р е
ш е н и е
№
гр.
Плевен, 19.12.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание, на шести
декември през две хиляди и осемнадесети година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6227 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В ***е постъпила искова молба от М.Г.П. с ЕГН **********,***
против ***със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че по
силата на издаден изпълнителен лист от 11.05.2007г. по ч.гр.д.№1171/2007г. по
описа на ***ищецът бил осъден солидарно с А.А.А., К.Й.А.,
Г.И.П., Д.Б.В.и А.А.Х.да заплатят в полза на *** сума
в размер на 4 493,86лв., от която 4 193,06лв. предсрочно изискуема
главница, 222,51лв.лихва за забава за периода от 17.11.2006г. до 05.04.2007г. и
78,26лв. санкционираща лихва за периода от 21.11.2006г. до 05.04.2007г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2007г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 247,88лв., представляващи направени деловодни
разноски. Твърди се, че въз основа на посоченото изпълнително основание и по
молба на кредитора *** било образувано изпълнително *** по описа на ***с ***.
Сочи се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело било направено
искане за налагане на запор върху трудовите възнаграждения само на част от длъжниците, сред които не бил ищеца. Излага се, че от
датата на образуване на изпълнителното дело – 04.06.2007г. до 21.01.2011г.
спрямо ищеца не били извършвани каквито и да е изпълнителни действия, макар и
такива да били извършвани срещу други солидарни длъжници.
Навеждат се доводи, че с изтичане на двегодишен срок от образуване на
изпълнителното дело – 04.06.2009г., то било прекратено по отношение на
ищеца по силата на закона, поради
настъпила перемпция. Излага се още, че с договор за
цесия от 14.02.2013г. ***прехвърлило в полза на ответното дружество вземането
си спрямо ищеца. На 25.07.2017г. съдебния изпълнител постановил акт за
прекратяване на изпълнително ***, макар и същото да било прекратено спрямо
ищеца още на 04.06.2009г. по силата на закона. Сочи се, че въз основа на молба
на ответника от 18.04.2018г. било образувано ново изпълнително ***по описа на ***,
на същото изпълнително основание. Твърди се, че по новообразуваното
изпълнително дело бил наложен запор върху наличните банкови сметки на ищеца до
размера на сумата от 8 729,52лв., макар и към момента на образуване на
изпълнителното производство, вземането на ответника спрямо ищеца да било
погасено по давност. Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищеца не
дължи на ответното дуржество сумата от 8 729,52лв.,
която е предмет на изпълнение по изпълнително ***по описа на ***, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 11.05.2007г., издаден по ч.гр.д.№1171/2007г.
по описа на ***издаден в полза на ***, вземанията по който са цедирани на ***Ответникът ***е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който признава исковата претенция. Твърди, че по
образуваното изпълнително *** по описа на ***била връчена ПДИ на ищеца на
10.06.2007г., а на 26.01.2011г. му било изпратено запорно
съобщение, както и на 01.08.2014г. и 02.09.2014г. бил наложен запор на
трудовото му възнаграждение. Признава, че от 10.06.2007г. до 21.01.2011г. не
били извършвани никакви изпълнителни действия спрямо него. Оспорва искането за
присъждане на разноски. Оспорва наличието на основания по чл.38, ал.1, т.3 от
ЗА за осъществяване на безплатна правна помощ от страна на процесуалния
представител на ищеца и претендираното за присъждане
на последния възнаграждение.
В о.с.з.
на 06.12.2018г. ответникът, чрез пълномощника си поддържа признанието на иска,
а ищецът, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска при условията на чл.237 от ГПК.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът, чрез пълномощника си прави
изявление за признание на иска. Признатите права не противоречат на закона или
добрите нрави и не се касае до права, с които страната да не може да се
разпорежда.
Ето защо
и на основание чл. 239, ал.
2 от ГПК и чл. 237 от ГПК
следва да бъде постановено решение, с което да се уважи предявеният иск с
правно основание чл.439 от ГПК.
По въпроса за разноските: Ищецът
претендира на основание чл.78, ал.1 от ГПК присъждане на сторените разноски, в
това число по проведено обезпечително производство по ч.гр.д.№5790/2018г. по
описа на ***. Тази претенция се оспорва от ответника с доводи, че с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато
искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2
от ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска
и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват
във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. В случая не е налице първата предпоставка. Отричаните от
ищеца права са претендирани
от ответника за упражняване по принудителен ред в образувано по негова
инициатива изпълнително ***, видно от приложеното запорно
съобщение, с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. С оглед на това, длъжника не разполага с друг ред за защита на правата си,
освен да установи по исков ред недължимостта на
търсените от ответника вземания. Поради това, съдът счита, че ответника дължи
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца направените по делото
разноски.
В производството по
ч.гр.д.№5790/2018г. по описа на ***, в което е било допуснато обезпечение на
иска, ищецът е направил разноски за държавна такса за образуване на делото в
размер на 40лв. и за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5лв. В
исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на
349,18лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед приетото по-горе за наличие
на основанията по чл.78, ал.1 от ГПК.
Пълномощникът адв.П.П. е оказал безплатна правна помощ на ищеца на основание
чл.38, ал.1, т.3, предл.второ от ЗА. Съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана безплатна правна помощ
по ал.1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. При съобразяване тази разпоредба, съдът счита, че на адв.П. е дължимо възнаграждение, тежестта, за което следва
да се поеме от ответника. Неоснователно е възражението на ответната страна, че
възнаграждение не е дължимо, т.к. не били доказани основанията за предоставяне
на безплатна правна помощ. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Безпротиворечива
е съдебната практика, приемаща, че за да упражни правата си по чл.38, ал.2 от
ЗА, адвокатът, оказал безплатна правна помощ е достатъчно да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството,
че клиентът е близък на адвоката (в този смисъл е приетото в Определение №365
от 17.07.2017г. на ВКС по ч.т.д. №894/2017г., I т.о.). Претендираното
от адв.П. с представения списък по чл.80 от ГПК
възнаграждение в размер на 766,48лв. за исковото производство и 383,24лв. за
обезпечителното производство е в минималния предвиден размер по чл.7, ал.2, т.3
и чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение, поради което не са налице основания за намаляването му. Това
възнаграждение следва да се присъди в полза на оказалия безплатната правна
помощ адвокат и в тежест на ответника.
Воден от горното, Съдът
р е ш и :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че М.Г.П.
с ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ***със седалище и адрес на управление ***, сумата от 8 729,52лв., която е предмет на изпълнение по
изпълнително ***по описа на ***с ***, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 11.05.2007г., издаден по ч.гр.д.№1171/2007г. по описа на ***издаден в
полза на ***, вземанията по който са цедирани на ***,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
***със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П. с ЕГН **********,***, сумата от 349,18лв., представляваща деловодни разноски за държавна
такса в исковото производство и сумата
от 45 лв., представляваща разноски за държавна такса в обезпечителното
производство.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ***със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Л.П. *** сумата от 766,48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в исковото производство и сумата от 383,24лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в обезпечителното производство.
решението
подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните, с
въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: