№ 12
гр. Кюстендил, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
267202/04.08.2021 г. от Г. В. В., чрез пълномощника адв. Ани Караджинова - Кьосева,
насочена против Решение № 260300 от 20.07.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 638/2021 г. по описа на същия съд. Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в
която ДнРС е постановил след прекратяване на брака съпругата да носи фамилно име Й..
Въззивницата твърди, че в отговора, подаден по реда на чл.131 от ГПК се е
възползвала от разпоредбата на чл. 53 от СК, респективно се позовава и на Решение №
245/17.05.2012 г. по гр.д. № 1058/2011 г., г.к., ІV г.о. на ВКС и не е предявила искане за
промяна на фамилно име. Сочи се, че между страните по делото е имало предварителна
уговорка ответницата да запази брачното си фамилно име, с което била известна в
обществото и с което се идентифицирали всичките й житейски успехи; отделно се сочи, че
всичките й лични документи, включително документи, свързани с престоя и работата й в
Англия, били с брачната й фамилия и подмяната им била свързана с много неудобства.
Подчертава се че представителите на страните били заявили, че фамилното име на
ответницата ще остане същото – В., и предвид еднопосочните им искания не били поискали
предоставяне на протокола от с.з. и евентуалната му поправка в предвидения
законоустановен срок. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
1
част и постановяване на ново решение, с което да бъде постановено, че след прекратяване
на брака съпругата да носи брачното си фамилно име В..
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна в първоинстанционното
производство - П. М. В.. В срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в
жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото относими доказателства
преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Жалбата
е процесуално допустима като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при
спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна.
Съображения:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, депозирана от П. М. В.
срещу въззивницата Г. В. В. с искане за прекратяване на сключения между тях граждански
брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за
вината.
В отговора ответницата не оспорва иска и признава всички изложени в и.м.
обстоятелства.
В о.с.з по делото страните не са се явили лично, представлявани са от процесуалните
си представители, които са поддържали становището за основателност на и.м.
Първоинстанционният съд е констатирал, че страните са съпрузи, сключили
граждански брак на 18.09.1999 г. като от брака нямат деца. Страните не спорят, че от 5
години са във фактическа раздяла. При така установената фактическа обстановка съдът е
приел иска за основателен, като с оглед желанието на страните, е постановил решението си.
С Решение № 260300 от 20.07.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
638/2021 г. по описа на същия съд е прекратен гражданския брак между П. М. В. ЕГН
********** от с. Пастра и Г. В. В. ЕГН ********** от гр. Кочериново, *** поради дълбоко и
непоправимо разстройство без вина и е постановено жената да носи предбрачното фамилно
име Й., като всяка от страните е осъдена да заплати сумата от 20 лева – държавна такса по
иска за развод.
Подадената въззивна жалба е срещу решението в частта му относно фамилното име
на жената.
В съдебно заседание пред окръжен съд, въззиваемата страна, лично и чрез
процесуалния си представител е изразила становище за основателност на жалбата, не
възразява срещу запазването на брачното фамилно име В. от въззивницата. Във въззивното
производство нови доказателства не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че доводите за незаконосъобразност на
2
решението, в частта, с която е постановено след прекратяване на брака Г. В. В. да носи
предбрачното си фамилно име – Й., са основателни. Възивната жалба е основателна, което
предопределя отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постановяване на исканата промяна.
Със Семейния кодекс от 2009 г. запазването на фамилното име на съпруга след
развод е регламентирано по коренно различен начин в сравнение с предходния Семеен
кодекс от 1985. В чл. 53 от действащия СК е посочено, че след развода, съпругът може да
възстанови предбрачното си фамилно име, докато в СК от 1985 г. е посочено, че след
развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другият съпруг, ако последният
е съгласен. Следователно в действащия СК принципът е на запазване на брачното фамилно
име като правило, като новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а в
предходния СК е залегнал принципът на изгубване на брачното фамилно име и запазване на
същото само по изключение – при изрично съгласие на другия съпруг или в случай на
придобита известност с това име / чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от СК от 1985 г./. Предвид
изложеното съгласно чл. 53 от действащия СК, ако съпругът, приел името на другия съпруг
при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, той запазва брачното си фамилно име.
В настоящия случай съпругата не е заявила изрично желание да възстанови
фамилното си име преди брака, поради което въззивният състав намира, че Дупнишкият
районен съд е процедирал незаконосъобразно и неправилно е приложил разпоредбата на чл.
53 от СК. Въззивната жалба е основателна, и предвид изрично изявеното желание на
въззивницата след прекратяване на брака да носи фамилното име, което е носила по време
на същия, то искането й следва да бъде удовлетворено.
С оглед изложеното, атакуваното решение в частта, в която е постановено, че след
прекратяване на брака Г. В. В. ще носи предбрачното си фамилно име - Й., следва да бъде
отменено, като вместо това се постанови на основание чл. 53 СК, че след прекратяване на
брака съпругата Г. В. В. ще носи брачното си фамилно име В..
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260300 от 20.07.2021 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 638/2021 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е постановено, че жената ще
носи фамилно име Й., КАТО ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака съпругата
Г. В. В., ЕГН **********, да носи брачното си фамилно име В..
В останалата си част решението на ДнРС е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4