Присъда по дело №148/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №18 от 07.10.2021г., постановена по НЧХД
№148/2021г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по частна тъжба от М. М. А.,
понастоящем в Затвора – гр.Белене, с която е повдигнато обвинение срещу Е.
Д. Р., понастоящем в Затвора – гр.Белене, за това, че на 13.04.2021г. в Затвора
– гр.Белене, чрез удари и ритник в лицето, в областта на челюстта, причинил
на М. М. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разклащане на първите
долни зъби, болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане граждански иск от М. М.
А. за осъждане на основание чл.45 ЗЗД на подсъдимия Е. Д. Р. да заплати
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния
тъжител неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.130, ал.1
от НК.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.В.П. –
ПлАК, излага съображения, че обвинението е доказано от показанията на
разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза. Пледира, че от събрания
доказателствен материал е безспорно установена вината на подсъдимия за
причиняване на телесните увреждания на частния тъжител. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да
бъде уважен приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Защитникът – адв.А.А. – ПлАК, пледира подсъдимият да бъде признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не било
доказано от събраните по делото доказателства. Излага подробни
съображения, че не било установено категорично кога и с какво бил ударен
пострадалия, както и за противоречия в показанията на разпитаните по делото
свидетели. Алтернативно, в случай, че съдът приеме за несъмнено доказано
повдигнатото обвинение, моли предявеният граждански иск да не бъде
уважаван в пълен размер поради това, че предвид обтегнатите отношения
между страните, пострадалият бил допринесъл за нанесеното му телесно
увреждане. Навежда доводи, че гражданският иск не е доказан по размер,
поради липсата на доказателства, че именно нанесеният от подсъдимия удар
бил довел до телесните увреждания на пострадалия. Твърди, че липсвали
доказателства същият да е имал оплаквания след инцидента, като било
възможно след него той сам или някой друг да бил причинил установените
телесни увреждания. Моли съдът да вземе предвид при преценката си
относно уважаване на гражданската претенция и обстоятелството, че
подсъдимият е в затвора и не разполага с каквито и да било доходи.
Подсъдимият Е. Д. Р., редовно призован, не се явява и не изразява
становище относно повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
1

Подсъдимият Е. Д. Р. е роден на ***г. в гр.Д., с регистриран настоящ
адрес: с.***, понастоящем в Затвора – гр.Белене, с българско гражданство, не
работи, осъждан, с ЕГН:**********.
Към 13.04.2021г. подсъдимият Е. Д. Р. и частния тъжител М. М. А.
изтърпявали наказания лишаване от свобода в Затвора – гр.Белене, втора
група.
От известно време двамата били в конфликтни отношения помежду си.
На 13.04.2021г., около 15,00ч. подсъдимият Е.Р. отишъл в спалното
помещение, в което бил настанен тъжителят М.А., както и свидетелите ЕНГ.
С. Б., Б. АНГ. ИВ., К. ЕМ. ЕН., СТ. ЛЮБЧ. Н. и Ш.А. Д. – също изтърпяващи
наказание лишаване от свобода. Между подсъдимия Р. и тъжителя А.
възникнал конфликт по повод телефон, който Р. твърдял, че се намира у А. и
поискал да му предаде. Тъжителят отказал, след което подсъдимият Р.
напуснал спалното помещение и отишъл при свидетеля Р. ЕМ. Д. –
надзирател в Затвора – Белене, който към този момент бил на пост в
съответната група, заедно със свидетеля Й. В. Й. – стажант в затвора.
Подсъдимият Д. уведомил свидетеля Р.Д., че знае за телефон в едно от
спалните помещения и поискал да го заведе там. Бил нервен и тръгнал
агресивно към спалното помещение на тъжителя А.. След като влезли в
спалното помещение, в което се намирали М.А., Е.Б., Б.И., К.Е., С.Н. и
Шенол Д., свидетелят Р.Д. забелязал, че лишените от свобода крият нещо и ги
попитал какво крият. Тъжителят А. предал намиращ се у него телефон. След
предаването на телефона, подсъдимият Е.Р. замахнал с ръка към М.А., който
бил седнал на леглото си, и нанесъл удар с дланта си по лицето на тъжителя.
Р. бил хванат за ръцете от надзиратели, при което нанесъл удар с крак в
лицето на А., след което бил изведен от спалното помещение. В резултат на
нанесените му удари в областта на лицето, на М.А. било причинено
разклащане на долните предни зъби – увреждане на удържащия апарат на
травмираните зъби, причиняващо затруднение в дъвченето му поради болка
за около 3 седмици, довело до временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота.
По доказателствата:
Така установената от съда фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите ЕНГ. С. Б., Б. АНГ. ИВ., К. ЕМ. ЕН., СТ. ЛЮБЧ. Н., Ш.А. Д., Р.
ЕМ. Д., Й. В. Й.; писмени доказателства и доказателствени средства –
съдебномедицинско удостоверение №136/21.04.2021г. на Отделение по
съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД, справка за съдимост;
заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза.
За да приеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът даде
вяра на показанията на свидетелите ЕНГ. С. Б., Б. АНГ. ИВ., К. ЕМ. ЕН., СТ.
ЛЮБЧ. Н. и Ш.А. Д., Р. ЕМ. Д., Й. В. Й., като намери, че същите са
достоверно дадени.
2

Показанията на всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни,
че на процесната дата между подсъдимия и частния тъжител е възникнал
конфликт по повод на телефон, който е бил намерен у тъжителя А.. От
показанията на свидетелите ЕНГ. С. Б., Б. АНГ. ИВ., К. ЕМ. ЕН., СТ. ЛЮБЧ.
Н., Ш.А. Д. и Р. ЕМ. Д. безпротиворечиво се установява, че в спалното
помещение, обитавано от частния тъжител А., на същия били нанесени удари
в областта на лицето от подсъдимия Е. Д. Р.. Даде се вяра на посочените
свидетели, тъй като същите са очевидци на възникналия инцидент и дават
показания за непосредствено възприетото от тях, като показанията им са
еднопосочни и взаимно допълващи се по отношение на основаните факти,
включени в предмета на доказване съобразно повдигнатото обвинение –
нанесени от подсъдимия на инкриминираната дата удари в областта на лицето
на А., в спалното помещение, където изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора – Белене.
Сочи се от защитата и съдът констатира наличието на противоречия в
показанията на свидетелите относно определени факти, касаещи процесния
инцидент, които обаче съдът намери, че не представляват съществени такива,
които да дискредитират свидетелските показания и да бъдат основание съдът
да не приеме за установени фактите, които се изясняват от тях. В показанията
си свидетелите Е.Б., К.Е., С.Н., А. Д. еднопосочно заявяват, че са възприели
удари с крак и ръка от страна на подсъдимия по лицето на А., като е налице
противоречие относно момента на удара с крак – преди или след връщането
на Р. със старшините. От друга страна, свидетелите Б.И. и Р.Д. не дават
показания за удар с крак, а единствено съобщават за нанесен от подсъдимия
удар с ръка, като св.Д. твърди, че ударът е нанесен след изземването на
телефона и повторно връщане в спалното помещение. Противоречия се
установяват в показанията на свидетелите и относно присъствА.е по време на
нанесените удари служители на затвора, доколкото разпитаните като
свидетели лишени от свобода говорят в множествено число – надзирателите,
св. Р.Д. заявява, че по време на инцидента е бил в спалното помещение с
колегата си Й.Й., а последният, в разпита си като свидетел заявява, че е
отишъл там след като инцидентът е бил приключил и лишените от свобода са
били разделени. Съдът прие, че така установените противоречия не
представляват съществени такива и не се дължат на преднамереност в
показанията на свидетелите, а намери, че същите са в резултат на изминалия
период от време от около шест месеца след събитията, за които дават
показания, както и особеностите на човешката психика да възприемат и
запаметяват по различен начин факти, на които са били свидетели. Доколкото
показанията на всички свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви
относно нанесени от подсъдимия на частния тъжител удари, както и времето
и мястото на инцидента, съдът ги кредитира като достоверни и прие за
установена фактическата обстановка, която се изяснява от тях. По отношение
на момента на нанасяне на ударите, съдът възприе показанията на
свидетелите К.Е., С.Н., А. Д., като подробни, последователни и логични. Даде
3

се вяра на свидетелите, даващи показания за нанесени удари с ръка и крак,
доколкото същите са в съответствие с обективните доказателствени находки
по делото – заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, съгласно което установените травматични
увреждания отговарят на механизма на извършване на деянието, установен от
свидетелските показания – удари с ръка и крак, както и становището на
вещото лице в хода на съдебното следствие, че по-вероятната причина за
травматичните увреждания е удар с крак.
В подкрепа на кредитираните от съда свидетелски показания е приетото
като писмено доказателство съдебно-медицинско удостоверение.
Даде се вяра на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, като обективно, мотивирано и пълно. Съгласно
заключението на вещото лице на М. М. А. е причинено разклащане на
първите долни зъби. По наличните данни увреждането е резултат на тъпа
травма и може да е получено по съобщения начин – от удари с ръка и крак в
лицето. Най-вероятно е получено по индиректен механизъм, от удар в
долната челюст с рязко притискане на травмираните зъби към зъбите
антагонисти от горната зъбна редица. Дадено е заключение, че причиненото
на А. увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Анатомично представлява увреждане на удържащия апарат на
травмираните зъби, а функционално е свързано със затруднение на дъвченето,
поради болка. При нормално протичане на оздравителния процес
увреждането зараства и оплакванията преминават за около 3 седмици.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият Е. Д. Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК.
От обективна страна, на 13.04.2021г. в Затвора – гр.Белене,
подсъдимият Е.Д. Д. причинил на частния тъжител М. М. А., разклащане на
първите долни зъби, довело до временно разстройство на здравето му ,
неопасно за живота, което разстройство на здравето съобразно медико-
биологичната му характеристика попада извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Механизмът на деянието е осъществен посредством нанесени от
подсъдимия удари с ръка и крак в лицето на пострадалия.
Авторството на деянието е безспорно установено съобразно изложения
по-горе анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства. Предвид установените по делото удари с ръка и
крак, нанесени от подсъдимия по лицето на тъжителя, които съобразно
заключението на съдебно-медицинската експертиза са в причинно-следствена
връзка с установените телесни увреждания на А., съдът намери за
опровергана и не намираща подкрепа в събрания доказателствен материал на
изложената от защитата версия, че е възможно телесните увреждания да са
били преднамерено причинени от самия А., който да се е самонаранил или от
4

друго лице след инцидента, с цел уличаване на Р..
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
– пряк умисъл. Р. е съзнавал противоправния и общественоопасния характер
на своите действия и че с тях неизбежно ще причини телесна повреда на А.,
като именно това е целял като краен резултат от нанесените удари с ръка и
крак в областта на лицето на частния тъжител.
Предвид на изложените доводи, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК са предвидени алтернативни
наказания лишаване от свобода до две години или пробация.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че
подсъдимият Е.Р. е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ
характер, като понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода, което
сочи, че същият е лице с висока степен на обществена опасност, при което
предходно наложените наказания не са постигнали необходимия
поправителен и възпиращ ефект. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът взе предвид и конкретните обстоятелства при
извършване на процесното деяние – в затвора, където подсъдимият изтърпява
наказание, в присъствието на служители на затвора. Смекчаващи
отговорността обстоятелства не бяха установени.
Като взе предвид горните, съдът намери, че за извършеното от него
престъпление по чл.130, ал.1 от НК на подсъдимия Е. Д. Р. следва да бъде
наложено по-тежкото от двете алтернативно предвидени в посочената
разпоредба наказания, а именно лишаване от свобода, за срок от шест месеца,
което следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
По гражданския иск:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, по делото е доказан причинения от него на частния тъжител и
граждански ищец деликт – виновно противоправно деяние изразяващи се в
причинената му лека телесна повреда – разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По отношение на причинените в резултат на деликта неимуществени
вреди, съдът взе предвид заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, съгласно което телесното увреждане на
пострадалия – разклащане на първите долни зъби, е причинило на същия
болка и затруднение в дъвченето поради болка, като при нормално протичане
на оздравителния процес увреждането зараства и оплакванията преминават за
около 3 седмици. От показанията на свидетеля ЕНГ. С. Б. се изяснява, че след
инцидента тъжителят М.А. бил депресиран, не се хранел. Свидетелят Б.И.
също заявява, че вечерта след инцидента А. не се хранил. В показанията си
5

лишените от свобода, настанени в едно спално помещение с А. заявяват, че не
са забелязали същият да има физически проблем, както и че тъжителят не се е
оплаквал, но посочват, че М.А. е затворен в себе си, потаен, рядко споделя.
С оглед на така установеното по делото съдът прие, че в резултат на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК на пострадалия са били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и затруднение в
дъвченето – за около 3 седмици.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
По делото не са установени други претърпени от А. неимуществени
вреди в причинно-следствена връзка с престъплението, освен посочените
болки, страдания и затруднение в дъвченето, които са естествена последица
от причиненото травматично увреждане. С оглед на така установеното, като
взе предвид вида на нанесените телесни увреждания, характера на
претърпените болки, страдания, затруднения и периода на възстановяване,
съдът намери, че за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди
от процесното престъпление, следва да бъде определено обезщетение в
размер на 1000 лв.
Предвид изложените доводи, съдът уважи предявения граждански иск
за сумата в размер на 1000 лв., като отхвърли същия за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 3000 лв.
Относно разноските:
Предвид признаването на подсъдимия Е. Д. Р. за виновен в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и уважаване на
предявения граждански иск, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди
да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в размер на 50 лева, както и направените разноски за
сметка на бюджета на съда за възнаграждение, пътни и дневни разноски на
вещото лице в общ размер на 336,32 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
на частния тъжител М. М. А. направените от последния разноски в размер на
12 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	18
Дата:	7 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200148
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 май 2021 г.

Присъда по дело №148/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите