Р Е Ш
Е Н И Е № 74
гр. Пловдив,16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на единадесети ноември,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 1937/19г.по описа на ПОС,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на Кооперация „Зорница”,ЕИК-*********,с.Анево,общ.Сопот,обл.Пловдив
против решение № 214/05.06.19г.на РС-Карлово,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 1147/18г.в
частта му,с която е осъдена кооперацията да заплати на С.Т.Д. *** сумата от
2900лв.,представляваща дължима сума по неформален договор за изработка,сключен
през стопанската 2014г.за жътва на обработваеми площи с комбайни,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска-01.08.18г.до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно,необосновано и
незаконосъобразно по съображения,изложени в жалбата.Моли ПОС да го отмени в
атакуваната му част и постанови друго,с което да отхвърли предявеният иск по
чл.258 от ЗЗД.Претендира разноски.
Въззиваемата страна- С.Т.Д.,ЕГН-********** изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
ПОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта
и основателността на жалбата,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да
обжалва осъдителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред КРС са
предявени обективно съединени искове, от които главният иск е по чл.266,ал.1
от ЗЗД за сумата от 2900лв.,представляваща стойността на извършена,но
незаплатена от възложителя услуга- жътва на
обработваеми площи с комбайн,предмет на устно сключен договор за изработка
през стопанската 2014г.
Предявен е и
акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 626лв.,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница,който
не е предмет на обжалването.
Договорът за
изработка по чл.258 от ЗЗД е неформален договор,поради което същият поражда
действие и в случаите, когато е сключен само в устна форма.
Такъв е и
настоящият случай,при който възложителят–Кооперация „Зорница“,с.Анево е възложило на
изпълнителя- С.Т.Д. да ожъне
площите на ответника в землището на с.Анево,засети с пшеница и ръж със
собствена техника-комбайн при договорено заплащане в размер на 3000лв.
По делото не се спори
относно сключването на договора за изработка в устна форма през стопанската
2014г.,както и относно размера на уговореното плащане-3000лв.Не се спори
също,че ищецът е извършил изцяло възложената му работа,а
ответникът я е приел без възражения.Безспорно е,а и се установява от
представеното пред КРС платежно нареждане и дневно извлечение,че на
10.06.16г.ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата от 100лв.по
договора.
Спорът
се концентрира върху въпроса дали е платена останалата част от договорената
сума в размер на 2900лв.
В писмения си отговор на исковата молба ответната
кооперация твърди,че е предложила заплащане на ищеца в брой след извършване
на услугата,но той отказал да подпише
представените му в тази връзка документи,за да не плаща данък и не взел
парите.Две години по-късно на председателя на кооперацията била връчена
нотариална покана от ищеца на 26.02.16г. за уреждане на отношенията между страните,на
която председателят отговорил с предложение да заплати сумата по предстаена от Д.
банкова сметка.
***.03.16г.в канцеларията на кооперацията дошъл бащата на ищеца-Т.Д. с надлежно пълномощно
и с молба с посочена банкова сметка.***.кооперация не разполагала със средства
за заплащане на сумата и на пълномощника на ищеца било заявено,че ще му
се плати през м.юни или юли същата година,като той бил предупреден,че ще трябва
за разпише разходни документи за тази сума.Тогава Т.Д. заявил,че ще иска да получи
парите в брой,а по банкова сметка ***.Твърди се,че останалите 2900лв.са
заплатени на ищеца в брой в канцеларията на кооперацията през м.юни
2016г.,когато се изплащали парите на „кантарджиите и розоберачите“.Както
ищецът,така и баща му отказали да
подпишат разходен документ за получената сума от 2900лв.в брой,а за да
бъде разхода правилно осчетоводен,се наложило сумата да бъде осчетоводена като
заплатена по два граждански договора,сключени с Ц.Х.-към онзи момент член на
управителния съвет на кооперацията, и нейният съпруг Г.Х..
Във връзка с доказването на твърдяното от ответника
плащане са разпитани трима негови свидетели:Ц.Х.,С.Н. и М.Р.-С.- *** на
кооперацията.От страна на ищеца са разпитани като свидетели неговият баща Т.Д.
и приятелката на баща му Н. М..
От събраните гласни доказателства става ясно,че нито един
от разпитаните свидетели не е присъствал лично на твърдяното от ответника
плащане в брой на сумата от 2900лв.на
ищеца.Св.Р.-С. е свидетел на отказа на ищеца да разпише разходни документи и да вземе
предложените му пари,а св.Х. заявява,че е сключила със съпруга й граждански договори,за
да се оправдае счетоводно плащането на сумата.Тези два граждански договора
обаче не се представят.От изготвената и приета по първоинстанционното дело ССЕ
не се установява дали посочените в гражданските договори на Х. като получени от
тях през 2016г.суми,(различни от
исковата сума-те са в общ размер на 4280лв.),действително включват и сумата от
2900лв.,която се твърди да е платена в брой на ищеца.
Свидетелят С.Н. в показанията си посочва,че в деня,в
който той е получил парите си,дължими му от кооперацията,там е присъствал и
свидетелят Т.Д.,както и че“всички били
там,за да получат пари“,но не е присъствал лично на предаването на пари на
бащата на ищеца от служител или законен представител на кооперацията.При тези
данни не може да се приеме,че ответникът е доказал факта на плащането,до какъвто извод е стигнал и
районният съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя във въззивната жалба,че
макар да нямало пряк свидетел на предаването на сумата от 2900лв.,то
останалите доказателства в тяхната
съвкупност свидетелствали по безспорен
начин за извършеното плащане.В тежест на жалбоподателя-ответник в първоинстанционното
производство е да докаже при условията на пълно и главно доказване,че е заплатил в брой уговорената по
договора за изработка сума.Липсата на очевидец,присъствал при самото плащане в
случая не може да се компенсира с
останалите събрани доказателства,от които не може да се извлече еднозначен
извод,че плащането е било извършено,а само,че ищецът е отказал да разпише
разходни документи за предлаганата му сума и не е приел плащането.
При липсата на разходнооправдателни документи за
получаването на сумата,както и на пряк
свидетел,който да е присъствал при предаването й на ищеца правилно районният
съд е приел иска за доказан по основание
и размер и го е уважил.
Поради горното настоящата
инстанция намира решението на КРС в атакуваната му част за правилно и
законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.
Разноски:
С оглед изхода на
делото и заявената претенция от страна на въззиваемия за заплащане на
направените от него разноски пред въззивната инстанция,следва да се осъди
жалбоподателят да заплати на Д. сумата от 600лв.разноски за адв.възнаграждение съобразно
представения ДПЗС.
Водим от горното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/05.06.19г.на РС-Карлово,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№
1147/18г.в частта му,с която е осъдена Кооперация
„Зорница”,ЕИК-*********,с.Анево,общ.Сопот,обл.Пловдив,представлявана от М.И.К.,да заплати на С.Т.Д.,ЕГН-**********,*** сумата от
2900лв.,представляваща дължима сума по неформален договор за изработка,сключен
през стопанската 2014г.за жътва на обработваеми площи с комбайни,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска-01.08.18г.до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Кооперация „Зорница”,ЕИК-********* да
заплати на С.Т.Д.,ЕГН-**********
сумата от 600(шестотин)лв.разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
В необжалваната му
част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: