Р Е
Ш Е Н
И Е № 260026
гр.Враца, 21.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 02.10.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№126 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
влязло в законна сила Решение №1246/18.05.2018г., постановено по
в.т.д.№4558/2017г., Софийски апелативен съд е обезсилил Решение №53/04.04.2014г.
по т.д.№35/2013г. по описа на Окръжен съд-Враца в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения в условията на евентуалност от
"Враца Комерс"ЕАД срещу "Настя"ЕООД и
"Ж.С.Груп"ООД/н/ иск за прогласяване на несъществуването на
обезпечено чрез залог на търговско предприятие вземане в размер на 448
520.72лв. срещу длъжника, обявен в несъстоятелност по т.д.№48/2011г. на ВрОС,
като обезпечено предвид относителната недействителност на договора за особен
залог. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд на евентуалния конститутивен иск за относителна
недействителност на договора за особен залог.
В
мотивите на решението на САС е прието, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по нередовна искова молба, в която съществува противоречие между
обстоятелствената част и петитума по отношение на евентуалния иск, с който се
иска установяване на нищожност на договора за особен залог и вземането да не се
счита за обезпечено чрез залог на търговското предприятие на длъжника,
"тоест да се прогласи за несъществуваща привилегията му". Прието е
също, че въпреки хаотичното и неясно изложение на обстоятелствата, на които се
основава искът, е очевидна нередовността на исковата молба, с която се иска
установяване нищожност на договора за особен залог на основание сключването му
в едногодишния срок по чл.646, ал.2 от ТЗ, и първоинстанционният съд е бил
длъжен да отстрани тази нередовност по реда на чл.129, ал.2 от ГПК. В решението
се сочи, че тази нередовност е отстранена от въззивния съд и с молба от 13.02.2018г.
процесуалният представител на ищеца е уточнил, че е предявил конститутивния иск
по чл.646, ал.2 от ТЗ да се прогласи нищожността /относителната
недействителност/ на процесния договор за особен залог спрямо кредиторите на
несъстоятелността, от което следва, че първоинстанионният съд се е произнесъл
по непредявен иск и постановеното по него решение е недопустимо.
След
частичното обезсилване на първоинстанционното решение при новото разглеждане на
делото този съдебен състав дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност конститутивен иск за обявяване на относителната недействителност
на договора за особен залог.
При
новото разглеждане на делото съдът взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от "Враца Комерс"ЕАД, ЕИК *** срещу
"Настя"ЕООД, ЕИК *** и "Ж.С.Груп"ООД/н/, ЕИК *** иск с
правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ иск за установяване несъществуването
на прието вземане в размер на 448 520.72лв. на първия ответник в производството
по несъстоятелност за "Ж.С.Груп"ООД/н/. Конститутивият иск за
обявяване на относителната недействителност на договора за особен залог на
търговско предприятие според направеното във въззивната инстанция уточнение и
приетата във въззивното решение квалификация е предявен като евентуален.
В
исковата молба се твърди, че с Определение №138/05.04.2013г. по т.д.№48/2011г.
на Окръжен съд-Враца съдът по несъстоятелността е отхвърлил направено от ищеца
възражение по чл.690 от ТЗ срещу прието вземане на ответника
"Настя"ООД срещу несъстоятелното дружество, произтичащо от договор за
заем от 01.02.2011г., който според ищеца е сключен в подозрителния едногодишен
период по чл.646, ал.2 от ТЗ и е антидатиран за нуждите на производството по
несъстоятелност и с цел да бъдат ощетени всички останали кредитори. Обобщено,
твърдението на ищеца е, че заемната сума по процесния договор в размер на 294
607лв. не е реално предоставена на длъжника. Същото твърдение се въвежда и за
сумата 44 950.46лв., представляваща предоставени през 2011г. заемни средства по
договор за финансова помощ, за сумата 56 061лв., представляваща левов
еквивалент на сумата 28 660 евро, платена на друг кредитор. Ищецът възразява
срещу приемането на тези вземания като обезпечени с договор за особен залог на
търговско предприятие с нотариална заверка на подписите от 30.05.2011г., който
е сключен след датата на неплатежоспособността и в едногодишния срок по чл.646,
ал.2, т.3 от ТЗ.
В
рамките на производството по т.д.№35/2013г. на ВрОС ответникът
"Настя"ООД е представил молбата, с която е предявил пред съда по
несъстоятелността вземанията си срещу "Ж.С.Груп"ООД в общ размер 448
520.72лв., както и писмени доказателства за установяване съществуване на тези
вземания.
По
делото е представен договор за особен залог на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите от 30.05.2011г., с който за обезпечаване на
всички настоящи и бъдещи вземания на "Настя"ООД срещу
"Ж.С.Груп"ООД по договор за заем от 01.02.2011г. в полза на заложния
кредитор е учреден особен залог върху търговското предприятие на залогодателя.
С
постановеното при първоначалното разглеждане на делото Решение №53/04.04.2014г.
по т.д.№35/2013г. по описа на Окръжен съд-Враца главният установителен иск по
чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ и съединеният с него в условията на евентуалност иск са
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С
Решение №127/20.01.2015г., постановено по т.д.№3004/2014г., Софийски апелативен
съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни и недоказани исковете по чл.694 от ТЗ и евентуалния такъв за
прогласяване на несъществуването като обезпечено на това вземане предвид
нищожността на договора за особен залог и вместо него е постановил друго по
същество, с което е признал за установено по иска с правно основание чл.694,
ал.1 от ТЗ, че в полза на "Настя"ООД не съществуват по отношение на
"Ж.С.Груп"ООД/н/ обезпечено с договор за особен залог на търговското
предприятие на "Ж.С.Груп"ООД вземане по договор за заем от
1.02.2011г. в размер на 294 607лв., както и вземания за сумите 22 852.28лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата от 294 607лв. за периода от
1.02.2011г. до 1.11.2011г., и 30 049.68лв., представляваща мораторна лихва
върху същата главница за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г.; вземане за
сумата 44 950.42лв., представляваща главница на предоставени през 2011г. заемни
средства по договор за финансова помощ за погасяването на текущи задължения по б.
кредит и съдебни разноски и вземане за сумата 56 061лв., представляващи
левовият еквивалент на сумата 28 660 евро по договор за цесия, сключен на
2.10.2012г. между Г. К. и "Настя"ООД.
С
Решение №85/01.09.2017г., постановено по т.д.№2286/2015г., ВКС е отменил
въззивното решение на САС и вместо него е постановил друго по същество, с което
е отхвърлил иска на "Враца Комерс"ЕАД по чл.694 от ТЗ за признаване
за установено, че кредиторът "Настя"ЕООД няма вземане в
производството по несъстоятелност на "Ж.С.Груп"ООД на основание
договор за заем от 1.02.2011г. за сумата 238 689.91лв., вземане за сумата 18
452.47лв., представляващо договорни лихви върху главницата от 238 759.19лв. за
периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и вземане за сумата от 24 346.18лв.,
представляваща лихва за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г., и е потвърдил
решението на САС в частта, с която е признато за установено, че
"Настя"ЕООД няма вземане в производството по несъстоятелност на
"Ж.С.Груп"ООД за сумата 55 917.91лв., като част от сумата 294 607лв.,
за сумата 4 400.11лв., представляваща лихва за времето от 1.02.2011г. до
1.11.2011г. и за сумата 5 703.50лв., представляваща лихва върху сумата от 55
917.91лв. за времето от 1.11.2011г. до 26.10.2012г. Делото е върнато на САС за
произнасяне по иска по чл.646, ал.2 от ТЗ от друг състав на съда.
При
тези обстоятелства относно развитието на производството по предявения от
"Враца Камерс"ЕАД евентуален иск, квалифициран като такъв по чл.646,
ал.2 от ТЗ, този съдебен състав приема следното:
Исковата
молба е входирана в съда на 16.04.2013г.,
т.е. след влизане в сила на изменението на чл.649, ал.3 от ТЗ /ДВ бр.20/2013г.,
в сила от 04.03.2013г./, поради което въззивният съд служебно е конституирал
като съищец синдика на "Ж.С.Груп"ООД/н/. Редовно призоваван при
новото разглеждане на делото, синдикът не се явява в проведените съдебни
заседания и не ангажира становище по иска.
Както
е прието и във въззивното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане
на евентуалния конститутивен иск за относителна недействителност на договора за
особен залог, преклузивният едногодишен срок за предявяване на исковете по
чл.646, ал.1 и 2 от ТЗ, въведен за първи път с изменението на чл.649, ал.1,
тече от влизането в сила на ЗИДТЗ - 04.03.2013г., ако откриването на
производството по несъстоятелност е преди влизане в сила на цитираното
изменение. Настоящият съдебен състав се присъединява към приетото от САС
относно началния момент, от който тече едногодишният срок за предявяването на
исковете по чл.646, ал.2 от ТЗ, тъй като присъщо на всички процесуални срокове,
в т.ч. и на тези за предявяване на иск е, че те текат занапред от момента на
определянето им, тъй като противното би ги лишило от тяхната същностна
характеристика на времеви периоди, в които страната може реално да извърши
определено процесуално действие. Т.е. при действието на §14, ал. от ПЗР на
ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./ при открито производство по несъстоятелност преди
влизане в сила на ЗИДТЗ /обн. на 28.02.2013г./ едногодишният срок за
предявяване на иска тече от влизане в сила на изменението на ТЗ.
Производството
по несъстоятелност за "Ж.С.Груп"ООД е открито с Решение №62/31.10.2011г., постановено от Окръжен
съд-Враца по т.д.№48/2011г., с което е определена начална дата на
неплатежоспособността - 19.12.2007г.
При
справка с т.д.№48/2011г. по описа на Окръжен съд-Враца се установява, че
молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 04.07.2011г.
След
връщането на делото за ново разглеждане ищецът "Враца Комерс"ЕАД е
представил договор за цесия от 08.10.2019г., с който е прехвърлил на
"Никитос Пропъртис"ЕООД, ЕИК *** вземането си срещу
"Ж.С.Груп"ООД в размер на 5 240лв., което е прието в производството
по несъстоятелност и което обуславя легитимацията му на кредитор, имащ право да
предяви конститутивния иск по чл.646, ал.2 от ТЗ. Представил е и доказателства
за уведомяване на длъжника за цесията, което е извършено чрез синдика и
управителя на "Ж.С.Груп"ООД/н/ на 09.10.2019г.
Цесионерът
"Никитос Пропъртис"ЕООД е поискал на основание чл.226, ал.2 от ГПК да
встъпи като трето лице-помагач на страната на ищеца и с протоколно определение
от 02.10.2020г. е конституиран като подпомагаща страна.
Като
взе предвид установените по делото обстоятелства, съдът приема, че искът с
правно основание чл.646, ал.2 от ТЗ е предявен в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ и
покрива формалните критерии на чл.646,
ал.1, т.2 от ТЗ.
Процесният
договор за особен залог на търговско предприятие е сключен от длъжника
"Ж.С.Груп"ООД след началната дата на неплатежоспособността в
едногодишния срок преди подаването на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност. С този договор длъжникът е обезпечил чрез
учредяване на договор за особен залог на търговското си предприятие
необезпечено дотогава вземане срещу него на ответника "Настя"ООД по
договор за заем от 01.02.2011г. При тези обстоятелства съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен по следните
съображения:
Както
е прието в Решение №140/27.05.2020г. на ВКС по т.д.№3106/2018г., І т.о.,
Решение №238/15.01.2019г. на ВКС по т.д.№2668/2017г., І т.о. и др., с
изменението на ТЗ /обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013г./ се въведе нова структура на
системата от искове за попълване на масата на несъстоятелността, като бяха ясно
разграничени исковете, които осигуряват защита срещу увреждащи масата на
несъстоятелността действия и сделки /исковете по чл.647, ал.1 от ТЗ/, и
исковете, с които се осигурява защита срещу действия и сделки с преферентен
ефект /исковете по чл.645, ал.3 и 4 и чл.646, ал.2 от ТЗ/. Във всяка една от
отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като елемент
от фактическия състав сделката или действието да е извършено в определен срок
преди подаването на молбата по чл.625 от ТЗ. При първия вид от тези искове,
тези в отделните хипотези на чл.646, ал.2 от ТЗ законодателят не е включил като
обща предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а
се цели преодоляване само на т.нар. преферентен ефект на увредените там сделки
и действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание при
преферентните искове законодателят да е предвидил по-висока степен на защита
срещу сделките и действията в хипотезите на чл.646, ал.2 от ТЗ, като е въздигнал
в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат
извършени, съответно сключени след началната дата на неплатежоспособността.
Системата на преферентните фактически състави по правило е абстрахирана от
всякакви субективни елементи и е изградена на изцяло обективна основа - на
основата на простия критерий на нарушаване на заложения в чл.722 от ТЗ
дистрибуционен модел. Субективното отношение на длъжника, като знание за
наличие на преферентен ефект, не е задължително и въвеждането му като критерий
би противоречало на основанието и целите на исковете за защита на специалния
ред за разпределение на активите на длъжника между неговите кредитори.
Уредените от закона действия с преферентен ефект са принципно правомерни и се
третират като неправомерни единствено в условията на обявена
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Исковете по чл.646, ал.2 от ТЗ са за обявяване за относително
недействителни на действия и сделки от страна на длъжника, които създават
т.нар. преферентен ефект на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват
привилегировано положение на първите в поредността на удовлетворяване от
имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки
императивната уредба на тази материя в чл.722, ал.1 от ТЗ, с което създават
опасност за кредиторите от последващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че сключеният между длъжника и ответника
"Настя"ООД договор за особен залог покрива обективните критерии, предвидени
като предпоставка за уважаване на предявения преферентен иск.
При
този изход на делото ответниците "Настя"ООД и
"Ж.С.Груп"ООД/н/ следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 80лв.
Така
мотивиран, Врачанския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на "Ж.С.Груп"ООД/в несъстоятелност/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** сключения между длъжника и
"Настя"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
договор за особен залог на търговско предприятие с нотариална заверка на
подписите от 30.05.2011г.
ОСЪЖДА
"Ж.С.Груп"ООД/в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** и "Настя"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплатят в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 80лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач "Никитос
Пропъртис"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: