Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 08.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на 14.10.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №8145 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление:*** ***, с ЕИК ***,
представлявано от ***, гражданин на ***, личен номер *** и ***, гражданин на ***,
личен номер ***, чрез адв. П.И., личен номер в САК ***, преупълномощена от
АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „***” per. на осн чл. 52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г.
БУЛСТАТ *** на основание пълномощно с per. № Д197-/23 Л0.2018г.. на Нотариус ***,
вписан в РНК под №***, район на действие - района на PC София и пълномощно за
преупълномощаване, със съдебен адрес ***/*** против Р.А.Р., с ЕГН **********, с
ИТН ***, с адрес: ***, в която се твърди следното: „Ч.Е.Б.” АД се е намирало в
облигационни правоотношения" с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
кобщоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Съгласно тях ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
12.05.2019 г. до 10.09.2019г. От своя страна ответникът, не е изпълнил/а
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от Доверителя ми
фактури.
Ищецът „Ч.Е.Б.” АД е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от пдоставчик от последна
инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Р.А.Р. , с ЕГН **********
, с електроснабден имот находящ се в ***, с ИТН *** ел.енергия за периода от
12.05.2019 г. до 10.09.2019г. , за което е ‘издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 19.06.2019г.
на стойност 145.81 (сто четиридесет и пет лв. и осемдесет и една ст.) лева за
периода 12.05.2019 - 11.06.2019
2. Фактура № ********* от 19.07.2019г.
на стойност 172.14 (сто седемдесет и два лв. и четиринадесет ст.) лева за
периода 12.06.2019 - 11.07.2019
1.
Фактура № ********* от 21,08.2019г. на стойност 174.26 (сто седемдесет и четири
лв. и двадесет и шест ст.) лева за периода 12.07.2019 - 10.08.2019
2. Фактура № ********* от 19.09.2019г.
на стойност 152.86 (сто петдесет и два лв. и осемдесет и шест ст.) лева за
периода 11.08.2019 - 10.09.2019
Така
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява,
че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
заплати в срок дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът ми е
потърсил начин да защити интересите си, като е« подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC Плевен, по което е
образувано ч.гр.дело 7229/2019/. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414,
ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед
за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва да бъдат
установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да може
същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и въз
основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесиите вземания/.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал
справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани и
посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е
постъпило.
Съгласно действащото законодателство
ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период , както следва:
1. 3.64
(три лв. и шестдесет и четири ст.) лева за периода от 30.07.2019 - 29.10.2019г.
за,, фактура № *********.
2. 2.92
(два лв. и деветдесет и две ст.) лева за периода от 29.08.2019 - 29.10.2019г.
за фактура № *********.
3. 1.41
(един лв. и четиридесет и една ст.) лева за периода от 01.10.2019 -
29.10.2019г. за фактура № *********.
4. 0.04
(четири ст.) лева за периода от 29.10.2019 - 29.10.2019г. за фактура №
*********.
Общата стойност на непогасения паричен
дълг на Р.А.Р., c ЕГН **********, възлиза към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 645.07 (шестстотин
четиридесет и пет лв. и седем ст.) - главница по неплатени фактури - 8.01 (осем
лв. и една ст.) лева законна лихва за забава, считано от 30.07.2019 г. до
29.10.2019г.
Така посочените вземания са пресъдени
в издадената Заповед за изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на
длъжника, чрез подаването на възражение, моля, същите да бъдат установени със
сила на присъдено нещо с настоящото производство.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да установите със сила на
присъдено нещо и да признае за установено, че длъжникът Р.А.Р., ЕГН **********, с електроснабден имот,
находящ се в с.***, ИТН *** по издадената Заповед за изпълнение дължи на „***”
АД следните суми:
• Сумата от 645.07лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 12.05.2019 г. до 10.09.2019г..;
• Сумата от 8.01 лева - законна лихва за
забава, считано от 30.07.2019 г. до 29.10.2019г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения;
• Законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата;
Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно
призовано, не се представлява. Депозирано е писмено становище.
В
о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от адв.Е.П., който
заявява, че признава иска за главница, която е заплатена и предсатвя
доказателства за това.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №7229/2019г. по описа на ПлРС се
установява, че на 05.11.2019год.
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата
645,07лв., представляваща главница,
сумата 8,01лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2019
г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 85, 00 лв. разноски по делото, от които 25, 00 лв.
внесена държавна такса и 60, 00 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и неплатена ел. енергия за периода от 12.05.2019г. до
10.09.2019г. Депозирано е възражение
в заповедното производство в срок, а предявеният иск е подаден в 1-месечния
срок, регламентиран в закона и се явява допустим.
Не се спори, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че до собствения на ответника
недвижим имот, находящи се в с.Беглеж, ул.Септемврийско въстание, с ИТН *** е
доставяна ел.енергия от страна на ищеца за процесния период от време. Не се
спори, че това е имотът, за който се отнася вземането, обективирано в
издадената заповед за изпълнение, а това се установява и от изложението на
обстоятелствената част в така депозираното заявление на основание чл.410 от ГПК. Ответникът признава иска, т.к. в
хода на делото е извършил плащане на сумата от 645,07лв. – претендирана
главница, като доказателство за това е разписката, приложена на л.60 от делото.
При това положение и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира
иска за претендираната главница за неоснователен, като погасен чрез плащане в
хода на делото, а иска за лихва-за
изцяло основателен и доказан. Въпреки малката по размер сума, не са представени
доказателства същата да е заплатена в хода на делото.
По
отношение разноските по делото: за
исковото производство на ищеца следва да се присъдят изцяло претендираните разноски
в общ размер 165лв. Плащането от страна на ответника е извършено в хода на
делото, поради което разноските остават
дължими в пълен размер. Представен е и Списък на разноските – л.56 от делото.
Следва да се присъдят изцяло и разноски за заповедното производство – в общ размер
85лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Р.А.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на
управление:*** ***, с ЕИК ***, сумата 8,01лв.
-лихва за забава върху главницата 645,07лв.,
считано от 30.07.2019 г. до 29.10.2019г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7229/2019год. по описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 645,07лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
за периода от 12.05.2019 г. до 10.09.2019г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
Р.А.Р., ЕГН ********** , с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.”
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, разноски по делото в
исковото производство в общ размер 165лв.
и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №7229/2019год. по описа на
Плевенски районен съд – общо 85лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: