Р Е Ш Е Н И Е
21.03.2019 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 27 (двадесет и седми) февруари Година
2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 769 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело
съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.
143, ал. 1 от СК и чл.149 вр. с чл. 143, ал. 1 от СК, предявени от Е.Ш.А. с ЕГН
**********,***, майка на малолетното дете Е.М.Х. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.В.Н. от ТАК, срещу М.Х.М. с ЕГН **********,***, представляван
по пълномощие от адв.С.Т. от ШАК.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
Страните са представили в горния
срок споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, с което са постигнали съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му, от датата на предявяване на исковата молба,
както и че ответникът не дължи издръжка за детето за минало време до
предявяване на иска. Съдът счита, че посочената клауза от споразумението по
своето съдържание представлява отказ от иска по чл. 149 от СК със съгласието на
ответника. Поради което производството по делото е прекратено по предявеният от
Е.Ш.А. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника адв. В.Н. от ТАК,
срещу М.Х.М. с ЕГН **********,***, представляван по пълномощие от адв. С.Т. от
ШАК иск с правно основание чл. 149 вр. с чл.
143, ал. 1 от СК, за присъждане в полза на детето Е.М.Х. с ЕГН **********
издръжка за минало време, считано от 08.10.2017 г. до 08.10.2018 г. в размер на
180,00 лв. месечно или общо 2160,00 лв., поради оттеглянето му. Поискали са съдът
да утвърди споразумението им. Следователно предмет на делото в тази му част е
искане за одобрение на споразумение по реда на чл. 127, ал.1 СК.
В хода на съдебното дирене молбата и постигнатото споразумение се
поддържат.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0593/05.05.2011
г. на Община Ш. молителите са родители на детето Е.М.Х. с ЕГН **********. От
представеният социален доклад се установи, че грижи за детето след раздялата
между родителите се полагат единствено от майката. Понастоящем детето живее в
с. М., общ.В.П., обл.Ш. и учи в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Велики Преслав,
като прехожда с училищния автобус. Майката работи на трудов договор на
минимална работна заплата и е подпомагана с огромна помощ и подкрепа от своите
родители при осигуряване средства за издръжка на детето Е..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че
молителите са родители на малолетното дете.
Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като детето се
отглежда от неговата майка.
Поради изложеното и тъй като до
настоящия момент не е предоставено упражняването на родителските права и
обстоятелството, че родителите на детето не живеят заедно, съдът намира
постигнатото между родителите на детето споразумение за непротиворечащо на закона
и на правилата на морала и в интерес на малолетното дете, поради което счита,
че следва да бъде одобрено. Задълженият да плаща издръжка дължи държавна такса
в половин размер от 2% върху тригодишните платежи.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
определения размер на издръжката за детето в общ размер на 108.00 лева.
Разноските, остават за всяка от
страните, така както са направени.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 127, ал.1 от СК, постигнатото между молителите
Е.Ш.А. с ЕГН ********** и М.Х.М. с ЕГН **********, споразумение, както следва:
Упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете Е.М.Х. с ЕГН ********** се предоставят на майката
Е.Ш.А. с ЕГН **********.
Местоживеенето на детето Е.М.Х. с ЕГН ********** се определя при майката Е.Ш.А.
с ЕГН **********.
На бащата М.Х.М. с ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с детето
Е., както следва:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10:00 часа
на съботния ден до 18:00 часа на неделният ден, като детето следва да бъде
вземано от адреса на който живее и се връща отново на същия от бащата,
-три пъти по 10 дни през лятото, несъвпадащи с платеният годишен отпуск на
майката (от 20-ти юни до 30-ти юни; от 20-ти юли до 30-ти юли и от 20-ти август до
30-ти август), като при съгласие между страните режимът може да се изпълнява наведнъж, като
детето следва да бъде вземано от адреса на който живее и се връща отново на
същия от бащата,
- всяка нечетна година с преспиване за Коледните празници от 10:00 часа на
23-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември, като детето следва да бъде вземано
от адреса на който живее и се връща отново на същия от бащата,
- всяка четна година с преспиване за Новогодишните празници от 10:00 часа
на 30-ти декември до 18:00 часа на 02-ри януари, като детето следва да бъде
вземано от адреса на който живее и се връща отново на същия от бащата,
- всяка година за всеки от празниците Байрям по един ден от 10:00 часа до
18:00 часа, като детето следва да бъде вземано от адреса на който живее и се
връща отново на същия от бащата, както и винаги, когато родителите постигнат
съгласие.
Бащата М.Х.М. с ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка на детето Е.М.Х. с ЕГН ********** в размер на 150
лв./сто и петдесет лева/, платими до 15-то число на месеца, за който се дължи
издръжката чрез неговата майка и законен представител Е.Ш.А. с ЕГН **********
по банкова сметка, ***.10.2018 г., до настъпване на законна причина или
обстоятелства, изменяващи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху тази сума за всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
Разноските по делото, остават за страните, така както са направени.
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВПРС сумата от 108.00 лева /сто и осем лева/,
представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената
издръжка, решението подлежи на
предварително изпълнение.
Решението, предвид утвърденото между страните споразумение по чл.127, ал.1
от СК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: