№ 260100 / 10.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М.
10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 70328 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Ю.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx срещу Областна администрация – М., представлявана от областния управител и срещу Държавата, представлявана от Областен управител на обл.М. с петитум: „Моля да постановите решение, с което признаете за установено по отношение на Областна администрация – М., представлявана от Областен управител, както и Държавата, представлявана от Областен управител, престъпно обстоятелство- скриване на моя молба с дата 21.05.1998 г. чрез неприлагането й към преписка изх. № 474/09.03.2001 г. до Окръжен съд- М.”.
В исковата молба твърди, че с царски указ № 40/19.11.1945 г. от Георги Клисурски е бил отчужден имот от 2 898.176 дка, намиращ се в местн.”Пъстрика”, землището на с. Охрид, общ. Б.. Имотът бил отчужден за изграждане на завод за добитък. Такъв завод не бил построен, поради което по силата на Закона имотът е възстановен на наследниците на бившия собственик. В Областна администрация- М. била образувана преписка № 828/1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ на наследниците на Георги Клисурски. Твърди, че с молба от 21.05.1998 г., изпратена по пощата с обратна разписка и получена от Областна администрация - М., на 25.05.1998 г., тя като наследник на Георги Петров Клисурски поискала обезщетяване по ЗОСОИ чрез реално връщане на имота, а ако това е невъзможно, обезщетението да е в компенсаторни записи.
Поддържа, че с молба изх. № 828/05.07.1999 г. до МЗГАР Областен управител е поискал да бъде отписан възстановеният имот от ДПФ, като под точка 8 от документацията е била приложена нейната молба с дата 21.05.1998 г. по преписка № 828/21.05.1998 г. МЗГАР е отказало връщане, тъй като компетентен да се произнесе бил Областният управител. С решение № 769/04.02.2000г. на Областен управител било признато правото на обезщетение с компенсаторни записи на наследниците на Георги Клисурски, на база на което били изготвени експертни оценки. Решението и оценките не били обжалвани и влезли в сила. На основание на същите й било издадено Временно удостоверение за притежаване на компенсаторни записи, с част, от които се е разпореждала в полза на трети лица в периода 06.03.2000 г. до 11.07.2000 г., след която дата не е търгувала на борсата.
По предложение на ОП-М. областният управител - М. отменил своето решение за обезщетение чрез компенсаторни записи с Решение № 1170/2000 г. Срещу последното са подадени жалби, като нейната е с вх. № 2351/24.10.2000 г. По техните жалби срещу това решение, от Областна администрация на 09.03.2001 г. е окомплектована и изпратена в съда преписка, като видно от съпроводително писмо изх.№ 474/09.03.2001 г. до съда е изпратена преписка, съдържаща 151 бр. листа, а нейната молба с дата 21.05.1998 г. е скрита и не е приложена към преписката до съда. Изпратена е молба № 828/21.05.1998 г. от други наследници на Г. Клисурски, с която искат реално обезщетяване. Тя се е присъединила към тяхната молба с допълнителна молба от 15.12.1998 г. По-късно до Окр.прокуратура- М. е изпратен преписката в оригинала от 164 бр. листа.
Ищцата се позовава и на влязло в сила решение по адм. д. №65/2001 г. на Окръжен съд- М., с което жалбата й относно процесното обезщетяване е била отхвърлена в резултат на скритата и неприложена по нейни твърдения молба с дата 21.05.1998 г. Като мотив, за да постанови решението си съдът приел, че молба за обезщетяване по ЗОСОИ е подала едва на 15.12.1998 г., т.е. извън преклузивния срок по същия закон, поради което искането й е просрочено. Решението на МОС е потвърдено от ВАС с решение № 6495/26.06.2003 г. по адм.д.№ 9380/2002 г. Позовавайки се на посочените решения на МОС и ВАС, Държавата чрез министъра на финансите, представляван от областен управител-М. завел срещу нея искова молба за връщане на полученото обезщетение на отпаднало основание, като било образувано гр.д.№ 2691/2012 г. на САС, с решение по което е осъдена да заплати на Държавата сумата 6 037 886.58 лева, представляваща пазарната цена на получени на отпаднало основание компенсаторни записи. Образувано е изп.д. при ЧСИ Милен Бъзински за събиране на присъдената сума, по което й е изпратена ПДИ.
Ищцата твърди, че с действията по скриване на молбата й с дата 21.05.1998 г. е осъществен състава на престъпление по чл.319 НК, тъй като деецът е скрил чужд документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си облага. В тази връзка Окръжна прокуратура - М. я е уведомила с писмо от 23.06.2010 г., че поисканата от областен управител преписка в оригинал № 828/1998 г. със 164 бр. листа е била представена на ръка на 14.12.2000 г. и „няма данни какво е станало с нея”. Предвид липсата на данни за преписката Окръжна Прокуратура - М. е сезирала Районна прокуратура - М. за образуване е водене на наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.319 НК - „изчезнала преписка”. От Постановление изх.№ 1738/25.11.2010 г. на РП- М. е установено, че преписката е дадена в оригинал и е съдържала 164 бр. листа.
В исковата молба е изразено и становище за това, че наказателно преследване не може да бъде възбудено поради наличие на пречките по чл.24, ал.1, т.3 от НПК- изтекла давност за търсене на наказателна отговорност. В тази връзка е Постановление на Окръжна прокуратура- М. изх. № 249/23.03.2015 г., с което е потвърдено Постановление на РП- М. по преп. № 1471/2014 г., като е изменено същото в частта за пр. основание-чл.24 ал.1 т.3 НПК.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Областна администрация М. и на Държавата, представлявана от Областен управител на обл.М., престъпно обстоятелство – скриване на молба с дата 21.05.1998г. чрез неприлагането й към преписка изх.№ 474/09.03.2001г. до Окръжен съд М..
В исковата молба са заявени доказателствени искания- приемане на приложени документи /подробно изредени и описани в 25 точки/.
От ответника Държавата, представлявана от Областен управител на обл.М., в срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор и не е взето становище по предявения установителен иск.
От ответника - Областна администрация – М., представлявана от областния управител, е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който не се оспорват твърденията на ищцата относно водените съдебни спорове и постановени съдебни и прокурорски актове. Ответникът обаче на първо място прави възражение за недопустимост на исковата претенция, като поддържа, че не е налице първата предпоставка за допустимост по чл.124, ал.5 ГПК, а именно престъпното обстоятелство, чието установяване се иска, да е от значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязлото в сила решение. Поддържа, че ищцата се позовава на решение № 1225/2013г. САС по гр.дело № 2691/2012г., но това дело е по иск на Държавата срещу ищцата да върне полученото обезщетение с компесаторни записи, с които същата се е разпоредила, на отпаднало правно основание. Ответникът твърди, че не е налице и втората предпоставка – да не може да бъде възбудено или да е прекратено наказателно преследване на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-т.5 или чл.25, т.2 и чл.26 НПК. Не на последно място за липсата на правен интерес на ищцата да предяви настоящия иск е и довода, че Областна администрация М., като юридическо лице не би могла да е извършител на престъплението, предмет на иска и за защита не е налице правен интерес от водене на иск по чл.124, ал.5 ГПК.
Моли производството да бъде прекратено, поради недопустимост на исковата претенция, а при условията на алтернативност поддържа, че същият е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
В отговора на ответника са заявени доказателствени искания- приемане на приложени и описани съдебни актове, на които се позовава във възражението си за недопустимост на иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на предявения установителен иск, съдът намира следното:
Допустимостта на предявения установителен иск с оглед предвидените в чл.124, ал.5 ГПК предпоставки е разрешен от въззивния съд ОС гр.М. в постановеното определение от 18.02.2016г. по в.ч.гр.д.№38/ 2016г. по задължителен за долустоящия съд начин. Това следва и от изричната разпоредба на чл.278, ал.3 ГПК, според която постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
Предвид така изложеното в мотивите на цитираното определение съдът намира, че по указанията на въззивната инстанция искът следва да бъде разгледан по същество.
Съобразявайки неговата основателност в тежест на ищцата е да докаже положителния факт, че длъжностно лице – служител в Областната администрация М. е извършило престъпление по чл.319 от НК, а именно че е скрило депозираната от ищцата молба от 21.05.1998г.с цел да й причини вреда или да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез не прилагането й към преписка изх.№ 474/09.03.2001г. до Окръжен съд – гр.М..
По делото не се спори, а и видно от приложените писмени доказателства е, че в Областна администрация – гр.М. е имало образувана преписка № 828/1998г. за обезщетяване на наследниците на Георги Клисурски по ЗОСОИ. С молба от 21.05.1998г. изпратена до Областна администрация – гр.М., ищцата Ю.Ц. е поискала обезщетяване като наследник на Клисурски по ЗОСОИ, чрез реално връщане на недвижимите имоти, а ако това е невъзможно, обезщетението да бъде извършено чрез компенсаторни записи. С Решение № 769/04.02.2000г. на Областен управител – гр.М., е било признато правото на обезщетение на наследниците на Георги Клисурски. На базата на това решение са били изготвени експертни оценки, които не са били обжалвани и са влезли в законна сила. На основание влезлите в сила решения и експертни оценки на ищцата е било издадено временно удостоверение за притежаване на компенсаторни записи. По предложение на Окръжна прокуратура – гр.М., областният управител е отменил своето решение за обезщетяване с компенсаторни записи с Решение № 1170/2000г. Срещу постановеното решение са били подадени жалби, включително и от страна на ищцата с вх.№ 2351/24.10.2000г. Жалбите са били окомплектовани от неустановени по делото служители на Областна администрация – гр.М. и изпратени в съда. Към жалбата на ищцата не била администрирана молбата й от 21.05.1998г.
С Решение от 04.03.2002г. постановено по адм.д.№ 65/2001г. Окръжен съд – гр.М. е отхвърлил жалбата на ищцата поради не прилагане към материалите на въпросната молба. Без да бъде проявена процесуална активност от страна на ищцата, която е могла да провери дали всички писмени доказателства по делото са налице, решението на окръжния съд е било обжалвано и потвърдено с Решение № 6495/26.06.2003г. по адм.д.№ 9380/2002г. по описа на ВАС. Пред касационната инстанция са били допустими ангажирането на писмени доказателства и въпреки, че в мотивите си първоинстанциониня съд е посочил, че причината за отхвърлянето на жалбата е не подаване на молбата на ищцата, то при поредна процесуална активност същата е имала възможността да изиска служебно или да представи лично депозираната молба.
Неблагоприятният изход от обжалването на решението на областния управител пред съда провокирали ищцата да депозира редица сигнали до прокуратурата за извършени престъпления от общ характер – чл.282 от НК, 319 от НК и чл.211 вр. с чл.209, ал.1 от НК. Въз основа на тях били извършени множество проверки и процесуални следствени действия от различни звена на прокуратурата, като впоследствие се стигнало до откази и прекратявания на образуваните преписки и досъдебни производства. Особено съществена е била извършената проверка по преписки с вх.№ 1738/2010г. и с вх.№ 1471/2014г. по описа на Районна прокуратура – гр.М., по които е било постановено отказ да се образува досъдебно производство поради изтекла абсолютна давност и по чл.24, ал.1 т.1 от НПК.
Именно тези процесуални действия, които не са спомогнали ищцата да реализира правата си посредством наказателно – правната репресия, са обусловили и правния й интерес от търсената искова защита.
В хода на съдебното производство пред съда са ангажирани гласни и писмени доказателства. Видно от разпитаните при предходното разглеждане на делото свидетели К.К., В.Т., В. Симеонова и О.Е. е, че към момента на депозиране на молбата на ищцата и администрирането й по жалба до Окръжен съд – гр.М., същите са работили при ответника. Заявили са, че си спомнят за случилото се с преписката на ищцата, но са категорични че с оглед изминалия период от време и различната практика във връзка с обработването на преписките и тяхното администриране по повод жалби, не могат да заявяват с категоричност кое е лицето, което е отговаряло точно за преписката на ищцата във връзка с окомплектоването й и изпращането й до Окръжен съд – гр.М.. Свидетелите навеждат твърдения, че са изпращани материалите в техния ксерокопиран вариант, а не в оригинал и е напълно възможно да се касае за пропуск по ксерокопирането и администрирането на документите. Показанията на свидетелите са сведени единствено до техните служебни задължения, начина на упражняването им във връзка с поверените им ангажименти, участието им в конкретни комисии, свързани с работата по преписките на ищцата. Въпреки подробните им показания нито един от тези свидетели не наведе конкретни обстоятелства, от които да може да се стигне до извода за извършено престъпление и неговото авторство.
В същата насока са и показанията на разпитания от настоящия състав на съда свид.Л. Тодоров И.,xxx в периода от 1999г. до 2001г. Разпитан заявява, че си спомня за реституционната преписка на фамилията „Клисурски”, но не може да посочи, не си спомня на кое длъжностно лице е бил възложил обработването и движението на тези преписки от областната управа към съда. Дори заявява, че не си спомня вече имената на тези служители, някои от тях ги познава, за други не се сеща, както и кой какви задължения е имал.
По делото са разпитани като свидетели лицето Георги Статков и сина на ищцата Венцислав Цикалов. В своите показания първият свидетел твърди, че през 2000г. си спомня, че е бил посетил гр.М. и сядайки на кафе на центъра на града неволно чул разговор как някаква млада жена се заканвала, че Ц. била станала милионерка и щяла да връща пари. Впоследствие, също съвсем случайно, свидетелят посетил сина на ищцата, свидетелят Венцислав Цикалов, и след като също толкова случайно узнал, че това е синът й, му възпроизвел чутия разговор.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Статков в частта, в която се твърди че си спомня, че е чул за отправяни закани по отношение на ищцата. Необяснимо е за състава на съда изключително феноменална памет на свидетеля, който си спомня за чути думи спрямо конкретно лице от преди 15г. Освен това свидетелят не посочва нито кое е лицето, което е изрекло тези изрази, нито пък може да се приеме дали в чутия разговор е става дума именно за ищцата, а не за някое друго лице по повод друга преписка. Ето защо в тази им част показанията на свидетеля Статков не следва да бъдат кредитирани с необходимата степен на доверие. По отношение на показанията на свидетелят Венцислав Цикалов, в същите не въвеждат никакви твърдения, от които да може да бъдат установени факти, свързани с предмета на доказване. Възпроизвеждат се единствено преразказаните показания на свидетеля Статков, както и неколкократните му посещения в гр.М., заедно с неговата майка във връзка с административното производство по обезщетяване с компенсаторни записи.
С оглед извършения анализ на събраните по делото гласни доказателства съдът намира, че с изключение на показанията на свидетеля Георги Статков, останалите свидетелски показания следва да бъдат ценени като обективни, логични и непротиворечиви и в случай на известно несъответствие помежду им, относно работата по окомплектоване и администриране на преписката на ищцата, както и относно лицата, които са отговаряли за това, съдът отчита тези противоречия като дължащи се на изминалия доста дълъг период от време, през който е напълно нормално да липсват спомени в детайлите по извършваната дейност. В нито един от разпитите на свидетелите не се съдържат данни, относно лицето, което е отговаряло за преписката на ищцата. От направена писмена справка до ответника Областна администрация М. е депозирано писмо с изх. № ПО – 04 – 7 /11/ от 07.06.2017г. от което е видно, че не са открити писмени данни на кое лице е било възложено администрирането на жалбата на ищцата.
По отношение на приобщените писмени доказателства, изразяващи се в прокурорски преписки и заверени копия от досъдебни производства съдът намира, че същите по никакъв начин не доказаха наличие на извършено престъпление в настоящия процес. Приложените към тях писмени доказателства, свидетелски показания и констатации на прокуратурата, изложени в мотивите на издадените постановления, както и крайния резултат от извършените разследвания по никакъв начин не обвързват съда, тъй като не се ползват със сила на присъдено нещо в гражданския процес. Единственото доказателствено значение на тези доказателства е, че ищцата е предприела активни правни действия, с които е искала реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което е отговаряло за окомплектоването и администрирането на жалбата й до съда. Никакви други констатации или правни квалификации не могат да бъдат взети предвид, тъй като това не са непосредствено събрани доказателства пред граждански съд.
На следващо място и както е практиката на ВКС, в гражданския процес по искове с правно основание чл. 97, ал.4 от ГПК (отм.), се установява престъпно обстоятелство, употребено от законодателя като равнозначен смислов израз на престъпление по смисъла на НК. Установяването на престъпно обстоятелство по реда и на основание чл. 97, ал.4 от ГПК (отм.) изисква доказване на всички елементи от престъпния състав с доказателствените средства на ГПК, т.е. престъплението следва да бъде доказано както от обективна, така и от субективна страна – в този смисъл е и Решение № 25 от 03.02.2009г. по гр.д.№ 5511/07г.по описа на ІІ гр.о. на ВКС. За да бъде налице извършено престъпление по чл.319 от НК следва да бъда безспорно установено, че конкретно лице е скрило чужд или непринадлежащ нему документ с цел да причини другиму имотна вреда или да набави за себе си имотна облага. От събраните по делото доказателства не беше установено кое е конкретното лице, което е отговаряло за администрирането на преписката на ищцата. Получаващите обратните разписки лица не могат да бъдат уличени, че именно те са организирали движението на преписката, а не са били с възложени функции единствено по тяхното получаване. Поради тази причина и в хода на цялото съдебно производство не се установи по безспорен начин автора на инкриминираното деяние. На следващо място, за да бъде обсъдено наличието на субективна страна на инкриминираното деяние, следва да бъде безспорно установено неговото авторство. Дори и да се приеме, че може да се направи някакво предположение за дадено лице, че е автор на деянието, то по категоричен начин не се доказа субективната страна. Трудно съдът би приел, че дадено лице, което не познава ищцата и по никакъв начин не е пряко или косвено свързано с нея, би укрило нейн документ, с цел да й навреди, т.е. липсва мотив за извършване на деянието. По делото не са представени доказателства, въз основа на които може да се прецени субективната страна на деянието, което води до извода, че не е осъществен фактическия състав на иска с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика по наказателните дела, обективирана в Решение № 46 от 18.02.2010г. по н.д.№ 665/2009г. І н.о. на ВКС, където изрично е посочено, че субективната страна на изпълнителното деяние изисква наличието на пряк умисъл и специална цел, която може да бъде свързана с причиняване на други му вреда или набавяне за себе си или други го имотна облага. След като престъплението е възможно да бъде извършено единствено при такава форма на вина, то деянието се явява несъставомерно, тъй като по никакъв начин не беше доказано, че неустановеният по делото субект с действията си е преследвал именно специалната цел, а именно да причини вреда на ищцата – имуществена или морална. Вредите също следва да имат свой обективен израз, а не да се целят по принцип.
Няма как да бъде приета тезата на ищцата, че субектът ще действа със съзнанието, че ако не приложи съответната молба към администриране на преписката, това ще доведе до отхвърляне на жалбата на ищцата от окръжния съд. Наказателно правната теория не познава и не допуска т.нар последваща вина. За прецизност може да бъде посочено в мотивите на решението, че според съда неустановеният автор е извършил деянието по непредпазливост, което е основание за търсене на дисциплинарна, но не и на наказателна отговорност.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Областна администрация М. направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.С.Ц., с ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx иск с правно основание чл. 124, ал.5 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Областна администрация – гр.М., представлявана от Областен управител – гр.М., както и по отношение на Държавата, представлявана от Областен управител гр.М., наличие на престъпно обстоятелство – скриване на молба с дата 21.05.1998г., чрез не прилагането й към преписка с изх.№ 474/09.03.2001г. до Окръжен съд – гр.М., изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ю.С.Ц., с ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx да заплати на Областна администрация – гр.М., представлявана от Областен управител – гр.М. сумата в размер на 600.00 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: