Присъда по дело №198/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по жалба на А.Е. П.,в качеството й на процесуален пълномощник на Ф. А. Ц. против решение № 145/31.07.2009г.,постановено по Г.д.№ 258/08 по описа на РС П. в отхвърлителната му част над размера от 439.12 лв. до предявения от 8276.69 лв.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение,както и че същото е необосновано и незаконосъобразно.

Изтъкват се доводи,че съдът е приел доказателства,представени с отговора на третото лице помагач,а по отношение на събирането на такива доказателства е настъпила преклузия за представянето им по отношение на ответника.Освен това в нарушение на процесуалните правила е дадена възможност за отговор на третото лице помагач,както и възможност да сочи доказателства.Чез тези процесуални действия е дадена възможност на помагача да поправи неправилните действия на ответника при депозиране на отговор.

Освен това решението е необосновано,тъй като съдът не е посочил кои разходи е приел,че е направило "А*" ООД,за да приеме,че размера на облагата е 878.24 лв. и искът е основателен за половината от тази сума.Не е обсъдено заключението на в.л. Я. относно доклада му,че не може да определи направените разходи от "А*" ООД.

Поставена е допълнителна задача по искането на третото лице-помагач,без да е заявено такова искане в срока на писмения отговор на ответницата.

Сочи се във въззивната жалба,че решението противоречи на материалния закон,тъй като неправилно е прието,че договорът сключен между пълномощника и "А*" ООД не е нищожен,като сключен без представителна власт и като привиден.Решението противоречи и на разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго,с което се уважи претенцията.

Въззиваемата чрез назначения адвокат по ЗПП и третото лице помагач оспорват жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,чрез надлежен представител на страна,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Не се спори,че ищцата Ф. Ц. и ответницата М. М. са сестри и съсобственици с равни права на възстановени гори в м."Н*" от 20 дка и в м."Ч*" от 50 дка. в землището на с.Р. общ.С.Не е спорно и обстоятелството,че ответницата,действаща чрез пълномощник е реализирала добив на дървен материал от съсобствените гори и е получила ползи от тази дейност.

Ответницата е упълномощила сина си А. М./привлечен от нея като трето лице помагач и конституиран от съда/ с нотариално заверено пълномощно от 26.05.2004г. да взема решения,касаещи експлоатацията на собствените й гори в с.Раздол.В качеството си на пълномощник на 01.11.2004г. М. е сключил договор с фирма "А*" ООД,съгласно който дружеството като изпълнител е поело задължение да извърши усвояване на дървесина/ сеч,извозване и рампиране на временен склад/ в отдели № 121 А и № 127 К в срок до 30.12.2004г.Дружеството е поело задължението да поеме всички разходи,свързани с извършването на работата,които в последствие да бъдат приспаднати.В договора е постигнато споразумение за цените,при които дружеството ще придобие дървесината,като се приспаднат разходите му,а освен това следвало да достави и дърва за огрев на възложителя,като доставката като цена ще се приспадне при уреждане на крайните сметни отношения.

Третото лице помагач е представило с отговора си писмени доказателства,от които е видно,че към 2007г. ищцата не е собственица на притежаваната от нея идеална част от съсобствените гори,поради прехвърлянето им на трето лице,както и счетоводни документи,свързани с подписания от него в качеството му на пълномощник договор.

Вещото лице В. е докладвало в първото си заключение по поставените задачи,че разрешение за сеч е издадено на "А*" ООД за отдели 127 к и 121 л на основание,сключения с М. договор от 01.11.2004г.,което е обичайна практика за ползване на частни гори,поради обстоятелството,че е необходимо специално оборудване за експлоатация,с което гражданите не разполагат.

Според това вещо лице,посочените в договора цени могат да се приемат за средни при добив от млади насаждения,чрез отгледни и санитарни сечи,каквито са проведени във въпросните отдели.След проверка на превозните билети,вещото лице е констатирало,че от фирмата са добити 51.27 куб.м.иглолистна едра строителна дървесина, средна 346.29 куб.м.,дребна 61.71 куб.м., иглолистна обла за занаятчийска обработка 63.73 и 11.50 иглолистни дърва за гориво,или общо 534.50 куб.м..

Добити са и други дърва за огрев по т.4 от договора,но съобразно посоченото в исковата молба,те не са предмет на претенцията.

След изчисленията по представените протоколи и фактури за разходи,придружени с касови бележки е посочил,че печалбата на М. е в размер на 494.24 лв.

На какви цени след това "А*" ООД е продала дървесината не може да се установи.

Отделите,в които е извършена сечта № 127 к и № 121 л се намират във възстановените съсобствени гори.Вещото лице е мотивирало в заключението си,че от цялата площ на възстановените гори може да се добие повече от 500 куб.м. дървесина.

Във връзка с цената на дървесината на вещото лице е поставена допълнителна задача.той е направил изчисления по базисните цени съгласно Наредбата,приета с ПМС №252 приета през 2002г. и публикувана през 2003г.,при което е установил,че съгласно тези цени и след приспадане на разходи,стойността на добитите 534.50 куб.м. е 6229.31лв.Вещото лице е посочило,че от огледа на място и по данни на служители дървесината е засъхнала и короядна и не е била с добро качество.Освен това е посочило тези базисни пазарни цени в какви случаи се прилагат,които са различни и неотносими към сключената сделка от 01.11.2004г.Обосновало е отново извода,че цените по договора от 01.11.2004г. може да не са най-добрите,но са близки до реалните за този период и при тези обстоятелства.

Заключението на вещото лице В. е прието и въпреки това по искане на ищцата е назначена отново единична експертиза за определяне на пазарните цени на дървесината,предмет на иска.

Вещото лице Я. е базирало заключението си на ценоразпис за защитни минимални продажни цени на дървените материали по категории дървесини и асортименти.Не е могло да определи направените от фирмата разходи за добиването,тъй като е нямало необходимите данни. Дало е обща цена на добитото 33 423.63лв.

Съдът намира,че гласните доказателства са неотносими към спора.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.30 ал.3 ЗС.Ищцата претендира,че от съсобствения имот полза е получил единствено другия съсобственик,поради което й се следва такава,съобразно частта й.Според практиката на ВКС иск с такова правно основание следва да се предяви когато се касае от една страна до ползи от цялата общата вещ,получени от единия съсобственик в повече от правата му и от друга до лишаване на другия съсобственик от ползи,които му се следват според неговите права в собствеността.В случаите когато съсобственик получава изцяло плодовете от съсобствена земя,дъжи част от нея дори и без писмена покана.

РС П. е присъдил такава полза от добив на дървесина,като действително проверяващият съд не може да установи в какъв размер е прието,че е ползата , на основание кои доказателства,за да присъди половината и това да е сумата от 439.12 лв.,след като изрично е посочил,че доставените дърва за огрев на М. не са предмет на прететенцията,но въпреки това е приел,че не следва да се приспада.

Според проверяващият съд искът на ищцата е неоснователен,тъй като ищцата е ползвала част от съсобствения имот,а не целия и има данни,че от останалата гора могат да се добият същите количества дървесина.

Дори и да се приеме,че следва да се приложи в казуса разпоредбата на чл.30 ал.3 и че на ищцата й се полага част от ползата,получена от съсобствения имот,то тази полза следва да се определи конкретно,с оглед действително полученото от ответницата.

Представен е договор,сключен между пълномощник на ответницата и ограничено отговорно дружество за установяване на това обстоятелство,както и фактури и протоколи.Касае се за частни документи,които не обвързват другата страна.Проверка може да се извърши с други доказателствени средства.

Отразените цени в този договор от 01.11.2004г. вещото лице В. е намерило за реални и възможни,като е имало предвид практиката и качеството на дървесината.Въззивният съд кредитира тази експертиза,тъй като намира изводите за обосновани и свързани с конкретните обстоятелства.

Експертизата на вещото лице Я. е по принцип,съобразно ценоразпис,но за дървесина от ДГФ,без да се отчитат особеностите и детайлите в казуса.

Не се установява,че договора е създаден за нуждите на делото,тъй като въз основа на него е издадено позволителното за сеч на фирмата.Разплащанията между страните са придружени със счетоводни документи-фактури,касови бележки и приходни ордери и не е установено,че са неверни.

Ето защо реалната полза,получена от ответницата, следва да се приеме,че е в този размер,който сочат счетоводните документи,а не каква би могла да бъде.

Неоснователно е възражението,че договорът е нищожен,като сключен без представителна власт.Действията,за които е упълномощен синът на ответницата е да взима решения във връзка с експлоатацията на горите и това несъмнено включва и начина по който да се добива дървесина.

Не се установява,че договорът е привиден и какво е действителното съглашение между страните по него.В тежест на ищцата е било да установи такива обстоятелства.Според въззивният съд оборимата презумция в чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД,която РС е приел,че се отнася за привидни договори е неправилно съждение.Презумцията се отнася за искове,в които се твърди,че договорът е нищожен,поради липса на основание,което е различна хипотеза от нищожност,поради привидност.

Съдът намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с дадената на третото лице помагач възможност за отговор.Няма установена практика дали на третото лице помагач следва да се дава възможност за отговор,но е безспорно,че новия ГПК определя различни срокове за двете страни за привличане,но с една цел,ранното му конституиране за да му се даде възможност да въздейства върху съдържанието на решението чрез процесуалните си действия,които той има право да извършва като всяка страна.Следва да се отбележи,че още преди съдебното заседание от 15.09.2008г.,когато е четен доклада от съда, третото лице е представило писмените си доказателства и е направило доказателствените си искания,а безспорно той също има възможност да представя такива,независимо от поведението на ответника,така,че с действията си,то не е "поправило" процесуалното поведение на ответната страна.

По изложените съображения,като краен резултат решението в отхвърлителната част следва да се потвърди,а в осъдителната е влязло в сила.

Водим от горното

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/31.07.2009г.,постановено по Г.д.№ 258/08 по описа на РС П. в обжалваната отхвърлителната част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :