Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на първи
юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №15019 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от П.Н.Н. срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР с правно основание
чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.6 ЗМВР и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1012.55 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 133 часа за периода 22.12.2017г. – 24.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.09.2019г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през периода 22.12.2017г. – 24.09.2019г е
полагал труд като младши инспектор –старши полицай в Група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ –Варна при РДГП-** на 12- часови смени при сумирано изчисляване
на работното време. Сочи, че продължителността на работното време е регламентирана
в чл.187 ЗМВР, като съгласно ал.1 на този член, тя е с продължителност 8 часа
дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Излага, че от 14.10.2016г.
съгласно чл.187,ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8;12 или 24- часови смени
служители се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа за отчетен период. Преди датата
14.10.2016г. работното време се изчислявало ежемесечно, като и при двата
варианта възнаграждението за положен труд се дължало в месеца следващ месеца на
полагането на труд съгласно чл.33,ал.1 от Наредба №8121 з-776/29.07.2016г. на Министъра
на вътрешните работи.
До началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за
преобразуването на нощния труд при изчисляване на работно време, но след
въвеждането на нова наредба относно работното време, тази методика останала
неуредена със специална норма и следвало да се прилага общата такава. Съгласно
чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Излага, че
при съобразяване на разпоредбата на чл.140 КТ
за нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица – до 35 часа и през нощта до 7 часа, коефициентът
следвало да се определи като нормалната продължителност на 8 часов дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа на нощен труд или 1.143.
Твърди, че заплащането на нощния труд след преобразуването му е уредено с две
различни правни норми на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, като двете плащания се дължат
кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че
служителите на МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по дълъг от
нормалния 7-часов такъв. Излага, че ЗМВР
също е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179. Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент
1.143 се явявала своеобразен извънреден труд, за който следвало да се прилага
съответната часова ставка.
Съобразно изложеното претенцията е формирана за положен общо
1087 часа нощен труд, който преизчислен възлизал на 136 часа извънреден
труд.
В
срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
е изразено становище за неоснователност
на исковете.
Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното за процесния период време
бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил
заплащан на основание чл.178,ал.1, т.3 ЗМВР като извънреден труд. Твърди се, че за положения извънреден
труд е приложима нормативната уредба по
специалния Закон за МВРС.
Съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители с е
определяло с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. министърът на вътрешните работи регламентирал реда,
касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Съгласно
чл.31,ал.2 от тази наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетения период се умножава
по 0.143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за
отчетния период. За останалата част от процесния период редът бил регламентиран
с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 09.08.2018г.
Твърди се също, че НСОРЗ е неприложима за служители на МВР. Твърди се, че всеки
положен от ищеца час извънреден труд му е заплатен. Ищецът не бил полагал нощен труд извън
рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове
положен труд с коефициент 1.142 било с цел увеличаване заплащането на положения
нощен труд с допълнително възнаграждение от 025 лева,а не за генериране и
заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен
труд за разлика от другите служители, на които било разрешено да полагат 7 часа
нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като се
получавало съотношението на 8ч. дневен
труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извършило заместване на посоченото съотношение
за служители на МВР, то щяло да е 8ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд и се получавал коефициент 1.
Излага се, че не е доказано претендираните суми за всеки
отчетен тримесечен период да представляват извънреден труд. Самото
преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулирало автоматично
извънреден труд.Нощният труд не бил извънреден труд. Извънреден труд бил налице
само, ако служителят действително работи извън установеното от него работно
време.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът
следва да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
служебно правоотношение с ответника, полагането на извънреден труд в процесния период и размера на
претендираното възнаграждение.
По делото не е спорно и от представените
по делото доказателства се установява, че в периода 22.12.2017г.-24.09.2019г.
ищецът е полагал труд на длъжността „младши инспектор- старши полицай“ в група „Охрана на държавната граница“ при ГПУ-Варна към Регионална дирекция -**, която
е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.
По делото са
представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при
ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото.
Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на
основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните
периоди, които не са оспорени по констатации от страните.
Съгласно заключението на изготвената по
делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че за
процесния период ищецът е отработил 3427 часа в т.ч. 145 броя по 12 часови
смени, 145 броя по 7 часови смени от 1015 часа, 134 бр. 5 часови смени от 670
часа и отработени часове извън графика 2
часа при часова норма 3264 часа или положен извънреден труд за 163 часа. Стойността
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване
на нощните часове към дневни за процесния период е в размер на 1012.55 лева за приравнени 133 часа.
Спорният по делото въпрос
е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както
претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР, като чл.178,ал.1,т.3 е
предвидено допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до
30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи и
всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба
№8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба №8121з-407 е отменена с
приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата
на постановяването му. В периода от отмяната на Наредба №8121з-407
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба №8121з-592
/обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма, която да
съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата,
поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1.143.
Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца за процесния период и с оглед на изложените съображения съдът
намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена
в цялост, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 24.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските :
В полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси по делото в размер на 50 лева за уважения иск и сумата
от 200 лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“
№ 46 да заплати на П.Н.Н., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1012.55 /хиляда и дванадесет лева и петдесет и пет ст./ лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.12.2017г.
– 24.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с
коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 24.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл.
143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“
№ 46, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Н.Н., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 300/триста / лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“
№ 46 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 250 /двеста и петдесет /лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: