Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14842 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 354146/06.03.2018г. по гр.д. № 16240 по
описа за 2013г. на Софийски районен съд, 155-ти състав Агенция „П.И.”, ЕИК ********, с адрес: гр.София, бул. „********е осъдено
да заплати на „ДЗИ- О.З.”ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 781,30лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-12.04.2013г.
до изплащането й, представляващи регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за вреди по
застрахован при ищеца автомобил „ БМВ”, рег. № ******** по застраховка „Автокаско”, причинени
на 18.04.2011г. от попадане в дупка на път в прохода Гълъбец, посока с. Долно Камарци, община Елин
Пелин срещу базата на Пътно поддържане ; ликвидационни разноски от 15лв. по щетата; сумата от 130,64лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главниците за периода от 08.09.2011г. до 11.04.2013г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 646,86лв.,
представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за лихва за периода от 23.08.2011г. до
07.09.2011г. и за горница над 130,64лв. до предявен размер от 135,14лв., като
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 0,51лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5048928/22.03.2018г. по регистъра на СРС от ответника по делото - Агенция
„П.И.” Булстат ********в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че събраните по делото доказателства не установяват настъпването на
събитието, както и причинно-следствената връзка между поведението на ответника
и причинените вреди. Процесните вреди можело да настъпят и по причини различни
от посочените в исковата молба. Протоколът за ПТП не отговарял на изискванията
по чл. 179 и чл. 183 от ГПК, не сочел механизъм на настъпване на ПТП пълно и
ясно, ПТП не било настъпило в присъствието на органи на КАТ и не възпроизвеждал
личните им възприятия. Документите по застрахователната преписка били частни
свидетелстващи, оспорени били от ответника, не била установена верността им. Заключението
на техническата експертиза възприемало обстоятелства по съставените частни
документи и като такова не следвало да се кредитира. Не било установено че няма
изключен риск по Общите условия на застрахователя. Не било установено, че
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД може да се ангажира. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенция на въззиваемия за разноски
по делото.
Въззиваемият-ищец
„ДЗИ- О.З.”ЕАД, ЕИК ********
е
оспорило жалбата. Изложил е съображения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че
приетите протокол за ПТП, заключение по техническа експертиза установяват
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между поведението на
служителите на ответника, настъпването на
вредите и техния размер, установено било че ответникът носи отговорност
за поддържането на пътя, поради което и неизпълнението на същото било основание
за ангажиране на отговорността му от ищеца. Протоколът за ПТП съдържал
удостоверяване на личните възприятия на органите на КАТ за състоянието на пътя
и имал доказателствена стойност за същото. По делото не било установено
съпричиняване на вредите от водача на МПС и доводи на ответника в обратния
смисъл били неоснователни. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 7112/12.04.2013г. на „ДЗИ- О.З.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Агенция „П.И.” Булстат ********, с
която е поискало съдът да осъди ответника на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 781,30лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба-12.04.2013г. до изплащането
й, представляващи регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при ищеца
автомобил „ БМВ”, рег. № ********по
застраховка „Автокаско”, причинени на 18.04.2011г. от попадане в дупка на път в
прохода Гълъбец, посока с. Долно
Камарци, община Елин Пелин срещу базата на Пътно поддържане ; ликвидационни разноски от 15лв. по щетата; сумата от 135,14лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главниците за периода от 23.08.2011г. до 11.04.2013г.,
както и разноски по делото. Навело е
твърдения, че към 18.04.2013г. бил обвързан от валидно правоотношение по
застраховка „Каско” полица № 44010101298
за автомобил БМВ”, рег. № ********,
който попаднал в необезопасена и несигнализирана дълбока дупка в пътната
настилка в прохода Гълъбец и била увредена предна и задна десни гуми и джанти,
за обезщетяването на вредите ответникът изплатил обезщетение в размер на 781,30лв.,
направил ликвидационни разноски от 15лв.
Ответникът
Агенция „П.И.” Булстат ********, в предоставения му срок е оспорил
исковете. Заявил е, че вредите не са причинени от попадане в дупки на пътя.
Протоколът за ПТП не отговарял на изискванията по чл. 179 и чл. 183 от ГПК, не
сочел механизъм на настъпване на ПТП пълно и ясно, ПТП не било настъпило в
присъствието на органи на КАТ и не възпроизвеждал личните им възприятия, не
сочел размер и особености на препятствието и причината за ПТП. Водач
можел да избегне попадане в дупка и това се установявало от посочени в
протокол за ПТП сухо време и светла част на денонощие. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните
застрахователна полица по застраховка „Каско ”
№ 44010101298/22.11.2010г., носеща подпис за страните по нея, Общи
условия , преписка по щета № 44012131109312, съгласно които на 22.11.2010г.
„ДЗИ-О.З.”АД е сключило с П.Н. М.договор
за застраховка „Каско-пълно покритие” за период от 24.11.2010г. до 23.11.2011г.
за територия на Република България за лек автомобил БМВ”, рег. № ********при
застрахователна сума от 30 000лв., по
искане на застрахования от 19.04.2011г. е образувана щета № 44012131109312 за
обезщетяване на вреди по това МПС по предна и задна десни гуми, настъпили на 18.04.2011г. при
движение в прохода Гълъбец от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка,
на 20.04.2011г. ищецът е огледал автомобил и е констатирал уврежданията по
него-по предна и задна десни гуми и джанти,
приел е, че ремонт на автомобил е на стойност от 781,30лв. , които на
30.05.2011г. е наредил по сметка на застрахования, на 17.08.2011г. е съставил покана до ответника
за възстановяване на платеното и за плащане на 15лв. ликвидационни разноски, на 22.08.2011г. ответникът е получил от ищеца
писмо.
По делото е приет протокол за ПТП №1280616/18.04.2011г.,
съставен в 16,30ч. от органи на КАТ,
посетили местопроизшествие, съгласно който в 15,50ч. е настъпило ПТП в прохода
Гълъбец в посока с. Долно Камарци, при
което автомобил БМВ”, рег. № ********, управляван от П.М.е попаднал в необезопасена
и необозначена дълбока дупка с остри
ръбове и понася вреди по предна и задна десни гуми и джанти.
С приетото по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по
делото доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да
настъпят от ПТП с механизъм по приетия по делото протокол за ПТП, автомобилът
бил регистриран за първи път през 2004г., пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на вредите по гуми и джанти към
ПТП била в размер на 964,73лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, вещото лице е посочило, че банковата сметка на застрахования М.е заверена със сумата от 781,30лв.
като обезщетение по щетата на 30.05.2011г., лихвата за забава за
плащането на тази сума за периода от 23.08.2011г. до подаване на исковата молба
била 131,93лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2011г., договор за застраховка е от 2010г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния
случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове са с правно основание чл. 213 от КЗ (отм.) вр. с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и
сл. от ЗЗД вр. с чл. 30 и чл. 49, ал.1,
т. 4 от Закона за пътищата- неизпълнение
на задължението й по закон, да поддържа републикански пътища, в следствие на
който деликт - причиняване на
застрахователно събитие, са настъпили вреди,
последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към
настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване..
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахованото лице срещу причинителят на вредата до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4
от Закона за пътищата Агенция П.И. осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като от бюджета на
агенцията се финансират разходи за изграждане, ремонт и поддържане
на републиканските
пътища.
Републикански път съгласно чл. 3, ал.2
от Закон за пътищата са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са
включени в трансевропейската пътна мрежа.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, след
плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право, а встъпването в
правата на застрахования срещу третото лице е суброгационно право, поради което
съдът приема, че в случая се касае за особен самостоятелен регресен иск на
застрахователя, произтичащ по силата на закона, като основанието му е плащането на сумите на правоимащите лица по
силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес –
чл. 213 от КЗ (отм.), като именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото
лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне право по чл. 213 от КЗ (отм.) на застрахователя по
имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките:
деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, чл. 49 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно
събитие, както и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в
размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, заключение по съдебните експертизи, които съдът кредитира като верни
и неопровергани от другите доказателства, по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието
на основание за ангажиране отговорността на ответника – неизпълнение на задължението да поддържа
републикански път в прохода Гълъбец, в следствие на който деликт, представляващ
и застрахователно събитие, на 18.04.2011г. застраховано при ищеца лице по
имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди, за обезщетяването на
които ищец е заплатил обезщетение и е направил ликвидационни разноски в размер
на процесните суми, ищец е поканил ответника да ги заплати на 28.03.2011г., но
това не е направено, размер на вземанията са в размер на сумите, за които
искове са уважени от СРС.
Приетата по делото застрахователна полица установява валидно сключен
договор за застраховка „Пълно Каско” между ищеца и П.Н. М.за автомобил БМВ”, рег. № ********валидно за територия на Република
България към 18.04.2011г. Полицата съдържа задължителните реквизити по КЗ, носи
подпис на страните по нея и съдът приема, че установява валидно възникнало
застрахователно правоотношение по имуществената застраховка.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 18.04.2011г. автомобил БМВ” е попаднал в дълбока дупка с
остри ръбове на пътно плато в прохода Гълъбец, която е необезопасена и
необозначена и е получил уврежданията по предна и задна десни гуми и джанти. Неоснователни
са твърденията на ответника, че не било установено , че пътен участък не бил
обезопасен, както и че е имало поведение на водач на застрахованото при ищеца
МПС, което е довело до настъпване на вредите. В случая приетия по делото
протокол за ПТП,е съставен 40 минути след произшествието, подписан е от
служител на КАТ, посетил местопроизшествието и в частта, закрепваща състоянието на пътната
настилка и сигнализацията на пътя, присъствие на автомобил и състоянието му е
официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила. Тази доказателствена сила не е опровергана по делото, поради което и съдът
приема за установено, че на пътно платно е имало дълбока дупка с неравни
ръбове, която е необезопасена и необозначена, както и че там е бил
застрахования при ищеца автомобил с увредени предна и задна десни гуми и
джанти. По делото ответникът не е ангажирал доказателства , че водач на
автомобил е провел противоправно поведение, допринесло за настъпването на
вредите, че е налице изключен застрахователен риск, а в негова тежест е било да
го направи. При така възприето съдът приема, че по делото не е установено
осъществяване на обстоятелства , наведени като твърдения от ответника с оглед
установяване отговорност на водача на автомобила за понасяне на вредите.
По делото се установи от приетите по делото протокол за ПТП, опис на щети,
че автомобил е понесъл вредите, за които ищец е изплатил обезщетение, поради което
и съдът приема за установени тези обстоятелства по делото. Приетите по делото
заключения по съдебно-автотехническата и съдебно-счетоводната експертиза
установяват, че процесните вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
попадането в дупки на пътя, че стойността на вредите по пазарни цени към ПТП е
964,73лв., че за обезщетяване на вредите ищецът е платил сумата от781,30лв. на
застрахования. Обичайният размер на
ликвидационните разноски при такъв тип щета с оглед на работи по нея съдът
приема, че е 15лв.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнали вземания на ищеца към ответника за заплащане на процесните суми за
главница, поради което и с оглед на липса на доказателства за погасяването им,
то решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу решението в
частта за лихва, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК и
че районният съд не е нарушил императивна правна норма при обосноваване на
изводите си за по иска за обезщетение за забава на плащането на главниците, то
съдът приема, че решението на районния съд следва да се потвърди. Вреди са
настъпили на 18.04.2011г., приетата покана и известие за доставяне установяват,
че на 22.08.2011г. ответник е поучил искането на ищеца да му плати процесните
главници, поради което и към момента , от който СРС е приел че ответник е
изпаднал в забава въззивния съд приема, че той е бил изпаднал в забава. Размер
на това обезщетението за забава от
23.08.2011г. до подаване на исковата молба
не е по-малък от присъдената от СРС сума, поради което решението на СРС
в тази част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 360лв. с вкл. ДДС
разноски за адвокат. Това е минималният размер на адвокатското възнаграждение
по Наредбата при такава цена на иска и възражението на въззивника за
прекомерност на същото е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354146/06.03.2018г. по гр.д. № 16240 по
описа за 2013г. на Софийски
районен съд, 155-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” Булстат ********, с адрес: гр.София, бул. „********с
адрес за призоваване: гр. София, бул. „*****да заплати на „ДЗИ- О.З.”ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
и адрес за призоваване: адв. Т.М.,*** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 360лв (триста и шестдесет
лева), представляващи съдебни разноски в производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.