Р Е Ш Е Н И Е №260067/31.5.2021 г.
31.05.2021 г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви граждански състав
На 10 май 2021 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
М. К.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
гр.
дело №20 по описа на 2021 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВРО КРЕДИТ ГРУП" ЕООД гр.
Стара Загора, с ЕИК-********* против Н.И.Д. ***, с която се претендира да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
„ЕВРО КРЕДИТ ГРУП"
ЕООД гр. Стара Загора: сумата от 69
900,17 лв., представляваща главница, съответстваща на 39 656,52 щатски долара
по Договор за кредит №28/15.03.2016 г., Анекс №1/30.11.2016г. и Анекс
№2/17.09.2018г. към него, и сумата от 948 лева, представляваща непогасен остатък от договорна лихва
- месечна вноска с падеж 15.09.2019г. съгласно Договор за кредит
№28/15.03.2016г., Анекс №1/30.11.2016г. и Анекс №2/17.09.2018г. към него, ведно
със законна
лихва върху главницата, считано от 12.10.2020 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК №260186/13.10.2020 г. издадена по ч. гр. дело №2624/2020 г. по описа на
ЯРС.
Твърди се, че в ЯРС на 12.10.2020г.,
въз основа на подадено заявление от ищеца е било образувано ч. гр. дело №2624/2020 г. по описа на ЯРС, по което
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК №260186/13.10.2020 г. и изпълнителен лист от 14.10.2020 г. за
горепосочените суми. За събиране на сумите по така издадения изпълнителен лист,
по молба на ищеца било образувано изп. дело №1165/2020 г. по описа на ЧСИ И. Х.,
с peг. №878 на КЧСИ.
Ответникът възразил срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което за
ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Ищецът твърди, че на
15.03.2016 г. между „Евро Кредит Груп" ЕООД и Н.И.Д. е бил подписан
Договор за кредит № 28, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя Н.И.Д. кредит в размер на 36952,81 щатски долара, равняващи
се на 65000 лв. за срок до 15.09.2018 г. Съгласно договора, кредитополучателят Д.
дължал на кредитора и месечна лихва в размер на 2 % върху главницата, равняваща
се на месечна вноска от 739,06 щатски долара, платима до петнадесето число на
всеки календарен месец. Сочи се, че с Анекс №1/30.11.2016 година към Договор за
кредит № 28/15.03.2016 г., страните
договорили да се увеличи размера на отпуснатия кредит със сумата от
2703,71 щатски долара, равняващи се на 5000 лева, като общият размер на кредита
станал 39656,52 щатски долара. С Анекс №2/17.09.2018 г. към Договор за кредит №
28/15.03.2016 г., страните се споразумели също, срокът за издължаване на
кредита да се удължи до 15.09.2019 г., като едновременно с това страните се
съгласили кредитът да бъде погасен по следния начин: месечната лихва в размер
на 2 % върху главницата да се изплаща на вноски, дължими до петнадесето число
на всеки календарен месец, като всяка месечна вноска се равнява на 793,13
щатски долара или левовата им равностойност към датата на падежа на съответната
вноска. Главницата в размер на 39656,52 щатски долара или левовата им
равностойност, изчислена по централния курс на БНБ на лева към щатския долар в
деня на падежа, следвало да се плаща на края на договорения период. Крайният
срок за погасяване на главницата и лихвата бил 15.09.2019 г. Сочи, че Централния
курс на БНБ за щатския долар на 15.09.2019 г. бил 1,76264, при което
изчислената левова равностойност, с която трябвало да бъде издължен кредита
възлизала на 69 900,17 лева (39 656,52 щатски долара по 1,76264). Длъжникът не
погасил главницата, както и не погасил част от последната вноска по договорната
лихва, дължима до 15 септември 2019 г. - в размер на 537,83 щатски долара,
чиято левова равностойност била 948 лв., изчислена по централния курс на лева
към щатския долар на БНБ в дена на падежа.
С оглед липсата на
плащане от страна на длъжника и направеното оспорване на издадената срещу него
Заповед по чл.417 ГПК, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски, както и
разноските в заповедното производство.
В писмени отговор ответникът възразява, че искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло, като претендира и направените по делото разноски. Не
оспорва, че между страните са били сключени и
сочения от ищеца Договор и 2 бр. Анекси към същия. Твърди, че според
договореното и от Погасителните планове се установявало, че кредитът е в щатски долари, в.т.ч. и вноските за лихва
също били в щатски долари, като кредитополучателят можел да внася
дължимите суми и в левова равностойност по негова преценка. От сключването на
договора до изтичането на срока по същия, кредитодателят отказвал да получава
сумите съгласно погасителния план в щатски долари, като задължавал
кредитополучателя да внася единствено левовата равностойност на вноската. По
принцип всички разплащания между страните по договора за кредит се извършвали
по банков път, но между страните имало и плащания на ръка - в брой, които не
били оспорени от ищеца: през 2018г. за месеците март и ноември- сумите били
предадени в брой на М. М.М. от Г. Т..
Ответникът твърди, че през 2019 г. в плащанията на кредитополучателя е имало
забавяния, за което бил уведомен пълномощника, подписал и договора за кредит и
двата анекса към него -М. М. М., но същият се бил съгласил просрочените вноски
да бъдат погасени периодично през 2020 г. Сочи, че в средата на януари 2020г. провел разговор с
лицето М. М., в който заявил, че желае да направи вноска по главницата по
Договора за кредит - в щатски долари, както е по погасителен план, но М.му
заявил, че не може, докато не „изчисти всички задължения за лихва", тъй
като в момента в системата кредита се е „водил просрочен" и не можело да
се въвежда „погасяване". Марков обяснил още, че след изплащане на лихвите,
ще могат да отбележат и плащанията по главницата и евентуално да подпишат нов
Договор или Анекс за издължаването на сумите.
Ответникът твърди, че продължил да внася
дължимите вноски по лихви, както е била постигната уговорката между него и
пълномощника на „Евро Кредит Труп" ЕООД, като междувременно платил и
6 вноски по 2800 щатски долара на ръка
за погасяване на размера на главницата, които били получени от М. М. през
месеците: януари, февруари, март, юни, юли и август 2020 г. Твърди се, че
есента на 2020г. Д. поискал ново разсрочване на дължимата главница, но М.
отказал. Същият заявил категорично, че не може да издаде на ответника документ
за парите, които бил платил до този момент за погасяване на главницата, докато
не плати всичко „на куп".
Твърди, че търсил среща с управителя на
„Евро Кредит Груп" ЕООД -Г.Т.Г. за уговаряне на плащането на главницата в долари, които е имал в
наличност, за уточняване на размера и
евентуално за подписване на нов договор, като многократно ходил на посочения в договора
и Търговския регистър адрес на дружеството, но там не намерил
никого. Търсил от М. и банковата сметка на дружеството с валута щатски
долари, но отново не му било отказано съдействие.
Възразява, че в случая се касае за забава на кредитора, съгласно
чл.95 от ЗЗД и счита, че от месец септември 2020г. до настоящия
момент не е в забава и не дължи плащане на търсената от ищеца лихва за забава.
Твърди, че по договора и анексите към
него са изплатени всички дължими лихви- вноски, както и сумата от 16 800 щатски
долара от главницата. Всички вноски „на ръка" били извършвани в присъствието на свидетел.
С оглед
на изложеното ответникът счита, че не дължи посочената
в Заповед за изпълнение сума 69900,17 лева, представляваща главница от 39 656,52 щатски долара, още повече, че до момента били изплатени и 16 800 щатски
долара от същата, и сумата от 948
лв., представляваща непогасен остатък
от договорна лихва.
Твърди, че задължението към ищеца следва да бъде определено в щатски долари, какъвто бил вида на
валутата съгласно сключения договор и следва да бъде приспадната изплатената
част от главницата в размер на 16800
щатски долара, а съдът неправилно и
незаконосъобразно бил издал заповедта, задължавайки длъжника да плати левовата
равностойност на задължението си.
Сочи се, че от представените от ищеца
доказателства не ставало ясно как точно са изчислени дължимите суми, не били
представени извършените от ответника плащания, нямало представено движение по
сметката на кредита, за да може да бъде изчислен реалния размер на задължението
на ответника. С искова молба се търсело и присъждане на лихва върху неизплатено
задължение за лихва, което било недопустимо.
Освен това претенцията по депозираната
искова молба за установяване на вземането била различна от тази по издадената Заповед за
незабавно изпълнение, без да е ясно на какво се дължала тази разлика, което било основание за отхвърляне на така
предявения иск и съответно за отмяна на издадената Заповед за незабавно
изпълнение.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва
исковата претенция и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д. №2624/2020 г. по описа на
ЯРС, същото е образувано по заявление на "ЕВРО КРЕДИТ ГРУП"ЕООД
гр. Стара Загора, с ЕИК-*********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против Н.И.Д. ***. Към заявлението са били представени Договор за кредит №28/15.03.2016 г., Анекс
№1/30.11.2016г. и Анекс №2/17.09.2018г. към него, всички с нотариална заверка
на подписите на договарящите страни, погасителни планове към същите и ОУ към
договор за потребителски кредит на "ЕВРО КРЕДИТ ГРУП"ЕООД
гр. Стара Загора. Заявлението е било уважено от съда, като с
разпореждане от 13.10.2020 г. е била издадена Заповед за изпълнение
№260186/13.10.2020 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Н.И.Д. да заплати на кредитора: сумата 69 900,17 лв. - дължима главница; сумата 948 лв. -
договорна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 1416,96 лв.. Допуснато е
незабавното изпълнение на Заповедта и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист. Срещу заповедта ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК на 09.12.2020 г., че не дължи присъдените суми. С
оглед на това, ЯРС е разпоредил на 11.01.2021 г., да бъде уведомен заявителя,
че следва да предяви иск по чл.415 ГПК в едномесечен срок, срещу възразилия
длъжник.
Видно от
представения по делото писмен Договор
за кредит № 28/15.03.2016 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите,
същият е бил сключен между „ЕВРО КРЕДИТ ГРУГГЕООД, ЕИК ********* -
кредитор от една страна, като кредитор и от друга – Н.И.Д., като
кредитополучател и ипотекарен длъжник. С Договора
съгл. т.1. от същия на
ответника е бил предоставен кредит за покупка на недвижим имот в размер на
левовата равностойност на 36 952,81 щатски долара, равняващи се
на 65 000 лв. по централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на
подписване на договора, която кредитополучателят заявява, че е получил изцяло
по банков път в същия ден. Уговорено е било, че по кредита се дължи месечна
лихва от 2% върху главницата в размер на 739,06 щатски долара или съответната
левова равностойност, изчислена по централния курс на лева към щатския долар на
БНБ в деня на падежа, съгласно погасителен план - неразделна част от договора.
Падежната дата е била определена на 15-то число на всеки календарен месец.
Съгласно договора, главницата в размер на 36 952,81 щатски долара или левовата й равностойност,
изчислена по централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на падежа,
е следвало да се изплати в края на договорения период, ако няма предсрочно
погасяване или кредитът не е станал предсрочно изискуем. съгласно договора, при
неплащането на три месечни вноски или части от тях, кредитополучателят дължи
освен лихвите, и неустойка в размер на 50% от цялата получена сума и кредитът
става изцяло и предсрочно изискуем, ведно с дължимите лихви и неустойка. Крайният
срок за погасяване на цялата дължима сума, в едно с лихвите и евентуално
дължимата неустойка, такси и разноски е бил определен на 15.09.2018 г.
С
подписването на Анекс №1 от 30.11.2016 г. към договор за кредит,
с нотариална заверка на подписите на договарящите, страните са се споразумели, че кредиторът увеличава
размера на отпуснатия кредит с левовата равностойност на 2 703,71 щатски долара, равняващи се
на 5 000 лв. по централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на
подписване на Анекс № 1/30.11.2016 г., като общия размер на кредита става 39
656,52 щатски долара. Дължимата месечна лихва от 2% върху главницата е
била определена на 793,13 щатски долара или съответната левова равностойност, изчислена по
централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на падежа, съгласно
погасителен план - неразделна част от договора.
С подписването на Анекс №2 от 17.09.2018
г., с нотариална заверка на подписите на договарящите, страните са се съгласили, че срокът за издължаване на
кредита се удължава до 15.09.2019 г. През този период
кредитополучателят дължи месечна лихва от 2% върху главницата, в размер на
793,13 щатски долара или съответната левова равностойност, изчислена по
централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на падежа, съгласно
погасителен план -неразделна част от договора. Главницата в размер на 39 656,52 щатски долара или левовата й
равностойност, изчислена по централния курс на лева към щатския долар на БНБ в
деня на падежа, да се изплати в края на договорения период. Крайният срок за
погасяване на цялата дължима сума, в едно с лихвите и евентуално дължимата
неустойка, такси и разноски е бил определен на
15.09.2019 г.
Като доказателство по делото ищецът е
представил 2бр. платежни нареждания за преведените на ответника суми по
договора и Анекс №1 към същия.
По искане
на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на ВЛ от 26.04.2021 г. се установява, че
ищцовото дружество е превело по сметка с IBAN
***, с
получател Н.И.Д., суми в размер на общо 70 000,00 лв., равняващи се на 39 656,52 USD, по курс, както следва: на
16.03.2016 г. са преведени 65 000,00 лв., равняващи се на 36 952,81 USD * 1,759 BGN/USD по курса на БНБ за
14.03.2016 г.; основанието е „по д-р за кредит № 28"; и на 30.11.2016 г.
са преведени 5 000,00 лв., равняващи се на 2 703,71 USD* 1,84931 BGN/USD по курса на БНБ за
29.11.2016 г.; основанието е „по д-р за кредит № 28"; По делото е представено
и извлечение от сметката на ответника в „Уникредит Булбанк"АД, с IBAN
***, за
периода 01.04.2016 г. - 22.02.2021 г., от което е видно получаването на сумата
от 5 000 лв, предоставена на основание Анекс № 1/30.11.2016 г. на 30.11.2016 г.
ВЛ-це е
посочило, че за периода 15.04.2016 г. - 16.10.2020 г. по Договор за кредит
№28/15.03.2016 г. са били платени суми в размер на общо 55 750,00 лв., с които
е погасена договорна
възнаградителна лихва - /Таблица № 22 към ССЕ /. Видно от заключението и
направената в о.с.з. корекция от ВЛ-це на отговора на въпрос №3, последната
направена от ответника вноска е била на 16.10.2020г. в размер на 450 лв., а
заявлението в заповедното производство е депозирано на 12.10.2020 г. Сумата,
която е била дължима към 12.10.2020 г. за
възнаградителна лихва е била в размер на 1219,55 лв. равна на 615,04
щатски долара. След плащането на сумата 450 лв. на 16.10.2020 г. е останало в
размер на 769,55 лв., равняващи се на 436,59 USD щатски долара по курса на
БНБ за 13.09.2019 г., представляващи частично непогасена вноска с падеж
15.09.2019 г. - /Таблица № 2 към ССЕ/.
Видно от
заключението, към датата на падежа на Договор за кредит № 28/15.03.2016 г. -
15.09.2019 г., неплатеното задължение по главницата е в размер на 39 656,52 2 щатски долара, равняващи се
на 69 900,17 лв. по курса на БНБ за 13.09.2019 г. Посочено е също, че към
датата на депозиране на Заявлението по чл.417 ГПК - 12.10.2020 г., по Договор
за кредит № 28/15.03.2016 г. не са били извършвани плащания за погасяване на
главницата.
Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от
съда като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, същият е предявен с оглед установяване на твърдяно вземане на ищеца към
ответника за суми по сключен между тях Договор за кредит №28/15.03.2016 г., Анекс №1/30.11.2016г. и Анекс
№2/17.09.2018г. към него, с нотариална заверка на подписите на страните.
За сумата е подадено заявление по ч.гр.д. №2624/2020 г. на
ЯРС и е издадена заповед по чл.417 ГПК срещу ответника. Последния е възразил
срещу заповедта по см. на чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес от
предявяване на иска.
По
безспорен начин се установи, че по силата на Договор за кредит №28/15.03.2016 г., Анекс №1/30.11.2016г. и Анекс
№2/17.09.2018г. към него, с нотариална заверка на подписите на страните,
„ЕВРО КРЕДИТ ГРУП"
ЕООД гр. Стара Загора е предоставило на ответника Н.И.Д., като длъжник, в
качеството му на кредитополучател сума в размер на
общо 70 000,00 лв., равняващи се на 39 656,52 щатски долара, по курс, както
следва: на 16.03.2016 г. са преведени 65 000,00 лв., равняващи се на 36 952,81 USD * 1,759 BGN/USD по курса на БНБ за
14.03.2016 г.; основанието е „по д-р за кредит № 28"; и на 30.11.2016 г.
са преведени 5 000,00 лв., равняващи се на 2 703,71 USD* 1,84931 BGN/USD по курса на БНБ за
29.11.2016 г.; основанието е „по д-р за кредит № 28"; /с оглед предоговореното в
Анекс №1/.
Установено е
безспорно, че с подписване на Анекс №2 срокът за издължаване на кредита се удължава до 15.09.2019 г., като кредитополучателят дължи месечна лихва от 2% върху главницата, в
размер на 793,13 щатски долара или съответната левова равностойност, изчислена по
централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на падежа, съгласно
погасителен план -неразделна част от договора, а главницата в размер на 39
656,52 щатски долара или левовата й равностойност, изчислена по
централния курс на лева към щатския долар на БНБ в деня на падежа, е следвало
да се изплати на 15.09.2019 г.
От
заключението ССЕ и посоченото от ВЛ-це в о.с.з. се установява, че дължимата от Д.
по договора сума за главница, както е посочена в Заявлението по чл.417 ГПК и
ИМ, съвпада напълно с ищцовата претенция, а именно 69 900,17 лв., /съответстваща
на 39 656,52 щатски долара
по курса на БНБ за 13.09.2019 г., валиден към 15.09.2019 г./. Ето защо установителния иск по
отношение на главницата е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер.
По
отношение на договорната лихва- към 12.10.2020 г. дължимата възнаградителна лихва е била в размер
на 1219,55 лв. равна на 615,04 щатски долара, със заявлението са претендирани -948 лв., непогасен остатък от договорна лихва - месечна
вноска с падеж 15.09.2019г. ВЛ-це е посочило извършено плащане в размер на 450
лв. на 16.10.2020 г. / т.е. след образуване на заповедното производство/, след
което задължението за лихва е останало в размер на 769,55 лв., равняващи се на
436,59 щатски долара по курса на БНБ за 13.09.2019 г., представляващи
частично непогасена вноска с падеж 15.09.2019 г. Съгласно приетото в т. 1.2 от
ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право,
било защото го пораждат или защото го погасяват - например ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на
предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК. При това положение, претенцията по установителния
иск по отношение на възнаградителната лихва е основателена и следва да бъде
уважена до размера 769,55
лв., /равняващи се на 436,59 щатски долара по курса на БНБ за 13.09.2019 г./, представляващи
частично непогасена вноска с падеж 15.09.2019 г., а в разликата над 769,55 лв.
да размера 948 лв., следва да бъде отхвърлена.
Въпреки дадената от съда възможност,
кредитополучателят не представи доказателства годни да установят, че е бил
изправна страна по договора, респ. е изпълнил точно задълженията си по същия, и
че не дължи на ищеца горепосочените суми: главница в размер на 69 900,17 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 769,55 лв.
Неоснователно е възражението, че е налице за забава
на кредитора, с оглед твърдяна липса на съдействие от страна на последния да
получи плащания на процесните суми, както и да посочи банкови сметки с валута в щатски долари. Ако ответникът е искал да изпълни задължението си,
начина по който би могъл да избегне правните последици от забавата е
предвиден изрично в закона - чл.97 ал.1 от ЗЗД. Съобразно чл.97, ал.1 изр. второ от ЗЗД, е посочено, че пари могат да
се оставят за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешението на съда- напълно достатъчно е да се открие банкова депозитна сметка,
в която присъдените суми да се вложат на името на кредитора. Кредиторът би могъл да разполага със
сумата по такава сметка, след представяне на документ за самоличност. При това положение не може да
се говори, че е налице забава на кредитора, поради липса на съдействие от
негова страна.
Неоснователно
е и възражението, че задължението към ищеца следвало да бъде определено в щатски долари, какъвто бил вида на
валутата съгласно сключения договор. Действително, паричните
суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда
в съответната валута. Длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни
нещо различно от уговореното с изключение на изрично предвидените в закона
случаи. Кредиторът - ищец не може
едностранно да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали
в чуждестранна валута. Това следва и от принципа на точното изпълнение на облигационното
задължение съгл. чл.63, ал.1 ЗЗД /ТР №4/29.04.2015 г. по т.д. №4/2014 г. на
ОСГТК/. В настоящия случа обаче,
договореното от страните е друго. Страните по договора могат свободно да
определят предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 ЗЗД/. Според чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Те не могат
да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните, ако няма основания за това,
предвидени в закона. В настоящия случая видно от процесния договор и допълнителните
два анекса към същия, страните изрично са договорили, че главницата и договорните
лихви могат да бъдат плащани в щатски долара или левовата им
равностойност, изчислена по централния курс на лева към щатския долар на БНБ в
деня на падежа на съответната вноска. Т.е. в случая не е налице хипотеза, от
длъжника да се претендира да изпълни нещо различно от уговореното.
Съдът намира, че доколкото в договора липсва уговорка относно това кой и в
какъв момент може да упражни правото на избор относно вида на престацията по
договора, дали изпълнението да е в щатски долари или в лева, то това право е
било надлежно упражнено от ищеца с предявяването на заявлението в заповедното
производство, респ. с исковата молба. Предявявайки иска, ищцовото дружество е
заявило че желае плащането да бъде извършено в лева. Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗЗД правото на избор принадлежи на длъжника, ако друго не е било
уговорено в договора. С това право, обаче той разполага до определен момент.
Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗЗД
ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения
за това срок или ако няма такъв срок - до времето когато задължението трябва да
се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора. В случая, падежът на
задължението за връщане на сумите е настъпвал на 15.09.2019 г., като длъжникът не е упражнил правото
си на концентрация до този срок. С оглед на това длъжникът като неизправна
страна по договора е изгубил правото си на избор. Кредиторът, в хипотезата на чл. 131, ал. 2 от ЗЗД, с предявяването на претенцията си за процесните суми, е избрал
допустимата от закона и от договора алтернатива, да претендира левовата
равностойност на дължимите по договора главница и лихви.
Съобразно разрешението, дадено с ТР
№4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на
спора от исковото производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски общо в размер на 1416,96 лв., представляваща
включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
Ищецът е
направил искане за заплащане на разноски, което съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК
е основателно и следва ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за тази
инстанция в размер на 4956,96 лв., от които както следва: 1416,96
лв.- платена ДТ по ИМ; 350лв.- представляващи депозит за ВЛ-це по ССЕ и 3190 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува вземането на ищеца „ЕВРО КРЕДИТ ГРУП" ЕООД гр. Стара Загора, с ЕИК-********* срещу ответника Н.И.Д. ***, с ЕГН-**********, и
че последният дължи на „ЕВРО КРЕДИТ ГРУП"
ЕООД гр. Стара Загора, с ЕИК-*********,
сумата
69 900,17 лв.-
главница и сумата 769,55
лв. - договорна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, което задължение
произтича от Договор за кредит №28/15.03.2016
г., Анекс №1/30.11.2016г. и Анекс №2/17.09.2018г. към него, с нотариална
заверка на подписите, за
които суми е издадена Заповед
№260186/13.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №2624/2020 г. по описа на
ЯРС, като ИСКЪТ
за договорна /възнаградителна/ лихва в разликата над 769,55 лв. до размера на 948 лв. - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.И.Д. да
ЗАПЛАТИ на „ЕВРО КРЕДИТ ГРУП" ЕООД гр. Стара Загора, с ЕИК-*********,
сумата 1416,96 лв., представляваща включени разноски в заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Д. да
ЗАПЛАТИ на „ЕВРО КРЕДИТ ГРУП" ЕООД гр. Стара Загора, с ЕИК-*********, направените по делото разноски, пред
настоящата инстанция, в размер на 4956,96
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: