ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Хасково, 12.08.2020г.
Административен
съд - Хасково, в
закрито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №299/2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Образувано е по искане от П.Т.З. ***,
подадено чрез пълномощник – адв. Б.Г.Б. ***, за изменение на Решение
№420/23.07.2020г. по адм. д. №299 по описа на Административен съд – Хасково за
2020г., в частта на присъдените в полза на оспорващия разноски от 180 лв. за
адвокатски хонорар, като се претендира да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лв. и допълване на същото, тъй като към производството
по делото е присъединено и адм. дело № 319/2020г. по описа на Административен
съд –Хасково по което жалбоподателя е направил отделни разноски в размер на 610
лв., видно от приложените договор за правна защита и съдействие и списък по
чл.80 от ГПК /л. 231-232 от адм. дело № 319/2020г./, които не са присъдени от
съда при постановяване на Решение №420/23.07.2020г. по адм. д. №299/2020г.
В искането са наведени доводи, че
съдът неправилно е определил по-нисък размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, тъй като не само делото се отличавало с фактическа и правна
сложност, но и в случая намира приложение разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно която възнаграждението за процесуално представителство по
административни дело без определен материален интерес е 500 лв. Настоява се, че
съда е следвало да присъди и направените разноски по образуваното адм. дело
№319/2020г. по описа на Административен съд Хасково, присъединено за съвместно
разглеждане с адм. дело № 299/2020г. Молителя претендира да му бъде присъден
пълният размер на направените от него разноски за адв. възнаграждение в размер
на 1200 лв., в т.ч. по 600 лв. за всяко от двете оспорвания по адм. дело №
299/2020г. и адм. дело № 319/2020г. или алтернативно общ 1000 лв., съгласно
минимума от 500 лв. по чл.8, ал.3 от Наредбата и още 10 лв. държавна такса по
оспорването по обединеното дело №319/2020г.
Ответната страна не ангажира
становище по молбата.
С определение от 18.05.2020г.,
постановено по адм. дело № 319/2020г. по описа на Административен съд –Хасково
посоченото дело е присъединено за съвместно разглеждане с адм. дело №299/2020г.
на ХАС, тъй като съдът е установил, че двете дела са с общ предмет, а именно
разпоредбата чл.26, т.2, в частта „движение/управление на велосипеди“ от
Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград.
С Решение №420/23.07.2020г. по адм.
д. №299 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г., съдът е отменил разпоредбата
на чл.26, т.2, в частта „движение/управление на велосипеди“ от Наредба №2 за
опазване на обществения ред на община Димитровград, приета с Решение
№129/20.04.2004г. на Общински съвет – Димитровград. и е осъдил община
Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** *** разноски по делото в общ
размер на 180 лв. от които 150 лв. възнаграждение за един адвокат. Като е
определил същите съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и предвид направеното възражение за прекомерност от страна на ответника в
настоящото производство. Посочено е, че решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
В срока за обжалване на решението е
постъпило искане за изменение и допълване на Решение №420/23.07.2020г. по адм.
д. №299 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г., в частта му за
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
С оглед горното, искането е подадено
от надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно.
В чл.144 от АПК е предвидено, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
В случая жалбоподателят е претендирал
присъждане на разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. С
подадената по делото молба твърди, че е претендирал и направените по адм. дело
№ 319/2020г. разноски в размер на 610 от които 600 лева адвокатско
възнаграждение и 10 лева внесена държавна такса. При направеното по делото от
ответната страна възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав е
съобразил разпоредбата на на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да
определи посочения размер съдът също така е съобразил, че делото не е с
фактическа и правна сложност, както и това, че за пореден път по жалба на П.З.
се отменя текст от процесната наредба, поради твърдяно и установено от съда
допуснато нарушение на процесуалните правила при приемането ѝ.
По отношение на присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. съдът намира, че дължимите
разноски са били правилно определени след намаляване на платения хонорар,
съобразено с фактическата и правна сложност на спора и при направено възражение
за прекомерност.
Не се споделят наведените в искането
доводи, че възнаграждението на адвоката следва да се определи в зависимост от
това, че делото е разгледано от троен съдебен състав със задължителното участие
на прокурор, което било показател за сложността на делото, както и че от
значение е и коефициента за натовареност на съдебния състав, който в случая е
1.5 и аналогично се отнасял до натовареността на адвоката, което се отрязвало и
върху неговия хонорар. Освен това, от правна гледна точка делото представлява
обикновен случай на дела с подобен характер, като относимата правна материя е
характерната за този вид спорове. Поради това възнаграждението на пълномощника
на жалбоподателя не следва да превишава минималния размер от 150 лв.
По отношение на искането за допълване на съдебното
решение, поради това, че съдът е пропуснал да присъди направените от П.З.
разноски по присъединеното за разглеждане към настоящото дело адм. дело № 319/2020г.
по описа на Административен съд Хасково, които са в общ размер от 610 лв., от
които 10 лв. платена държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира същото за
основателно само в частта за сумата от 10 лв., а по отношение на адвокатското
възнаграждение не се дължи на пропуск от страна на съда при постановяване на
решението в частта на разноските. За да обоснове този извод съда на първо място
съобрази, че по жалби на П.Т.З. *** против Наредба №2 за опазване на
обществения ред на община Димитровград, приета с Решение №129/20.04.2004г. на
Общински съвет – Димитровград с искане за отмяната ѝ само поради допуснато
нарушение в процедурата по приемането ѝ са образувани следните дела по
описа на Административен съд - Хасково: адм. дело № 243/2020г.; адм. дело №
299/2020г.; адм. дело № 319/2020г.; адм. дело № 578/2020г.; дело № 1350/2019г адм.;
дело № 678/2019г.; адм. дело № 893/2019г. На посочените от жалбоподателя
възражения във всяка една от жалбите е даден отговор със съответното съдебно
решение и то е, че в действителност наредбата е приета при съществено нарушение
на правилата при приемането ѝ. Това разбира се при даден еднозначен отговор
не ограничава жалбоподателя и той е свободен да прецени дали и кога ще упражни
отново правото си на жалба против друг текст от наредбата, който засяга
неговите законни интереси и поради това поредната жалба ще бъде допустима. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с
това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко
съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от
законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да
отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба
с право.
Относимо към настоящия казус е определянето
на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени
права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ), но и в противоречие с
обществения интерес. Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от
участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд който се основана
на изследване поотделно и в съвкупност на събраните в съответния казус
доказателства.
Правото на жалба на гражданина
/организацията/ в административното правораздаване не касае признаване на право
/лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/
държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във
връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на
администрацията, чрез правораздавателния орган-съответния съд.
Недобросъвестното упражняване на това право когато то има за последица
възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно
производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите
страни в производството. Такива последици, като целени от жалбоподателя пред АС
– Хасково П.З. спрямо задължения субект, и изразени в евентуално начисляване на
такси за образуване на дела и разноски за адвокат- възлагани на насрещната
страна, се установява в настоящия казус.
Предвид горното и при установеният факт на
недобросъвестно упражнени процесуални права по см. на чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК от жалбоподателя в настоящото
производство, акцесорното право на адвокатско възнаграждение на адвокат Б.Б. не
следва да бъде признато с оглед недопускане целеното обогатяване за сметка
увреждане на насрещния субект, а именно Общински съвет Димитровград.
Съобразно изложеното молбата на П.З. за
допълване на решение № 420/23.07.2020 г., постановено по адм. д.
№299/2020 г. на Административен съд - Хасково в частта за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ по адм. дело №319/20г.,
присъединено за разглеждане към настоящото дело следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №420/23.07.2020г., постановено
по адм. дело №299/2020г. по описа на Административен съд – Хасково, като допълва
същото в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН **********
***, допълнително сумата от 10 лева /десет лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.З. ***, за изменение
и допълване на Решение №420/23.07.2020г. по адм. д. №299 по описа на Административен
съд – Хасково за 2020г. в частта за разноските, а именно в размер на 450 лева
по адм. дело №299/2020г. и в размер на 600 лева по адм. дело № 319/2020г.,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.