№ 127
гр. Девин, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.49, ал.1 СК, във връзка с чл.318 и
следващи ГПК от СЛ. В. К., с ЕГН **********, от гр. Д, ул. Б. № * против В.
ГР. К., родена на **********г., чрез пълномощника си адв. Л.Б. Б., със
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения гр. С., ул. Т. №*, ет. * за
прекратяване с развод сключения граждански брак на 14.02.1996г., в гр. Ш.,
за което е издаден акт за сключен граждански брак № 0033/14.02.1996г.,
поради продължителна фактическа раздяла, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 14.02.1996г.
в гр. Ш. сключили граждански брак с ответницата В. ГР. К.. От брака имат
родено едно дете - пълнолетният Юл. Сл. К., роден на ********г., с ЕГН
**********. Ищецът има родено дете от предишен брак - пълнолетната Д. Сл.
К., родена на ********г., с ЕГН **********.
През време на брака им настъпили обстоятелства, които налагат
разтрогването му. В началото отношенията им като съпрузи били добри, но в
последствие те рязко се влошили и през 2001г. се разделили, като съпругата
му заедно с детето напуснали семейното им жилище в гр. Ш., в което живели
под наем и заминали за Украйна, а той останал в България. За времето, през
което са били разделени, вече 20 години не са се виждали и не са се чували.
1
Моли съда да прекрати брака, поради продължителна фактическа
раздяла, без да се произнася по въпроса за вината. Роденото от брака дете е
навършило пълнолетие, поради което не се поставят въпросите за
упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка,
дължима на ненавършили пълнолетие деца. Заявява, че няма претенции,
относно фамилното име на ответницата и ползването на семейното жилище,
тъй като ползването му е било под наем е напуснато отдавна и от двамата
съпрузи. Заявява, че не притежават недвижими имоти и моторни превозни
средства, съставляващи съпружеска имуществена общност. Няма претенции
към ответницата за издръжка между съпрузите след развода. Не претендира
разноски по делото.
В срока за отговор от ответницата е представен писмен отговор, в
който поддържа, че предявените исковете са допустими и основателни. Не
оспорва иска за прекратяване на сключения граждански брак с развод, поради
продължителна фактическа раздяла от 2001г., от когато е напуснала
семейното жилище и заминала с роденото от брака дете Юл. Сл. К. за
Украйна, където живее и до сега. Роденото от брака едно дете е навършило
пълнолетие. Желае след развода да продължи да носи брачната си фамилия В.
ГР. К.. Заявява, че двамата съпрузи са в трудоспособна възраст и не си дължат
издръжка един на друг. Не притежават недвижими имоти и моторни превозни
средства, съставляващи СИО. Ползването по време на брака семейно жилище
е било под наем и то е напуснато от двамата съпрузи.
В съдебно заседание ищецът, лично, поддържа предявения иск.
Ответницата, чрез адв. Л.Б. не оспорва иска.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак, съставено от община Ш. се установява, че
страните по делото са съпрузи със сключен граждански брак на 14.02.1996г.,
в гр. Ш., за който е съставен акт за граждански брак № 0033/14.02.1996г.
С пр. определение №142 от с.з. от 02.12.2021г. съдът прие за
безспорно обстоятелството, че страните по делото са в продължителна
фактическа раздяла повече от 20 години.
Установи се от представеното Свидетелство за раждане, с превод
2
от руски, извършено от Агенция за превод и легализация, че роденото от
брака едно дете Юл. Сл. К., роден на ********г., с ЕГН ********** е
навършило пълнолетие.
От приложено Удостоверение за раждане, издадено от община Д.
се установява, че ищецът има родено дете от предишен брак Д. Сл. К., родена
на ********г., която също е навършила пълнолетие.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прие следното: Предявеният иск е на основание чл.49, ал.1 и чл.53 СК.
Основанието за развод, уреден в чл.49 СК е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. По своята същност това състояние на брачните
отношения е юридически факт, от който възниква правото на развод. То се
поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до това състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо
съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни
права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия
или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и
ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята
санкция в пораждане на правото на развод. Искът за развод е основателен, тъй
като двете страни изразяват категорично и несъмнено желанието си за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при безспорно
установено абсолютно бракоразводно основание – продължителна фактическа
раздяла между съпрузите, с начало от 2001г. до сега, поради което двамата
изразяват категорично воля и желание за прекратяване на брака. При тези
данни съдът приема че прекратяване тона брачната връзка ще бъде в интерес
на двамата съпрузи. Фактическата раздяла е проявена, чрез липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите (Р 3749-1981 г. на ІІ ГО), чрез
която е прекъсната трайно е необратимо семейната общност, поради което е
основание относимо към дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.
3 от ППВС 10/1971 г.).
Съгласно чл.49, ал.2 СК с решението за допускане на развода
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. Никой от съпрузите не е заявил искане съдът да се
произнася по въпроса, относно вината и в този случай, съдът не обсъжда
въпроса относно вината.
3
По фамилното име: Съгласно разпоредбата на чл.326 ГПК, във вр.
с чл.53 СК с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и
въпроса за фамилното име, което съпругата ще носи след развода. При
сключване на брака през 1996г. ответницата е приела фамилното име на своя
съпруг, като изразява искане да запази това фамилно име след развода. При
сегашната уредба по чл.53 СК този въпрос се разрешава единствено според
желанието на съпруга, който при сключване на брака е приел фамилията на
другия. При сключване на брака съпругата е приела фамилията на своя съпруг
и след като желанието й е да продължи и занапред да носи брачната си
фамилия, въпреки разтрогването на брака, независимо от становището на
другия съпруг по този въпрос, съдът ще уважи правото на избор на съпруга,
който е променил фамилното си име. / В този смисъл е Решение №
245/17.05.2012г. по гр.д. № 1058/2011г., IV г.о. ВКС/. Съпругата изразява
желание да запази брачното си фамилно име, а ищецът не възразява тя да
запази това фамилно име, поради което след развода ще продължи да носи
фамилното име К..
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един
спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
При този изход на делото, когато няма вина, съгласно чл.329 ГПК
разноските остават в тежест на всяка страна, така както са направени.
На основание чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси по ГПК в
тежест на ответницата следва да се възложи окончателния размер на
държавната такса в размер 25.00 лева, тъй като при завеждане на делото
таксата в този размер е поета от ищеца.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският Районен
Съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак на
14.02.1996г., в гр. Ш., за което е издаден акт за сключен граждански брак №
0033/14.02.1996г. от община Ш. между СЛ. В. К., с ЕГН **********, от гр. Д,
ул. Б. № * и В. ГР. К., родена на **********г., като дълбоко и непоправимо
разстроен, без съдът да се произнася относно вината, на основание чл.49, ал.1
4
СК.
ПОСТАНОВЯВА В. ГР. К., родена на **********г., след
прекратяване на брака да носи брачната си фамилия К..
ОСЪЖДА В. ГР. К., родена на **********г., да заплати
окончателния размер на държавната такса в размер 25.00 лева, определен на
основание чл.6, т.2 Тарифа за ДТ по ГПК, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
5