О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17.03.2014 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание, проведено на седемнадесети март през две хиляди и тринадесетата
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3202 по описа за 2013
г. на ВОС, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск на А.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Х.Д. против В.Н.К., ЕГН **********,
с адрес ***.
В исковата молба ищеца излага, че с ответницата са бивши съпрузи
въз основа на влязло в законна сила решение № 544/15.02.2013 г., постановено по
гр.д. № 9725/2012г. по описа на XXXI състав на ВРС, с което е прекратен брака
помежду им. Твърди се, че поради служебната му ангажираност като „капитан
далечно плаване" в „Параходство български морски флот" АД трудовото
възнаграждение, което получава е доста над средния размер за страната и с оглед
естеството на работа му, а именно, че отсъства по няколко месеца ответницата,
като негова съпруга е разполагала с всичките му лични пари. Разполагала е и с
пълномощно да тегли неограничено суми от банковите му сметки. Преди да подаде
молба за прекратяване на брака сочи, че е взето решение между тях за покупката
на апартамент, по-голям от този, в който живеели, поради което и двамата извършвали
огледи като бившата му съпруга по никакъв начин не показала, че не е доволна от
семейния живот и смята да напусне семейното жилище с детето като изтегли всички
пари, които е бил събрал с полагания от него труд за новото жилище. Твърди, че
по време на брака им, но в период когато ответницата вече е била напуснала
семейното им жилище, и е било образувано делото за развод, за което разбрал
едва в края на месец октомври 2012 г., същата се е разпоредила със събраните
лично от него пари предвид пълномощното дадено й от него да го представлява
пред „Първа инвестиционна банка" АД неограничено. Посочва, че след
завръщането му от рейс в края на месец октомври 2012 г. разбрал, че паричните
му спестявания били изтеглени от ответницата и на 25.10.2012 г. оттеглил
дадените й пълномощия. След като разбрал, че решението й за развод е
непоколебимо я помолил да му върне парите, които е спечелил с труда си, но тя
отказала. Разпорежданията, които е извършила са следните: На 16.07.2012 г. от моя сметка с IBAN *** „Първа
инвестиционна банка" АД, ответницата е изтеглила на каса сумата от 3917 лева; на 10.09.2012 г. от сметка свободен депозит с IBAN *** „Първа
инвестиционна банка" АД е извършила превод на сумата от 23 421.51 към нейна сметка в друга банка;
след напускане на семейното жилище и подаването от нейна страна на молбата за
прекратяване на брака, е продължила да се разпорежда и с дебитната карта, издадена по сметка с IBAN *** „Първа
инвестиционна банка" АД, по която е получавал трудовото си възнаграждение
в период, в който ищецът е бил извън страната, като сумата е 9 400 лева. Твърди, че средствата са
лично негови, придобити с полагания от него труд, като сумите, с които се е
разпоредила бившата му съпруга са извън средствата, които са й били нужни, за
да се грижи за семейството и детето им, тъй като винаги е оставял в брой немалки
суми, повече от средните за страната за отглеждане и възпитание на детето и за
покриване на нуждите на ответницата. С оглед на гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума в общ размер
на 36 738. 51 лева, от които - 27 338.51 лева, изтеглена с пълномощно
и 9 400 лева, стойността на
извършените тегления с дебитната карта от банкомат. Прави искания по
доказателствата.
Ответницата в срока за писмен
отговор депозира такъв чрез процесуалния си представител адвокат И.Д., в който
оспорва процесуалното представителство на адвокат Х.Д., за която твърди, че
няма надлежно пълномощно. Твърди, че ищеца от 03.10.2013 г. до настоящия момент
работи извън страната като „Капитан на кораб" и представеното пълномощно
не е подписано от него и евентуално не е запознат с исковата претенция. По отношение на
основателността на иска посочва, че иска е неоснователен тъй като ответницата не се е
обогатила с твърдяните от ищеца средства, каквато е презумцията на чл.59 от ЗЗД. За да е налице цитираната
правна разпоредба за ищеца трябва да е налице обедняване, а съответно
ответницата да се е обогатила с неговите средства. Посочва, че трябва да е
налице и причинно - следственна връзка между
обедняването и обогатяването и същото да е доказано по съответния ред. Не
оспорват факта, че от банковата сметка на ищеца ответницата на 10.09.2012 г. е
изтеглила сумата от 23 421,51 лв. които са били преведени по нейната банкова
сметка. ***, че другите суми са получени от нея и твърди, че не се е
възползвала от тях. Сочи, че сумата от 3917 лева е изтеглена на 16.07.2012
г. от доверителката й, но по искане на
ищеца са били предадени на негов колега. Малко след качването му на кораба
„Сакар" той се е обадил на бившата си съпруга и я помолил, тъй като имал
някакви проблеми на кораба да му изпрати - 2000 евро в дребни банкноти по негов
колега - Валентин Вълчев – боцман, на когото предстояло качване на същия кораб,
където бил и ищеца. На следващия ден след тегленето на сумата тя се е срещнала
с Валентин и жена му пред „Параходство БМФ" и е предала сумата. Останалите
суми теглени чрез банкомат изцяло оспорва като твърди, че достъп до банковите
сметки на ищеца винаги е имала и сестра му. Твърди се, че е налице вероятност
същата да е имала карта, с която да тегли суми още повече, че е имала ключ за
апартамента, който са обитавали и напуснали с детето, а картата по информация
на ищеца е била там. Оспорва иска и по размер. Считат, че ищеца може да
претендира единствено за сумата от 23 421,51 лв., с която сума обаче
ответницата не се е обогатила нито е използвала за себе си., като излага
следното: тъй като преди разтрогване на брака бившите съпрузи са имали
намерение да закупят жилище поради факта, че са живели в една стая на ул."Ген.Цимерман" 26, ет.1 /партер/, то същите са обикаляли по
агенции за недвижими имоти именно с тази цел, но още първоначалната уговорка
между тях е била жилището да бъде на името на детето. Ответницата е напуснала
семейното жилище и е наела апартамент за осигуряване на по-добри битови условия
за детето. Подала е молба за
развод и е изтеглила сумата с единствената цел - закупуване на жилище. След
завръщане на ищеца от плаване твърди, че са водили разговори за осигуряване на
тяхното дете, за което се е съгласил. Твърди, че средства за издръжка са давани
единствено през месец януари 2013 г., както и сумата от 1500 лв. за градина на
детето. Средствата за неговата издръжка са платени след влизане на решението в
сила по банков път на 15.05.2013 г. от сестра му Бояна Великова. Твърди се, че
над 3000 лева са заплатени за детска градина на детето и за неговата издръжка,
която е била ежемесечно 500 лв. без другите разходи свързани с него. Твърди се,
че по силата на съдебно решение по гр.д. № 9725/2012 г. на 31 състав е било
предоставено и правото на ползване на недвижим имот, собственост на съпруга й,
а именно: ателие на ул."Ген Цимерман" 26,
ет.1. След претенция от страна на ищеца за заплащане на наем същата подава
документи за отпускането на потребителски кредит. Посочва, че на 20.03.2013 г.
Банка „ДСК" Варна й е отпуснал потребителски кредит на стойност 6 700
евро, а така също взема заем от нейн колега - Сава
Руменов Захариев на стойност 5000 лева преведени от него по банков път в Банка
ДСК и сестра си Боряна Нейкова на стойност 5000 лева преведени по банков път в
Банка ДСК. На 17.04.2013 г. се твърди, че ответницата е придобила недвижим имот
на стойност 20 000 евро, закупен чрез посредничеството на Агенция недвижими
имоти „Адрес". След изпращане на нотариална покана на 07.08.2013 г. са сключили
споразумение като са предали обратно жилището и е заплатила сумата от 666 лева.
На 05.07.2013 г. ответницата е дарила имота на дъщеря си Пресиана
Александрова Велинова, като си е запазила правото на ползване. Твърди, че от
изтеглените 23 421,51 лева в закупуването на жилище за детето са вложени 20 000
лева, а ответницата е вложила за
закупуването му сумата от 23 000 лева, от които 20 000 лева за заплащане на
цената и 3 000 лева за заплащане на държавни такси свързани с прехвърлянето на
недвижимия имот, включително и заплащане на комисионна на фирмата посредник.
Счита, че на практика - двамата родители са обеднели със сумата от 23 000 лева
за осигуряване благополучието на собственото им дете, което представлява един
морален и нравствен дълг на родителите, каквато е презумцията
на чл.55, ал.2 от ЗЗД. Оспорват иска за заплащане на лихви като неоснователен и
незаконосъобразен поради факта, че не е налице писмено уведомление / покана/ по
отношение на размера и начина на плащане, както и началния период, за което ищцовата страна е била длъжна да ги покани да извършат
това задължение, за да имат възможността да претендират лихви. Правят искания
по доказателствата.
На основание
чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ГПК от изложените обстоятелства, от които произтичат претендираните права и заявения петитум
съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Претенцията е за заплащане на сума в размер на
27 338.51 лв., в резултат на извършени тегления по силата на пълномощно,
както и за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща частичен иск
от 9 400 лева за извършени тегления с дебитна карта, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.10.2013 год. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Неоснователното
обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който
изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът указва на страните, че подлежат на доказване
следните предпоставки: наличие на обедняване
на ищеца, изразяващо се в намаляване на имуществото му, конкретния размер на
посоченото намаляване, наличие на обогатяване
в патримониума на ответницата, изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото й, размер на обогатяването, както и посоченото
имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.
За
да е налице неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване. По отношение
на последната предпоставка - липса на основание за имущественото разместване,
тя подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с
оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на претенцията, тежестта се свежда до оборване
на наведените от ответницата основания.
Ответницата
следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и дължимост на престацията, а
ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответницата основание,
но пълното изчерпване на всички възможни основния за плащането и тяхното
отричане. При установяване на такова имуществено разместване ищецът ще има
право на по- малката сума измежду размера на обедняването му и размера на
обогатяването на ответника към момента на обедняването на ищеца.
Доказателствената тежест за установяването на предпоставките за уважаване на иска се
носи от ищеца. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на
неоснователното обогатяване.
В тежест на ответницата по иска е да установи всички право -изключващи
и право-погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
На основание чл.146, ал.4 ГПК, съдът по доказателствените
искания на страните:
УКАЗВА на ищцовата страна,
че най-късно в първото по делото открито заседание следва да представи оригинал
на пълномощно на л.19 по делото.
ПРИЕМА за относими, допустими
и необходими приложените към исковата молба писмени доказателства, които следва
да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцовата и ответната страна за допускане на гласни
доказателства в първото по делото открито съдебно заседание след уточняване –
какви точно факти и обстоятелства ще установяват с тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата
страна за издаване на съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабди с
друго такова от ПИБ относно наличието на поставени камери и други записващи
устройства на посочените банкомати, както и искането за представяне на
видеозаписи като недопустимо по ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за ССчЕ в първото по делото открито съдебно заседание след
конкретизиране на задачите от ищцовата страна.
ДОПУСКА на основание чл.176 от ГПК въпрос към ищеца:
Вярно ли е, че сумата от 2 000 евро е била предоставена през месец юли 2012 год. от ответницата по искане на
ответника на Валентин Вълчев и че същата му е предадена на кораба „Сакар“?
ОТЛАГА произнасянето по искането за приемане на
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства след
изразяване на становище от ищеца в срок до първото по делото открито съдебно
заседание.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище
по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на
ответницата.
С оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
На основание
чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ГПК от изложените обстоятелства, от които произтичат претендираните права и заявения петитум
съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът указва на страните, че подлежат на доказване
следните предпоставки: наличие на обедняване
на ищеца, изразяващо се в намаляване на имуществото му, конкретния размер на
посоченото намаляване, наличие на обогатяване
в патримониума на ответницата, изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото й, размер на обогатяването, както и посоченото имуществено разместване да
произтича от един и същ факт или група от факти.
Доказателствената тежест за установяването на предпоставките за уважаване на иска се
носи от ищеца. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на
неоснователното обогатяване.
В тежест на ответницата по иска е да установи всички право -изключващи
и право-погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
На основание чл.146, ал.4 ГПК, съдът по доказателствените
искания на страните:
УКАЗВА на ищцовата страна,
че най-късно в първото по делото открито заседание следва да представи оригинал
на пълномощно на л.19 по делото.
ПРИЕМА за относими,
допустими и необходими приложените към исковата молба писмени доказателства, които
следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцовата и ответната страна за допускане на гласни
доказателства в първото по делото открито съдебно заседание след уточняване –
какви точно факти и обстоятелства ще установяват с тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата
страна за издаване на съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабди с
друго такова от ПИБ относно наличието на поставени камери и други записващи
устройства на посочените банкомати, както и искането за представяне на
видеозаписи като недопустимо по ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за ССчЕ
в първото по делото открито съдебно заседание след конкретизиране на задачите
от ищцовата страна.
На основание чл.176 от ГПК ищецът следва да се яви лично в първото по
делото открито съдебно заседание като отговори на следния въпрос: Вярно ли е,
че сумата от 2 000 евро е била предоставена през месец юли 2012 год. от ответницата по искане
на ответника на Валентин Вълчев и че същата му е предадена на кораба „Сакар“?
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца на основание чл.176, ал.3 от ГПК, че в
случай, че не се яви или откаже да отговори на поставения въпрос без уважителни
причини, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на
които е допуснат въпроса, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
ОТЛАГА произнасянето по искането за приемане на представените
с отговора на исковата молба писмени доказателства след изразяване на становище
от ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище
по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на
ответницата.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 16.05.2014
г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за
доклад, като на ищеца се връчи и препис от писмените отговори на ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140,
ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на
възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане, както и за
постигане на спогодба между тях.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: