Русенска окръжна прокуратура е обвинила Ю. /Ю./ С.С. ***
предумишлено и с користна цел, умъртвил И.Т. М., български гражданин, с ЕГН: **********,
като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена
жестокост – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3, т.7 и т.9, вр.чл.115
от НК.
Съдебното следствие се проведе при
условията на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено
наказание, при условията на чл.58а ал.2 от НК в размер на 22 години лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, като бъде зачетено предварителното задържане по
делото.
Подсъдимият признава всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че при
тези факти следва да бъде признат за невинен, алтернативно признат за виновен в
извършено престъпление по чл.118 от НК или по чл.115 от НК, като му бъде
наложено минимално наказание. Защитата му пледира за оправдателна присъда.
Излага подробни съображения, че доказателствата не сочат на наличието на
посочената от прокуратурата квалификация на деянието, а на такава по чл.118 от НК или алтернативно на престъпление по
чл.115 от НК. Счита,че на подсъдимия следва да бъде определено минимално наказание,
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по реда на чл.58а от НК.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю. /Ю./ С.С. е на 41 години,
български гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер по болест с
признати 71% инвалидност с Експертно решение на ТЕЛК № 0894/15.03.2011г. с
водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет”, без постоянна работа. Не е осъждан,
тъй като е реабилитиран по право по първата си условна присъда, а по
втората присъда е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба, по
реда на чл.78а от НК, видно от свидетелството му за съдимост приложено в т.2,
папка 9, л.56-57
от ДП. Подсъдимият е известен и като Ю. и като Ю., видно от удостоверението за
идентичност на имена, приложено в т.1,папка 4 от ДП/.
Подсъдимият Ю.С. и пострадалия И.Т. М.
се познавали от много години и били в добри отношения. По това време И. М. се
сдобил с нотариални актове № 49/29.12.2003г., том 10, рег. № 12797, дело №
1389/2003г. на нотариус Г.Г. и нотариален акт № 76/ 30.12. 2003г., том 6, рег. № 14715, дело № 891/2003г. на нотариус Ц.
М. за недвижими имоти, намиращи се в Централната градска част на гр.Русе, а
именно: двуетажна масивна сграда в гр.Русе, ул.”Райко Даскалов” №2 и ул. ”Александровска”
№ 61 със застроена площ 182,25 кв.м. и недвижим имот част от двуетажна масивна
сграда, намираща се в гр.Русе на ул.”Александровска” № 61, със застроена площ
от 216 кв.м. И. М. влязъл във владение на горните имоти и ги отдавал под наем.
Подс.С. бил студент по право в РУ
„Ангел Кънчев”. През периода 12.04.2000г.-14.05.2001г. в гр.София и гр.Русе той
използвал неистински официален документ за завършено висше образование- диплома
и уверение за положени три държавни изпита,за което бил изключен от учебното
заведение. През периода 22.05.2001г.- 03.04.2003г. в гр.Русе подсъдимият
упражнявал адвокатска професия, без да има съответната правоспособност, за
което бил осъден с Присъда № 158/11.05.2004г. по НОХД № 650/2004г.на Районен
съд-Русе. Впоследствие подсъдимият имал и други присъди за престъпления от общ
характер, за които съдът го е освобождавал от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание глоба.
На 19.05.2003г. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач И.Т. М. и
купувач св.К.С.С.-брат на подсъдимия, с който М. му продавал горепосочените
недвижими имоти за сумата от 300 лева за всеки от тях, като се задължавал да
предаде владението им и да прехвърли собствеността им по нотариален ред в срок
от една година от подписването на договора. Предварителният договор бил вписан
в общия регистър при нотариус Ж. Г. ***. Окончателен договор за
покупко-продажба не бил сключен. С искова молба № 14300098/29.03.2007г. било
образувано и към настоящия момент не приключило, гражданско дело с ищец
Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството по пълномощия от Областния управител на гр.Русе против И.Т. М.,
във връзка с горепосочените недвижими имоти.
С Определение № 9/07.02.2005г. на РС-Русе
било допуснато обезпечение на отнемане в полза на Държавата относно
горепосочените недвижими имоти и наложен запор по отношение на разплащателна
сметка № 17140384024070 и банков № **********, в банка ДСК-клон Русе на името
на И.Т. М.. С наемателите на недвижимите имоти били сключени договори за
ползване за срок от една година. Св.К.С. /брат на подсъдимия/ събирал сумите от
наемите.
Подсъдимият Ю.С. и И. М. били подсъдими по
НОХД № 57/2001г.по описа на Окръжен съд-Русе, във връзка с извършено
престъпление от общ характер. Делото било насрочено в открито съдебно заседание
във ВКС-София за 15.03.2013г.
В края на месец януари 2013г.-началото на
месец февруари 2013г. И. М. се срещнал със св.Н.В. и св.В.Р.,***, с които бил в
добри отношения. Съобщил им, че иска да каже истината във връзка със
собствеността на недвижимите имоти. Във връзка с това уведомил наемателите на
имотите- св.Т.К. от гр.Пловдив и св.И.Г. от гр.Варна да не заплащат сумите за
наемите на св.К.С., а лично на него. И. М. трябвало да подпише нови договори за
ползване на магазините, в полза на св.К.С., с което не бил съгласен. Имал
намерение да отиде в „Енерго про” и да спре електрозахранването на търговските
обекти.
В началото на м.март 2013г. св.Е.К.
разговарял с подсъдимия Ю. С. по скайп и го уведомил за намерението на И. М. да
събира лично наемите от магазините. Във връзка с това на 02.03.2013г./събота/
подсъдимият посетил И. М. в дома му, намиращ се в гр.Русе на ул. ”Чипровци” №1,
бл.”Скъта” вх.1, ет.4. Пострадалият не го допуснал в дома си и двамата
разговаряли на висок тон на площадката пред апартамента му. М. обвинил подсъдимия,
че му е откраднал нотариалните актове за имотите по ул.”Александровска”.
Заявил, че не иска повече да говори с него, докато не му донесе документите и
парите от наемите на магазините. Казал му,че е прахосник и изразил твърдото си
намерение занапред сам да събира наемите от имотите. Двамата се разбрали да се видят
отново следващата седмица.
От този разговор подсъдимият се убедил в
непоколебимото намерение на М. да не отстъпва и взел решение да го убие, като
предприел действия по приготовление на престъплението. За целта през следващите
дни подсъдимият С. приготвил раница от черен плат с размери 40х30х20,с надпис
„Найк”, обшита в жълт конец, с два ципа. Вътре в нея сложил: 4 чифта
неупотребявани хирургически ръкавици за еднократна употреба, 2 броя видимо
употребявани такива, 1 бр. електрошок черен на цвят, 1 бр.отверка с дължина 23 см., 1 бр.отверка 18,5 см., 1 брой нож с обща
дължина 23 см
с бяла дървена дръжка, 1 бр.конопено въже с дължина 2 метра с възли в двата
края, 1 брой малък трион с обща дължина 30 см с черно-червена пластмасова дръжка, 1
брой метална ножовка с бяло-червена дръжка с размери 43х13,5 св., 1 брой РVС бутилка с кислол, не
разпечатани домакински гъби и не разпечатани
опаковки полиетиленови торби за смет.
С елекрошока подсъдимият смятал да приведе И.
М. в безпомощно състояние, за да може по-лесно да го умъртви, а останалите вещи
били предназначени за разчленяване и разфасоване на убития и прикриване на
следите от деянието.
На 11.03.2013г. ,около 8,00
часа,подсъдимият Ю.С. паркирал лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ А *** ВК на
паркинга пред бл.”Скъта”,където живеел пострадалия. От автомобила подсъдимият
излязъл с предварително приготвената раница. Подсъдимият бил облечен с черен
панталон и черна блуза,с чантичка на кръста, носел със себе си полиетиленова
торба с документи, глюкомер и спринцовки с инсулин. В джоба си носел сумата от
7000 лева и други джобни пари.
По същото време,около 8,10- 8,15 часа св.И.С.Д.
излязъл от входната врата на вх.1 на блок „Скъта”. Срещнал подсъдимия, за
когото знаел, че често посещава И. М.. Така подсъдимият влязъл във входа,
където живеел М., качил се до сметопровода, намиращ се между 3 и 4 етаж, където
оставил раницата, като взел от нея само електрошока, който бил с обозначение „JJ-918TYPE” 2000К VOLT. Звъннал на вратата на И. М., който
му отворил и двамата влезли в хола на апартамента.
Подсъдимият и пострадалият М. започнали да
говорят за нотариалните актове на М.. Последният не пожелал да говорят за това,
като обвинявал подсъдимия, че заради него ще го вкарат в затвора и от това
много се ядосвал. Подсъдимият не се съгласявал с тези твърдения, представял му
носените от него документи и го убеждавал, че делото на 15.03.2013г. ще завърши
благоприятно за тях, тъй като били вече оправдани от Апелативен съд Велико
Търново. Двамата дълго време чели присъди, решения и други документи във връзка
с делото. Накрая подсъдимият му дал цялата папка с документи. М. не разбирал
това, в което го убеждавал подсъдимия и продължавал да твърди, че след делото
ще влезе в затвора. Пострадалият заявил, че ще обвини брата на подсъдимия в
извършването на престъпление, свързано с
договорите за ползване на недвижимите имоти.
Докато двамата разговаряли на масата в
хола се намирали два ножа. Единият бил с дължина 28 см, режеща част 16 см, 4 см широка част, с бяла
пластмасова дръжка с три нита. Вторият бил с дължина 27,5 см, режеща част 16 см, 25 мм в най-широката си част,
с пластмасова дръжка.
Подсъдимият решил да пристъпи към
предварително взетото си решение за убийството на М.. Смятал да го приведе в
безпомощно състояние с електрошоковото устройство и после да го умъртви с някой
от намиращите се на масата ножове, а не с предварително приготвения от него
нож, който останал в раницата до сметопровода. Подсъдимият извадил електрошока
и го насочил към брадичката на И. М.. Въздействал с електрошока не по-малко от
два пъти, всяко от които било сравнително продължително време. Вследствие на
това въздействие по кожата на М. са получени изразени морфологични промени,
пострадалият паднал по очи и загубил съзнание за няколко минути.
Тогава подсъдимият взел от масата ножа с
кафявата пластмасова дръжка, който бил с дължина 27,5 св., режеща част 16 см и широка част 25 мм и с него нанесъл четири
последователни удара в тилната част на главата на пострадалия. Ударите с ножа
проникнали в черепната кухина, като две от пробожданията засегнали мозъчното
вещество. Подсъдимият нанесъл и три прободно- прорезни рани в областта на
врата, две от които били в меките тъкани на врата и една от тях преминала между
четвърти и пети шиен прешлен, през диска. С посочените удари подсъдимият е
нарушил целостта на шиповидния израстък, целостта на гръбначния мозък в цялата
му дебелина. По време на нанасянето на тези травми И. М. е възприемал околната
обстановка и усещал болки, включително и от електрошока. Последните три удара,
в областта на врата, са довели до прекъсване на целостта на гръбначния мозък и
настъпването на смъртта му.
След настъпването на смъртта на И. М.
подсъдимият поставил в дланта на дясната ръка на убития дръжката на револвер.
Револверът бил собственост на убития „EKOL VIPER 2,5”, калибър 9 мм R PAK, с фабричен номер E2UP-860386, бил
фабрично произведено сигнално –газово оръжие, предназначено за стрелба със
сигнално-газови патрони. Подсъдимият поставил палеца на дясната ръка на убития
на страничната част до барабана на револвера, а показалеца над спусъка на
противоположната страна, като отворил ударника в задно крайно положение. Дланта на убития не била в позиция на захват.
С тези си действия подсъдимият искал да инсценира, че е бил нападнат от пострадалия
и се е отбранявал.
Тялото на И. М. останало да лежи по очи, на
земята в хола, като левият крак бил изпънат, а десния леко свит в коляното.
Подсъдимият завил трупа в кувертюра- шарена с жълто- червени цветове и сложил
кафяво кожено яке под дясната му ръка. Подсъдимият седнал на дивана, измерил си
кръвната захар, извадил от документите бележките и стратегиите на адвокатите по
делото и ги изгорил в един буркан. След това изхвърлил пепелта в тоалетната. Останал
в жилището до идването на полицията.
На 11.03.2013г.,около 10,20 часа св.В.П.Г.,
живущ на същия етаж с пострадалия, чул стонове и охкания от жилището на М..
Почукал силно на входната врата, но никой не му отворил. Около 12,30 часа на
същата дата отново позвънил на вратата, но отново никой не му отворил. Тогава
свидетелят забелязал черна на цвят раница, намираща се до сметопровода между 3
и 4 етаж. Отворил я и в нея видял вещите описани по-горе.
Около 15,30 часа св.С.Ц.И. се върнал от
работа. Разбрал,че през деня М. е викал за помощ. Звънял неуспешно на телефона
му. След това звъннал на телефона на подсъдимия С., който изключил входящите повиквания. Веднага след това св.И.
позвънил на тел.112 и съобщил,че съседа му И. М. е викал за помощ и иска да
влезе в жилището му, да види в какво състояние е.
На място дошли полицейските служители-св.М.А.
и св.Р.Ц. ***. Св. И. отворил входната врата на апартамента на М., като освободил
езика на бравата и всички влезли в жилището. Когато влезли в апартамента вътре
било задимено. В хола намерили тялото на И. М. да лежи по корем, завито по
описания начин. Там заварили и подсъдимия С., който бил седнал на канапето в
дясно от вратата на хола и при тяхното влизане се изправил. Полицаите
установили самоличността на подсъдимия, обадили се на дежурен офицер при
ОДМВР-Русе и сложи белезници на С.. Пристигнали оперативно- следствените органи и подсъдимият бил откаран в сградата на
Второ РПУ-Русе.
На
11.03.2013г. бил извършен оглед на местопроизшествието- жилището на И. М., при
който били намерени и иззети: връзка с
11 ключа и чип за асансьор; калъф с документи, кожен, вишнев на цвят, съдържащ:
лична карта и СУМПС на подсъдимия, карти VISA на името на подсъдимия и на името на
св.К.С., карта Billa, свидетелство за регистрация на МПС част ІІ за л.а.”Рено Меган” рег. №
А *** ВК”, удостоверение за техническа изправност на същия л.а. и контролен
талон на името на подсъдимия, ключ за същия автомобил с дистанционно
управление; черен на цвят калъф с документи, съдържащ: свидетелство за
регистрация част ІІ за л.а. „Рено Меган” рег. № Р 70 75 РК, на името на И. М.,
ключ за този автомобил с дистанционно управление; мобилен телефон „Самсунг” с камера 5,0
мегапиксела и СИМ карта на МТЕЛ,с посочени имей и номер на картата; полиетиленото
чанта, синя на цвят,съдържаща 3 бр.хартиени папки и 1 бр. папка с жълта
прозрачна корица, с множество документи; сгъната кувертюра шарена с
жълто-червени цветове; пистолет EKOL VIPER 2,5”, с вбит надпис „Cal 9 mm R/PAR” с барабан с 6 гнезда, с 6
боеприпаса; нож с дължина 27,5
см., режеща част 16 см, 5 мм най-широка част, с пластмасова дръжка;
мъжко кафяво кожено яке с джобове, зацапано; черен чувал с 12 папки с
документи- иззет от металната каса в спалнята; кутия от посочения пистолет,
удостоверение за закупуване на газов пистолет от И. М. от 23.10.2008г., овална
кутия „50,9 мм RR/320”
с кесия оловни сачми и 10 бр.патрони, затворени в предната част, без сърдечник;
1 бр.юбилейна монета с номинал 5 лева от 2006г. в прозрачна кутийка; както и пари-
евро, долари и левове, подробно описани по брой и номинал в протокола. Били
иззети множество дактилоскопни следи и обтривки от червеникаво-кафеви петна, подробно
описани в протокола /т.1,папка 1,
л.19-39 от ДП/.
На 11.03.2013г. бил извършен оглед между 3 и 4
етаж на вх.1 на бл.”Скъта” където била намерена черната раница. Същата била
запечатана и иззета, с намиращите се в нея вещи.
На 12.03.2013г. бил извършен оглед на лек
автомобил „Рено Меган” рег.№ А 97 88 ВК,собственост на Станка Кирова Маслинкова-майка
на подсъдимия С.. Същият бил паркиран в непосредствена близост до бл.”Скъта”.
От него бил иззети 1 бр.чаршаф, замърсен и 2 броя връзки ключове за същия
автомобил.
Извършен бил оглед на лек автомобил „Рено
Меган” с рег. № Р 70 75 РК, собственост на И.Т. М..
На 12.03.2013г. било извършено претърсване и
изземване от жилището , обитавано от св.К.С. /брат на подсъдимия/ -апартамент в
гр.Русе, ул.”Солун” № 24,вх.2, ет.6 и прилежащите му помещения. Там не били
намерени и иззети вещи, имащи отношение към настоящето дело.
На 12.03.2013г. било
извършено претърсване и изземване на лек автомобил „Ситроен” с рег.№ Р 73 72
РМ, ползван от св.К.С.. От багажното му отделение били иззети следните вещи: 1
бр.голям черен сак, в която имало 1 бр.черно яке, 1 бр.червена блуза, 1 бр.синя
блуза, 1 бр. празна кутия от електрошок с надпис JJ-918 Туре, 2 бр. външни харддиска, 1
бр.бял чорап зацапан с кафеникави петна, 1 бр.шорти. Поставен бил в черен PVC плик. В багажното отделение се намерили
несесер с лекарство, също запечатан в PVC плик, както и 1 бр.чанта съдържаща 1 бр. лаптоп Dell модел РА-10 оr РА-12. В джоба на чантата била
намерена визитка, с надпис „Ю. С.”.
На 12.03.2013г. в БНТЛ при ОДМВР-Русе
бил извършен оглед на 1 бр.черна раница, с размери 40 х 30 х 20 см, с емблема на „Найк”,
иззета при огледа на местопроизшествието от 11.03.2013г. В нея или намерени
следните вещи: 4 броя чифта неупотребявани хирургически ръкавици за еднократна
употреба, 1 брой видимо употребявана хирургическа ръкавица за еднократна
употреба, 1 брой видимо употребявана хирургическа ръкавица за еднократна
употреба, 1 брой светлосива на цвят писалка с капаче, с надпис „ Lantus Solo
Star” 100 ml инжекционен разтвор, 1 брой сива на цвят писалка с капаче, с
надпис ”Apidza Solo Star” 100 единици инжекционен разтвор, 1 бр.електрошок с
размери 13,5 х 5 см.
и надпис „JJ-918 TYPE” 2000 К VOLT”,
1 брой отверка, с дължина 23
см, с гумена дръжка, черно –жълта на цвят; 1 бр.
отверка, с дължина 18,5 см,
с пластмасова бяла дръжка; 1 брой конопено въже, с дължина 2 метра с възли в двата
края; кочан с бели листи с отпечатан в горната част текст „Одиторска счетоводна
кантора САЛДО”; 2 броя чанти от сезал, тип” румънски”, с размери 63 х 40 см, черно- бяло- червено- лилави
на цвят, с два броя дръжки; 1 брой PVC бутилка, бяла на цвят, с надпис „HG
tiles” 500 ml; 1 брой не разопакована
гъба, виолетова на цвят, с надпис „Домакинска гъба ГИГАНТ”; 1 брой опаковка, не
разпечатана, съдържаща полиетилен 4х5=20м2; един брой опаковка, не разпечатана,
съдържаща 5 броя попивателни гъби ; 1 брой опаковка, не разпечатана, съдържаща
полиетилен 4х5=20м2 ; 1 брой опаковка руло, не разпечатана, с торби
за смет 110 L
„SWIRE” ; 1 брой PVC бутилка, зелена на цвят, със синя капачка с етикет, с
надпис „Кислол Санита ” 1 L,
не разпечатана; 1 брой кълбо от зелена нишка, запечатано в PVC пликче, с
поставено етикетче с надпис „2.30.Р” ; 1 брой метален лист за ножовка ; 1 брой
малък трион с обща дължина 30
см, с ръждиво острие и черно-червена пластмасова дръжка;
1 брой метална ножовка, с бяло-червена дръжка, с размери 43 см х 13,5 см; 1 бр. тиксо кафяво
на цвят.
При обработката на обектите от № 12 до
№ 23 не били открити дактилоскопни следи. При обработката на тиксото били
намерени и иззети дактилоскопни следи. При огледа на раницата, от външната й
челна страна било намерено и иззето 1 бр.влакно, наподобяващо косъм, а от вътрешната
й страна били намерени и иззети 3 броя влакна, наподобяващи косми. Посочените
влакна били запечатани по съответния ред.
На 15.03.2013г. бил извършен допълнителен
оглед на местопроизшествието, в апартамента на убития. Били намерени и иззети следните
веществени доказателства: 1 бр.нож с обща дължина 28 см и с дължина на острието
16 см, с
назъбен гръб, широк 45 мм;
талон на „Експресбанк” клон Русе, кл.№ 013394, на името на И.Т. М.; Талон НОИ –
РУСО Отдел”Пенсионни осигуровки” за ЕГН **********, вх.№ 3836/02.02.11г.; карта
пластика на карта „Maestro”, синя на цвят № 676072073146810 на „Iban***”
,на името на убития, 2 броя свидетелства за регистрация на МПС – част I
и II
за лек автомобил „Рено Меган”, рег.№ Р 70 75 РК, на името на И. М.; 1
бр.банкнота от 100 лева,с посочена серия и номер, иззета от риза в гардероба в спалнята; 1 брой плик с лист от тетрадка, с
широки редове и двустранен ръкописен текст-иззет от дясно чекмедже на скрин в
спалнята; 6 броя бланки на
договори за ползване, непопълнени, с посочен
собственик на имотите И.
Т.
М.; 1 бр.тениска с къс ръкав, бяла на цвят със сини ивици,
скъсана
в долната част-иззета от плот в кухнята.
С
протокол от 13.03.2013г. бил извършен оглед на веществени доказателства,
намерени и иззети при огледа на местопроизшествието от 11.03.2013г. от хола в
жилището на убити - полиетиленова чанта, синьо-бяла, с надпис „Foto Knudsen” с намерените в нея папки с
документи.
С протокол от 09.04.2013г. бил извършен
оглед на веществените доказателства, намерени и иззети при огледа на
местопроизшествието от 11.03.2013г.-документите намерени в касата в спалнята в
апартамента на убития.
На
18.03.2013г. бил извършен оглед на веществени доказателства-дрехите от трупа на
И. М.. Това са 1 бр. мъжка черна риза на бели райета, със зацапвания от
червеникаво-кафява материя; 1 чифт черен панталон на райета,с цип и с кожен
колан кафяв на цвят с надпис „Аполон”, размер 52 S; 1 чифт чорапи черни на
цвят,със светли фигурки, вълнени; 1 бр. мъжки пуловер, черен на цвят, със
светли ивици в предната част,с V-образно деколте и надпис „Colpo Socco”; 1 бр.
мъжки боксерки.
На 18.03.2013г. бил извършен оглед на
веществени доказателства: кувертюрата от
жилището на убития, в която е бил увит трупа му и на коженото яке, кафяво на
цвят, намерено в жилището на убития, при огледа извършен на 11.03.2013г.
На
19.03.2013г. бил извършен оглед на веществени доказателства- замърсен чаршаф, със
сини, бели и кафяви цветове, с фигури на лебеди и размери 1,30 м.х 2,20 м., зацапан с
неизвестна материя,на кафяви петна,иззет при огледа на л.а., ползван от
подсъдимия.
От
заключението на химическата експертиза № 130/14.03.2013г. на БНТЛ при
ОДМВР-Русе /т.1, папка 3, л.2
от ДП/ се установява, че в кръвта на
убития липсва етилов алкохол.
От
заключението на химическата експертиза № 172/03.04.2013г. на БНТЛ при
ОДМВР-Русе /т.1, папка 3, л.
4-5 от ДП/ се установява сходство по
цвят , морфология и оплетка между изследваните обекти № 1 и №2 /парчето бял
плат и бялата тениска със сини ивици,иззети от жилището на убития/.
От
заключението на химическата експертиза № 303/03.06.2013г. на БНТЛ при ОДМВР-Русе /т.1,п.3,л.7 от ДП/ се
установява ,че с револвер „EKOL VIPER” са
произвеждани изстрели след последното му почистване. Не може да се установи
давността на барутните частици.
От
заключението съдебно-химическата експертиза № І-22/03.04.2013г. изготвена в
МБАЛ „Св.Марина” гр.Варна /т.1,п.3,л.13-14 от ДП/ се установява, че в
изпратените за химическо изследване проби от вътрешните органи и от кръвта на
трупа на М., при извършеното изследване по метода на тънкостлойната хроматография, не се установява
наличието на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазипинови
производни, дибензодиазепинови
производни, наркотици / хероин, морфин, кодеин, кокаин,
марихуана/, амфетамини, метамфетамини,
фенциклидин, трициклични антидепресанти. Допълнително проведените
скрининг-тестове с алкалните екстракти за морфин, амфетамини, метамфетамини
също са отрицателни.
От заключението на СМЕ на труп № 26/2013г
/т.1,п.3,л.16-21 от ДП/ се установяват нараняванията по тялото на убития.
Констатирани са 4 броя прободно-порезни наранявания в тилната част на главата,
които са проникнали в черепната кухина, две от които са засегнали мозъчното
вещество; три прободно- порезни наранявания в областта на врата, две от които в
меките тъкани на врата и едно от тях преминало между четвърти и пети шийни
прешлени през диска и нарушила целостта на шиповидния израстък и на гръбначния
мозък в цялата му дебелина. Установени са електрически знаци под брадата и
обезкървяване на вътрешните органи. При тези данни причината за смъртта следва
да се отдаде на нараняването довело до прекъсване целостта на гръбначния мозък.
Не са установени защитни наранявания по горните крайници на трупа. Към момента
на настъпването на смъртта М. не е бил алкохолно повлиян. Установените
електрически знаци дават основание да се приеме, че е било налице действието на
електрически ток с високо напрежение и нисък ампераж. От вида на послесмъртните
петна експертът е заключил,че смъртта е настъпила между осем и петнадесет часа
преди 20,50 часа на 11.03.2013г. Трупната картина отговаря на смърт от около
края на първото-началото на второто денонощие.
От заключението на СМЕ № 1090/2013г.
/т.1,п.3,л.23 от ДП/ е видно, че при извършения преглед на подсъдимия е
установена порезна рана на втори пръст на лявата ръка, кървяща, зачервявания с
ивицести отпечатвания по кожата в областта на гривнените стави. Описаната рана
може да бъде резултат на действието на предмет с остър ръб и да бъде получена
на 11.03.2013г. Описаните увреждания в областта на гривнените стави са резултат
от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от белезници.
От ДНК експертизата № PG15/DND/29042013 /т.1,п.3,л.33-45 от ДП/ се установява следното:
ДНК профил, еднакъв с този на И. М. е
установен по: петлето на револвера, кръвта по лявата и дясна страна на ножа,
кръвта по задния десен джоб на дънки „Мадок”. Вероятността да се установи този
ДНК профил, ако е оставен от друг индивид, освен от И.Т., е 1 на
517 573 000 000 000 000 000.
ДНК профил, еднакъв с този на
подсъдимия се установява за: клетъчния
материал по ръбчето на дръжката на електрошока, кръвта по черния чорап, кръвта
по обтривката по ходилото на подсъдимия, клетъчният материал от поднокътното
съдържание на подсъдимия. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчният материал е оставен от друг индивид, различен от Ю. С. е 1 на
166 000 000 000 000 000 000 000.
ДНК профил, еднакъв с този на св.К.С.С.
се установява за кръвта по белия чорап. Вероятността да се установи този ДНК
профил, ако клетъчният материал е оставен от друг индивид, различен от К.С. е 1
на 10 700 000 000 000 000 000 000.
За обтривката от червен и черен бутон на
електрошоковия апарат не е открит ДНК профил.
За обтривката от дръжката на електрошоковия
апарат,полученият резултат показва, че има смес от клетъчен материал от няколко
лица от мъжки пол и не може да се обособят конкретни ДНК профили.
Видно
от СМЕ № 1109/2013 /т.1,п.3,л.48-50 от ДП/ подсъдимият страда от захарен
диабет, инсулинозависим тип. Има клинични данни за начална диабетна полинервопатия
и деабетна ретинопатия. От представената документация и извършените прегледи
следва да се приеме, че към момента на експертизирането състоянието на
подсъдимия не налага спешно лечение в здравно заведение. Ако той спазва режим
на хранене, приема инсулин, според указанията, редовно му се проследяват с
глюкомер стойностите на кръвна захар и няма тежки физически натоварвания, той
може да престоява в ареста и в местата за лишаване от свобода.
От
заключението на комплексната съдебномедицинска-физическа експертиза /т.1
,п.3,л.53-66 от ДП/ е видно,че И. М. е получил комбинирана травма: 4 броя прободно-порезни наранявания в тилната
част на главата, които са проникнали в черепната кухина, две от които са
засегнали мозъчното вещество; три прободно- порезни наранявания в областта на
врата, две от които в меките тъкани на врата и едно от тях преминало между
четвърти и пети шийни прешлени през диска и нарушила целостта на шиповидния
израстък и на гръбначния мозък в цялата му дебелина. Установени са електрически
знаци под брадата и обезкървяване на вътрешните органи.
Установените прободно-порезни наранявания в
областта на главата и врата са резултат
от удари с предмет с остър връх и режещ ръб. Съпоставено с представените
за експертиза ножове, същите по своите характеристики напълно отговарят да
бъдат получени от нож №1 . Това е ножът с кафява дръжка, дължина на режещата
част 16,3 см,
ширина в най-широката част 2,5
см, който има изкривяване на режещия клин и спукана
дръжка /л.59-60 от експертизата/.
Електрическите знаци под брадата на трупа
отговарят да бъдат получени от детайли на електрошоковото устройство,
представено на експертизата.
При
тези данни причината за настъпване на смъртта е от нараняване № 6, довело до
прекъсване целостта на гръбначния мозък в шийния отдел. Касае се за прободно
порезни наранявания в областта на тилната област на главата и врата, които са
резултат от удари с предмет с остър връх и един режещ ръб.
От вида на уврежданията на черепа и
уврежданията по ножа следва да се приеме, че след нанасянето на ударите в
костната част, режещият клин е извършвал хоризонтални и вертикални движения за
освобождаване на клина от фиксирането му в костта на черепа при изваждането на
същия. От вида на раневия канал на рана №5 следва да се приеме, че режещият
клин е осъществил повече от едно движение по надлъжната ос на същия. Всички
прободно порезни наранявания са с посока от към тилната част и врата, към
предната част на тялото.
Кръвонасяданията по
устните, липсата на пръски кръв по отдалечени части на стаята при огледа на трупа,
еднаквата позиция на режещия клин на ножа /гръб-острие/ дават основание да се
приеме, че ударите са нанесени при неподвижна и фиксирана към пода глава. Пробиването
на костната тъкан на черепа и преминаването на режещия клин през гръбначния
стълб, определя изключително голямата сина на нанасяне на ударите. Това се
потвърждава и от необходимите движения на режещия клин и изкривяването на ножа
и частичното спукване на дръжката му.
При нанасянето на ударите подсъдимия би следвало
да се намира откъм гърба на трупа, който е бил в легнало положение по очи на
пода.
Установените при
аутопсията увреждания в областта на брадичката на И. М. отговарят да са
получени от представения по делото елекрошок. Това устройство е фабрично
изготвено контактно устройство, китайско
производство тип „JJ-918”. Механизмът на действие
на електрошока е основан на кратковременно въздействие на електрически заряд
върху живите тъкани на организма, което води до еластично съкращаване на
мускулатурата и нарушаване на работата на нервно- мускулната система на
организма. При засягане човек изпитва силна болка, при която е възможно да
извика. Болката продължава известно време и след изключване на прибора. От
продължителността на въздействието на прибора върху кожата зависи и получения
ефект. При кратковременен допир ефекта може да бъде кратковременна слабост в
мускулатурата, временна дезориентация и невъзможност за съпротива, а при
по-продължително третиране може да се постигне пълна загуба на съзнание с
продължителност до няколко минути.
При хистологичното изследване на кожна тъкан
от уврежданията, взети от областта на брадичката на И. М., се установява
характерната картина на увреждане на кожата от електрически ток. Това увреждане, получено в областта на
брадичката на пострадалия е било в резултат на не по-малко от две отделни
въздействия, всяко едно от които е било сравнително продължително време.
Основанието да се приеме продължителното въздействие на електрошоковото
устройство дават фактите, че са получени изразени морфологични промени по
кожата на М.. По принцип при правилно приложение на електрошоковите устройства
/не продължително време на въздействие и когато не се прилагат в особено
чувствителни към електрически ток места на тялото/ не могат да доведат до
смърт. В изключително редки случаи, при лица със сърдечно-съдови заболявания и
продължителен период на въздействие на електрошоковото устройство с високо
напрежение, е възможно сърцето да излезе от ритъм, което да предизвика смърт.
От огледа на местопроизшествието е видно, че
дясната ръка на И. М. е във физиологическо положение. Тази позиция на ръката
позволява револвера да бъде поставен към дланта след настъпването на смъртта.
Самата ръка на М. по време на огледа не е била в позиция на захват на
пистолета.
Смъртта е настъпила вследствие на нанасяне на
рана №5, която е причинила пълно прекъсване на гръбначния мозък. След
нанасянето на тази рана смъртта е настъпила веднага. Видът на всички останали
увреждания дава основание да се приеме,че същите са получени преди настъпването
на смъртта. Не са установени защитни рани по ръцете на убития. Локализацията на
прободно порезните рани /в ограничен участък на главата и шията/ и позицията,в
която са били нанесени, както и находките от кръвта около трупа, предполагат, че
към момента на получаване на раните М. е бил в безпомощно състояние. Това състояние
добре отговаря да е настъпила след въздействието на електрическия ток от електрошока. Не може да се
изключи, от медицинска гледна точка, възможността М. да е възприемал околната обстановка и да е
усещал болки при нанасянето на травмите, включително от електрошока.
От дактилоскопната експертиза №
142/15.03.2013г. /т.1,п.3,л.74-78 от ДП/ изследвала дактилоскопните следи
иззети на 12.03.2013г. при огледа на веществени доказателства, иззети от вещи в
раницата, е видно,че една от следите /оставена върху ролка от тиксо/ е годна за
сравнително изследване и е оставена от шести пръст на подсъдимия.
От дактилоскопната експертиза №
181/05.04.2013г. /т.1,п.3,л.80-81 от ДП/ изследвала дактилоскопните следи
иззети на 12.03.2013г. при извършеното претърсване в ла. „Ситроен” рег.№ Р 7372
АМ и иззетата от там кутия от елекрошок „JJ-918 Туре”, е видно, че една от следите /оставена в
централната част на дъното на кутията/ е годна за сравнително изследване и е
оставена от подсъдимия. Две от останалите дактилоскопни следи, съдържат
необходимия брой признаци за идентификация и са на личност с неустановена
индентификация.
От
допълнителната дактилоскопна експертиза № 198/12.04.2013г. /т.1,п.3, л.85-87 от
ДП/ изследвала дактилоскопните следи иззети на 12.03.2013г. при извършеното
претърсване в ла. „Ситроен” рег.№ Р 7372 АМ и иззетата от там кутия от
елекрошок „JJ-918 Туре”,са установени
три броя дактилоскопни следи, съдържащи необходимия брой признаци за
идентификация на личност и те не принадлежат на св.К.С..
От
дактилоскопната експертиза № 217/19.04.2013г. /т.1,п.3,л.89-94 от ДП/
изследвала 18 броя дактилоскопни следи иззети на 11.03.2013г. при огледа в дома
на убития, по-голямата част от следите са негодни за сравнително изследване.
Две от следите са оставено от убития И. М., сред изследваните следи няма
оставени от подсъдимия или от св.К.С..
От дактилоскопната експертиза №
288/29.05.2013г. /т.1,п.3,л.96-100 от ДП/ изследвала дактилоскопните следи оставени
върху електрошока /иззети на 12.03.2013г. при извършения оглед на вещите в
раницата/; върху револвера „EKOL VIPER 2,5”, с барабан с 6 гнезда и 1 брой нож
/иззети при огледа на местопроизшествието в жилището на убития извършено на
11.03.2013г./ се установява, че по същите няма наличие на дактилоскопни следи.
От балистичната експертиза №
305/06.06.2013г. /т.1,п.3,л.102-108 от ДП/ се установява следното:
Револверът „EKOL VIPER 2,5”, калибър 9 мм R/PAR, с посочения фабричен номер, е
фабрично произведено сигнално-газово оръжие, предназначено за стрелба със
сигнално-газови патрони, калибър 9
мм. Всички негови части и механизми са налице, сглобени
са правилно и си взаимодействат. Револверът е фабрично произведен такъв,
технически изправен, годен да произвежда изстрели и по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ представлява сигнално-газово оръжие. При визуалното изследване и
извършената непълна разглобка на револвера е установено, е по същия има
извършени изменения в конструкцията му, изразяващи се в премахване на
дифузьора, разпръскващ газта и не позволяващ стрелба с патрони със сачмен
заряд, от цевта.
Принципът на действие на представения за
изследване електрошок е чрез създаване на високоволтова дъга между електродите,
монтирани в предната част на устройството и при допирането му в човек или друго
живо същество, то да бъде приведено за известно време в безпомощно състояние.
Устройството е фабрично произведено електрическо средство за самозащита-
електрошок с фенерче, с мощност две милиона волта. Електрошокът не представлява
огнестрелно оръжие.
От допълнителната балистична експертиза №
349/27.06.2013г. /т.1,п.3, л.110-113 от ДП/ се установява какво означава обозначението РАК нанесено
върху изследвания сигнално-газов
револвер, а именно автоматичен пистолет- револвер, предназначен за
стрелба със сигнални или газови патрони.
От
техническата експертиза № 150/19.03.2013г. /т.1,п.4,л.2-5 от ДП/ се установяват
параметрите на изследвания мобилен телефонен апарат „SAMSUNG” модел „GT-S5610”,
с IMEI 353630059982691, ведно със SIM
карта с № 8935901187090884465, абонатен № **********, съдържанието на
телефонния указател, записаните входящи и изходящи текстови съобщения и не
приети повиквания /телефонът е намерен и
иззет при оглед на местопроизшествие на 11.03.13 г. от дома на убития/.
Посоченото
в тази експертиза отнесено съм останалите писмени и гласни доказателства,
установява, че този телефон е собственост на убития И. М..
От техническата експертиза № 223/22.04.2013г.
/т.1,п.4,л.7-36 от ДП/ се установяват параметрите на изследваните мобилни
телефонни апарати: „NOKIA” модел „7310c”,
розов на цвят, с IMEI 354151020953652, ведно
с батерия и SIM карта на МТеl с фабр. №
8935901187050989189, аб.№ ********** и „NOKIA” модел „2700”,
черен на цвят, с IMEI 358283034037358, ведно
с батерия и SIM карта на МТеl с фабр. №
8935901980591532314, аб.№ **********, съдържанието на телефонните им указатели,
записаните входящи и изходящи текстови съобщения и не приети повиквания /телефонните апарати са предадени
с протокол за доброволно предаване от 10.04.13 г. от св.М.Й.,с която
подсъдимият е живеел на семейни начала/.
Посоченото в тази експертиза отнесено съм
останалите писмени и гласни доказателства, установява, че телефона с абонатен №
********** е ползван от подсъдимия.
Изготвена е компютърно-техническа експертиза
№ 298/04.06.2013г. /т.1,п.6 от ДП/, която е изследвала един брой преносим
компютър марка ”Dell”, модел „LATITUDE D620 /PP18L/”,
със сериен номер 07898349890528, окомплектован
с адаптер от същия производител, поставени в черна текстилна чанта „Trust”.
Два броя външни харддиска - марка „Transcend” модел „StoreJet”,
с капацитет 320 GB и сериен номер
**********, окомплектован с екраниран кабел USB и мини USB
интерфейси и марка „Transcend”
модел „StoreJet” , с капацитет 320 GB и сериен номер
**********. Преносима флаш –памет марка „Apacer” с капацитет 2 GB.
Три броя бели хартиени листи формат А4 с ръкописен текст, изпълнен със син цвят
на пишещото средство, запечатани със стикер „ИЗСЛЕДВАНО ВД” в прозрачен
найлонов джоб-намерени и иззети при претърсване и изземване на 12.03.2013 г. от
лек автомобил”Ситроен”, рег.№ Р 73 72 АМ, ползван от св.К.С.. Съдържанието на
графичните и текстови файлове от твърдите дискове и флаш паметите са записани
върху посочените в експертизата оптични носители. Към експертизата е приложено
съдържанието на същите, а именно множество молби, нотариални актове, договори,
анекси, пълномощни, споразумения, нотариални покани и други.
От изготвената
почеркова експертиза № 320/13.06.2013г./т.1,п.4,л.38-49 от ДП/ е установено, че
от изследваните три броя бели хартиени листи, формат А4 с ръкописен текст,
изпълнен със син цвят пишещо средство, почеркът, с който са изписани
ръкописните текстове върху лист 1 и лист 2 са изпълнени от подсъдимия.
От изготвената комплексна психиатрична и
съдебно психологична експертиза /т.1,п.4,л.51-62 от ДП/ е установено, че
подсъдимият не се води на диспансерен учет в ЦПЗ- Русе. Той не е боледувал от
психично заболяване и не е провеждал стационарни психиатрични лечения в
ЦПЗ-Русе. Експертите са заключили, че подсъдимият декларира преживявания,
отговарящи на състоянието физиологичен афект. Към 11.03.2013г и към момента на
експертизирането подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното
от него, осъзнавал е последиците и можел и може да ръководи постъпките си.
Подсъдимият е в състояние да дава достоверни обяснения, ако желая.Няма данни
към 11.03.2013г. заболяването „инсулинозависим захарен диабет” да е повлияло
психическото състояние на Ю.С.. Подсъдимият може да пребивава в арестните
помещения и в местата за лишаване от
свобода. Не се нуждае от приложение на принудителни медицински мерки,по смисъла
на чл.89 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно доказана от показанията
на разпитаните свидетели: В.Г., И.Д., С.И., М.А., Т.А., А.Г., А.Ц., М.К., И.И.,
К.С., Н.В., В.Р., М. Т., Ц.Т., М.Й., Д.М., Р.Ц., Н. А., Т.К., И.Г., В.В., Е.К.,
Д.Р. /всички в т.1, папка 2 от ДП/; от направените от подсъдимия признания; от
заключенията на дактилоскопните експертизи, съдебно-медицинските експертизи,
балистическите експертиза, ДНК-зите, химическите експертизи, съдебно-химически
експертизи, комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза,
техническите експертизи, компютърно-техническата експертиза, почерковата
експертиза и други. От писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи
за оглед, за обиск и изземване, за доброволно предаване, за изземване на
образци за сравнително изследване, фотоалбуми, свидетелство за съдимост, декларация,
автобиография, епикризи, решения на ТЕЛК, амбулаторни листи, експертни справки,
удостоверения за наследници, удостоверение за идентичност на имена, пълномощни,
отказ от наследство /т.1,п.2,л.86, 87 от ДП/, банкови документи, извлечения от
сметки и банкови сметки на подсъдимия, на убития и на св.К.С., справки за имоти
и извършени прехвърляния на такива на убития, подсъдимия и други лица,
нотариални актове и други, както и от веществените доказателства по делото.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени, гласни и веществени доказателства са еднозначни и
непротиворечиви. Времето, мястото, мотивите и начина на извършване на деянието
и авторството на престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните
и веществените доказателства и от заключенията на посочените експертизи, които
съдът намира за последователни, обективни и логични, а експертизите за
обосновани и компетентни. Те напълно кореспондират с направеното в съдебно
заседание от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие, по
реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
Анализа на писмените и гласни доказателства,разгледани
в тяхната съвкупност,налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият Ю. /Ю./ С.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3, т.7
и т.9, вр.чл.115 от НК, тъй като на 11.03.2013г. в гр.Русе предумишлено и с
користна цел, умъртвил И.Т. М., като деянието е извършено по особено мъчителен
за убития начин и с особена жестокост.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е
въздействал върху организма на И. М. като му е нанесъл множество удари с нож в
тилната част на главата и във врата. Той е нанесъл 4 броя прободно-порезни
наранявания в тилната част на главата на пострадалия, които са проникнали в
черепната кухина, две от които са засегнали мозъчното вещество и още три
прободно- порезни наранявания в областта на врата, две от които в меките тъкани
на врата и едно от тях преминало между четвърти и пети шийни прешлени през
диска и нарушила целостта на шиповидния израстък и на гръбначния мозък в цялата
му дебелина /съгласно СМЕ на трупи комплексната съдебномедицинска и физична
експертиза/. Тези наранявания са нанесени в жизнено важни области на тялото на
пострадалия, в резултат на тях се е стигнало до прекъсване целостта на
гръбначния мозък и е настъпил крайния резултат на престъплението убийство, тъй
като е предизвикана биологичната смърт на М.. Именно този краен резултат е
критерия за квалифициране на убийството като довършено престъпление.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК, тъй като
престъплението е извършено по особено мъчителен начин за убития. В резултат на
множеството нанесени силни удари в областта на тилната част на главата и врата
на пострадалия са били причинени особени страдания, болки и предсмъртни мъки. Това
е така, тъй като той не е починал от първия удар с нож, а е възприемал околната
обстановка и е усещал болка при нанасянето на травмите. Пострадалият е изпитвал силна болка от действието на
електрическия заряд върху кожата и мускулатурата, в областта на брадата, при
използването на електрошока от подсъдимия, вследствие на което са получени
констатираните от експертите характерни промени по кожната тъкан под брадата.
Той е чувствал и изпитвал силна болка и при нанасяните му ударите с ножа. Това
се потвърждава от чутите викове от свидетеля В.Г. /т.1 ,п.2,л.45 от ДП/, които
кореспондират с показанията на останалите свидетели- съседи и полицаи. Анализа
на показанията на свидетелите, отнесен към заключението на СМЕ и Комплексната
съдебномедицинска и физична експертиза, налага извода, че пострадалият е усетил
болката от електрошока и след това и от ударите с ножа. Той е охкал и стенел
/след използвания електрошок/, след което след 2-3 минути е викал за помощ /най-вероятно
от първите удари с ножа преди смъртоносния/. Изложеното напълно кореспондира
със заключението на експертите, че при въздействие с електрошок последиците са
от временна дезориентация и невъзможност за съпротива до загуба на съзнанието с
продължителност до няколко минути.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК, тъй като
престъплението е извършено с особена жестокост. Това е така предвид начина на
извършване на деянието, броя на нанесените удари и тяхната сила. На пострадалия
са нанесените общо 7 удара с нож в гръб, в областта на тилната част на главата
и врата. Те са нанесени с изключително голяма сила, настървение и жестокост,
предвид констатираните от експертите пробиване на костната тъкан на черепа и
преминаване на режещия клин на ножа през гръбначния стълб, което се потвърждава
и от изкривяването на ножа и частичното спукване на дръжката му /СМЕ на труп и
Комплексна съдебно медицинска и физична експертиза/. Изложеното сочи, че
подсъдимият е проявил ярост и ожесточение, характеризиращи го като
коравосърдечен и жесток човек.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.7 от НК, тъй като престъплението
е извършено с користна цел. Подсъдимият е целял да продължи досегашното състояние,
при което той и брат му са събирали наемите от магазините в Централната градска
част на Русе, а не те да се събират вече от пострадалия, той не е искал да бъде
разкрита и схемата за придобиване на имотите по делото, което е било висящо
пред ВКС и насрочено на 15.03.2013г. Аргументи в тази насока се съдържат в гласните
доказателства, в отразеното в компютърно-техническата експертиза и съдържанието
на договорите и другите документи към нея, както и в техническата експертиза
отразила съдържанието в мобилния телефон и СИМ картата на подсъдимия и
провежданите от него разговори.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.9 от НК, тъй като престъплението
е извършено предумишлено. След като е разбрал за твърдото решение на пострадалия
да събира сам наемите от магазините и да разкрие схемата за придобиване на
собствеността на същите, подсъдимият е взел решение да убие М.. Това е станало в спокойна обстановка, в която е обсъдил
въпросите за и против убийството, при сравнително спокойно душевно състояние и
във време преди извършването на самото убийство. В изпълнение на това си
решение подсъдимият е извършил предварителна подготовка за престъплението. Той
е приготвил в раницата си вещи необходимо за извършване на убийство и за
заличаване на следите от престъплението, а именно: нож, ножовка, трион, чували
за смет, хирургически ръкавици, електрошок, тиксо, бутилка с кислол и други. Избрал
е времето и мястото за престъплението и си е набавил оръжието. Оставил е
раницата между етажите във входа на блока, където живее пострадалия, взел е със
себе си електрошока, след което е пристъпил към извършване на престъплението. Тези
факти са достатъчни, за да се приеме наличието на предумисъл, като не е
необходимо самото убийство да е извършено в спокойна обстановка и в напълно спокойно
душевно състояние на подсъдимия.
Само поради
факта, че убийството е извършено с нож различен от намиращия се в раницата на
подсъдимия, не се изключва неговия предумисъл. Той не се изключва и от обстоятелството,
че електрошока е намерен в раницата на подсъдимия между етажите, а не в
апартамента, тъй като от заключенията на експертите е категорично доказано, че
именно с намерения в раницата електрошок е въздействано върху кожата на
пострадалия, в областта под брадата, предвид оставените характерни следи.
Най-вероятно подсъдимият е успял да излезе от апартамента и да остави
електрошока в раницата, но не е успял да вземе същата или други вещи от нея, нито
да излезе безпрепятствено от апартамента на пострадалия след извършеното
убийство. Тези детайли не са доказано по безспорен начин, но и не влияят
съществено върху фактите по делото, досежно използваните средства и
предумисъла. Подсъдимият се е подготвил старателно, включително да разфасова
тялото и да прикрие следите от престъплението, тъй като най-малкото е необичайно
в 8 часа сутринта да отидеш при своя познат и съпроцесник, за да говорите за
предстоящото дело /с оглед обясненията на подсъдимия/ и да носиш нож, ножовка, трион, електрошок,
кислол и ръкавици. След престъплението подсъдимият дори е започнал заличаването
на следите, като е горил документи и най-вероятно почиствал отпечатъците в
апартамента на убития. Аргумент в тази насока е факта, че в жилището не са
намерени никакви отпечатъци от подсъдимия и само единични отпечатъци от самия М.,
като в същото време всички свидетели са категорични, че подсъдимият често е
посещавал жилището на убития, при което е изключено да не е оставил сови
отпечатъци. Изводи в горната насока се налагат от цялостното поведение на
подсъдимия преди и след престъплението.
Изложеното и
анализа на доказателствата по делото сочат, че не е налице внезапен умисъл за
убийство, тъй като подсъдимият не е взел решение за убийството и веднага след
това да го е извърши, а това е станало доста време преди извършването на
престъплението, за което той старателно се е подготвил.
Не е налице
квалифициращото обстоятелство по т.5 на чл.116 ал.1 от НК –„безпомощно
състояние”, въпреки че с оглед заключението на СМЕ след използването на
електрошока от подсъдимия жертвата е паднала по очи и за известно време е била
в безпомощно състояние. За състава по тази точка на текста е необходимо
пострадалият да се е намирал в безпомощно състояние, преди деецът да е
предприел действия насочени към умъртвяването му, тъй като това е обективно състояние,
което пречи на пострадалия да се съпротивлява, например поради старост, неподвижност,
болест, слепота и други. Пострадалият следва да се е намирал в такова
безпомощно състояние обективно, независимо от каквито и да е предварителни действия
на дееца. В настоящия случай подсъдимият е взел решение да умъртви пострадалия,
който не се е намирал в такова обективно безпомощно състояние, след което е
пристъпил към убийството, поради което в случай не е налице това квалифициращо
обстоятелство и правилно на подсъдимия не е повдигнато обвинение по този текст.
Това се потвърждава от извършената подготовка от страна на подсъдимия и
неговите конкретни действия предшестващи убийството. В този смисъл е съдебната
практика: Решение № 630/73 по н.д.№ 609/73 на І н.о. ВКС, Решение №221/77 по
н.д. № 202/77 на І н.о., Решение №494/2008 по н.д.№ 470/2008 на І н.о. и други.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл и при наличието на предумисъл, като вид
на предварителния умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им- да умъртви М.
с користна цел. Подсъдимият е взел
решението да извърши убийството в относително спокойно душевно състояние и по
време отдалечено от самото извършване на убийството, което се потвърждава от
извършената от него предварителна подготовка и набавянето на средства. Престъплението
е довършено, тъй като е настъпил целения от подсъдимия краен резултат- смърт на
М.. Изложеното се потвърждава от цялостното поведение на подсъдимия, от уязвимостта
на органите на жертвата, върху който е посегнал- тилната част на главата и врата,
където нараняването и увреждането със сигурност води до смърт, от средството, с
което е извършено престъплението-нож, от броя и силата на нанесените удари. Подсъдимият
е имал съзнание за всяко едно от квалифициращите обстоятелства, а именно,че
причинява смъртта по особено мъчителен начин, с особена жестокост, с користна
цел и предумишлено и е целял настъпването на крайния резултат-смърт на М..
Не може да се приеме, че
подсъдимият е извършил престъплението в състояние на афект, по смисъла на чл.118 от НК.Съгласно правната теория и трайната съдебна практика за
приложението на този състав е необходимо да са налице едновременно медицинския
и юридическия критерии, заложени в текста. От медицинска гледна точка
физиологичният афект е състояние на бурна емоционална реакция, при която
съзнанието на дееца е овладяно от чувствата, отслабени са задръжките, а поради
това и възможността за адекватно контролиране на постъпките. С оглед
заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза може да се направи
извода, че за кратък период от време подсъдимият е бил в състояние на силно
раздразнение и съзнанието му е било овладяно от чувствата, в такава степен, че
волята му в голяма степен се е определяла от тях. Но тези изводи на експертите
са само въз основа на заявеното пред тях от подсъдимия. В същото време тези
негови твърдения /пред експертите и в съдебно заседание/, се опровергават от
цялостното му поведение. Предварителното набавяне на електрошок, нож, ножовка, ръкавици, въжета,
чували, гъби, кислол и други вещи- в раницата и в лекия автомобил, оставянето
на раницата между етажите във входа на убития, сочи на добра предварителна
подготовка, обмисляне на престъплението и това как да се заличат следите от
него. Само поради факта, че убийството е извършено с нож намерен в жилището на
убития, а не с този, който подсъдимият е носел, не се опровергава посоченото от
съда. Аргумент в тази насока е и последващото поведение на подсъдимия, който е
увил трупа, поставил е пистолет в ръката му, горил е документи, заличил е следи
в жилището.
Няма данни подсъдимият
да е бил в конфликт с подсъдимия и да се е карал с него непосредствено преди
убийството или той да го е предизвикал с нещо. Аргументи в тази насока са факта
на спокойното влизане във входа и в апартамента, продължителното разговаряне
между двамата /обясненията на подсъдимия, че са чели и обсъждали съдебни
решения и документи/, това, че съседите не са чули викове или скандал, но са
чули стоновете и виковете за помощ на пострадалия.
Не е налице и юридическият критерий на чл.118
от НК,по отношение на пострадалия. От
доказателствата по делото се налага извода,че И. М. не е предизвикал у
подсъдимия афекта по указания от закона начин-чрез насилие,тежка обида или
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Безспорно
няма упражнено насилие, предвид липсата на следи от такова, няма отправена
обида, която да е тежка или клевета от страна на пострадалия към подсъдимия или
брат му. Що се отнася до основателните притеснения на пострадалия, че ще бъде осъден от ВКС /по
делото, по което двамата с Ю.С. са подсъдими/ и заявеното от него, че ще каже
истината по делото и евентуалната закана от негова страна, че ще уличи
подсъдимия и неговия брат, следва да се има предвид от една страна, че подобни
думи се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия, а от друга - дори
думите да са изречени по този начин те не покриват изискуемите от закона тежки
последици, които реално могат да настъпят за подсъдимия или за брат му. Не е
налице провокиращо поведение спрямо подсъдимия от страна на пострадалия. Изложеното
налага извода, че дори да е имало подобно поведението от страна на пострадалия, включително и отправените от
негова страна евентуални закани, те са предизвикали
у подсъдимия обикновено раздразнение.
С оглед изложеното и предвид поведението на
подсъдимия, предхождащо, съпътстващо и последващо престъпния акт /подготвените
вещи в сака, носения електрошок, използването на последния, поставянето на
пистолет в ръката на убития, увиване на трупа в кувертюра, горенето на
документи, заличаване на следи, не отваряне на вратата на апартамента при
настоятелното звънене и чукане от съседите, не отговаряне на повиквания по
телефона/ не сочи на измеренията на физиологичен афект, по смисъла на закона.
Предвид изложеното
по-горе за наличието на всяко едно от квалифициращите обстоятелства по чл.116
ал.1 от НК, не може да се приеме и
тезата на защитата, че престъплението е извършено по основния състав на чл.115
от НК.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде
признат за виновен за убийство по текста, по който е предаден на съд, като му
бъде определено съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието,което следва да бъде наложено на
подсъдимия,съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която
предвижда приложението на чл.58а от НК.
За
престъплението по чл.116 ал.1 от НК са предвидени наказания от 15 до 20 години
лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При индивидуализация на наказанието,което следва
да бъде наложено на подсъдимия,за извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.6
пр.2, пр.3, т.7, т.9, вр.чл.115 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото му съдебно минало; наличието на сериозно заболяване- инсулинозависим
диабет, във връзка с което той е инвалидизиран.
Подсъдимият е на
40 години и това не сочи на млада възраст, която да следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство, напротив той е интелигентен зрял човек, който
макар и да не е завършил юридическото си образование е учил право, поради което
много добре е съзнавал последиците от извършено престъпление и то най-тежкото
възможно. Предвид особените правила, по които се разви съдебното производство,
направените от подсъдимия признания, не следва да се отчитат като смекчаващо
отговорността обстоятелство, а и те нямат особено значение, предвид факта, че
подсъдимият е задържан на мястото на престъплението.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се съобразят: наличието на четири отделни квалифициращи
обстоятелства по т.6 пр.2 и пр.3, т.7, т.9 от чл.116 ал.1 от НК, всяко едно от
които е достатъчно за съставомерността на деянието по този текст и сочи на
завишена обществена опасност на престъплението; лошите характеристични данни на
подсъдимия, който видно от свидетелството му за съдимост /т.2,п.9,л.56-57 от
ДП/ е осъждан два пъти- условно и с налагане на административно наказание по
реда на чл.78а от НК. Той е реабилитиран
по право по първата си присъда, а втората не се счита за осъждане. Освен това понастоящем
срещу него е налице и друго висящо наказателно производство за престъпление от
общ характер. Изложеното сочи на изградени престъпни навици и асоциално
поведение у подсъдимия, който упорито отказва да се съобразява със законовия
ред, което го очертава като личност със завишена обществена опасност.
С оглед
изложеното съдът определи наказанието при лек превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като от трите алтернативно предвидени в текста
наказания определя такова от вида доживотен затвор.
Съгласно чл.58а
ал.2 и ал.3 от НК при провеждане на съкратено съдебно следствие, по реда на
чл.371 т.2 от НК, не се налага наказание доживотен затвор без замяна. Индивидуализираното
в настоящия случай наказание доживотен затвор се заменя, по правилата на чл.58а
ал.2 от НК с лишаване от свобода от 20 до 30 години. Съгласно разпоредбата на
чл.58а ал.3 от НК,тълкувана във връзка с ал.2 на същия текст, в настоящия
случай наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в рамките от
15 до 30 години. Това е така, тъй като 15 години е минимума на наказанието,
предвидено в текста на чл.116 ал.1 от НК, по който подсъдимият е признат за виновен
и това е долната граница при определяне на наказанието при замяна на доживотния
затвор с лишаване от свобода. Максимума е определен в чл.58а ал.2 от НК и е 30 години лишаване
от свобода, което е и горната граница при определяне на наказанието при тази
замяна.
За да отмени
размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, съдът съобрази, изложеното по-горе във връзка
с индивидуализацията на наказанието и това, че наказанието му е определено при
лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което му налага
наказание в горната граница на предвиденото след замяната, а именно в размер на
25 години лишаване от свобода.
Това наказание,
по вид и размер, съответства на тежестта на конкретното престъпление, на обществената
опасност на убийството като най-тежкото посегателство над най-ценното човешко
благо-живота, на тежестта на конкретното престъпление и личността на
подсъдимия, както и на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Определянето на наказание в размер към минимума в текста би било
прекомерно снизходително с оглед престъплението и целите на наказанието. В
настоящият случай следва да се даде превес на генералната превенция над
личната, тъй като се касае за жестоко убийство по користни подбуди, към каквото
престъпление обществото ни е особено чувствително и непримиримо. Така ще се
даде приоритет на предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието
върху останалите членове на обществото като цяло и в конкретното населено
място, като в същото време подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за подходящ
срок,като му се отнеме възможността да върши други престъпления и той ще може
да преосмисли поведението си занапред.
С оглед наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства не може да намери приложение
разпоредбата на чл.58а ал.4, вр.чл.55 от НК и не би могло да бъде определено
наказание под предвидения в текста минимум от 15 години.
Предвид размера
на определеното наказание не са налице
формалните предпоставки на чл.66 от НК и същото следва да бъде изтърпяно
ефективно. С оглед изложеното и на основание чл.60, вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване, в затворническо заведение от
закрит тип.
На основание
чл.59 от НК при изтърпяване на наказанието следва да бъде зачетено предварителното
задържане на подсъдимия, считано от 12.03.2013г.до влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски: 8 205,68 лева- разноски на предварителното
производство, които следва да се
заплатят по сметката на ОД на МВР гр.Русе. В хода на съдебното производство не
са направени разноски,поради което не се следват такива.
Мотивиран така,съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: