора“.
С писмо от 28.01.2022 год. Министерството на младежта и спорта е
поканило ответниците да върнат получената цена по договора, който е
прекратен поради изтичане на договорения в него срок. По делото не се
спори, че такова плащане в полза на ищеца не е извършено до приключване
фазата на устните състезания в настоящия съдебен процес.
5
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените искове за основателни. Представеният договор за изработка от
01.12.2020 год., неоспорен по автентичност, представлява валиден източник
на облигационни отношения, обвързващ страните с поетите задължения.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за нищожност
на договора по чл. 26, ал. 2, предл. първо, ЗЗД. Нищожност на съглашение
поради невъзможен предмет е налице, ако към момента на сключването му
вещта, предмет на разпореждането, не съществува фактически или не
отговаря на действащите нормативни изисквания за самостоятелен обект. В
процесния казус такива пороци не са налице поради което договорът е
валиден. Продължителността на срока на договора е определена от страните,
съгласно свободата им по чл. 9, ЗЗД, а евентуалната невъзможност за
извършване в пълнота на дължимите СМР през срока не води до нищожност
– на първо място, няма убедителни данни, че срокът е недостатъчен, а, на
второ място, контрахентите са имали възможност за удължаването му.
Неоснователно е и твърдението на ищеца за нищожност на клаузата на
чл. 25, т. 5 от договора. Тази разпоредба урежда задължението на
възложителя да оказва съдействие на изпълнителя, както и да отстранява
пречки за изпълнение на работата. Клаузата не е нищожна, тъй като за
изпълнение на посочените задължения от страна на възложителя не
съществува законова забрана, а и необходимото съдействие може да бъде
оказвано и чрез трети лица.
Съдът намира, че процесният договор е бил прекратен с изтичане на
уговорения от страните 12-месечен срок – на 01.12.2021 год. Въпреки
сключения анекс от 01.12.2020 год., отлагащ началото на срока по отношение
адаптиране на проекта, страните не са променили крайния 12-месечен срок за
изпълнение, т. е. по обща воля облигационното правоотношение ги е
обвързвало до 01.12.2021 год. Срокът на договора е съществен елемент, през
който страните са приели, че следва да бъдат извършени насрещните
престации, а липсата на обща воля у контрахентите за удължаването му сочи,
че те не са постигнали съгласие облигационната обвързаност да не бъде
разширена времево.
Никоя от страните не е развалила договора преди изтичане на срока
му, поради което не е налице хипотезата на чл. 87, ЗЗД. Писмото на
ответниците от 12.10.2021 год. не обективира ясна воля за разваляне на
съглашението, тъй се коментира евентуално бъдещо решение на
изпълнителите, поставено в зависимост от изпълнението на формулирани към
адресата условия.
С отпадане на договорната връзка, за ответниците е възникнало
задължението за връщане на получената престация – чл. 55, ал. 1, предл.
трето, ЗЗД (вж. т. 1 от мотивите на Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр.
д. № 1/1979 год. на Пленума на ВС), т. е. главният иск е доказан по основание.
6
Уважаването на главния иск представлява сбъдване на условието, под
което е предявено възражението за прихващане на ответниците, по което
съдът дължи произнасяне, като го намира за неоснователно. Съгласно
мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 год. по
тълк. д. № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС, вземането на прихващащия следва
да е ликвидно и изискуемо. В разглежданото дело няма доказателства за тези
два елемента, тъй като посочените от ответниците вземания са недоказани по
основание и размер. Ищецът е навел възражения срещу твърдението на
ответниците, че са извършили плащания по приложените фактури, които са
във връзка с договора за изработка. Предвид оспорването, в тежест на
платците е установяване с главно и пълно доказване на релевантните
обстоятелства – извършеният паричен разход, връзката му с поетите
договорни задължения и възникване на основание за възстановяване на този
разхода от страна на ищеца (чл. 154, ал. 1, ГПК). Представените от
ответниците фактури са частни документи, които не носят подпис на
представител на ищеца, поради което нямат обвързваща доказателствена сила
за оспорилата ги страна.
Неоснователни са и твърденията на ответниците, че са кредитори на
ищеца за паричните вземания за административни разходи, издаване на
банкова гаранция, административно-управленски разходи, договорна
неустойка и пропуснати ползи (т. т. 9-13 от писмения отговор, л. 95 по описа
на делото). Предвид факта, че договорът не е бил развален поради
неизпълнението му от възложителя, в полза на изпълнителя не се поражда
правото на неустойка, нито на обезщетение за пропусната полза. Другите
претендирани вземания са недоказани, а и договорът между страните не
урежда задължението на ищеца да възстанови сумите на насрещната страна
при прекратяване на договора.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответниците не са ангажирали
доказателства в подкрепа на въведеното възражение, поради което не е
налице надлежно установено ликвидно и изискуемо насрещно парично
вземане за сумата от 248 677,42 лева, с което да се извърши прихващане.
Неоснователността на възражението за прихващане изключва
задължението на съда да се произнесе по него в диспозитива на решението –
т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 год. по тълк. д. №
2/2020 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложеното съображения, като съобрази липсата на данни за
извършено от ответниците частично или пълно плащане на дължимата
главница, съдът счита, че искът за сумата от 850 134,78 следва да бъде уважен
изцяло, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба –
30.01.2023 год., до окончателното изплащане.
Акцесорният иск за мораторна лихва следва да бъде частично уважен.
7
Настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
трето, ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, тъй като не е
налице определен ден за връщане на получената договорна престация след
отпадане на основанието за задържането й – чл. 84, ал. 1 и 2, ЗЗД. В т. 7 на
Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр. д. № 1/1979 год. на Пленума на ВС
на РБ не е прието различно разрешение, тъй като обсъденият въпрос е
свързан с началото на погасителната давност и с момента на възникване на
изискуемостта, но не и с момента на изпадането на длъжника в забава. В този
смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 год. по тълк.
д. № 5/2017 год. на ОСГТК на ВКС, докладчик съдията Албена Бонева, които,
макар и отнасящи се за хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, намират
съответно приложение и за хипотезата на предл. трето. От данните по
настоящото дело е видно, че поканата на ищеца по чл. 84, ал. 2, ЗЗД е
обективирана в писмо с изх. № 23-00-96/13 от 04.02.2022 год., което е
получено от ответниците на 09.02.2022 год. – съгласно клеймото на писмения
им отговор на л. 73 по описа на делото (поради липса на данни за получаване
на поканата на по-ранна дата). В тази си покана кредиторът е определил на
контрахентите срок за изпълнение от 5 работни дни, който е изтекъл на
16.02.2022 год. (чл. 72, ал. 1, ЗЗД), т. е. забавата на ответниците е настъпила
на 17.02. с. г. В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява
служебно размера на акцесорното вземане, който възлиза на 38 256,07 лева.
За тази сума искът следва да бъде уважен, а отхвърлен в частите му за
горницата до 56 439,50 лева, както и за присъждане на обезщетението за
забава за периода 02.12.2021-16.02.2022 год.
Присъдените суми се дължат солидарно от двамата ответници,
предвид уговорката им за това (чл. 9, ал. 3 от споразумението за обединение
във вр. с чл. 121, ЗЗД).
Частичното уважаване на исковете налага в полза на страните да бъдат
присъдени деловодни разноски в съответен размер – 60 082,40 лева за ищеца
и 886,86 лева за двамата ответници, съгласно представените списъци по чл.
80 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, Южна промишлена зона – сграда със смесено
8
предназначение, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3, да
заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ №
75, сума в размер от 850 134,78 (осемстотин и петдесет хиляди сто тридесет и
четири запетая седемдесет и осем) лева, представляваща получена сума по
прекратен поради изтичане на срока му Договор № 23-00-96/01.12.2020 год. за
обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен
салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм – гр. Нова
Загора“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба –
30.01.2023 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, Южна промишлена зона – сграда със смесено
предназначение, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3, да
заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ №
75, сума в размер от 38 256,07 (тридесет и осем хиляди двеста петдесет и
шест запетая нула седем) лева, представляваща обезщетение за периода
17.02.-28.07.2022 год. за забавено плащане на главницата от 850 134,78 лева,
И ОТХВЪРЛЯ иска в частите му за горницата над присъденото обезщетение
от 38 256,07 лева до претендираните 56 439,50 лева, както и за присъждане на
обезщетението за периода 02.12.2021-16.02.2022 год.
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, Южна промишлена зона – сграда със смесено
предназначение, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят солидарно на Министерство на
младежта и спорта, код по БУЛСТАТ *********, със седалище адрес гр.
София, бул. „Васил Левски“ № 75, деловодни разноски в размер от 60 082,42
(шестдесет хиляди и осемдесет и два запетая четиридесет и две) лева.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта, код по БУЛСТАТ
*********, със седалище адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да
заплати на „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, Южна промишлена зона – сграда със смесено
предназначение, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3,
деловодни разноски в размер от 886,86 (осемстотин осемдесет и шест запетая
осемдесет и шест) лева.
9
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10