Мотиви към присъда по НОХД№571/2018г. по описа на РС гр.***НОХД № 571/2018г. е образувано по внесен обвинителен акт от Р.п.г. срещу Т.Г.М.
- роден на *** ***, Плевенска област, ул. ***, ***, *** гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, който е обвинен в
това, че на 24.01.2017 година, в околностите на ***област, държал акцизни стоки
без бандерол – тютюневи изделия – 4 620 броя кутии с цигари, различни марки, на
обща стойност 34 006 лева, когато такъв се изисква по закона – съгласно чл.2
т.2 във вр. с чл.11 ал.І от Закона за акцизите и
данъчните складове и чл.28 ал.І от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в
големи размери, както следва:На 24.01.2017 година, в околностите на ***държал
акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия – 3 000 броя кутии с цигари, марка
„Premium”, на обща стойност 22 500 лева, когато такъв се изисква по закон –
съгласно чл.2 т.2 във вр. с чл.11 ал.І от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл.28 ал.І от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия;На 24.01.2017 година, в село ***, Плевенска област,
държал акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия – 1 620 броя кутии с
цигари, различни марки: 40 броя кутии с цигари марка „Lampsi slim”; 390 броя кутии с цигари, марка „SENIOR SERVICE Blue”; 570 броя кутии с цигари марка „SUPREME Blue”; 230 броя кутии с цигари, марка „EVA slims”; 10 броя кутии с цигари, марка „PALACE Blue”; 8 броя кутии с цигари, марка ”ROMAN”; 8 броя кутии с
цигари марка „DIANA Blue”; 4 броя кутии с цигари марка „Mond Blue” и 360 броя кутии с цигари, марка „Premium Quality”, всичко на обща стойност 11 506 лева, когато такъв се изисква по закон –
съгласно чл.2 т.2 във вр. с чл.11 ал.І от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл.28 ал.І от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, поради което и на основание чл.234 ал.ІІ т.3 във вр. с ал.І от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в
което е обвинен, като му бъде определено съответното наказание. Прокурорът излага
становище, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна.
Подсъдимият не признава вината си. Не дава обяснения.В последна дума изразява
становище,че следва да бъде оправдан.
Защитава се от адв.
***от АК – ***По съществото на делото същият пледира оправдателна присъда. Твърди,че
прокурорът неправилно определил
нарушените норми в специалните закони,което прави обвинението
неясно и нарушава правото на защита. Не оспорва факта, че в автомобила и домът
на подсъдимият са намерени цигари без бандерол, но твърди че те не са негови.
Съдът, като обсъди всички доказателства по делото – показанията на
свидетелите:Х.Д., П.Ц., К.Д., Б.Б., Л.П., К.Г., Р.Т., ***Т., И.Д., П.М.,
М.Б. и С.Г., писмените и веществени доказателства и
доказателствени средства по делото, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
На неустановен ден през месец януари 2017г. подсъдимият Т.М. придобил по
неустановен начин акцизни стоки – тютюневи изделия,състоящи се от 3000 бр.
кутии с цигари марка „Premium”, като същите били без
поставен и залепен бандерол върху опаковката. Придобитите горепосочените
акцизни стоки, 3000 бр. кутии с цигари марка „Premium” били поставени в шест броя кашони и 2 броя найлонови плика.
Държаните от подсъдимия акцизни
стоки без бандерол – 3000 бр. кутии с
цигари марка „Premium”,Т.М. натоварил в лекия си автомобил ***,като 4 бр. кашони поставил в
багажника, а 2 бр. кашони и 2 бр. черни полиетиленови плика поставил в купето
на автомобила. Във вечерните часове на 24.01.2017г. подсъдимият Т.М. и жената,с
която живеел –св.М.Б., пътували с натовареният с цигари автомобил по пътя ***По
същото време по повод на получена оперативна информация относно държането на
акцизни стоки без бандерол свидетелят К.Г. – ***Сектор „ПИП” при ОД на
МВР-гр.Плевен, разпоредил на полицаите П.Ц. и Х.Д. – служители към Сектора,да
извършат проверка на лек автомобил марка ***тъй като имало данни в автомобила
да се намират цигари без бандерол. На път ІІ-35 ***в околностите на гр.***свидетелите
забелязали да се движи посоченият лек автомобил - ***. Автомобилът бил
управляван от подс.М.. Полицейските служители спрели
автомобила, легитимирали се и попитали М. какво превозва. Подсъдимият им
заявил, че вози цигари без бандерол, като при отварянето на вратата свидетелите
видели намиращите се в задната част на купето кашони и черни найлонови пликове. М. им заявил , че и в
багажното отделение има още кашони с цигари. Служителите на Сектор ПИП
уведомили свидетеля Г., който им разпоредил за запазят местопроизшествието. Подсъдимият
и св.Б. били изведени от автомобила и заедно с полицаите изчакали идването на
полицейски екип.
След пристигането на разследващите било извършено претърсване и изземване,
осъществено при хипотезата на чл.161 ал.ІІ от НПК,при което в багажното
отделение на автомобила се установило наличието на 4 бр. кашони,всеки съдържащ
500 бр. кутии с цигари,марка „Premium”,без залепен бандерол
върху опаковката. В задната част на купето на превозното средство било
установено наличието на 2 бр. черни на цвят полиетиленови плика, съдържащи
всеки от тях по 250 бр. кутии с цигари,същата марка и без залепен
бандерол,както и на 2 бр. кашони, съдържащи всеки един от тях по 250 бр. кутии
с цигари от същата марка и без поставен бандерол. В купето на автомобила, в
жабката му се намирал мобилен телефонен апарат „Нокиа”
със сериен № *** и с поставена в него СИМ карта с №***.
По-късно същата вечер при условията на неотложност при хипотезата на чл.161
ал.ІІ от НПК било извършено претърсване и изземване в недвижим жилищен имот, находящ се ***,състоящ се от две жилищни постройки /къщи/, обитавани
съответно от подсъдимият /по-голямата/ и родителите му /по-малката,на заден
план в двора/. Във втората постройка, в прилежащо сервизно помещение се
констатирало наличието на отвор в пода, където се съдържали различни по вид и
количество акцизни стоки-кутии с цигари,без поставен на потребителската им
опаковка бандерол – 40 бр. кутии с цигари марка „Lampsi slim”,390 бр. кутии с цигари марка „SENIOR SERVICE Blue”,570 бр. кутии с цигари марка „SUPREME Blue”,230 бр. кутии с цигари марка „EVA slims”,10 бр. кутии с цигари марка „PALACE Blue”,8 бр. кутии с цигари марка ”ROMAN”, 8 бр. кутии с
цигари марка „DIANA Blue”,4 бр. кутии с цигари марка „Mond Blue” и 360 бр. кутии с цигари марка „Premium Quality”.
У подсъдимият при извършен обиск на лице на основание чл.80 от ЗМВР
свидетелят Х.Д. намерил 4 бр. мобилни телефонни апарати,различни марки -
мобилен телефонен апарат марка „Нокиа 113” с IMEI № *** и с поставена в него СИМ карта с №***, мобилен телефонен апарат
марка „Самсунг GT-I 8200”
с IMEI *** с поставена в него СИМ карта №***,мобилен телефонен
апарат марка „Нокиа 106.1” с IMEI № *** и с поставена в него СИМ карта с №*** и мобилен телефонен апарат
марка „Самсунг SM J510 FN” с IMEI *** с поставена в него СИМ карта №***.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
материали от ДП № Д162/2017г. по описа на РП Плевен, съдържащи Протокол за
претърсване,обиск и изземване от 24.01.2017г. в л.а. ***,одобрен от РС Плевен,
Албум за извършени ПСД от 24.01.2017г., Протокол за претърсване,обиск и
изземване от 24.01.2017г. в с.***, одобрен от РС Плевен,Албум от
местопроизшествие от 25.01.2017г. от Експерт Н.***, Съдебно-икономическа
експертиза, Дактилоскопна експертиза, Протокол личен
обиск от 24.01.2017г.,при който са намерени мобилни телефони и СИМ карти,Веществени
доказателства- 4620 броя кутии с цигари различни видове,ВДС, Характеристична
справка,Бюлетин за съдимост.
Не се спори по делото,че автомобилът,управляван на 24.01.2017г. от
подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите Х.Д. и П.Ц.. Според
показанията на Д. на въпросната вечер провеждали операция по линия „акцизни
стоки” и по разпореждане на началникът си К.Г. трябвало да спрат автомобил „***.
В онзи момент знаели точно номера на автомобила,който свидетелят вече бил
забравил и не можел да цитират пред съда и,че е на подсъдимият, когото
познавали по повод работата си като полицаи. Край „***” видели автомобила и го
последвали, включили светлинни сигнали и автомобилът отбил в страни. Водач бил
подсъдимият, а с него била жената,с която живеел. Полицаите се представили и
попитали подсъдимият какво превозва. Той им отговорил, че превозва цигари. Д.
видял два кашона на задната седалка,а подсъдимият отворил и багажника,където двамата
свидетели видели още кашони. Двамата полицаи се обадили на началника си и
обезпечили произшествието. Подсъдимият казал пред св.Д., че цигарите са в шест
кашона. Докато чакали разследващите жената на подсъдимият казала на свидетеля Д.,
че придружава М., защото се съмнявали, че има любовница. По въпроса за
намиращите се в колата цигари не взела никакво отношение. Дошли разследващи и
започнали процесуално-следствени действия.По-късно същата вечер полицаите
посетили и дома на подсъдимият,където били извършени огледи, обиски и
изземвания на още цигари без бандерол.
Вторият свидетел на обвинението- П.Ц. подробно изяснява пред съда,че първоначално с колегата си /Д./ се
намирали пред магазин „***”,където следвало да седят,за да изчакат обаждане, т.к.
се очаквало подсъдимият да получи пратка с цигари без акцизен бандерол.
Получили обаждането от началника на сектора Г. след 18 часа. Разпоредено им
било да се насочат по най-бързият начин към главният път по посока ***. Съобщен
бил автомобила и номера му. На около 100-200 метра от разклона за ***забелязали
пред тях „подаденият„ им автомобил. Включили светлинен сигнал, последвали го и
автомобилът спрял. Лигитимирали се на подсъдимият М.
и го попитали какво има в колата. Подсъдимият им каза,че са цигари без бандерол
и полицаите незабавно уведомили началника си. До пристигането на колегите им
минало известно време,в което св.Ц. разговарял с подсъдимият и той му казал, че
бил имал чувството че някой го следи и се ядосвал,че са го „хванали”. Дошли
разследващи, поемни лица и започнали
процесуално-следствени действия. Според свидетеля в колата били намерени 3000
кутии с цигари без бандерол. По-късно и в дома на подсъдимия били извършени
следствени действия и били открити злато, пари, а в постройка в двора/в процес
на ремонт/ също били открити цигари. Действително
св.Ц. пред съда заяви,че не намира свой подпис в протокола за претърсване от ДП,приложен
на л.18-20, където е вписан като „присъствал”. Това очевидно представлява
пропуск, но според съда не представлява съществено нарушение, водещо до опорочаване на следственото действие до
степен да не бъде прието като доказателство за отразеното в протокола. Лицата, които
е необходимо да присъстват при претърсването и изземването, съобразно чл.162 от НПК са присъствали. Вписаните като поемни лица Р.Т. и
Г.Т. заявиха, че подписите са поставени от тях и следствените действия са
извършени в тяхно присъствие,присъствал е и подсъдимият, което дава основание
на съда да приеме, че претърсването и изземването при неотложни случаи е
извършено по реда на НПК.
Показанията на свидетелите Д. и Ц. са последователни, логични и се
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства,което дава основание на съда да ги кредитира с доверие. Тези показания
се подкрепят и от показанията на останалите свидетели-полицейски служители, които
са били по време на операцията на местопрестъплението, а именно К.Д., Б.Б., Л.П. и К.Г..
Свидетелите К.Д., Л.П., К.Г. и Б.Б. били
изпратени да окажат съдействие на колегите си Д. и Ц.. Отишли на мястото, където
заварили подсъдимия ***” и жена му. Свидетелите
Д. и Б. твърдят, че видели, че в купето и багажника на автомобила има шест
кашона с цигари /според св.Б. 4 кашона в багажника и 2 кашона и две найлонови
чанти в купето/. Дошли разследващите и започнали огледи. После посетили дома на
подсъдимия в с.***,където също били намерени цигари без бандерол. Св.Б.
уточнява още и, че по оперативни данни подсъдимият се занимавал с разпространение
на цигари без бандерол и, че след случая
още няколко пъти колегите му били установили цигари без бандерол в „този дом”
/домът на подсъдимият в с.***/. И двамата свидетели не дават конкретни
показания по въпросите как се е установило,че в кашоните има цигари, кой е
отворил и преброил цигарите и какъв точно е броят им,т.к. не си спомнят. Това
според съда е достоверно и логично предвид изминалото време, но това и не е
необходимо да бъде изяснявано със свидетелски показания,т.к. се установява от
протоколите в ДП,веществените доказателства представени и приети по делото.
В подобен смисъл са показанията и на четиримата свидетели.Те били в два
екипа Л.П. - К.Д. и Б.Б.-К.Г.. Полицаите съобщават
пред съда, че се провеждала операция и имали сигнал,че подсъдимия ще транспортира
цигари без бандерол. Разполагали с информация за марката и номера на автомобила
на подсъдимия, който автомобил бил спрян от екипа на Ц. и Д.. От показанията на
шестимата цитирани до тук свидетели се установи категорично, че те изчакали
пристигането на разследващият и оказвали логистична подкрепа при извършваните
от него оперативно-следствени действия на място-Пътя ***, а и по-късно в с.***.
Цигарите без бандерол от автомобила и от дома на подсъдимия били преброени, описани
надлежно от разследващия и отразени в съответните протоколи.
За това,че нещата са се случили по описания начин,че за следствените
действия са се водили съответните протоколи, в които се отразявало точно извършеното
при претърсването и че в тях се отбелязал вида и броя на намерените цигари свидетелстват
показанията на поемните лица Р.М.Т., ***И.Т.,И.Д.В. и
П.Г.М..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите,които са участвали в
съответните следствени действия като поемни лица,т.к.
показанията им са логични,безпристрастни и подкрепени от приложените по делото
протоколи.
Изложените фактически положения се установяват както от показанията
на свидетелите,така и от веществените и писмените доказателства по делото,
приобщен на основание чл. 283 от НПК.Те допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията,
предшестващи, по време и последващи обсъжданата деятелност на подсъдимия М.,
пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето,
мястото, съдържат данни за поведението на подсъдимия. Същите са логични,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Безспорно по делото е,че на 24.01.2017г. в автомобила на подсъдимият, а
после и в дома на ***в с.*** били намерени описаните от прокурора в обвинението
видове и брой кутии с цигари без бандерол. Това фактически не се оспорва и от
защитата.
Въпросът който е спорен е дали тези цигари са били на подсъдимия М. или не.
Като цяло описаната
фактическа обстановка е непротиворечива, ако се възприеме от показанията на
разпитаните свидетели, изброени до тук и писмените доказателства по делото.
Единствените противоречия се внасят от показанията на свидетелите,посочени от
защитата - М.Б.,с която подсъдимият живеел и св.С.Г.-негов зет. Двама свидетели
опитват да оборят тезата на обвинението, като твърдят,че цигарите без бандерол
не са на подсъдимия.
Според показанията на св.Б. лично тя купила цигарите от мъж и жена, които
срещнала в гр.***пред магазин „***”. Те й предложили цигарите и тя се съгласила
да ги купи. Казала им,че няма пари в себе си и няма как да ги закара до с.***. Непознатите
били с бус и се съгласили да закарат нея и цигарите
до дома й. Било около обяд. Когато пристигнали вкарали буса
в двора и тримата претоварили цигарите в тяхната кола.Тя им платила и те си
тръгнали. Когато по-късно ***се прибрал тя забравила да му каже за цигарите. Вечерта
се качили в колата,че да ходят у техен приятел в ***.По пътя спрели на „***” да
купят нещо,че да не са с празни ръце,но си били забравили картата и тръгнали от
паркинга на магазина. Тогава тя се сетила да му каже за цигарите и че ги е купила.Като
чул това подсъдимият започнал да й се кара и казал,че трябва да ги изхвърлят,но
тя го спряла. Заявила му,че ще ги продаде, както и други хора продавали, казала
му още,че за тях е дала 5300лв,а пари им трябвали. Убедила го да отидат у леля
му в седми квартал и да закарат там цигарите и тръгнали да се връщат за у
лелята,когато ги спрели полицаите.
Според съда тези показания са недостоверни и са дадени с цел да оневинят
подсъдимият. Недостоверно звучи твърдението,че тя сама купила цигарите,платила
ги с парите, изтеглени от него, дала за тях 5300 лева, а забравила да му каже.
Тръгнали с колата на гости, ходили до „***” и тя пак забравила да му каже, чак
когато напуснали района на паркинга се сетила. Невярно е и твърдението, че два
кашона били поставени в купето на автомобила така /под седалката/, че
подсъдимият затова не ги бил видял. Всички разпитани по делото свидетели- и
полицаите и поемните лица Р.Т. и ***Т. са видели
кашоните в купето на автомобила, няма как подсъдимият да не ги е видял. Те се
виждат ясно и във фотоалбума от
ДП-л.21-27. Кашоните от багажното отделение също са се виждали във вътрешността
на колата, те са по-високи от облегалката на задните седалки и се виждат над
облегалката. Въпреки,че задните стъкла са затъмнени ясно се вижда при
отворената врата големите светли кашони,над които няма преграда. Това е видно
от същия фотоалбум. В автомобила освен шестте кашона имало и два големи
найлонови торби с цигари,за които свидетелят Б. не споменава нищо в показанията
си, което е още един знак,че те са недостоверни,а са дадени с цел да оневинят
подсъдимият, с когото тя живее.
Ако твърденията на свидетелят Б. са достоверни възниква въпроса защо не е заявила
още пред полицаите Д. и Ц., че цигарите са нейни. Имала е много възможности да
съобщи това,т.к. на място са пристигнали още няколко полицейски автомобила с
множество полицаи, експерти, разследващи, извършили са се огледи, преброяване, които
продължили с часове. По-късно и в с.*** и през цялото време св.Б. е била там. Ако
това беше вярно, тя е имала възможност да каже,че цигарите са нейни още вечерта
на 24.01.2017г.,а не едва пред съда в съдебното заседание две години
по-късно.Това дава основание на съда да счита,че показанията й са версия изградена по-късно и имаща за цел не да
допринесе за разкриване на обективната истина,а да оправдае подсъдимия. Свидетелят
Б. е с чистото си съдебно минало за разлика от подсъдимият, което вероятно е
причината да иска да поеме тя вината.
По делото се представиха доказателства,че подсъдимият М. изтеглил месец
по-рано потребителски кредит в размер на 12000лв., но това не може да обори
тезата,че цигарите са на подсъдимият, дори напротив логично е изтегленият лично
от него кредит да харчи той,а не св.Б.,дори без негово знание.
Налице е противоречие в твърденията на свидетелите Д. и Б. по въпроса дали
са разговаряли и какъв е бил разговора им. Д. твърди,че тя му споделила, че
придружава М.,т.к. се съмнявала,че той си има любовница, докато Б. твърди,че
такъв разговор не били водили. И при поставянето на двамата в очна ставка това
разногласие не се преодоля. Това обаче не е от съществено значение и с нищо не
може да промени изводите по относимите факти. По-важно
е дали Б. е казала пред Д. нещо за цигарите, например че не са на М. или, че са
нейни, каквото твърдение направи пред съда. Спор по този въпрос не е налице. Никой
от двамата свидетели не твърди подобно нещо, никой от тях не твърди да са
водили такъв разговор, въпреки че се установи, че известно време са изкарали заедно
в полицейският автомобил, изчаквайки пристигането на следствената група и е
било логично Б. да му каже това, ако то беше вярно. Това е поредното
обстоятелство,което говори за неверността на твърдението,че намерените в
автомобила цигари без бандерол са на св.Б..
Тук следва да се
отбележи, че заявеното от свидетелите Х.Д. и П.Ц.,че пред тях подсъдимият
съобщил, че цигарите са негови не може да се приеме като доказателство, приравняващо
се на „самопризнание”. Единственият легален начин да
бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е при
даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В
процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на
защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ
законосъобразното провеждане на разпита му, респективно този стандарт не може
да бъде заобиколен чрез кредитиране на показанията на свидетел, които е присъствал
на друг разпит и възпроизвежда съдържанието му. В случая, независимо че
свидетелят няма формално качество, което да е пречка да вземе участие в
производството като свидетел, разпитът му по отношение на възприети извънпроцесуални самопризнания в рамките на „оперативна
беседа” , „разговор” или др. е недопустим и тези показания не могат да бъдат
ценени. Принципна е забраната да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни,
затова няма как
самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го полицейски
служител. Това би представлявало заобикаляне на закона и постигане на
доказателствени резултати по ред, различен от посочения в НПК. Затова в тази им
част показанията на свидетелите Д. и Ц. не следва да се ценят и изводите на съда
не почиват на тях,а на останалите, изброени до тук.
По отношение обвинението за цигарите без бандерол, намерени в с.***, Съдът намира,че
те не са на подсъдимия. Не се спори по делото, а и е видно от всички писмени
доказателства, че подсъдимият живеел на адреса в . *** заедно със семейството
на родителите си. Съгласно справката от Кметството на с.*** /л.99 от делото/ в
двора на ул. ***се намират две къщи, в
едната-на предна линия живее подсъдимият със семейството си, а в другата-
по-малка на задна линия живеят родителите му. Освен това пред съда св.С.Г.
заяви,че цигарите са негови. Т.е. не се представи нито едно пряко или косвено
доказателство, че цигарите без бандерол намерени в с.*** са на подсъдимият М..
Дори напротив яви се свидетел, който твърди че цигарите са негови. Това е
възможно да не отговаря на обективната истина, но пък предвид обстоятелството, че
цигарите не са намерени в жилище обитавано
от подсъдимият, а в отделна къща, където живеят родителите му и няма друго
доказателство, което да сочи че цигарите са именно на М., то единственият
извод, който може да направи съдът е, че обвинението по този втори пункт е
останало недоказано.
Затова по обвинението,че на 24.01.2017 година, в село ***, Плевенска
област, държал акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия – 1 620 броя кутии
с цигари, различни марки: 40 броя кутии с цигари марка „Lampsi slim”; 390 броя кутии с цигари, марка „SENIOR SERVICE Blue”; 570 броя кутии с цигари марка „SUPREME Blue”; 230 броя кутии с цигари, марка „EVA slims”; 10 броя кутии с цигари, марка „PALACE Blue”; 8 броя кутии с цигари, марка ”ROMAN”; 8 броя кутии с
цигари марка „DIANA Blue”; 4 броя кутии с цигари марка „Mond Blue” и 360 броя кутии с цигари, марка „Premium Quality”, всичко на обща стойност 11 506 лева, когато такъв се изисква по закон –
съгласно чл.2 т.2 във вр. с чл.11 ал.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл.28 ал.2 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, като предметът на престъплението е в големи размери –
престъпление по чл. 234 ал.2 т.3 вр. ал.1 от НК, съдът
намира подсъдимият М. за невиновен.
По делото са представени ВДС,съдържащи телефонни разговори,но никой от тях
не се отнася до процесните цигари,не е ясно между кои
лица са водени и според Съда са неотносими към
предмета на делото,поради което не намира за необходимо да ги коментира.
Изводите за фактите или доказателствата не почиват върху представените по делото и предявени на
страните ВДС.
При така описаната и приета за безспорна фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. Т.М. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234 ал.1 от НК, че на на 24.01.2017 година, в околностите на ***държал
акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия – 3 000 броя кутии с цигари,
марка „Premium”, на обща стойност 22 500 лева, когато такъв се изисква по закон –
съгласно чл.2 т.2 във вр. с чл.11 ал.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия,като случаят е немаловажен.
Видовете акцизни стоки са посочени в чл.2 от ЗАДС, съгласно чл.2 т.2 от ЗАДС: ‘‘На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия‘‘,, т. е. представляват акцизни стоки,а
чл. 11 ал.1 т.1 гласи,че "Цигари
са: годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на
изискванията за пури и пурети по чл. 10; „
Съгласно чл.28 ал.1 от ЗТТСИ тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
ЗАДС. Както беше посочено по–горе подсъдимият е осъществила престъплението чрез
една от формите на изпълнителното деяние на същото, а именно държане на акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Държането се изразява в
упражнената от подсъдимият на фактическа власт върху инкриминираните вещи.
В този смисъл несъстоятелни се явяват възраженията
на защитата,че прокурорът неправилно определил нарушените норми в специалните
закони и обвинението е неясно,неконкретно и неточно.
Извършеното от подсъдимият деяние е в немаловажен
случай. И това е така предвид количеството и стойността на предмета на
престъплението, а именно 3000 кутии на стойност 22 500 лв.
Съдът няма да пропусне в мотивите си да спомене факта, че по делото липсва
експертиза, установяваща чрез експертно мнение, че инкриминираните цигари са
тютюневи изделия. Назначаването на експертиза е наложително само в случаите
когато следва да се „изяснят някои обстоятелства по делото, за което са
необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката”,
т.е. същата е необходима когато има спор, неясноти досежно тези обстоятелства. В
конкретния случай, нито на досъдебното производство,
нито по време на съдебното следствие подсъдимият и неговия защитник са навели
доводи, че държаните вещи не са тютюневи изделия по смисъл на чл. 11 от ЗАДС,
което да наложи назначаването на експертиза. Точно обратното, по време на
цялото наказателно производство се поддържа версията, че цигарите са тютюневи
изделия, но не са негови. Предвид липсата на каквото и да било съмнение относно
естеството на намерените у подсъдимия цигари, съдебния състав намери, че
назначаването на експертиза не е наложително.
Налице е съставомерност
на деянието от обективна страна поради обстоятелството, че процесните кутии цигари имали надпис „Premium”, налична е константна съдебна практика по този въпрос, застъпена в редица
решения на ВКС.
С оглед на всичко това Съдът прие, че намерените в автомобила на подс. М. цигари „Premium” представляват акцизна стока съгласно ЗАДС. От обективна страна предмет на
престъплението по чл. 234 от НК съставляват
т.нар. "акцизни стоки", за които законът е въвел допълнителни условия
за съставомерност - същите
да са без бандерол и изискуемият бандерол да е задължителен по силата на закон.
Нормата на чл. 234 от НК визира не
какъвто и да е бандерол /бандеролен знак, стикер/, а само акцизният бандерол.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 4 т.7 от ЗАДС, бандеролът е
държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените
за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не
може да бъде предмет на последваща сделка. Това го окачествява и като официален
удостоверителен знак. На следващо място с
разпоредбата на чл. 234 ал.1 от НК законодателят е криминализирал
държането на акцизни стоки без бандерол. Това е така, защото държането на
акцизни стоки застрашава стопанските отрасли, свързани с производство,
разпространение и търговия с акцизни стоки и с нарушаването на законовите
разпоредби в тази им част се ощетява републиканския бюджет. Факта, че акцизните
стоки са били във фактическа власт на подсъдимия е безспорно установен по
делото с обективни доказателства, каквито са наличните по делото протоколи от
ДП за претърсване,обиск и изземване.
От субективна страна престъплението,
извършено от подсъдимия е осъществено при пряк умисъл. В конкретният казус
обективните действия на подсъдимия по безспорен начин показват, че той е бил с
ясното съзнание, че упражнява фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол
и ги е превозвал в автомобила си, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си.
Предвиждал е и неговите общественоопасни
последици и пряко е целял тяхното настъпване. Безспорно в теорията и практиката
е,че чрез престъплението по чл. 234 от НК държавата
защитава своето право да събере определен еднократен данък- акциз. Дори това
дали извършителя е знаел или не, че такъв бандерол се изисква по закон е ирелевантен, тъй като
непознаването на закона не е оневиняващо обстоятелство – всеки гражданин е длъжен да познава законите на
страната, съответно и да ги спазва.
Следва
да се отчете високата степен на обществена опасност на тези деяния, динамиката
на тази престъпност, наложила и увеличаване размера на наказанието му с
промените в ДВ бр.26 от 2010
г.
Следва да се посочи,че в текста на чл.234 ал.1 от НК, след извършване на
деянието, до постановяване на присъдата е настъпила законодателна промяна,
влязла в сила - ДВ бр.7 от 22.01.2019г., която обаче не обхваща нито обективни,
съставомерни признаци на деянието на подсъдимият, нито
вида и размера на наказанието. Промяната отнася деянията „продава” и
„продаваните”, които се заменят с „разпространява” и „разпространяваните”. По
отношение „държането” и наказанието за него промяна не е настъпила, което не
налага и приложение на чл.2 от НК.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че с
протоколно определение по НОХД № 1188/2016 г. Плевенски районен съд е одобрил
споразумение между РП – Плевен, подс.
М. и негов защитник, с което за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК му е наложил наказание "Лишаване от
свобода" за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е
отложил за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на
19.05.2016 г. Деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок,което
наложи Съдът да постанови привеждане в изпълнение на отложеното наказание,на
основание чл.68 ал.1 от НК.
С оглед на посочената и приета правна квалификация
за извършеното от подсъдимият престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същият следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай опасността при настоящето деяние не е
по- висока в сравнение с други случаи от
този вид. Конкретната степен на обществена опасност на конкретния подсъдим не е
по- висока в сравнение с останалите
подобни случаи на този вид дейци. Ето
защо степента на обществена опасност на деянието и дееца не следва да се отчита
в случая като отегчаващо отговорността обстоятелство. Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено
при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се посочат
доброто поцесуално
поведение, ориентирано към установяване на обективната истина, съобразно
защитната позиция, семейното положение на подсъдимият. Не следва да се игнорира
и фактора продължителност на наказателното преследване-повече от две години, който следва да се отчете също като смекчаващо вината обстоятелство. Върховният касационен съд на
Република България в редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото
наказателно производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ
смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в
съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно
приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ.
Като отегчаващо обстоятелства следва да бъде
посочено предишното осъждане. Предвид горното съдът намира, че на подс. М. следва да бъде наложено наказание в размер на една
година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
При определяне на кумулативно предвиденото в чл.234, ал.1 от НК наказание
„глоба“, при вече посоченият превес на смекчаващи вината обстоятелства, съдът
намери, че същото наказание следва да бъде индивидуализирано в размер, при
условията на чл.54 от НК, който следва да е еквивалентен със стйността
на цигарите, предвид възможността за индивидуализация на наказанието до десет кратния
размер на стоките. При определяне на наказанието
„глоба“ съдът се ръководи от общите разпоредби на НК. В този смисъл е
изследвано имотното състояние и доходите на дееца. По делото не се установи
тежко семейно положение на подсъдимият, който демонстрира висок стандарт /видно
от материалите по ДП, включително фотоалбумите от къщата му/, но пък липсват данни
за трудова заетост. В същото време, когато законът е предвидил кумулативно
наказание за извършеното престъпление и съдът го индивидуализира при условията
на чл.54 от НК,въпреки, че липсва предвиден минимум за наказанието „глоба“,Съдът
не намира друг по-справедлив критерий при определянето му от стойността на държаните
стоки без бандерол. Ето защо съдът индивидуализира наказанието „глоба” в
размер на 22 500 лева.
Съгласно чл.57,ал.2 от НПК, когато в особената част
на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени
едновременно две или повече наказания, съдът определя размера на всяко едно от
тях така, че в тяхната съвкупност са отговаря на целите на наказанието по чл.36
от НПК.Настоящият състав счита, че така определените наказания в своята
съвкупност са адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за
изпълнение целите на наказанието.
Съдът счете, че в
този му общ вид наказанието е справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по
чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.234 ал.3 и чл.53 ал.2 б.”а” от НК, Съдът
постанови да бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства по
делото, които да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 112 ал.1 от НПК, Съдът постанови да бъдат отнети в полза на
държавата веществените доказателства-мобилни телефони с поставени
в тях СИМ-карти /индивидуализирани с модели и номера/, които ако в едногодишен
срок от влизане в сила на присъдата не бъдат потърсени, да се унищожат.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, Съдът постанови подсъдимият
да заплати сумата от 339,52 лева, представляваща направените
разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза
на ОД на МВР - ***По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: