Решение по дело №123/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 249/13.4.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 123 по описа на съда за 2020 г.

                                               

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от И.Г.И. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора – ст. комисар И. , с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, пл. „***“ № *, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева за имуществени вреди, във връзка с отменено НП № 1/07.02.2019 г. на Началник РУ Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 61/2019 г. на Районен съд гр. Панагюрище, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял имуществени вреди, във връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно наказателно постановление, издадено от началник група в РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик. Моли да бъде уважен искът, като бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 400 лв. имуществени вреди със съответните лихви.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован се представлява от адв. М., който по изложени съображения моли съда да уважи иска за направените по делото разноски. Счита, че независимо, че исковата претенция е удовлетворена, чрез заплащането й от ответната страна, за което по делото са представени писмени доказателства, то на ищеца се дължат направените в настоящото съдебно производство разноски.

Ответникът - ОД на МВР Пазарджик, редовно призован не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 1247/12.02.2020 г., в който ответникът по иска е признал за основателна исковата претенция и я е заплатил, за което представя платежно нареждане от 11.02.2020 г. / лист 24/. Счита, че с поведението си ответната страна не е дала повод за завеждане на настоящото дело, поради което счита, че искането за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ответната страна е заплатила дължимата сума, поради което моли да се отхвърли исковата молба.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищеца е наказателно постановление № 1/07.02.2019 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на И.Г. *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН – 112 и за нарушение на чл. 28, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 2 000 лева.

Ищецът е обжалвал посоченото наказателно постановление, за което било образувано а. н. х. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. С Решение № 62 от 17.06.2019г., PC – Панагюрище е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 1/07.02.2019 г. на Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.07.2019 г., т. е. с влязъл в сила съдебен акт е отменен актът (наказателно постановление № 1/07.02.2019 г. на Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик).

Съдът намира, че искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд - Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на увредения.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди от ответника, представляващи заплатени от него разноски по обжалване на наказателно постановление в размер на 400 лева за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

В конкретния случай ответникът признава изцяло иска и представя доказателства за заплащането на сумата от 400 лв. по сметка на ищеца на 11.02.2020 г. Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск, макар основателен и доказан, следва да бъде отхвърлен, тъй като претенцията е заплатена изцяло в хода на процеса.

Въпреки че искът за главница следва да бъде отхвърлен поради настъпилото плащане в хода на процеса, искът на основание чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху сумата от 400 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата – 11.02.2020 г., се явява основателен. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 400 лв. е възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който момент ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане на главница в размер на 400 лв. и законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба. Тъй като сумата за 400 лв. главница е заплатена изцяло на 11.02.2020 г. то това е и крайният момент, до който се дължи лихвата. Размерът на законната лихва за посочения период и върху главница от 400 лева възлиза на 1.67 лева, която ще следва да бъде заплатена на ищеца.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ  ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева – държавна такса и 400 лева за адвокатски хонорар.

Съдът намира за неоснователно направеното искане на ответника за неприсъждане на разноски въобще на ищеца, тъй като ответникът признавал иска и нямал вина за завеждането му. На първо място това признание е направено едва след подаване на исковата молба, поради което именно ответникът е причина за завеждане на делото, а на следващо място – претенцията за законна лихва не е удовлетворена, независимо от нейния минимален размер.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Г.И. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора – ст. комисар Ивайло Тишев, с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, пл. „***“ № *, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 400 /четиристотин/ лева за имуществени вреди, във връзка с отменено НП № 1/07.02.2019 г. на Началник РУ Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 61/2019 г. на Районен съд гр. Панагюрище, поради настъпило плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора – ст. комисар И. Т., с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, пл. "***" № *, да заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 1.67 лв. /един лев и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата в размер на 400 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане – 11.02.2020 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора – ст. комисар И. Т., с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, пл. "***" № **, да заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                             

                                        

 

                                                                  СЪДИЯ: /п/

 

 

 

Решение № 6362 от 27.05.2021г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 7362/2020г. - ОТМЕНЯ решение № 249 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 123/2020 г. на Административния съд – Пазарджик, в частта с която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик е осъдена да заплати на И. Г.И. сумата 1,67 лева законна лихва, изтекла за периода 28.01.2020 г. - 11.02.2020 г. върху главница от 400 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 123/2020 г. на Административен съд – Пазарджик в частта за разноските.
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на И. Г. И.от град Панагюрище, ул. " ***" № **, разноски в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.