№ 54780
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110121817 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, която представлява ярък пример за изначално и
изцяло нередовно заявени претенции.
Ищецът не е следвало да цитира цели текстове на разпоредби от съответни
нормативни актове в такава пълнота, нито е негово задължение да се упражнява каква
следвало да бъде правната квалификация на предявените искове, за което съдът е
властен, но само при надлежно заявени фактически и правни твърдения на ищеца,
което в случая не е сторено.
Ищецът е следвало да се концентрира върху ясното заявяване на своите
претенции, тъй като съдът констатира, че исковата молба страда от множество
нередовности, като съдът подчертава, че още в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът формулира три пъти петитум (осъдителен, установителен и осъдителен)
за една и съща сума (вж. л. 3/гръб). Ищецът е навел и твърдения, които в голяма степен
клонят по съдържание към мотиви на съдебен акт, което съдът намира за недопустимо
на още по-голямо основание на този етап от хода на производството при липса на
каквото и да е цитиране на съответен съдебен акт, на който ищецът би могъл да се
позове, за да обоснове претенцията си, но не и за да я формулира.
Това ищецът следва да стори след дадени указания, които съдът дава
еднократно, след което предстои връщане на исковата молба без повторни указания.
Съдът възприема за недопустим процесуален маратон по постоянно даване на указания
на ищеца и тяхното частично изпълнение при липса на такава законова възможност за
правораздавателния орган, предвидена в процесуалния закон, и с оглед на това, че
ищецът сам е сезирал съда с изначално неясни претенции, а е могъл да ги заяви по
надлежния ред още с първоначалната искова молба.
Съдът констатира и че процесуалното поведение на ищеца още към датата на
1
подаване на исковата молба затруднява значително хода на производството още в
неговия начален етап, при положение че исковата молба е подписана не само от ищеца,
но и от сочения като негов процесуален представител - адв. И. Р., който по правило би
следвало като юрист с достатъчна професионална компетентност да сезира съда с
редовни претенции още с първоначалната искова молба, а поведение в
противоположен смисъл представлява порочна процесуална практика, която
обременява в пълна степен работата на сезирания съдебен състав и съответно на съда,
към който се числи същият състав. За същия адвокат дори не е представено
пълномощно по делото.
По гореизложените съображения ищецът сам се е поставил в положение да
уточнява претенциите си към ответника, поради което съдът счита, че едноседмичен
срок е напълно достатъчен за изпълнение на дължимите от страна на съда указания,
като продължаването на така определения срок би дало възможност за процесуална
шикана от страна на ищеца.
Воден от горното, и като счете, че евентуално констатирана злоупотреба с процесуални
права би довела до невъзможност за съдебния състав да разглежда и да се произнася
своевременно по други дела, разпределени на съдебния състав,
РАЗПОРЕДИ:
ДАВА ПЪРВА И ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен
срок от съобщението да уточни следното с молба с препис за ответника:
1. На какво основание претендира сумата от 2 700 лв., имайки предвид, че на л.
2/гръб и на л. 3 сочи, че същата сума е неоснователно заплатена и иска
възстановяването й „поради отпадане на правното основание – обезсилване на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист“, а на л. 14, че е част от
„сума в размер на 8 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди“?;
2. Поддържа ли иска за сумата от 2 700 лв., имайки предвид, че такъв иск е
недопустим, след като длъжникът по заповедното производство има правото по
реда на чл. 245 ГПК да поиска издаването на обратен изпълнителен лист срещу
взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на предварително
изпълнение по изпълнително производство, което впоследствие е било
прекратено;
3. На какво основание и в какви точно размери претендира суми, формиращи сумата
в общ размер на 6 000 лв., посочени на л. 3 – неимуществени, имуществени
вреди, имайки предвид, че на л. 3/гръб сочи, че твърдените от нея неимуществени
и имуществени вреди „представляват пропусната възможност за сключване на
сделки, невъзможност да се управляват собствени финанси…“?
2
4. Защо претендира законна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 31.07.2011 г., а не от 31.07.2012
г., имайки предвид, че във връзка с акцесорната претенция за законна лихва се
позовава на превод на сумата от 550 лв. след запор, наложен на 30.06.2012 г., по
изп.д. № 82/2009г. на ДСИ при СРС, 2 отд., 10-ти участък?
5. На коя дата е прекратено изп.д. № 1879/2012 г. на ЧСИ Халаджова, имайки
предвид, че на л. 2 сочи като такава дата 30.05.2022 г., а на л. 3/гръб - 28.12.2021
г.?;
6. На какво основание е прекратено изп.д. № 1879/2012 г. на ЧСИ Халаджова?;
7. Коя е началната дата на периода, за който претендира сумата от 2 500 лв., имайки
предвид, че на л. 3/гръб сочи като такава дата 08.05.2009 г., а на л. 14 - 08.04.2009
г.?;
8. Началната дата на претенцията за законна лихва върху главницата от 2 500 лв. по
т. 7 от настоящия акт;
9. Как е формирана сумата от 2 500 лв. по т. 7 от настоящия акт, имайки предвид, че
на л. 3/гръб сочи различни основания за нейното формиране - разлика между
предварително уговорени и реално заплатени месечни вноски за лихва, платени
без основание лихви поради извършено прихващане с главницата по договор за
банков кредит, както и че на л. 4 е оставил празно пространство при размера в
абзаца, в който сочи, че е заплатил възнаградителни лихви?;
10. Какво е касателството към настоящото дело на соченото от ищеца на л. 4
заключение на съдебно-счетоводна експертиза (наречено „изложеното
заключение на вещото лице“ на л. 4/гръб), при положение че по делото такова
заключение не е изготвено, нито приемано?;
11. Поддържа ли иска по чл. 55 ЗЗД за сумата от 2 500 лв. с оглед несъответствието
между твърденията на л. 4/гръб, че искът „следва да бъде отхвърлен като
неоснователен“ и че „искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е доказан затова и
основателен.“?;
12. Какво точно има предвид ищецът, като цитира вероятно мотиви на съдебен акт в
следния абзац, който дори не е довършен смислово:
„Именно поради изложеното заключение на вещото лице, което съдът споделя
като обективно, искането да се признае за установено, че чл. 4…“?;
13. Да посочи съдържанието на всяка отделна клауза от договора за потребителски
кредит от 08.04.2009 г., чието прогласяване като нищожна иска;
14. Да представи договора за потребителски кредит от 08.04.2009 г., както и
погасителния план към договора, с оглед мотивиране на правния си интерес от
предявяване на такива искове и с оглед преценка цената на отделните искове на
основание чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК;
15. На какво основание е било образувано изп.д. № 82/2009г. на ДСИ при СРС, 2
3
отд., 10-ти участък, което да предпоставя претенция за неимуществени вреди от
наложен във връзка със същото дело запор?;
16. Да заяви ясно и точно какви конкретни претенции предявява, за суми в какви
размери, за кои периоди и на какво конкретно основание;
17. Формулира изричен петитум съгласно уточненията, като има предвид, че следва
да посочи отделни петитуми за всеки иск за имуществени, съответно
неимуществени вреди, както и за каквато и да е друга своя претенция;
18. Да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв.
И. Р. по делото, като при неизпълнение на указанията в срок следва извод, че
исковата молба е подадена лично от ищеца, но не и чрез горепосочения адвокат,
сочен като негов процесуален представител, чрез който е подадена и който
исковата молба и който е подписал същата искова молба;
19. Да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 1 088
лв., като с оглед цената на установителните искове следва преценка за указания за
довнасяне на дължима държавна такса.
Неизпълнението на указанията в срок и в цялост влече връщане на исковата
молба без даване на повторни указания.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4