Решение по дело №273/2020 на Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

№33

гр.Пирдоп, 14.04.2021г.                            

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, IIІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                                                                                                                                                                                                                                  

при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 273 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е бързо първоинстанционно по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от И.М.Б., ЕГН: ********** чрез упълномощения адв.Д.Т. от САК срещу „Е.Л.К.“ ЕООД, ЕИК.........., с която се иска уволнението на ищцата да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено, като същата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър Покупки/Продажби“ в „Е.Л.К.“ ЕООД, а освен това ответникът да бъде осъден да и заплати  обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 28.05.2020 г. до 28.11.2020г. в размер на 32 480.40 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че И.Б. е била страна по трудово правоотношение с ответника „Е.Л.К.“ ЕООД, в качеството му на работодател, като между тях е бил сключен трудов договор от 27.02.2019г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „Мениджър Покупки/Продажби“. Уговореното работно време било 40 часа седмично при дневно работно време от 8.30 часа до 17.00 часа, а брутното трудово възнаграждение- в размер на 5413.40 лв., като това възнаграждение не било променяно за срока на договора. Ищцата твърди, че започнала изпълнението на трудовите си задължения на 01.03.2019г., а длъжностната и характеристика била връчена в по-късен момент – на 18.06.2019г., а наименованието на длъжността, посочено в длъжностната характеристика било „Енергиен и търговски мениджър“.Основните трудови функции на ищцата били в 2 насоки: 1. Да мениджира сегмент „Големи индустриални клиенти“ във връзка със сключени договори между работодателя и големи клиенти в България, и по-конкретно 3 дружества: „Аурубис България“ АД, „Стомана Индъстри“ АД и „Тракия Глас България“ ЕАД; 2. Да мениджира енергийната политика на компанията-майка и групата от предприятия. Ищцата се твърди, че се справяла добре с възложените и трудови задачи, което се установява от заплатения и годишен бонус за 2019г. и за първото шестмесечие на 2020г. Със заповед от 13.03.2020г. работодателят въвел работа от разстояние от домовете на служителите, чието действие било продължено с нова заповед от 12.05.2020г. до издаване на друга заповед за отмяна или промяна. Твърди се още, че в началото на месец април 2020г. възникнало напрежение между И.Б. и прекия и ръководител Суел Буста – управител на ответното дружество. В резултата на това Б. информирала на 10.04.2020г., че обмисля възможност за прекратяване на трудовото и правоотношение и разделяне „по етичен и професионален начин“ с „Е.Л.К.“ ЕООД. В периода 10.04.2020г.-05.05.2020г. работният процес продължил, като страните не успели да уговорят конкретни параметри на евентуално прекратяване на трудовия договор на служителката. Ищцата твърди, че в този период усещала негативно отношение. На 05.05.2020г. бил проведен телефонен разговор между И.Б. и Суел Буста, за който към исковата молба е приложен електронен носител и се твърди, че е възпроизведен на хартиен носител. Цитират се в самата искова молба отделни моменти от разговора и се твърди, че при този разговор ищцата уведомила ответника, че намерението и да преустанови трудовото правоотношение е отпаднало, както и че има здравословен проблем. Ищцата счита, че от разговора недвусмислено се установява, че работодателят е бил уведомен за нейните здравословни проблеми, както и че работодателят изрично е посочил, че ще прекрати трудовото правоотношение с нея. Твърди се, че на 27.05.2020г. Б. получила имейл на своята служебна електронна поща, след края на работния ден, озаглавен „Документи за прекратяване на договора“, в съдържанието на който било написано, че трудовият и договор е прекратен, считано от 28.05.2020г. В т.5 дружеството я предупреждавало, че достъпът до всички онлайн съоръжения на работодателя ще бъде преустановен и затова тя може да отговаря от своя личен имейл. Б. видяла имейл комуникацията, но при опит да се запознае с нейното съдържание и прикачените документи, установила, че достъпът до служебния и имейл е преустановен, затова помолила електронното писмо да бъде изпратено на личната и поща, за да може да се запознае със съдържанието. Имейлът бил препратен на личната и поща в 20.15 часа. Същия ден обаче – на 27.05.2020г. здравословните проблеми на ищцата се обострили и след края на работния ден тя била приета по спешност в болница в гр.Мездра, с престой в болничното заведение от 7 дни и 25 дни домашно лечение. На 01.06.2020г. заповедта за прекратяване на трудовия договор била връчена на нейн пълномощник чрез куриерска фирма, а на 06.06.2020г. документите и били връчени и чрез нотариус. Видно от съдържанието за заповедта, трудовият договор на И.Б. бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ – поради съкращаване на щата. На 08.06.2020г. ищцата се явила в офиса на ответника, където му върнала имуществото и му предоставила болничния лист. Поканила го да отмени заповедта, с която незаконосъобразно бил прекратен трудовия и договор, докато се е ползвала от закрилата по реда на чл.333, ал.1, т.4 КТ, но той не го направил. Ищцата счита, че ответното дружество незаконосъобразно е прекратило трудовия договор с нея, като релевира 3 възражения за незаконосъобразност на уволнението. Счита, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, тъй като целта на работодателя е била да прекрати трудовия договор именно с нея, а е приложил обективно основание, несвързано с личността на служителя. Счита също така, че е налице уволнение на работник, който е започнал ползването на разрешения му отпуск по болнични, като не е спазена нормата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Сочи, че тя е била в болничен от 27.05.2020г., като дори да се приеме, че същата е работила от разстояние на тази дата то уведомлението и заповедта са и връчени най-рано след края на работния ден, т.е. след 17.00 часа, когато тя вече не е изпълнявала трудови функции и към този момент тя е била в отпуск по болест и се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1 КТ, но работодателят не бил получил предварително разрешение от Инспекцията по труда за нейното уволнение, което го прави незаконосъобразно. Третият довод на ищцата за основателност на заведените искове е, че липсвало реално съкращаване на щат и законосъобразно извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ. Счита, че нейните трудови функции продължават да съществуват в предприятието на работодателя и към днешна дата. Сочи, че трудовите функции по обслужване на посочените 3 дружества- големи клиенти на „Е.Л.К.“ ЕООД продължават да се изпълняват в рамките на ответното дружество от някой друг служител. Аналогична била ситуацията и с функциите, свързани с енергийната политика на групата. Оспорва и наличието на законосъобразно извършен подбор от работодателя, какъвто изрично било записано в заповедта за прекратяване, че е извършен. Въз основа на всичко изложено в исковата молба, уволнението на И.Б. било незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и възстановяването и на предишната работа. Сочи се, че ищцата е без работа, поради което се претендира и обезщетение по чл.225 КТ за 6 месечен период – от 28.05.2020г. до 28.11.2020г.

  По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.Л.К.“ ЕООД, като същият е взел становище по исковата молба чрез пълномощника- адв. Й.Т. от АК-Пловдив. Ответната страна счита исковете за допустими, но неоснователни. Сочи се, че цялата претенция на ищеца се основава само и единствено на запис на един телефонен разговор, който ответникът оспорва като годно доказателствено средство. Цитираните в исковата молба откъслечни фрази от въпросния разговор, били извадени от контекста и представени едностранчиво и тенденциозно. Твърдяното от ищцата „напрежение в трудовия процес“ било създадено изкуствено от самата И.Б. и нямало нищо общо с прекратяването на трудовото правоотношение с нея. Ответникът признава, че в действителност на 27.02.2019г. между ищцата и ответника е сключен трудов договор, съгласно който тя е приела да изпълнява длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“, с НКПД код 12216003. Не се оспорва тълкуването, което ищцата е направила по отношение на трудовите си функции, нито обстоятелството, че работодателят не е имал възражения по отношение на нейната работа. Твърди се, че премахването на длъжността, която била сравнително нова за дружеството (от 2019г.) произтекла от обективната липса на необходимост същата да продължава да бъде поддържана. Сочи се, че „Е.Л.К.“ ЕООД е част от международната група Ер Ликид (Air Liquide), която разполага с дружества в редица други европейски държави, както и с международни клъстери от експерти. Така през месец април 2020г. било взето решение, че търговското управление на големите индустриални клиенти ще продължи да се извършва директно от управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД с подкрепата, когато е необходима такава, на експертите по развитие в клъстера Германия-Турция-Полша. Установено било също така, че енергиен мениджър на българска територия не е необходим, доколкото някои задачи се оказали неприложими на местно ниво, а повечето други задачи били със стратегическа насоченост и не изисквали ежедневно внимание от страна на служител на дружеството. Така длъжността на г-жа Б. практически се изпразнила от съдържание и затова било взето решение за премахване на щата. Твърди се, че премахването на щата е реално и няма каквото и да е прехвърляне на функции от тези на ищеца към други служители на „Е.Л.К.“ ЕООД. Според ответника И.Б. е предусещала развитието на нещата по гореописания начин и затова предприела серия от действия, с които да осуети своето уволнение. На 09.04.2020г. тя уведомила управителя на ответника г-н Суел Буста за свое намерение да напусне дружеството и уговорила интервю за напускане с директора на „Човешки ресурси Централна и Южна Европа“. На 13.04.2020г. интервюто за напускане било проведено чрез фирмената онлайн платформа. По време на това интервю ищцата потвърдила, че има намерение да напусне дружеството, но ще остане само при значително увеличение на заплатата и ако бъде повишена в член на Управителния комитет. Още на същия ден управителят изпратил писмо до ищцата, с което я уведомява, че не може да изпълни поставените от нея изисквания. Поради това ответникът очаквал да получи молба за напускане от г-жа Б., след което смятал да пристъпи към премахване на вече овакантената позиция в щатното разписание. Две седмици след интервюто и с оглед мълчанието на ищцата, на 29.04.2020г. г-н Буста и изпратил имейл, с който я поканил формално на разговор за изясняване на нейните намерения. Вместо да се отзове на изричната покана на своя работодател, г-жа Б. изпратила имейл с множество условия и въпроси и в крайна сметка не се явила в офиса. На 04.05.2020г. управителят и изпратил нов имейл, с който потвърдил, че приема решението и да напусне и разяснил какво се изисква за такова доброволно напускане. На 05.05.2020г. в действителност бил проведен телефонен разговор между г-жа Б. и г-н Буста, но в него не бил оказан никакъв натиск върху служителката. На 07.05.2020г. г-жа Б. изпратила нов имейл до ответника, с който му давала възможност за избор между три опции: 1) да прекрати доброволно трудовия договор с него срещу „сериозно обезщетение“, с което да се покрият нанесените и „морални щети“, като обезщетението, което искала възлизало между 12 и 15 работни заплати; 2) „истински мир“ – нещата да продължат все едно нищо не се е случило, т.е. трудовият договор да не бъде прекратен; 3) „истинска война“ – че ако исканията и не бъдат изпълнени, ще подаде сигнал до прокуратурата за „принуда“ и „злоупотреба с власт“, както и ще води гражданско дело срещу дружеството, която своя закана изпълнявала в момента. Според ответника поведението на ищцата от месец април до датата на посочения имейл цели провал на планираното съкращаване на щата. След този имейл било взето решение да се преустановят опитите за постигане на съгласие със служителката и да се продължи с вече започнатата процедура по съкращаване на щата. В тази връзка на 20.05.2020г. ищцата била поканена на среща в офиса на дружеството, но служителката отново отказала да се яви в офиса, този път оправдавайки се със сезонна алергия и ситуацията около Covid-19. Отказите и да се яви в дружеството довели до необходимостта заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предизвестието и декларацията по чл.333 КТ да и бъдат изпратени по имейл на 27.05.2020г. в 17:03 часа. Документите били получени и прочетени незабавно от ищцата, тъй като само 4 минути по-късно – в 17:07 ч. именно от служебната поща, до която твърди, че нямала достъп, изпратила гневен имейл до своите колеги и прикачила документите към него. Тъй като ответникът се опасявал от отказ на г-жа Б. да получи документите по имейл, той ги изпратил паралелно и чрез куриерска фирма, като пратката била получена на 01.06.2020г., както и под формата на нотариална покана, връчена на 06.06.2020г. На 08.06.2020г. г-жа Б. се явила в офиса на „Е.Л.К.“ ЕООД с цел да подаде молба, с която да съобщи за болничния си лист, да върне оборудване на дружеството и да вземе свои вещи. Ответникът сочи, че се усъмнил в достоверността на въпросния болничен лист и подал жалба пред Регионалната здравна инспекция- гр.Враца с вх. № 804/18.06.2020г., на основание чл.112, ал.2 от Закона за здравето, по която жалба е образувана проверка и се очаква нейният резултат. Описано е по какви причини ответникът се съмнява в достоверността на издадения болничен лист, а именно: че на 27.05.2020г. ищцата е била активна чрез конферентни разговори; че на 28.05.2020г., изобщо не се е намирала в болничното заведение, нито дори в гр.Мездра, а е била в гр.Пирдоп, за да изпрати нотариална покана до ответника; че на 08.06.2020г., когато се явила в офиса, била във видимо добро здраве и престояла в офиса близо 3 часа. Освен това, според ответника съвпадението между датата на получаване на документите за прекратяване на трудовия договор и първия ден на отпуска по болест било изключително съмнително. Според описаното в отговора на исковата молба, твърденията на ищцата, че работодателят-ответник е знаел за здравословните проблеми на г-жа Б. са некоректни, тъй като работодателят е бил информиран само за сенна хрема и страх от Covid-19, което няма нищо общо с написаното в болничния лист. Самата ищца не попълнила и не изпратила на работодателя декларацията по чл.333 КТ, предоставена и от същия. Ответникът счита, че през последните месеци г-жа Б. е била заета да изпълнява отправената към ответника заплаха, като до момента дружеството е било обект на множество проверки по нейни сигнали, подадени до Инспекцията по труда, НОИ, икономическа полиция и дори министър-председателя. Нито една от проверките не установила каквито и да е нарушения от ответника във връзка с предприетото от него съкращаване на щата и съответното уволнение. Ответникът категорично възразява срещу твърдението за злоупотреба с право и нарушаване на чл.8, ал.1 КТ. Твърди, че целта му не е била да прекрати трудовия договор конкретно с И.Б., а съкращаването на щата е извършено поради обективни фактори и поради липсата на необходимост длъжността на уволнената служителка да се поддържа в дружеството, като ответникът в нито един момент не е имал съмнения дали щатната бройка е трябвало да бъде премахната, но заявеното от нея намерение да напусне го накарало да изчака и да премахне позицията след като тя бъде овакантена. Сочи се, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, поради което ищцата носи доказателствена тежест за установяване на недобросъвестност от страна на работодателя, каквато той отрича. В случая не било ангажирано нито едно годно доказателство в подкрепа на тези твърдения на ищцата. Оспорва се и твърдението на ищцата, че са я уволнили, въпреки че е служител, започнал ползването на разрешения му отпуск по болест. Ответникът счита за неправилни оплакванията на ищцата, че връчването на документите за прекратяване на трудовото правоотношение, не било станало през работно време, а и в Кодекса на труда нямало забрана връчването да стане в извън работно време. Към 17:03 часа на 27.05.20г. било достигнало писменото изявление до ищцата, а към този момент, когато била осъществена имейл- комуникацията между страните ищцата все още не била започнала ползването на отпуск по болест и затова не се ползвала от предварителната закрила на чл.333, ал.1 КТ. В допълнение се сочи, че до 08.06.2020г. ищцата не е съобщила, че разполага с болничен лист и не го е представила, поради което болничният лист не е бил надлежно връчен на работодателя до два работни дни от издаването му, поради което закрилата се изключва. Освен това, ответникът счита, че има голяма вероятност болничният лист да бъде отменен във връзка с подадената жалба от работодателя и по този начин основанието, на което ищцата претендира закрила, да отпадне също изцяло. В отговора на исковата молба е посочено, че са изпълнени всички изисквания на Кодекса на труда във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Заповедта била издадена при стриктно спазване на законовата процедура и съдържала всички реквизити, изисквани от действащото законодателство. Щатът бил реално съкратен. Претенцията на ищцата, че някой друг служител продължавал да изпълнява трудовите и функции била голословна и лишена от конкретика. Нямало изменение на длъжностните характеристики на други служители. Сочи се, че дори да имало прехвърляне на функции към други служители, което в случая не е така, съкращаването на щата пак щяло да е реално, за което се цитира съдебна практика. Именно затова спорът дали има или не прехвърляне на трудови функции към други служители бил безпредметен. Сочи се още, че съкратената длъжност „Мениджър Покупки/Продажби“ е единствена в дружеството и няма други служители, които да са изпълнявали същата или сходна длъжност, като ищцата, затова не било нужно да се извършва подбор. Преценка за необходимостта от извършване на подбор била направена на 11.05.2020г., което е отразено в протокол.

Въз основа на гореизложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да му присъди направените от него разноски по делото.

След запознаване с отговора на исковата молба, в допълнителна молба ищецът е заявил, че навежда изрично твърдение, че в предприятието на ответника е имало и продължава да има служители със сходни трудови функции на тези, които е изпълнявала И.Б., а нейните трудови функции не са премахнати, продължават да съществуват и да се осъществяват от служител на дружеството. Сочи се, че нейните основни функции са тези на търговски мениджър сегмент „Големи индустриални клиенти“ и основно мениджирането на 3-те договора с големите клиенти се изразявали в: подготовка и проверка на ежемесечно ценообразуване и фактуриране на клиентите; анализи за рентабилност, прогнозни бюджети, анализи на риска и различни отчети, свързани с изпълнението на договорите; контакт при необходимост и направени запитвания от клиенти във връзка с изпълнението на договорите. Сочи се, че И.Б. ежемесечно е анализирала и следила релевантните компоненти, без които фактурирането на големите клиенти е на практика невъзможно. Посочени са четирима служители, които според ищцата са изпълнявали сходни с нейните трудови функции и работодателят следвало да извърши подбор между тях. Сходна била трудовата дейност на Г.Р.Г.- „Индустриален мениджър“ в отдел „LI Мениджмънт“, П.Р.П.- „Търговски директор“ в отдел „IM Продажби“, Ц.Е.Л.- „Мениджър проучвания на пазари“ в отдел „Бизнес развитие“ и С.Т.Б.- „Мениджър отдел“ в отдел „Обслужване на клиенти“. Оспорва се наведеното твърдение в отговора на исковата молба, че И.Б. е имала възможност да се запознае с прикачените документи за уволнение към имейл от 27.05.2020г. от 17:03 ч. Твърди се, че тя е видяла словесното съдържание на имейла, като в състояние на афект го е препратила незабавно до своите колеги. Житейски абсурдно било ако има достъп до документите, да поиска препращането им на личния си имейл. Сочи се, че връчването на електронни трудови документи се извършва при спазване изискванията на Наредба за вида и изискванията за създаването и съхранението на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, а именно: изрично съгласие на служителя да бъде адресат на електронни трудови документи, както и трудовите документи да са подписани с квалифициран електронен подпис. Тези изисквания в случая не били спазени, затова изпращането на документите по имейл не произвеждало действие.

В отговор на допълнително наведените от ищцовата страна твърдения, ответникът заявява, че твърдението на ищцата да е подготвяла и проверявала ежемесечно ценообразуване и да е участвала при „фактурирането“ на големи клиенти, е спекулация, а всъщност основните направления на дейността и са били две: търговско управление на големи индустриални клиенти и енергиен мениджмънт. Твърди се, че функцията по управление на големи индустриални клиенти вече не се извършва в българското дружество, а И.Б. знае точно на кои лица функцията е предоставена – Сунуси Турфанда в Турция и Артур Клепек в Полша, което нейно знание е видно от имейл кореспонденцията. Ответникът счита, че целта на ищцата е да изнесе данни, които са търговска тайна на дружеството-ответник, към трети лица, тъй като това би могло да увреди сериозно не само ответника, но и неговите клиенти. Ответникът счита още, че ищцата се е запознала с изпратените и по имейл документи за прекратяване на трудовото правоотношение още на 27.05.2020 г. в 17:03ч. Сочи се, че твърдението за приложимост на Наредбата, касаеща електронни документи, не може да се възприеме, защото става въпрос за собственоръчно подписан документ, съхраняван на хартиен носител.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищцата се явява лично и се представлява от упълномощения адв.Д.Т. от САК, който поддържа исковата молба. В хода на устните състезания адв.Т. заявява, че видно от изслушаната ССчЕ и от изслушването на свидетеля Б., основните трудови функции на г-жа Б., които и не са оспорени от насрещната страна, са свързани с процеса на ценообразуване в сегмент „големи клиенти“, както и с обслужването на тези „големи клиенти“. От експертизата се установявало, че в сегмент „средни клиенти“ действията, свързани с ценообразуване, са сходни и могат да бъдат осъществявани от същото лице, като едновременно с това и действията по обслужване на клиенти са свързани. Същото се установявало и от разпита на свидетеля Б., който ясно посочил какви са неговите функции. Ето защо, адв.Т. счита, че работодателят е бил длъжен да извърши задължителен подбор преди да се позове на съкращаването на щата на длъжността на г-жа Б., като този подбор е трябвало да бъде със служители, чиито функции са сходни по своето естество. Такива счита, че са функциите на лица от отдел „Обслужване на клиенти – средни“, служителя Б. и евентуално ако има и други лица със сходни функции, които не са установени по делото. Липсата на извършване на задължителен подбор се сочи като самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Според адв.Т. не следва да се взимат предвид при преценката за необходимостта от подбор конкретното наименование на позицията или дори кодът по НКПД за установяване дали функциите са сходни между служителите или не, тъй като се изследват конкретните трудови задължения. Без значение било и дали съгласно щата на работодателя тази позиция се води за един служител, стига да има други позиции, които са със сходни трудови функции. На второ място, адв.Т. поддържа, че доверителката му е била в разрешен болничен към момента на уволнението и липсва предварително съгласие на Инспекцията по труда, което също е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. На трето място, адв.Т. поддържа, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, което е извършено със съкращението на щата, с единственото намерение да се уволни конкретен служител, а именно: г-жа Б., което се установявало от приложения по делото разговор. По тези съображения адв.Т. моли съда да отмени уволнението като незаконосъобразно и да присъди на ищцата разноски. Ищцата заявява, че няма какво да добави към изложението на адв.Т., който е бил изчерпателен. Моли съда да отмени уволнението, да я възстанови на работа и да и бъде заплатено дължимото обезщетение.

В допълнително предоставения от съда срок процесуалният представител на ищцата Б. депозира писмени бележки, в които доразвива своите съображения по съществото на делото, които кореспондират с първоначално заявените и се позовава на извършен от него прочит на доказателствата.

Ответникът „Е.Л.К.“ ЕООД в хода на делото се представлява от упълномощения адв.В.Н. от САК, който оспорва исковете изцяло, а в хода по същество заявява, че се противопоставя на аргументите и доводите, изтъкнати от ищцовата страна. Сочи, че болничният лист не е относим в случая. Сочи, че не счита да е следвало да се извърши подбор, тъй като изобщо не е констатирано сходство във функциите с други служители във фирмата. Моли съда да отхвърли предявените искове и също заявява претенция за присъждане на разноски.

В предоставения от съда срок ответникът чрез адв. Н. също депозира писмени бележки. В тях подробно излага и обосновава доводите си за  неоснователност на предявените искове и моли съда да съобрази и възприеме тези доводи.

Районен съд - Пирдоп, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в исковата молба съображения, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от публично достъпната информация в Търговския регистър ответникът „Е.Л.К.“ ЕООД има като предмет на дейност: производство, употреба, дистрибуция, покупко-продажба на всякакви видове химически продукти, промишлени газове и съпътстващи продукти, произведени от същия източник. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Ер Ликид Ийстърн Юръп“ АД- чуждестранно юридическо лице. Управител на дружеството е Суел Никола Раймонд Мджид Буста от Франция.

Ищцата И.М.Б. е била назначена на длъжност „Мениджър Покупки/Продажби“ при ответника „Е.Л.К.“ ЕООД с трудов договор, сключен между нея и Генералния Директор на „Е.Л.К.“ ЕООД на 27.02.2019г. Видно от самия трудов договор ищцата е приела да осъществява задължения, утвърдени от Работодателя в Длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор, с работно място- офис на „Е.Л.К.“ ЕООД в гр.София. Договорът е сключен със срок на изпитване 6 месеца, след който е уговорено, че ако не бъде прекратен, се смята за окончателно сключен за неопределен срок. Договорът е сключен за работа при 5-дневна работна седмица, при пълно работно време в размер на 40 часа седмично, с работно време 8 часа на ден- от 8:30 часа до 17:00 часа. Уговореният размер на основното месечно възнаграждение е 5413.40 лв. Уговорено е и заплащане на бонуси при определени условия. Договорът е подписан от работодателя и от служителя.

Представен е и фиш за заплатата на ищцата Б. за месец април 2020г., от който е видно, че основната и заплата е в размера, уговорен в трудовия договор – 5413.40 лв., а останалите начислени суми са бонуси.

Представена е длъжностната характеристика на И.Б., която видно от самия документ е за длъжност „Енергиен и търговски мениджър- Голяма индустрия“ и е подписана от И.Б. на 19.06.2019г. Като основни цели на длъжността са посочени: управлява енергийната политика в дружествата в рамките на периметъра, съобразно стандартите на групата и златните правила в рамките на мрежата от енергийни мениджъри; управлява търговските взаимоотношения с възложените клиенти „Голяма индустрия“ в рамките на територията/периметъра, включително предоговарянето и удължаването на договорите „Голяма индустрия“. Отговорностите за длъжността са разделени на две. Първо е „Търговско управление“, при което служителят: идентифицира бизнес възможности в рамките на възложената територия; развива и поддържа надеждните лични взаимоотношения с клиентите; управлява взаимоотношението и контактите с клиентите; администрира съществуващите договори, гарантира пълното прилагане на всички клаузи и постоянно работи да максимизира рентабилността на договорите; управлява разрешаването на клиентски претенции и оспорвания на фактури;  участва в проекти за разширяване на бизнеса с индустриални газове при възложените клиенти; предоговаря и удължава договорите;  докладва редовно за приходите и рентабилността на възложените клиенти; наблюдава рентабилността на ключовите клиенти и/или по продукти; предоставя точна подкрепа на други дружества в рамките на периметъра на ЮИЕ. Вторият кръг отговорности на длъжността са за „Енергиен мениджмънт“, където е посочено, че: съставя енергийна стратегия на съответното дружество, гарантира нейната актуалност и пълнота и участва в създаването на регионална стратегия; играе активна роля по темите на енергийния мениджмънт на географската територия; осъществява близък контакт с оперативните дейности и енергийните пазари; разработва стратегическа визия; предоставя анализ на разходната структура; управлява енергийните проекти; поддържа близко ниво на взаимодействие и комуникация с екипите за енергиен мениджмънт от други държави; гарантира, че сделките за снабдяването с енергия са проведени съобразно политиките на Ер Ликид и вътрешните политики и процедури на дружеството за енергиен мениджмънт; анализира и наблюдава енергийните резултати на свързаните лица; развива необходимата експертиза за съответните енергийни пазари, както и за ключовите аспекти на бизнес модела на Ер Ликид за Голямата индустрия; допринася за прилагането и отчитането на Климатичните цели. В длъжностната характеристика е посочено още, че йерархичен ръководител за длъжността е Управителят на „Е.Л.К.“ ЕООД, а равни се явяват позициите на Мениджъри в „Е.Л.К.“ ЕООД.

Към исковата молба са представени 2 бр. заповеди на Суел Буста- Управител на „Е.Л.К.“ ЕООД. Със Заповед №13-1/13.03.2020г., във връзка с извънредното положение, въведено с решение от 13 март 2020г. на Народното събрание и обявените мерки от българските власти за предпазване и ограничаване на заразата с вируса Covid-19, е наредено всички служители на „Е.Л.К.“ ЕООД, ситуирани в офис София и всички служители от търговски отдели в страната, да работят от разстояние от домовете си, след като се запознаят с инструктаж по безопасност на работа от дома. Със Заповед № 17/12.05.2020г. пък е наредено служителите да продължат да работят от домовете си като спазват вече въведените правила по безопасност на работа от дома, като служител, който има желание или е повикан да се яви в някой от офисите/заводите на компанията, може да го направи, след като съгласува с прекия си ръководител дали наличните хора в конкретния офис/завод на компанията, не са повече от 10 човека за съответния ден на посещение.

И двете страни са ангажирали по делото имейл кореспонденция между тях, водена за периода от 9 април 2020г. до 27 май 2020г., която е приета като писмени доказателства. Съдържанието на електронната кореспонденция съдът не намира за нужно да цитира, но голяма част от същата е свързана с намеренията на страните да прекратят своите взаимоотношения, дали това да стане и по какъв начин да стане. Именно в кореспонденцията по електронен път всяка от страните счита, че се откроява тенденциозно поведение на насрещната страна. Следва по-подробно да се обсъди единствено имейл кореспонденцията от 27 май 2020г., доколкото това е датата, със събития от която двете страни мотивират своите становища. Видно от изпратения имейл от И.Б. на 27 май 2020г. в 13:10 часа до Суел Буста, към този час, ищцата е изпратила на прекия си ръководител служебен документ – предложение за индексация на договори. Следващият нейн имейл е от същата дата, в 15:48 часа и е със съвсем различна насоченост- в него ищцата пише, че уведомява Суел Буста, че процедурата по нейното уволнение се е провалила и се заканва, че целият екип в Пирдоп ще разбере за случая. Ищцата в този имейл е заявила на Суел Буста, че уволнението и „ще бъде прогласено от съда за незаконно“ и той „ще бъде там, за да я приветства обратно като служител на Е.Л.К. ЕООД- заедно с всички обезщетения, които ще получи от същото дружество“. На 27 май 2020г., в 17:03 часа Суел Буста на свой ред е изпратил до И.Б. имейл, към който са били приложени Заповед за прекратяване на трудовия и договор, предизвестие-уведомление за датата на прекратяване на трудовия договор и декларация по чл.333 КТ. В имейла е посочено, че трудовият договор се прекратява, считано от 28.05.2020г. С него ищцата е поканена да върне обратно имуществото на компанията, което се намира у нея и да си да си представи трудовата книжка за вписване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Поискано е да попълни и върне декларацията, за да знае работодателят дали тя попада в някоя от категориите служители, закриляни по чл.333 КТ. Посочено е, че достъпът до нейния работен акаунт и всички онлайн платформи на „Е.Л.К.“ ЕООД ще бъде прекратен, така че може да отговаря от личния си имейл адрес. На 27 май 2020г. в 17:07 часа И.Б. е изпратила имейл до свои колеги, в който е заявила: „Колеги, Вижте как Ер Ликид практикува ценностите си! Всички сте свидетели по дело за незаконно уволнение!“ и е прикрепила като файлове получените по-рано с имейла от Буста заповед за прекратяване на трудовия договор, предизвестие и декларация по чл.333 КТ. Кореспонденцията по електронна поща е водена на английски език, като за превод на български за целите на делото ответникът е използвал агенция за преводи.

Представен е от ищцата превод на „извадка“ от разговор през приложение за онлайн разговори, който съдът мотивирано отказа да приеме като доказателство, поради което и не го обсъжда.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с И.Б. е с №19/21.05.2020г. и е издадена и подписана от Суел Буста като управител на „Е.Л.К.“ ЕООД. В нея е посочено, че на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (съкращаване на щата) и Заповед №18/12.05.2020г., се прекратява трудовото правоотношение и трудов договор № 199/27.02.2019г. с И.М.Б., на длъжност „Мениджър Покупки/Продажби“, считано от 28.05.2020г. Посочено е в заповедта, че са спазени законовите изисквания по отношение на предварителен подбор и оценка на щатното разписание за позицията на служителя съгласно чл.329, ал.1 КТ. Със заповедта е наредено на служителя да се изплатят: обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за общо 10 дни; обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ – 2 месечни брутни заплати; дължими суми според социалната политика на дружеството за транспорт и храна, калкулирани пропорционално към датата на прекратяване на договора и про рата бонус за 2020 година.

Уведомлението, с което И.Б. бива уведомена, че работодателят няма да спази срока на предизвестие, е от същата дата, от която е и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 27.05.2020г. С него ищцата е уведомена, че прекратяването на трудовия договор ще бъде считано от 28.05.2020г. С уведомлението тя бива поканена да върне определени вещи на дружеството, да представи трудовата си книжка за отразяване на прекратяването на трудовото правоотношение и да попълни декларация по чл.333 КТ, която също и е изпратена.

Горните документи- заповед, предизвестие-уведомление и декларация, са били изпратени до ищцата освен по имейл на 27.05.2020г. в 17:03 ч., така също и с куриерска фирма Спийди и са били получени на 01.06.2020г. от Ангел Митев- колега на И.Б., когото тя е упълномощила писмено да ги получи от куриера, видно от представените товарителница и пълномощно. На 06.06.2020г., видно от разписка, приложена по делото, на И.Б. е изпратена и нотариална покана, чието съдържание съвпада със съдържанието на уведомлението, обсъдено по-горе и към която също са били приложени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и бланката на декларация по чл.333 КТ.

Видно от болничен лист № Е20201367673, издаден на 02.06.2020г. от Специализирана ЛКК по Акушерство и гинекология при МБАЛ Мездра ЕООД, на основание Решение на ЛКК №153/02.06.2020г., И.М.Б. е получила отпуск по болест за периода от 27.05.2020г. до 27.06.2020г., от които 7 дни болничен режим и 25 дни домашен режим. Поставената диагноза, наложила издаването на болничен лист, е „остър саллингит и оофорит“.

Цитираният болничен лист № Е20201367673 е обжалван от работодателя „Е.Л.К.“ ЕООД пред ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД- гр.Враца, която комисия с Експертно решение № 3183 от зас. №125 от 18.08.2020г. е потвърдила обжалвания болничен лист, тъй като „видно от описанието в епикризата и назначената терапия, лицето е било във временна неработоспособност“.

Решението на ТЕЛК пък е обжалвано пред НЕЛК, която с Експертно решение № 39 от зас. 6 от 11.01.2021г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести е потвърдила решението на ТЕЛК, позовавайки се на медицинската документация за случая на И.Б. и че състоянието на лицето (остро гинекологично заболяване) е обусловило временната му неработоспособност.

Решението на НЕЛК от своя страна е обжалвано пред Административен съд- София област, видно от копието на молбата на НЕЛК, изпратена до съда с изх. номер Ю-294/24.03.2021г., като видно от датата, на която жалбата се изпраща до съда, решение няма как да е и не е постановено към датата на приключване на устните състезания по делото.

Представено е по делото писмо от И.Б. до „Е.Л.К.“ ЕООД, с поставен входящ номер, с което тя заявява, че предоставя копие от болничен лист за временна неработоспособност № Е20201367673, издадена на 02.06.2020г от МБАЛ – гр.Мездра.

Приобщена е и нотариална покана от И.М.Б. до „Е.Л.К.“ ЕООД, с която Б. уведомява управителя Суел Буста, че оттегля предложението си, отправено по имейл на 09.05.2020г. за евентуално прекратяване на нейния трудов договор при условията на чл.325, ал.1, т.1 или чл.331, ал.2 КТ с изплащане на парично обезщетение и че отказва да отговаря на имейли и обаждания, с които бива канена на среща, без да се конкретизира характерът на обсъжданията. С нотариалната покана ищцата е направила определени заявки до работодателя си и е поискала е едноседмичен срок представянето на определени документи, както и да бъде преустановено незаконосъобразното и неетично поведение спрямо нея. Нотариусът- Евгения Павлова, с рег. № 108 в НК, е удостоверила че нотариалната покана е представена пред нея на 28.05.2020г. от И.М.Б.- подател. Удостоверено е и връчването на нотариалната покана на 29.05.2020г. на адресата „Е.Л.К.“ ЕООД чрез Николай Иванов Николов на длъжност „Мениджър на завод Пирдоп“. За последния факт е приложена и разписка. За доказване на факта, че нотариалната покана не е занесена лично в офиса на нотариуса, а е изпратена по куриер, е представена разписка от „Еконт“, от която е видно, че на 26.05.2020г. в офис на куриера в гр.София е предадена пратка от И.Б.- картонен плик, изпратен до адрес в гр.Пирдоп, бул. „Цар Освободител“ 56, бл.А1.

Представено е щатно разписание на „Е.Л.К.“ ЕООД от 01.04.2020г., от което е видно, че длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“ фигурира и същата е заемана от И.М.Б.. Представено е и щатно разписание на „Е.Л.К.“ ЕООД от 28.05.2020г., в което длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“ липсва, а всички останали длъжности от предходното щатно разписание са запазени.

Представен е протокол от 11.05.2020г. от комисия в състав Суел Буста – управител на „Е.Л.К.“ ЕООД и Ваня Богданова- мениджър „Човешки ресурси“ за разглеждане на необходимостта от предварителен подбор при съкращаване на длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“. Посочено е, че са разгледани кодът и наименованието на длъжността и е установено, че те са единствени в щатното разписание. Анализирана била длъжностната характеристика и били установени спецификите на двете основни групи задължения – търговската сфера с големи клиенти на дружеството, като е установено, че работата с големи клиенти е специфична, и енергиен мениджмънт, където е установено, че длъжността е уникална, тъй като няма друг служител в дружеството, който да извършва дейност с такъв или подобен предмет. Установено било още, че никоя друга длъжност няма такъв териториален обхват със сходни отговорности. В следствие на направения анализ, комисията е констатирала, че длъжността е единствена за дружеството и не съществуват други длъжности със същите или сходни функции, поради което предварителен подбор по чл.329 КТ не е необходимо да бъде извършван.

Представена е и заповед № 18/12.05.2020г. на управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД, с която е утвърдено новото щатно разписание на длъжностите в „Е.Л.К.“ ООД, което влиза в сила, считано от 28.05.2020г. С нея е посочено, че е взето решение: 1. Да бъде променена организационната структура на дружеството; 2. Да бъде съкратена 1 щатна бройка от следната длъжност – „Мениджър Покупки/Продажби“ с НКПД код 12216003. Посочено е, че на служителя, засегнат от съкращаването на щата, ще бъде връчено предизвестие за уволнение и ще бъдат събрани данните по чл.333 КТ във връзка със закрилата при уволнение.

Във връзка с твърдението за наличие на други длъжности в дружеството-ответник с функции, сходни с тези на ищцата, са ангажирани набор от доказателства.

Приложени са длъжностните характеристики на 4 други длъжности с различни наименования от тази на ищцата Б..

Според длъжностната характеристика за длъжността „Индустриален мениджър-Големи предприятия“, назначеният на тази позиция е отговорен за управлението, организацията и контрола на производството и поддръжката на заводите на „Е.Л.К.“ и е отговорно лице при технически проекти, изпълняващи се на територията на Аурубис от страна на Ер Ликид. Работните задачи и отговорности на позицията са следните: отговаря за безопасните, надеждни и ефикасни производствени дейности в заводите на Е.Л.К.; отговорно лице е при реализацията на техническите проекти, изпълняващи се на територията на Аурубис; отговаря за организирането на корективна и превантивна поддръжка на заводите; подкрепя двамата мениджъри завод в гр.Перник и гр.Пирдоп; отговаря за внедряването на добри практики в Е.Л.К. по отношение на безопасност, регулаторни дейности и вътрешни процедури; отговаря за бюджета на производството и поддръжка на заводите; отговаря за отчитането на дейността по повод на производителност, надеждност и безопасност към Групата Ер Ликид; подпомага въвеждането на IMS в Е.Л.К.; отговаря за безопасните дейности в заводите на Е.Л.К.. Изискуемото образование за заемане на длъжността е висше техническо.

Според длъжностната характеристика за длъжността „Търговски директор Малки и Средни предприятия“ в „Е.Л.К.“ ЕООД целта на позицията е да управлява, да бъде лидер и коуч на търговските представители, с цел да осигури постигане на целите за ръст на компанията; следи дейността на търговските представители, за да подобри тяхната ефективност; отговаря за изпълнението на плана за продажби и маркетинг в страната; фокусира търговските представители върху рентабилността на клиентските сметки и да контролира надеждността на плащанията, както и удовлетвореността на клиентите. Основните отговорности за длъжността са: да прогнозира продажбите и проследява изпълнението на търговските цели; управлява процеса на продажби и подобрява ефективността на търговския екип; изготвя търговския план за страната; прави коучинг и развива ресурсите на търговските представители; развива оборота на ниво страна и повишава печалбата; развива политика по безопасност в региона. Изискуемото образование за заемане на длъжността е магистър по инженерна или бизнес специалност.

Според длъжностната характеристика за длъжността „Мениджър Бизнес развитие и клиентски инсталации за малки и средни предприятия- България“, целта на позицията е да допринася за увеличението на продажбите към малките и средни предприятия в България чрез развитие на иновативни оферти с висока стойност на всички пазари, във всички географски точки, следвайки груповите процедури и отговаряйки на пазарните нужди във взаимодействие с екипа за Бизнес развитие от Югоизточна Европа; да синхронизира ресурсите и способностите на инженерите и на екипа от клиентски инсталации с целите на Югоизточна Европа и спецификите на България. Основните задачи за длъжността са: бизнес развитие на продажбите към малки и средни предприятия и Инженеринг- управление и координация на инженерни дейности; проследяване на инженерни проекти и управление на процесите по поддръжка на всички клиентски инсталации и др.

Според длъжностната характеристика за длъжността „Мениджър обслужване на клиенти“, целта на позицията е да предостави обслужване на клиенти за подпомагане на управлението на продажбите на отдел Малки и средни предприятия и за постигане на финансовите цели и целите за удовлетвореност на клиентите на фронт офис услугите, включително маркетинг и управление на продукти и бек офис услуги. Основните отговорности за длъжността са:  подобрява нивото на удовлетвореност на клиентите; осигурява фактуриране на клиенти в съответствие с процедурите; управлява отдела за обслужване на клиенти на обекта; изгражда административните възможности и ноу-хау на персонала; участва в реинженеринг на процеси и инструменти; подкрепя инициативи за развитие на бизнеса; осигурява динамично развитие на изпълнението и качеството; извършва управление на продукти и маркетинг. Изискуемото образование за заемане на длъжността е магистър по икономика или бизнес.

Следва да се отбележи, че обсъдените длъжностни характеристики са представени като превод от английски език от самия работодател и евентуалните неточности в цитирните цели и отговорности биха могли да се дължат на грешки в превода.

Разпитани са като свидетели и лицата, заемащи длъжностите, чиито длъжностни характеристики са приети по делото. Всички свидетели са колеги на ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Свидетелят Г.Р.Г. заявява, че работи в компанията от 21 години, като от 2011г. заема позицията „Индустриален мениджър Големи индустрии“ и отговаря за производството и поддръжката на трите завода-клиенти на компанията в България – „Аурубис България“ АД, „Стомана Индъстри“ АД и „Тракия Глас България“ ЕАД. Свидетелят сочи, че има две висши образования – „инженер автоматизация“ и „човешки ресурси“, като отговаря за производство на трите завода и съответно поддръжката на заводите, отговаря и по контрола, като контролира бюджета на заводите, участва във формирането на годишните бюджети на заводите и съответно ежедневните дейности, които са свързани с производството. Свидетелят познава ищцата Б., но не знае какви точно са били нейните задължения. Запитан дали има задължения, свързани с ценообразуването, свидетелят посочва, че има, но просто като вид засичане – проверка преди да бъде издадена фактурата всеки месец към съответния клиент, като от финансов отдел му предоставят информация и той проверява стойностите, количествата и дали всичко съответства както е по протоколите. Проверява количествата, защото фактурите се издават на база на протоколи от заводите, които се изпращат към финансов отдел. Казва, че не проверява компонентите, а се доверява на това, което му е дадено от финансовия отдел. Сочи, че е запознат с Фирмената таблица „ЕТС“, която е средството, с което на практика проверява със засичане това, което му е дадено от счетоводството. Твърди, че нанася индексите в таблицата, но ги получава от финансовия отдел. Казва, че изготвя годишни прогнози и те са на база информацията, която получават от съответните клиенти. Не знае дали И.Б. е имала функции, свързани с прогнозирането. Сочи, че тя не е била част от екипа му, но се е включвала подпомагащо, като информацията, която тя давала, била свързана главно с цените на електроенергията, прогнозните цени и най-вече всичко, свързано с електроенергията. Според свидетеля общото между неговата и длъжността на И.Б. било проверката на месечна база на фактурите, защото тя също проверявала фактурите към големите клиенти, обаче тя проверявала изцяло и не само в частта „големи индустрии“, а и „малки индустрии“. Според свидетеля след месец май 2020г. не са му вменявани нови задължения и като цяло нищо не се е променило в длъжността му- нито работата, нито дейностите. Категоричен е, че за длъжността му се изисква инженерно техническо образование.

Свидетелят Ц.Е.Л. заявява, че от 2018г. до момента заема длъжността „Мениджър бизнес развитие и клиентски инсталации“ в „Е.Л.К.“ ЕООД. Твърди, че отговаря за всички инсталации, които са свързани с малкия бизнес в България. Отговаря за монтажа, тяхната изправност и поддръжка. Сочи, че има отношение само към техническите въпроси и образованието му е инженерно. Твърди, че няма нищо общо с фактурирането. За работата и дейността на колегата си И.Б., свидетелят знае само това, което е било анонсирано при нейното представяне- че е „енергиен мениджър“ и се занимава с пазара на електроенергия.

Свидетелят С.Т.Б. заявява, че длъжността, която заема от април миналата година е „customer services manager” – „Мениджър обслужване на клиенти“, като преди това бил „business analyst” – „Бизнес анализатор“ на национално и международно ниво, като също отговарял за обслужване на клиенти и и за проекти в Югоизточна Европа. Свидетелят Б. е с висше образование по „бизнес администрация“. Твърди, че отговаря за екип от 5 човека в момента, като основните процеси, за които отговаря този екип са: приемане на поръчки, обработка и обслужване на поръчките, фактуриране, ценообразуване, подготовка на договори и анекс към клиентите, бизнес анализи, свързани с продажбите, клиентско проучване, утвърждаване на клиентската удовлетвореност посредством годишно проучване и съответно - изготвяне на последващи действия във връзка с резултатите на клиентите и как може да се подобрят процесите за обслужване на клиенти. Твърди, че работи с всякакви клиенти- големи, средни, малки. Има отношение и към ценообразуването. Обяснява, че има базова цена и базовата цена подлежи на преразглеждане в зависимост на ценообразуващите фактори. Сочи, че единият ценообразуващ фактор е електроенергията, другият фактор е работна заплата, третият фактор е индекс на производствени цени и четвъртият фактор е гориво. Компонентите сочи, че варират във времето, като всеки един месец и тримесечие се отбелязва какъв е факторът и как е еволюирал през времето. Ценообразуващите фактори се отбелязват в таблица. Сочи, че при големите клиенти ценообразуването е малко по-сложно, тъй като там участват и други фактори, които са допълващи. Сочи, че тези фактори при големите клиенти на месечна база се проследяват и попълват от колежката, която работи в счетоводството – Веселина Стоичкова, като се вкарват в табличните форми, на база на които се образуват различните фактори, като за електроенергията И.Б. ги е информирала за развитието на електроенергията и тенденциите в развитието на електроенергията, като на месечна база са получавали информация от нея. Свидетелят Б. обяснява процеса по фактуриране за средни и малки клиенти. Сочи, че първо има ценова листа, която дава ориентировъчна базова цена, която търговците могат да оферират към даден клиент, т.е. колегите му оферират към клиента и ако клиентът приеме офертата, която са направили, се изготвя договор. В договора се вписва базовата цена, на която е сключена сделката и в договора се залагат ценообразуващите компоненти – електроенергия, работна заплата, индекс на цени на производителя и гориво – това са за едната част от договорите, които са „течни“ договори. За договорите, които са „бутилкови“, компонентите са само два – работна заплата и индекс на цени на производителя. В договора са заложени периоди на актуализация на цената, в зависимост от тенденцията на ценообразуващите фактори и вече в зависимост от това дали има покачване или понижаване на ценообразуващия фактор, цената подлежи на актуализация, като към техните клиенти това минава през преговор с клиента, договаряне с клиента и ако клиентът приеме новата цена – актуализират, а ако има възражения, я актуализират в по-малък размер, а може и да не се актуализира цената, ако преценят, че цената отива твърде висока спрямо пазарните нива. Сочи, че фактурите се издават на база на договорите, т.е. на база цената, която е заложена в системата и системата при продаване на съответните продукти издава фактура и съответно така приключва този процес. Сочи, че при големите клиенти, проследяването на развитието на ценообразуващите фактори се прави на едномесечна база, като Веселина Стоичкова залага компонентите във формата за фактуриране и съответно се вижда каква трябва да е цената, според единия или другия компонент и отново това се залага в системата и системата издава фактурата. За работата на И.Б. свидетелят знае единствено, че тя е следяла развитието на електроенергийния пазар, а той и екипа му получавали известие относно цената на електроенергията и какви са тенденциите в тази част от бизнеса. Г-жа Б. ги информирала относно тенденциите на електроенергийния пазар, но самите ценообразуващи фактори и информацията, която се влага във формулата по фактуриране, и сега и преди се проследявала от Веселина Стоичкова, която издава фактурите. От г-жа Б. получавали информация генерално за тенденциите на пазара. Свидетелят сочи, че за средни и малки клиенти прогнозите се изготвят от екип, който включва него, търговския директор и търговския екип. За големите клиенти прогнозирането знае, че се прави от индустриалните директори, план-мениджърите и управителя на фирмата. Не знае дали г-жа Б. е участвала в прогнозите за големи клиенти. Свидетелят твърди, че анализ на продажбите е изготвял и изготвя той, като обобщава резултатите по различни сегменти и направления относно продажбите. Съответно, тази информация отива във финансов отдел и те на тази база изготвят финансови отчети, приходи и т.н. Той прави анализа и го дава на финансовия отдел. Сочи, че анализи изготвя за цялата фирма. Според свидетеля Б. към настоящия момент това, което правят, е да видят колко е цената, публикувана в интернет и на тази база знаят каква е цената на електроенергията, но тези задълбочени анализи, които са свързани с „energy impact” и са били правени от И.Б., не му е известно някой да ги прави в момента. Знае, че тя е проверявала и фактурите, но какво точно е проверявала не е сигурен. Фактурирането към малки и средни клиенти твърди, че проверява именно той, като периодично извършва проверка относно цените и спазване на договорите според типа на клиента, развитието на клиента и ценообразуващите фактори. Свидетелят Б. сочи, че след прекратяване на трудовото правоотношение на И.Б., на него не са му били вменявани допълнителни функции.

Четвъртият разпитан свидетел- П.Р.П., сочи че от 6 години работи в „Е.Л.К.“ ЕООД на длъжност „Търговски директор- Индустриална търговия“ и има висше икономическо образование. Сочи, че направленията са две- „индустриална търговия“ и „голяма индустрия“. Обяснява същността на работата си с това, че ръководи екип, който варира през годините между 4-5 до 6 човека, които се занимават с първоначалния контакт с клиентите и съответно описването на техните нужди, намирането на възможните решения, които компанията може да им даде, т.е. от първия контакт до момента, в който се даде оферта и съответно клиентът приема или не приема и ако приеме се сключва договор. Казва, че от гледна точка на договорите, работата на екипа му е от самото началото до самият край, единствено без подписа на договора, за който единствено правомощия има управителят на компанията, включително се занимават и с договаряне на съответно предложение за газовете, вид на доставка, вид на опаковка, цени, както и различни видове договорки и отношения, свързани със всички клаузи по договора, включващи отговорности, застраховка, продължителност и т.н. Казва, че контактуват с всички колеги в частта на голямата индустрия, от гледна точка на това дали могат да подсигурят продукта, а при определени предложения, се допитват до хора в цяла Европа, които имат много по-голям опит от тях. Казва още, че в частта, в която оперира, няма никакво значение видът на клиент, като подходът е различен обаче когато имат голям клиент, т.е. такъв, който употребява съществени количества газове, тъй като предложенията са различни, дори понякога се налага да ползват специалисти от чужбина, които да им помагат за обяснението, представянето, калкулациите и ползите на клиента в предложението, което те му предлагат. Запитан за големите клиенти на „Е.Л.К.“ ЕООД- „Аурубис България“ АД, „Стомана Индъстри“ АД или „Тракия Глас България“ ЕАД, свидетелят П. обяснява, че не са негови клиенти, а се мениджират от други колеги. Свидетелят не е запознат в подробности с ценообразуването при големи клиенти, но е сигурен, че енергията е ценообразуващ фактор, защото тя е над 50% от себестойностите при произвеждане на продукти. Казва обаче, че всеки договор е различен в зависимост от спецификата на производството, но имат стандартизация от гледна точна на европейския или световен стандарт. Свидетелят П. обяснява, че ценообразуването се извършва от търговски представител за клиенти, които изискват повече внимание, от него (свидетеля) като второ ниво на делегация на права, с възможност да дава отстъпки, а когато се излиза извън някакви рамки управителят защитава цената. Сочи, че формулите за ценообразуване включват 4 компонента и те са: енергия, труд на заетите в техническия сектор, транспорт, който се отразява чрез цената на горивата към „LUKOIL”, които са стандартни и се вземат като измерител и цените на индустриалните продукти, които отразяват съответно поддръжката на всички техни съоръжения във времето.  Във връзка с тези компоненти, в частта, в която работи свидетелят, казва че И.Б. не е имала функции. Като „енергиен експерт“ обаче ползвали нейната консултация и нейната експертиза – най-вече в частта за това да разберат как работи борсата. Свидетелят си спомня, че когато е постъпила във фирмата ищцата е била със следните задължения: „енергиен мениджмънт”, „работа с големите клиенти в процеса на тяхното развитие“, „търсене и намиране на нови големи клиенти“ от типа на „Аурубис България“ АД, „Стомана Индъстри“ АД и „Тракия Глас България“ ЕАД и имало още нещо четвърто. Според свидетеля П. нейните и неговите задължения съвпадат що се касае до намирането на нови клиенти и развитие на текущите, но останалото, с което тя се е занимавала- енергийния пазар, е било много специфично. Свидетелят П. заявява, че допълнителни задачи във връзка с енергийните въпроси не са му поставяни.

Ответникът представи по делото аналитична справка, в която са заложени всички длъжности в „Е.Л.К.“ ЕООД и за всяка длъжност са описани основните нейни функции. Голяма част от длъжностите са технически. Описанието на длъжностите на четиримата свидетели е следното: Ц.Л.- „Мениджър Проучвания на пазари“ в отдел „Бизнес развитие“ – управлява дейността на отдел Бизнес развитие в част Малки и Средни клиенти, управлява екип от продуктови специалисти и специалисти инсталации при клиенти, ръководи инженерни дейности; Г.Г. – „Индустриален мениджър“ в отдел „Мениджмънт Големи предприятия“ – организира, управлява и контролира производството и поддръжката на заводите на „Е.Л.К.“ в съответствие с груповата система за управление на производството, управлява ръководителите на заводи; С.Б.- „Мениджър отдел“ в отдел „Обслужване на клиенти“ – ръководи отдела по обслужване на клиенти за Малки и Средни клиенти, изгражда стратегията за висока клиентска удовлетвореност, справяне с оплаквания и въпроси на клиенти, управлява дейността по подготовка на анализи и справки; П.П.- „Търговски директор“ в отдел „Продажби малки и средни предприятия“- ръководи търговския отдел по отношение малки и средни клиенти, управлява търговските представители, контролира сключването на сделките и договорите с продължителност между 1 и 3 години, бюджетира и планира развитието на мрежата за продажби. Длъжността на ищцата И.Б.- „Мениджър покупки-продажби“ в отдел „Мениджмънт големи предприятия“, която изрично е отбелязано, че е премахната, е описано, че: управлява търговските взаимоотношения с клиенти „Голяма индустрия“ в България, включително предоговарянето и удължаването на договорите с тях, управлява енергийната политика в рамките на определения периметър. Има длъжност „Мениджър средни и малки индустрии“ – управлява веригата за доставки на течни газове за средни клиенти и се грижи за оптимизацията на производството на течни газове в заводите. Има длъжност „Фактуриране големи клиенти, счетоводство“ в отдел „Обслужване на клиенти“ – отговаря за подготовката и заплащането на заплатите, за подготовка на фактурите за големи клиенти, за работа с митници и складова програма. Длъжностите са общо 55, като за някои от тях броят на щатовете е повече от един.

По искане на ищцовата страна съдът е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза по въпросите има ли идентичност в методологията на ценообразуване на продажбите за „големи клиенти“ и за „средни клиенти“ на „Е.Л.К.“ ЕООД и какви са приликите и разликите в дейността на служителите, които отговарят за ценообразуването и проверката на фактурите за двата вида клиенти. За изпълнение на задачите вещото лице Р.Р.С. е посетило дружеството на ответника и се е запознало с договорите по типове клиенти и издаваните фактури във връзка с тях. Посочил е, че договорите с т.нар. „големи клиенти“ са за непрекъсната доставка на газ при режим 24/7 през свързана тръба от базата на ответника до съответния завод на клиента. При тези договори се издават фактури от ответника на клиента всеки месец. Посочено е, че договорите с т.нар. „средни клиенти“ са за доставка на газ /течен азот/кислород/ на цистерни и бутилки според нуждите на съответния клиент, като се издават фактури за всяка отделна доставка. Експертът е описал, че ценообразуването по договорите с двата вида клиенти се извършва по определена в договорите методика/формула, включваща различни компоненти /описани в експертизата/. При съставянето на фактура на голям клиент всеки месец се сочи, че се вземат актуалните стойности на посочените компоненти/индекси, като същите се съотнасят с коефициенти и посредством формула се формира цената, която следва да се фактурира. При договорите със средни клиенти се сочи, че цените се ревизират на всеки 6 месеца, като при съставяне на фактура за среден клиент се прилагат стойности на компонентите/индексите, валидни за съответното 6-месечие, като същите се съотнасят с коефициенти и посредством формула се формира цената, която следва да се фактурира. Процедурата по съставяне на фактура за голям клиент е установена по следния начин: един служител от отдел „Обслужване на клиенти“ проверява актуалните стойности на компонентите, като посредством изчислителен модул ги въвежда и получава стойността, която следва да се фактурира; същият служител съставя фактурата и я изпраща за одобрение на Индустриалния директор и за проверка на ищцата И.Б.; след потвърждение от Индустриалния директор и от ищцата, фактурата се изпраща на съответния клиент. Процедурата по съставяне на фактура за среден клиент е установена като идентична, а именно: един служител от отдел „Обслужване на клиенти“ проверява актуалните стойности на компонентите за съответното 6-месечие, като посредством изчислителен модул ги въвежда и получава стойността, която следва да се фактурира; същият служител съставя фактурата и я изпраща за одобрение на Индустриалния директор и за проверка на ищцата И.Б.; след потвърждение от Индустриалния директор и от ищцата, фактурата се изпраща на съответния клиент. Вещото лице установява идентичност в процедурата по съставяне на фактурите за големи и за средни клиенти – има различие единствено в компонентите, които са относими при ценообразуването и в самата формула, като различието произтича от самите договори. Фактурите пък е установено, че съдържат еднакви реквизити. Съставянето на фактурите се прави от един и същи служител от отдел „Обслужване на клиенти“ и може да се прави от едно и също лице, за което няма изискване за специална професионална компетентност. В съдебно заседание вещото лице заяви, че поддържа становището си. Заявява, че ищцата И.Б., според получената информация, е имала задължение за последващ контрол след съставяне на фактурите. Как протича точно процесът на одобрение на фактурата обаче вещото лице не може да отговори.

В съдебно заседание на 10.02.2021г. съдът е извършил констатация относно вписванията в трудовата книжка на ищцата И.Б., представена от нея. Констатирано е, че последното отбелязване е от 28.05.2020г., когато е прекратено трудовото правоотношение с „Е.Л.К.“ ЕООД, след която дата няма нови вписвания за започване на нова работа.

Описаните по-горе са всички относими за спора доказателства, като други доказателства не следва да се обсъждат във връзка с предмета на разглежданото дело.

С оглед на обсъдените по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от И.М.Б. с три обективно кумулативно съединени иска. Исковете са с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

Производството е бързо такова, тъй като исковете попадат в категорията на чл.310, ал.1, т.1 ГПК. Трите иска са самостоятелни такива, като обаче исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ са обусловени от положителния извод за основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, касаещ законността на уволнението. Под „уволнение“ в случая се има предвид „прекратяването на трудовото правоотношение“.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства по делото се установява, че между страните по делото е било налице трудово правоотношение, възникнало на 27.02.2019г. със сключването на трудов договор, както и че правоотношението е прекратено поради съкращаване на щата за длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“ със заповед на управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД от 27.05.2020г.

Относно иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

На първо място, следва да се извърши преценка дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Б. отговаря на формалните изисквания за законосъобразност.

Заповедта, според настоящия състав, съдържа необходимите реквизити, за да породи правните си последици – в нея е посочено числом и словом основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ (поради съкращаване на щата), като е посочено и че служителката е на длъжност „Мениджър Покупки/Продажби“ с НКПД код 12216003. Ясно и точно е изписана законовата норма, послужила за основание за прекратяване на трудовия договор – с цифри и с думи.

За законосъобразност на заповедта няма въведено изискване да бъде посочен актът, с който е извършено съкращаване на щата, но в случая той е посочен – Заповед №18/12.05.2020г.

За да е законосъобразна заповедта няма изискване същата да е мотивирана /каквото изискване съществува при съставяне на заповед за дисциплинарно уволнение./ Задължението на работодателя да мотивира уволнителната заповед цели да осигури възможността на служителя да разбере причините, поради които трудовият договор е прекратен и да му се осигури защита при евентуална незаконност на уволнението. На първо място, изискванията за мотивираност на уволнителна заповед, въведени в чл.195 КТ, касаят само заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, където е и систематичното място на чл.195 КТ, но не и случаите на уволнение на някое от основанията по чл.328 КТ, тъй като същите са безвиновни. Пороци от формално естество, които да опорочават заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът не констатира. Чл.328, ал.1 КТ повелява, че в случаите на съкращаване на щата работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя. Не заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а изтичането на срока по предизвестието, е обстоятелството, което обуславя прекратяването на трудовото правоотношение. Заповедта има констативен характер, като с нея се „облича“ в законова форма вече осъщественото прекратяване на правоотношението. В разглеждания казус, работодателят е съставил и уведомление, с характер на предизвестие, заявявайки обаче, че възнамерява да не спази срока на предизвестието, поради което трудовият договор се прекратява от следващия работен ден- 28.05.2020г., за което на служителката ще бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.

Спор между страните има относно момента, в който ищцата Б. е получила документите за прекратяване на трудовото правоотношение, който спор е значим най-вече поради факта, че ищцата разполага с болничен лист за периода от 27.05.2020г. до 27.06.2020г.

Тук следва да се посочи, че чл.333, ал.1, т.4 КТ предвижда в определени случаи, сред които и съкращаването на щат, работодателят да може да уволни служителя само след предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки конкретен случай ако служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. В тази хипотеза попада и отпускът по болест. Именно неспазване на закрилната разпоредба е един от основните доводи, с които ищцата мотивира искането си за признаване на уволнението за незаконно.

В конкретния случай болничният лист № Е20201367673, издаден на 02.06.20г. от Специализирана ЛКК по Акушерство и гинекология при МБАЛ Мездра ЕООД, описан подробно при описване фактическата страна на делото, съдът намира, че следва да отчете при формиране на правните изводи, доколкото, макар същият да е обжалван, до настоящия момент не е бил отменен и действието му следва да се зачете. По силата на този болничен лист ищцата Б. е получила 32 календарни дни право на отпуск по болест, считано от 27.05.2020г. до 27.06.2020г. Други медицински документи не са били приложени по делото, така че да може да се установи в колко часа ищцата е постъпила в болничното заведение, от което е издаден болничния лист, но следва да се приеме, че това е станало след края на работния ден, доколкото самата ищца го признава в исковата молба, а и на 27.05.2020г. е работила дистанционно от дома си, което е видно от реализираната електронна кореспонденция. На тази конкретна дата, няколкократно ищцата Б. и нейният пряк ръководител Суел Буста са разменяли писма по електронна поща, без в нито един момент ищцата да го уведоми, че не се чувства добре и възнамерява да посети болнично заведение. Видно от изпратения от И.Б. имейл в 15:48 часа на 27.05.2020г., тя е била наясно, че предстои да и бъдат връчени документи за прекратяване на трудовото правоотношение (което е логично предвид, че със заповед от 12.05.2020г. е бил съкратен щатът на нейната длъжност), именно поради което е заявила „процедурата по уволнението ми се провали“. Никъде в имейла не се съобщава за започване ползването на отпуск по болест, за издаден в нейна полза болничен лист или дори намерение от страна на ищцата да се консултира с лекар по повод на нейн здравословен проблем. В действителност на служебната електронна поща на И.Б. в 17:03 часа на 27.05.2020г. е постъпило писмо от Суел Буста, с което тя бива уведомена, че трудовият и договор се прекратява, считано от 28.05.2020г., към което писмо са били прикрепени като файлове заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, уведомлението-предизвестие и бланка на декларация по чл.333 КТ. Твърдението на ищцата, че не е запозната с писмото, тъй като бил блокиран достъпът до служебната и поща, е несъстоятелно, доколкото бе установено, че именно от същата поща, няколко минути по-късно – в 17:07 часа е препратила прикачените файлове до свои колеги в дружеството. Тук следва да се отбележи, че съдът не се съгласява със становището на ищцата, че връчването на документите следвало да стане при спазване изискванията на Наредбата за вида и изискванията за създаване и съхраняване на електронни документи в трудовото досие на работника (Приета с ПМС № 71 от 10.05.2018 г., Обн. ДВ. бр. 40 от 15.05.2018 г.). В случая изобщо не се касае за електронни документи, създадени съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В случая се касае за хартиени документи, подписани не с електронен подпис, а саморъчно, но изпратени по електронна поща. Поради това и предвид сигурно установения факт, че ищцата е получила имейла с прикачените документи, както и предвид възприетия начин на работа от разстояние, съдът приема, че връчването на документите е станало още на 27.05.2020г., в 17:03 часа, независимо че впоследствие (няколко дни по-късно) са били връчени и чрез други методи, а именно- чрез куриер и чрез нотариус. Твърдението на ищцата, че била действала под афект и без да отвори прикачените файлове, съдът не възприема, тъй като високият интелектуален капацитет на ищцата не би позволил подобно действие, а и житейската логика би предположила първо да погледнеш какво препращаш. Дори да се възприеме това нейно твърдение, несъмнено тя се е запознала поне с текста на електронното писмо, от което е взела прикачените файлове, а в него ясно и недвусмислено е написано, че нейният трудов договор се прекратява, считано от 28.05.2020г. Следователно, в писмото е възпроизведено съдържанието на уведомлението-предизвестие, което е всъщност от значение за прекратяване на трудово правоотношение при съкращаване на щат, както бе мотивирано по-горе, а заповедта е само констативен акт. Узнавайки, че от следващия ден трудовото правоотношение с нея се прекратява, ищцата не е поискала допълнителни пояснения, нито веднага е съобщила, че всъщност ползва отпуск по болест, въпреки че е била в състояние да го направи, доколкото кореспонденцията с нейния ръководител от месеци е била само електронна и това е бил и предполагаемият начин да съобщи, че е в болничен. Дори да се разсъждава над хипотеза, че имейлът, с който бива уведомена за прекратяване на трудовото правоотношение, е изпратен от болничното заведение и чрез мобилен телефон, очевидно е, че ищцата е била в състояние да води такъв вид комуникация, след като в 17:07 часа е препратила изпратените до нея файлове. Под физиологичен афект или не, тя е била длъжна най-малко под същата форма, под която е изпратила писмото до своите колеги, да изпрати такова до прекия си ръководител или друг ръководен орган в дружеството-ответник, като уведоми, че е започнала ползване на разрешен отпуск по болест. Макар болничният лист да е издаден на 02.06.2020г., ищцата е била наясно, че щом я приемат в болнично заведение, ще и бъде издаден и болничен лист. С имейла от 17:03 часа от 27.05.2020г., ищцата е била подканена да попълни декларация по чл.333 КТ, с която да уведоми работодателя дали по отношение на нея са налице някои от обстоятелствата, обуславящи закрила. Не се твърди и не се установява нито тогава, нито впоследствие ищцата да е попълвала такава декларация, като тя най-малко е била длъжна да уведоми, че са налице медицински обстоятелства по отношение на нея, които свидетелстват за необходимостта от ползване на отпуск по болест. Вместо да постъпи така, тенденциозно изглежда от нейна страна, изпращането на болничния лист (копие от него) с писмо, входирано при ответника на 08.06.2020г. Следва да се посочи, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ осигурените лица са длъжни да представят болничния лист на осигурителя си или да го уведомят за него до два дни от издаването му. Ищцата не е осъществила дължимото свое поведение, тъй като болничният лист е издаден на 02.06.2020г., а тя е уведомила работодателя за него едва на 08.06.2020г. Отделно от това, ако неработоспособността на ищцата Б. е констатирана след работното и време на 27.05.2020г., следвало е отпускът и да започне от следващия календарен ден, както посочва чл.9, ал.1 НМЕ. Вместо това ищцата се е снабдила с болничен лист считано от 27.05.2020г., знаейки че на тази дата са и изпратени документите за прекратяване на трудовото правоотношение, по всяка вероятност считайки, че така ще осуети прекратяването. Върховният Касационен Съд /ВКС/ на Република България е категоричен и последователен в своите решения по подобни казуси, в които лица, чиито трудови правоотношения се прекратяват, са се снабдили с болничен лист от същата дата. Тричленни състави на ВКС през годините практика са изяснили, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност /точно по този въпрос вж. Решение от 20.01.2012г. по гр.д. 1594/2010 г. на ВКС, ГК, IV-то г.о./. В конкретния случай безспорно ищцата Б. е била на работа на 27.05.2020г. Без значение е дали решението на ЛКК за издаване на болничния лист впоследствие ще бъде отменено. От значение за закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ е наличие на разрешен отпуск по болест и както стана ясно - ползването му да е започнало. Закрилата по чл. 333 КТ е „предварителна” и изрично в чл.333, ал.7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие /в случая с уведомление за неспазване срока на предизвестие/, съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Разрешението или съгласието, следователно трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението. Следователно, в случая дейността по уволнението е завършена с връчване на документите на И.Б. по електронна поща на 27.05.2020г. в 17:03 часа и отваряне на това писмо от нея, към който момент не се установи да е започнало ползването на отпуска по болест, независимо че датата 27.05.2020г. е включена в болничния лист.

В горния смисъл, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна от гледна точка закрилното трудово законодателство, тъй като за работодателя не е съществувало задължение да изисква разрешение за уволнението на И.Б. от Инспекцията по труда.

В разглеждания казус работодателят е упражнил потестативното си право на уволнение, като използваното от него уволнително основание е „съкращаване на щата“, уредено в чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ е безвиновно. В разпоредбата на чл.328 КТ законодателят е предвидил прекратяване на трудовото правоотношение /уволнение/ по инициатива на работодателя, като се е ръководил от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, което означава прекратяване на трудовия договор само при съблюдаване на определените фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставка /условие/ за уволнението и на второ място - от принципа за изчерпателност на основанията за уволнение. Преди всичко установените основания за уволнение по реда на чл. 328 КТ са обективни, респективно безвиновни основания. Това обуславя доказване от страна на ответника, че към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка, но не и виновно поведение на служителя. Следва работодателят да докаже, че щатната бройка е премахната, заедно с трудовите функции, изпълнявани от нея, като съкращението трябва да е реално - действително да се премахва длъжността, а не само да се сменя наименованието й и да се запазва характерът й. Именно това е и единият от двата основните спорни моменти по делото- дали съкращаването на щата е фиктивно или реално. Другият спорен момент- дали е извършен подбор, изисква работодателят да установи с допустими доказателствени средства, че е извършил комплексна преценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на работата от ищеца, основана на основните критерии на чл. 329 КТ, който е задължителен за работодателя  само в случаите, когато в щата на ответника са запазени щатни бройки с идентични или сходни трудови функции с тези на съкратената, какъвто ищцата твърди, че е настоящият казус и че служители със сходни на нейните функции продължават да работят при ответника.

Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Установява се от доказателствата, че считано от 28.05.2020г. в „Е.Л.К.“ ЕООД действа ново щатно разписание, в което единствената промяна, която е въведена е съкращаване единствената щатна бройка за длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“, заемана до тази дата от ищцата И.М.Б.. Тази длъжност е било прието да бъде съкратена и новото щатно разписание е утвърдено със Заповед №18/12.05.2020г. на Управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД- Суел Буста. В този смисъл новото щатно разписание е законосъобразно прието, след валидно взето решение в рамките на управленската компетентност на лицето, осъществяващо функции на работодател.

Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква за работодателя след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността и след изпълнение на въведените в КТ изисквания - предварителната закрила по чл. 333 КТ и/или провеждане на подбор по чл. 329 КТ. След изпълнение на тези изисквания работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно /така Решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. Вече бе мотивирано защо съдът приема, че не е било налице основание за прилагане на предварителната закрила. Следва да се обсъди дали работодателят е бил длъжен да извърши подбор в конкретния случай.

Установи се от доказателствата, че в случая подбор по чл.329 КТ не е бил извършван, тъй като комисия при работодателя е приела /с протокола от 11.05.2020г./, че длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“ е единствена в дружеството и не съществуват други длъжности със същите или сходни функции. Длъжността несъмнено е била само една по щатно разписание, което се установява от самото щатно разписание. Единствена е била и по наименование. Установиха се от длъжностната характеристика, от свидетелските показания и от Съдебно-счетоводната експертиза задачите и функциите на длъжността, като те са били основно свързани с „Управление на търговските взаимоотношения с Големи клиенти“ и „енергиен мениджмънт“. Задълженията са подробно разписани в длъжностната характеристика, връчена на ищцата, в която наименованието на длъжността е „Енергиен и търговски мениджър - Голяма индустрия“, а не „Мениджър Покупки/Продажби“. От значение е обаче не наименованието на длъжността, а реалните задължения на лицето, които то осъществява. Свидетелят П. много ясно описа как са били презентирани задълженията на И.Б. когато е постъпила на работа – „енергиен мениджмънт“, „работа с Големи клиенти в процеса на тяхното развитие“, „търсене и намиране на нови големи клиенти“. Както стана ясно от свидетелските показания на всички разпитани свидетели, те са взаимодействали с ищцата Б. по повод на нейните компетенции, свързани с енергийните пазари и тенденции, като тя ги е съветвала и подпомагала. Тези нейни компетенции и задължения, свързани с енергийните въпроси, както каза свидетелят П., са по-специфични и съвсем не са били второстепенни, както се застъпва в писмената защита. Не се установи във дружеството-ответник да е имало друго лице, което да изпълнява подобна дейност или да има задължения, свързани с енергиен мениджмънт. В останалата част от нейните задължения, се наблюдава известно съвпадение с част от дейностите на двама от разпитаните свидетели, а именно: П.Р.П., който е „Търговски директор - Индустриална търговия“ и С.Т.Б., който е „Мениджър обслужване на клиенти“. Сходството с техните задължение се изразява в това, че и тримата имат отношение към ценообразуването, договори, поръчки и удовлетвореност на клиенти. Разликите в дейността на тримата обаче са много повече, а приликите се изчерпват до обстоятелството, че и тримата имат задължение за работа с клиенти. Докато свидетелят Б. е зает изцяло с ръководство на обслужването на средни и малки клиенти, ищцата Б. е работила само с големи клиенти, а както бе установено- разликите в клиентското качество е съществена. Това потвърждава и вещото лице Р.С., който се е запознал пряко с клиентските договори и с фактурирането. Длъжността на свидетеля П. пък е ръководна- „Търговски директор“, като макар също да се занимава с големите клиенти на „Е.Л.К.“ ЕООД, той е ръководител на екип, който се занимава с цялата дейност от първоначалния контакт с клиента до сключване на договора и впоследствие необходимостите от предоговаряне. Ищцата Б. от своя страна е управлявала търговските взаимоотношения с тримата вече налични големи клиенти- „Аурубис България“ АД, „Стомана Индъстри“ АД и „Тракия Глас България“ ЕАД. Прави впечатление, че много от мениджърските позиции по щатно разписание на „Е.Л.К.“ ЕООД в една или друга степен изискват комуникация с клиенти на дружеството, въпреки което всеки служител има свои специфични дейности, за които той отговаря. Установява се, че нито свидетелят Б., нито свидетелят П. са имали отношение към тримата големи клиенти, към които е имала отношение ищцата. Това не е без значение, тъй като тези Големи клиенти са с различен статут. Усилено се твърди по време на целия процес от страна на ищцата и нейния процесуален представител, че И.Б. е била заета с ценообразуването и фактурирането към клиенти, именно поради което и в хода по съществото на делото адв.Т. е заявил, че подбор е следвало да се извърши между неговата доверителка и служителя от отдел „Обслужване на клиенти“, който е извършвал фактурирането. Съдът не се солидаризира с това становище, тъй като от показанията на свидетелите и от Съдебно-счетоводната експертиза се установи, че в действителност служителката от отдел „Обслужване на клиенти“ е проверявала в интернет стойностите на компонентите по ползваната формула, след което е въвеждала данните в изчислителен модул и е получавала стойността, която следва да се фактурира. Това е неспециализирана дейност, като специализираната дейност се е извършвала след това от Индустриалния директор и ищцата Б., които са проверявали фактурите. Следователно ищцата е извършвала дейност на последващ контрол, а не е съставяла лично фактурите. Съдът не отрича факта, че ищцата Б. по всяка вероятност би могла да осъществява функцията на служителя от отдел „Обслужване на клиенти“, както и на други длъжности от щатното разписание, което обаче не е от значение за извода дали сходствата или различията между нейната и тези други длъжности, са съществени. С Решение № 282 от 01.09.2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 110/2010 г. е прието, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Когато се определя кръгът на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. В конкретния случай различията в длъжността на И.Б. и длъжностите на разпитаните свидетели и другите длъжности, описани в аналитичната справка, се явяват съществени и с много по-голяма относителна тежест от приликите. Съдът, след като сравни всички длъжности по щатното разписание, действало към момента, в който е взето решение за съкращаване на една щатна бройка „Мениджър Покупки/ Продажби“, не намери останалите длъжности за идентични, както по основна цел, така и с оглед преките, основни задължения на длъжностите, поради което приема, че е била съкратена единствена по същността на трудовите задължения длъжност, поради което извършването на подбор в случая не е било задължително.

На следващо място следва да се прецени дали е налице реално съкращаване на щатната длъжност, заемана от ищцата.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата“, което се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция, е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност /така Решение №13/04.04.2017 по дело №2239/2016 на ВКС, ГК, III г.о. /. Ищцата чрез своя процесуален представител застъпва именно тезата, че трудовите функции на длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“ са продължили да съществуват в други длъжности. От доказателствата обаче се установява, че това не е така, доколкото след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, нейните задължения не са вменявани на друго лице. Свидетелите потвърждават, че лично на тях след месец май 2020г. не са им възлагани нови или допълнителни функции. Свидетелят Б. пък заявява пред съда, че задълбочените анализи, свързани с „energy impact“, които е извършвала ищцата, не ги върши към момента друго лице, а цената на електроенергията се определя на база цени, публикувани в интернет. В този смисъл, не се установява трудовите задължения на ищцата Б. да са запазени в друга длъжност- било то новосъздадена или съществуваща, нито да са правени комбинации между нейните функции и тези на друг служител, заемащ друга длъжност. Дори да беше обаче налице комбиниране на функции и задължения, практиката е категорична, че в този случай съкращаването на щата също е реално. Следователно съкращаването на длъжността в случая е съвсем реално. Фиктивно би било съкращаването на щата, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, без да са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения. Фиктивно е съкращаването на щата и когато функциите на съкратената длъжност се прехвърлят към една или повече съществуващи вече длъжности, за които те се превръщат в основни, без наличието на други съществено различаващи се задължения и отговорности. Настоящият случай не попада в никоя от тези хипотези. При преценка на всички тези принципни постановки и конкретиката на казуса, съдът намери, че работодателят реално е съкратил щата на длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“, без да създава нови длъжности, с идентични функции със съкратената, нито е трансформирал съществуващи длъжности по недопустим начин.

Поради изложеното, не може да бъде възприет доводът на ищцата, че реално съкращаване на щата не е налице, тъй като не са открити длъжности с идентични или сходни функции.

Ищцата е въвела твърдение за злоупотреба с право от страна на работодателя-ответник. Такъв един довод за злоупотреба с право следва да бъде обсъден от съда, тъй като той въвежда като предмет на делото и нарушението на чл.8, ал.1 КТ /Решение № 345/06.03.2014 г. по гр.д. №3868/2013 г. на ВКС/. В случая се твърди, че целта на работодателя, която е изпълнена със съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, е само и единствено отстраняването на И.Б. като служител. Такава недобросъвестна цел от страна на работодателя не се установява и не се доказва. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че страните по трудово правоотношение осъществяват добросъвестно трудовите права и задължения. Следователно, който твърди обратното, трябва да обори законовата презумпция по пътя на пълно обратно доказване, каквото в случая не е изпълнено от ищцовата страна. От приетите доказателства не се установява, че целта на работодателя с предприемане на действия по съкращаване на щат, излиза извън рамките на обективната необходимост за съкращаване на съответния щат, за да послужи това съкращаване като механизъм за справяне с неудобен и нежелан служител, каквото е твърдението на ищцата. Дори да бе приета като доказателство неприетата извадка от телефонен разговор, проведен между ищцата и управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД на 05.05.2020г., където последният съобщава, че трябва да се намери начин да се разделят и че не предвижда вече ищцата в бъдещето на компанията, изводът нямаше да е различен, тъй като обсъждането на бъдещето на дружеството и изразяването на мнение дали даден служител следва или не да е част от това бъдеще, не доказва по несъмнен начин наличието на недобросъвестна цел. Този телефонен разговор не би могъл да обори твърдението на работодателя, че от преди да заяви И.Б. желание да напусне, длъжността се е явявала набелязана за съкращаване, но предвид, че тя е заявила желание за доброволно напускане, работодателят е изчаквал Б. да реализира тази си заявка. Несъмнено е и не се оспорва от страните, че между тях е възникнало напрежение в работния процес, което обаче не може да доведе до еднозначен извод за злоупотреба с права. В случай, че съдът приеме, че ответникът е действал с цел злоупотреба с право, то същият би могъл да е изводът и по отношение на ищцата и снабдяването от нейна страна с болничен лист точно в деня, в който биват връчени документите за прекратяване на трудовото правоотношение. Такива категорични изводи за злоупотреби с права съдът не прави, тъй като те не са доказани по несъмнен начин и не могат да имат роля за изхода на спора, щом като не са ангажиране категорични доказателства за тях.

Като взе предвид всичко изложено, съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на ищцата И.М.Б., констатирано със заповед № 19/21.05.2020г. на управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД, е извършено при спазване разпоредбите на КТ. Не е установено нито едно от основанията за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба и поддържани в съдебно заседание, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.

Относно исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:

Законността на извършеното уволнение обуславя неоснователност и на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението, предвид техния обусловен характер от иска за отмяна на уволнение, поради което  същите следва също да  се отхвърлят.

По разноските:

Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ, същата не дължи заплащането им на Районен съд- Пирдоп, независимо от изхода на делото.

Ищцата обаче не е освободена от заплащане на останалите разноски на ответника, свързани със заплатен от същия адвокатски хонорар. При отхвърляне на исковете ищецът дължи на ответника тези разноски. Ответникът е претендирал разноски за настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1806.00 лв., за което е представил списък на разноските и доказателства за плащане на сумата.

С оглед гореизложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

        ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно кумулативно предявените от ищцата И.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** против „Е.Л.К.“ ЕООД, ЕИК.........., седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, 2077, представлявано от управителя Суел Никола Раймонд Мджид Буста, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ:

-  за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, констатирано със Заповед № 19/21.05.2020г. на управителя на „Е.Л.К.“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата на длъжността „Мениджър Покупки/Продажби“, заемана от ищцата Б.; 

-  за възстановяване на предишната длъжност, заемана от ищцата - „Мениджър Покупки/Продажби“ при „Е.Л.К.“ ЕООД;

- за присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението в размер на 32 480.40 лева за шест месеца, считано от 28.05.2020 г. до 28.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Л.К.“ ЕООД, ЕИК.........., седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, 2077, представлявано от управителя Суел Никола Раймонд Мджид Буста, сумата 1806,00 лв. /хиляда осемстотин и шест лева/, представляваща направени от ответника разноски за адвокатска защита.

                  

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: