Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262844 / 22.11.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
33-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2021г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1098 / 2021 година на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищецът
К.Х.Я. ЕГН ********** срещу ответника
Д.В.П. ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,
за осъждането на ответницата да заплати на ищеца, сумата
от 1000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, безпокойство,
безпомощност, неудовлетвореност, вследствие осуетяване изпълнението на Решение № ***/ 25.04.22019г. на Варненски
Районен съд, 33-ти състав, по гр.д№***/2018г., в частта, с която на ищеца е определен
режим на родителски контакти с децата К.К. Я. и Н.К.Я., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на
исковата молба – 27.01.2021г.
Претендират
се о ищеца исторените съдебно -деловодни разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че с ответницата
съжителствали, без сключен граждански брак,
до м.юни 2018г. От съвместното
съжителство имат родени две деца - К.К. Я., р. на 27.08.2009г. и Н.К.Я., р. на 18.01.2013г.
Сочи
че, през м.юни 2018г., Д. е напуснала жилището им, находящо в гр.***,
като взела със себе си и децата. Било е образувано гражданско дело № ***/2018г., по което е постановено Решение № ***/ 25.04.2019г., с което е установен режим на родителски
контакти, между ищеца и децата, както следва:"Определя, на основание чл.127, ал.2 от СК, режимна лични отношения на
бащата К.Х.Я. ЕГН **********, с децата К.К. Я., р. на 27.08.2009г. и Н.К.Я., р. на 18.01.2013г., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон от 9,00ч. сутринта
в събота до 19,00ч. вечерта в неделя, с преспиване при бащата, както и за
1/един/ месец през лятото (с преспиване), във време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като бащата има право да взема и връща
децата от/при майката по нейното местоживеене; всяка четна година за
Великденските/„велики петък", „велика събота" и
„Великден"(неделя и понеделник)/ и за Коледни празници/24-ти декември,
25-ти декември и 26-ти декември на съответната година/, от 9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден; всяка нечетна година за Новогодишните празници /31-ви декември - 01-ви януари/; всяка четна година на рождения ден на детето *** и на
рождения ден на детето ***, за времето от 10:00 часа до 15:00 часа, а всяка нечетна година - на деня,
следващ рождения ден на детето *** и деня, следващ на рождения ден на детето ***,
за времето от 10:00 до 15:00 часа; всяка година на рождените дни на бащата и на рождените дни на
неговите родители, за времето от 10:00 до 15:00 часа, като бащата има право да взема и връща децата от/при майката, по
нейното местоживеене."
С
Решението, се сочи, че е определено и местоживеенето на децата, при тяхната
майка - Д.В.П., на адрес ***. Сочи се, че с Решение № ***/30.12.2019г., на ОС - Варна, по в.гр.д.№***/2019г.,
определеният режим на родителски контакти, е потвърден.
На 17.08.2019г., ищецът излага, че е трябвало да вземе
децата си, от определеното местоживеене, тъй като по Решение, третата събота и
неделя от месеца са определени за негово
време за контакт с *** и ***. Когато пристигнал на горепосочения адрес,
позвънил на домофона, на входната врата на блока. Отговорил му бащата на Д.,
който го уведомил, че децата са с Д., на почивка, без да уточнява къде се
намират.
Ищецът сочи, че се е обадил по телефона на Д., която
заявила, че е в отпуск и е на почивка с децата. На предложението на ищеца да
вземе децата, където и да се намират, ищеца излага, че е получил отказ от
ответницата, която затворила телефона. След прекратяване на разговора, ищецът
сочи, че е направил още няколко опита да се свърже с Д., но тя не отговаряла на
позвъняванията му. Блокирала е номера му, като по този начин е осуетила всяка възможност за връзка с нея, а
оттам и с децата.
За горното, ищецът сочи, че е сезирал Районна Прокуратура
Варна, която образувала прокурорска преписка №***/2019г. След извършена
проверка и снемане на сведения, се сочи, че прокурор от ВРП е издал
Постановление от 17.10.2019г., за отказ за образуване на досъдебно
производство, тъй като приел, че се касаело за извършено престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, тоест по тъжба на самия ищец. В
Постановлението на ВРП, както и в снетото от Д. сведение, се сочи, че се
съдържат данни, че тя преднамерено не е изпълнила Решението на Съда, в частта
за определения на ищеца родителски контакт, защото предварително е резервирала
къща за гости, за лятна почивка с децата, като не е уведомила ищеца за
намеренията си, нито че планира нещо подобно. Ищецът излага, че частна
тъжба, за образуване на наказателно дело от частен характер, срещу Д.П., не е била заведена в PC - Варна, предвид, че
адвоката на ищеца е настоял чрез медиация да разрешат голяма част от
проблемите, стоящи между него и Д.. Според ищецът, с
поведението си на 17.08.2019г. и 18.08.2019г., Д.В.П., е осъществила състава на
престъплението по чл. 182 ал. 2 от Наказателния кодекс, съгласно който:
"Родител, или друг сродник, който не изпълни, или по какъвто ида е начин
осуети, изпълнението на съдебно решение, относно упражняване на родителски
права, или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две
хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до
шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева."
Лишавайки го от съдебно установеното му право на контакт с
децата , след като е осуетила изпълнението на Решение № ***/2019г., по гр.д.№***/2018г.
на PC - Варна, се настоява от ищеца, че отв.Д.В.П., му е нанесла неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност.
Когато на 17.08.2019г., Д. е отказала да
даде на ищеца децата, същия сочи,
че е почувствал в първия момент пристъп на болка, като е бил много ядосан.
Едновременно с това, е бил натъжен и безпомощен, че няма да може да види децата
си, нещо за което е чакал дълго време, нещо което е очаквал с огромно
нетърпение, нещо което е преживял изключително трудно и болезнено.
Предвид изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен
интерес, от предявяване на иск, срещу Д.В.П., за това, че последната
осуетявайки изпълнението на съдебно решение №***/25.04.2019г., постановено по
гр.д.№***/2018г. по описа на PC - Варна, 33-ти състав, състоящо се във
възпрепятстване на дати 17.08.2019г и 18.08.2019г. изпълнението на определения на ищеца режим на
родителски контакт с децата К.К. Я. и Н.К.Я., му е нанесла неимуществени вреди.
Тези вреди, според ищецът, се изразяват в настъпили у него безпокойство, ярост,
безпомощност, тъга и като цяло – стрес. Бил е лишен от цели два дни общуване с
децата си. Последиците от тези действия на Д., се настоява, че са били налице у
ишеца дълго време след самите случки. Неудовлетворението на ищецът, се сочи, че
още не е изчезнало, не само от това, че ответницата се е отнесла така с него,
който е баща на децата , но и заради това, че си е позволила да наруши закона,
разчитайки на безнаказаност. Сочи се, че Д. е повторила действията си, като не
изпълнила съдебното решение на 02.06.2020г., като не пуснала децата на рождения
ден на майката на ищеца, Олга Я.. Нанесените на ищеца морални вреди, изразяващи
се в болки и страдания, се оценяват от него на 1000,00 лева.
Предвид изложеното, ищецът сезира съда с искане, за
положително произнасяне по предявената искова претенция.
Ответникът Д.В.П. ЕГН **********, в срока
по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага, че оспорва исковата претенция. Оспорва
изцяло изложеното в исковата молба, депозирана от К. Х. Я., с която се претендира, че на 17-ти и
18.08.2019г., ответницата е лишила ищеца от възможност за контакт с децата им ***
и ***, поради което е нарушила решение №***/30.12.2019г. по гр. д. ***/2019г.
на ОС - Варна.
Сочи се с отговора, че не е
нарушено каквото и да е било решение, тъй като Решение №***/25.04.2019г. по гр.
д.№ ***/2018 год. на ВРС, с което е определен първоначалният режим на лични
отношения, потвърдено с Решение №***/30.12.2019 год. по в.гр.д.№***/2019 г. на
ОС – Варна, е влязло в законна сила на едва на 10.03.2020г.
Твърди се с отговора, че до
влизане в сила на съдебното решение, режима на лични отношение не е
регламентиран, и съответно няма как да е нарушен или неспазен. В посочените
решения, според ответницата няма изричен диспозитив за привременни мерки по
отношение на режима на лични отношения между ищеца и двете му дъщери. Въпреки
това, ответницата заявява, че като отговорен родител винаги се съобразявала с
определения в първото решение режим, въпреки, че не е било влязло в сила. След обявяване на решението по гр.дело №***/18 год. на
ВРС, до влизането му в сила през 2020 год., ответницата сочи, че винаги се е
съобразявала с претенциите на ищеца, и никога не е възпрепятствала контактите
между него и децата, а се е съгласявала същият да ги вижда, съгласно съдебното
решение, тъй като е считала, че това е негово право. Въпреки нейната
добронамереност, ответницата излага, че винаги е имала проблем с отношението на
ищеца спрямо режимите на лични отношения с децата.
Сочи се от ответницата, че
през посоченото лято на 2019г., ищеца е бил взел двете им дъщери, съгласно
посоченият в невлязлото съдебно решение режим, и те са прекарали по негово настояване
един месец от 15-ти юли 2019 год. до 15-ти август 2019 год. с него, като същият
е върнал децата на 15.08.2019 год. При връщането на децата, а и преди това, се
сочи, че ищеца е бил уведомен, че с оглед на факта, че ще вземе децата за
периода от 16.07.19 год. до 15.08.19 год., че от 17.08.19 год. до 26.08.19год.,
ответницата с децата и тяхната леля ще бъдат на почивка.
С оглед договорките между
ответницата и ищеца, отв.Д. В.П., сочи,
че е планувала и пуснала годишна си отпуска за 19.08.2019 год. и 20.08.2019
год., като е съчетала събота и неделя, за да може да се получат 4 дни, като е
била с ясната представа, че ищеца е запознат с плануваната от нея почивка за
въпросните дни.
Посоченият период, в който
децата са били при ищеца, се сочи, че е бил предварително уговорен помежду им,
съгласно кореспонденция между тях, което е наложило и сестрата на ответницата
да се прибере в България през втората половина на месец август, тъй като тя не
живеела в България. С оглед на факта, че вече се е знаело кога децата ще бъдат
с баща си, ответницата излага, че е планувала отпуската си и почивката след
тази дата, и е направила предварителни резервации за това.
Сочи се, че ищеца е бил с
ясното съзнание, че плануваната и резервирана годишна отпуска на ответницата ще
е през втората половина на месец август, като това също е било съобразено с
него, както и неговото желание, тъй като страните се били уточнили още през
месец юни 2019 год. затова кога ищеца ще вземе децата при себе си.
На 15.08.2019год.,
четвъртък, се сочи, че ищецът е върнал двете деца след едномесечният престой
при него, като същият много добре е знаел, че престои и почивката на децата с
майка им, и с леля им, а и децата са чакали
с нетърпение това, като заявили, че са му споделили затова. Това обстоятелство,
според ответгницата, може да се потвърди от родителите и сестрата на ответницата. Въпреки
предварителното знание от страна на ищеца за плануваната почивка на ответницата,
се сочи, че ищеца съвсем умишлено е отишъл на 17.08.2019 год., за да търси
децата, за да ги вземе отново, без да е ясно защо. Това негово поведение,
според ответницата, е било продиктувано от факта, че последната за пореден път
го е уведомила по телефона, че е на почивка извън Варна, на което ищеца се
ядосал. След като ответницата е заявила на ищеца, че е на почивка, и няма
как да му даде децата, се сочи, че ищеца е подал жалба до Районна прокуратура
Варна, затова, че ответницата не е изпълнила съдебно решение, въпреки, че ищеца
много добре е бил запознат с факта, че то не е влязло в законна сила, като по
този начин заблудил и държавен орган, като обвинил ответницата в извършване на
престъпление.
С отговора си ответницата изцяло
оспорва твърденията на ищеца, за нанесени морални вреди, изразяващи се в болки
и страдания. Ако ищецът е бил толкова стресиран, обезпокоен и неудовлетворен,
според ответницата много по-рано би предявил настоящият иск, а не след година и
половина. На следващо място, ответницата счита се, че ищеца има променливо
поведение, както и нестабилно психическо състояние. От момента, в който се е разделил
с ответницата, последната сочи, че непрекъснато е имала проблеми с него относно
контактите с децата, относно неплащането на издръжката в срок, както и заради непрекъснатото сезиране с жалби и молби на
съдебните органи. Това негово поведение, се сочи, че влияе негативно не само по
отношение ответницата, но и към децата и роднините й, тъй като са били подложени на непрекъснат стрес и
психически тормоз.
Във връзка с всичко
гореизложено, ответницата настоява, да се отхвърли изцяло предявената искова
претенция, като й се присъдят сторените разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковата
претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, установява общото правило за поведение, което забранява
да се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите, които са
причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет
елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен
случай, за да бъде ангажирана отговорността на причинилия вредите.
За да е основателен
искът по чл.
45 ЗЗД, е необходимо: 1) да е извършено деяние; 2) да са настъпили вреди за
пострадалия; 3) между извършеното деяние и настъпилите вреди да съществува
пряка причинно-следствена връзка; 4) деянието да е противоправно; 5) деецът да
е могъл да предвиди и предотврати увреждането. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
Доказателствената
тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си. В процесния случай, в тежест на ищцовата страна е, да установи, в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва: - извършено от ответника противоправно
деяние, изразяващо се в твърдяното действие или бездействие; - действително претърпени вреди от
ищеца; - причинната
връзка между противоправното деяние на ответника и вредоносния резултат; - размер и характер на понесените от
ищеца вреди.
В тежест на ответната
страна по делото е,
да установи наведените положителни правоизключващи възражения срещу предявения
иск, както и осъществяването на онези обстоятелства, които изключват вината му.
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК са
следните обстоятелства: -че страните в производството имат от свое съвместното съжителство родени две деца - К.К. Я., р. на 27.08.2009 г. и Н.К.Я., р. на 18.01.2013г.; - че по гражданско дело № ***/2018г., е постановено Решение №***/25.04.2019г., с което е установен
режим на родителски контакти, между ищеца по настоящото дело и децата, както
следва:"ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.127, ал.2 от СК, РЕЖИМНА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
на бащата К.Х.Я., ЕГН **********, с децата К.К. Я., р. на 27.08.2009 г. и Н.К.Я., р. на 18.01.2013 г.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон
от 9,00ч. сутринта в събота до 19,00ч. вечерта в неделя, с преспиване при
бащата, както и за 1/един/ месец през лятото (с преспиване), във време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата има право да взема
и връща децата от/при майката по нейното местоживеене; всяка четна година за
Великденските/„велики петък", „велика събота" и
„Великден"(неделя и понеделник)/ и за Коледни празници/24-ти декември,
25-ти декември и 26-ти декември на съответната година/, от 9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден; всяка нечетна година за Новогодишните празници /31-ви декември - 01-ви януари/; всяка четна година на рождения ден на детето *** и на
рождения ден на детето ***, за времето от 10:00 часа до 15:00 часа, а всяка нечетна година - на деня,
следващ рождения ден на детето *** и деня, следващ на рождения ден на детето ***,
за времето от 10:00 до 15:00 часа; всяка година на рождените дни на бащата и на рождените дни на
неговите родители, за времето от 10:00 до 15:00 часа, като бащата има право да взема и връща децата от/при майката, по
нейното местоживеене."
По делото, разпитана по искане на
ищецът е св.О.И.
Я. EГН **********/майка на ищеца/, която НА ВЪПРОСИ НА Ж., пълномощник
на ищеца, сочи следното: „….Знам,
че сина ми имаше дело и по съдебното решение имаше право да взема децата два
пъти месечно, за събота и неделя, и един месец през лятото. След определяне на
този режим по съдебното решение, знам, че имаше проблеми с даването на децата
на К.. Пречеше се децата да дойдат, когато имаше график да ги вземе. Въпросния
случай, когато К. вече беше един месец с децата, и после дойде ред в събота и
неделя да ги види, и той се приготви, това беше 2019 години, да се види с тях,
и да ги заведе на морето със своя приятел и колега от Нови пазар, и когато се
уговориха със семейството и децата им да дойдат, той не можа да вземе децата,
защото Д. някъде ги завела в този ден, в който беше определен за свиждане с
децата. Тогава уговорката с приятеля и децата им се провали. Той беше много
разстроен, както беше разочарован и приятеля му. Имаха уговорка за почивка с
децата. Уговорката се провали. Беше му много обидно, беше го срам пред колегата
и приятеля. К. искаше да го подаде като наказателно дело, но после се отказа.
Следващ
път беше на моя рожден ден, стана панаир, и се наложи да отиде до районно
управление. Имам рожден ден на втори юни, беше 2020 година. Тогава имаше по
съдебен режим определена дата за свиждане с децата. К. отиде в Д. да вземе
децата. Аз дори отидох да видя, бях до магазина за торта. Не му дадоха децата, Д.
била на работа. Майката на Д. не даде децата. К. отиде във Второ районно
управление, от там се обадили на бабата, че той има право и дадоха децата.
Изведоха ги пред блока, но стана панаир. Като се обадиха от полицията и бабата
ги пусна децата.
На
рождения ден на бащата на К. също, на 25 октомври 2020 г. Тогава също по
съдебното решение К. трябваше да вземе децата. Д. живее в кв. Левски. Също не
му дали децата, казали че не знаели, че баща му има рожден ден и не му ги дали.
К. сигнализира за този случай в полицията.
За
случая от 2019 година, К. беше много разстроен, разочарован и засрамен от
приятеля си Виктор. Преди това винаги ги е водил на градина децата, прибирал ги
е, бяха много близки, а сега го отстраниха. К. е затворен човек, не искаше да
говори, аз изваждах думите от устата му. Питах го как мина, той каза „Никак не
мина, не ми дадоха децата“. Беше обиден и разтревожен, защото те имат много
близка връзка с децата, а сега го отстраниха, сякаш е някакъв страничен човек.“
Св.О.И. Я., EГН **********, НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р., пълномощник на ответницата по
делото, сочи следното: „Август месец беше, когато Д.
не даде децата на К., не помня датата -
17-ти, 18-ти, 19-и август, там някъде. Преди това, както беше по график,
един месец децата бяха с К.. Не помня от кога до кога, юли месец някъде. Да,
един месец, не водя записки. Един месец децата бяха с него и аз бях с тях от
време на време. Юли месец беше. Когато децата бяха при нас, не са споделили, че
ще ходят някъде с майка си и с леля си. Знам, че К. и Д. имали график кой кога
да взема децата. Графика как да кажа, че е спазен. Това си е друго. След един
месец общуване през лятото и после има график, който не беше спазен. Не помня датата, когато К. трябваше да
върне децата. Този един месец децата идваха в Нови пазар, един или два пъти, за
една седмица, за 4 дни. Те си имат там приятели. Беше преди две години, не
помня с точност. Като бяха при мен децата не знам дали са поддържали връзка с
майка си. *** имаше телефон, те не са длъжни да ми казват дали говорят с майка
си.
Освен
за периода август 2019 и на рождените дни, не помня за други дати Д. да не е
давала децата на К..
Д.
и К. са си решили. Знаех предварително, че той ще вземе децата за един месец.“
Разпитан
по искане на ответната страна е св.В.П.П. EГН **********/баща
на ответницата/, който НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р., пълномощник на ответницата,
сочи следното: „Знам, че дъщеря ми и К. са се
разбрали да разделят лятната ваканция от 15.07.2019г. децата да са при бащата,
а от 15.08.2019г. при майката, и съответно К. взема отпуска в този период, дали
е вземал, дали е бил на работа не мога да кажа. Дъщеря работи на график в
магазин и не може много отпуска да взема. Тя си освободи 10-тина дена. Излезе в
отпуска за да заведе децата на почивка. К. върна децата на 15-ти август. На
16-ти август, посрещнах дъщеря ми и внучка ми от Германия, и на 17-ти сутринта
тръгнаха на почивка, като тази почивка беше уредена още от юли месец. Мисля, че
при разделянето на този период на ползването на отпуските, К. знае, че децата с
майка си ще ходят на почивка. Знам това от дъщеря си. Децата, когато бяха при К.,
също знаеха, че ще ходят на почивка, когато братовчедката им дойде от Германия.
Не знам дали децата са казали на К., че той като ги върне ще ходят на почивка с
майка си и леля си. Двете ми дъщери бяха решили, че ще ходят на почивка заедно.
След като определиха Д. и К. тези дати, децата да бъдат при него от 15 юли до
15 август, дъщеря ми от Германия изпрати пари и тя резервира почивка, това е в
средата на юли.
Няма
случай на К. да е определенен режим за вземане на децата и дъщеря ми да не ги
даде. По-скоро, той не ги взема, въпреки режима. Най-ударното беше за една Нова
година, всичко уговорено, децата ще бъдат при него. Дъщеря ми уреди да бъдат
някъде с приятелките й, и К. не дойде да ги вземе нито на 31 декември, нито на
1-ви, 2-ри и 3-ти януари. Дъщеря ми имаше уговорка, но той не дойде да ги
вземе.
Дъщеря
ми като беше на почивка, К. на 17.08.2019 г., в 10 часа, дойде да търси децата.
Него по-скоро него го интересуваше не че децата ги няма, а къде са и това, за
да създаде трудности на почивката, не за друго. От целия разговор, който имахме
с него аз това разбрах. Като предлог му е ден да вземе децата. Той на 15-ти ги
върна и на 17-ти иска да ги вземе, въпреки е знае, че ще ходят на почивка.“
„…На
27-ми октомври, Д. не е отказвала да даде децата на К.. Той няма връзка с нея.
Там се развиват нещата между мен и К.. Той иска от мен да му дам децата. Той
говори с мен.“
Св.В.П.П. EГН **********, НА ВЪПРОСИ
НА АДВ. Ж.,
пълномощник на ищеца, сочи следното: „Дъщеря ми ми каза, че имат
такава договорка с К., след като ги вземе от него… Устна договорка и изпълнена
от нейна страна. Режима за контакт на К. е от по-късен етап, но имаше привременни
мерки, като К. да взема децата събота и неделя от 9 часа до 17 часа на първа и
трета седмица да ги вземе от нашия дом.“
„…Никой
не знае, че на 27-ми октомври, баща му има рожден ден. К.Я. от 10 години не
поддържа връзка с баща си. Децата бяха на училище. За да ги освободим от
училище, трябва три дни предварително по правилника на Министерството на
образованието, да се пусне писмо до директора на училището за семейни причини.
Аз нито мога да го пусна това писмо, нито мога да освободя децата. Изпратих К.
той да си освобождава децата от училище, защото аз не мога да го направя.“
„…По
режима, К. следва да взема децата от
дома на майката. На 27.10.2020 г. Д. и децата *** и *** живееха при мен.“
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното.
Предявеният иск с
правно основание чл.
45 от ЗЗД, съдът намира за допустим, тъй като тази законова разпоредба дава
право на всеки да търси заплащане на нанесените му вреди от непозволено
увреждане. Разгледан по същество така предявения иск, се явява неоснователен.
Фактическият състав
на непозволеното увреждане обхваща, както бе посочено по-горе, кумулативното
наличие на следните елементи: настъпили вреди, деяние, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. При разпределяне на доказателствената тежест,
изрично е указано на ищеца, че следва да установи наличието на настъпили
имуществени вреди при условията на пълно и главно доказване, извършено от
ответника противоправно деяние, и причинна връзка между деянието и вредите.
Първият елемент от
фактически състав на непозволеното увреждане е установяването на деяние
(действие или бездействие), а вторият е обективен белег на това деяние – то следва
да е противоправно, да е такова поведение, което засяга по негативен начин
защитено от закона благо, поради което и законът го забранява. Спорният въпрос по делото се свежда именно до
това, налице ли е противоправно действие от страна на ответницата Д.В.П., във
връзка с осуетяване изпълнението на Решение № ***/ 25.04.22019г. на Варненски
Районен съд, 33-ти състав, по гр.д№***/2018г., в частта, с която на ищеца е определен
режим на родителски контакти с децата К.К. Я. и Н.К.Я., на
сочените от ищеца дати – 17.08.2019г. и 18.08.2019г.
Посредством
служебна справка в деловодна система на ВРС, се установява, че Решение №***/25.04.2019г. по гр. д.№ ***/2018 год. на
ВРС, с което е определен първоначалният режим на лични отношения, потвърдено с
Решение №***/30.12.2019 год. по в.гр.д.№***/2019 г. на ОС – Варна, е влязло в законна сила на 09.02.2020г.
При изложеното, съдът
приема, че дори от страна на ответницата по делото, да не бил е спазен определения
по цитираното съдебно решение режим на лични отношения между бащата К.Х.Я. и
децата К.К. Я. и Н.К.Я., на сочените
от ищеца дати – 17.08.2019г. и 18.08.2019г., то това деяние не би могло да се квалифицира
като противоправно, доколкото към тези дати решението не е било влязло в сила. Не може при това положение, да е налице от страна на
ответницата неизпълнение на съдебното решение относно режима на контакти с
децата. След като решение №***/25.04.22019г. на Варненски
Районен съд, 33-ти състав, по гр.д№***/2018г., в частта, с която на ищеца е определен
режим на родителски контакти с децата К.К. Я. и Н.К.Я., към процесните дати
17-ти и 18.08.2019г., не е било влязло в сила, то за отв.Д.В.П., не е
съществувало правно задължение да се съобразява с определения в това решение режим
на лични отношения. Предвид посоченото, не е налице и противоправно
действие от страна на ответницата на посочените дати, изразяващо се в
неспазване на определения с това решение режим на лични отношения между бащата
и децата. Отделно от това, съдът кредитира показанията и на двамата свидетели
по делото, отчитайки и тяхната заинтересованост, при условията на чл.172 ГПК, като възприема твърдението, че
между страните е имало устна договорка относно промяна в режима на лични
отношения между бащата и децата, във
връзка с която договорка децата са били заедно със своя баща около месец преди
15-ти август 2019г. , като на тази дата ги е върнал на тяхната майка. Нелогично
е при това положение, два дни по-късно –
на 17.08.2019г. ищеца отново да заявява желание да вземе децата при себе си с
мотив, че има право на това, съгласно определения режим на лични отношения по
горецитираното съдебно решение. Посоченото се явява още един аргумент за
липсата на каквато и да е противоправност в поведението на ответницата на
посочените дати 17-ти и 18.08.2019г., обосновано с неспазване на тези дати на режима на лични
отношения, определен с влязло в сила на 09.02.2020г. Решение №***/25.04.2019г. по гр. д.№ ***/2018 год. на
ВРС.
При липсата на
противоправно деяние, което да е извършено от отв.Д.В.П., не подлежи на обсъждане въпроса за наличието на
настъпили вреди и причинно следствена връзка между деянието и вредите. Затова
настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда показанията на св. О.И. Я. EГН **********, майка на ищеца на ищеца, сочещи на конкретните негативни преживявания на ищеца, в
деня, в който през
2019
година, е следвало да се види с децата, и да ги заведе на море със свой приятел
и колега от Нови пазар, като е изпитал
разочарование, обида и срам пред приятеля си, предвид факта, че ответницата е
заминала в този ден на друго място заедно с децата.
Предвид преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът счита, че не се
установи по безспорен начин наличието на кумулативно изискуемите предпоставки
на така предявената претенция за непозволеното увреждане, за да бъде уважена,
поради което намира така предявения иск за недоказан по основание, поради което
не следва да се обсъжда неговия размер.
Предвид изложеното, предявения
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С
оглед отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл.45 ЗЗД, в полза на
ответната страна, се дължат за присъждане сторените разноски по чл.78, ал.3 от ГПК. Същата, видно от представен списък по чл.80 ГПК/л.58/ е претендирала
разноски в общ размер на 600.00лв. за адв.възнаграждение. Срещу този размер на адв.възнаграждение е
въведено възражение за прекомерност от страна на самия ищец, което съдът преценява за основателно, предвид
че надхвърля определения минимален размер по Наредба №1/2004г. за МРАВ. При
изложеното, съдът намира, че следва да редуцира адв.възнаграждение, заплатено
от ответницата по делото до минималния размер от 300лв., съгласно чл.7 от
цитираната Наредба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основани ечл.45 от ЗЗД,
предявена от ищецът К.Х.Я. ЕГН **********, срещу ответника
Д.В.П. ЕГН **********, за
осъждането на ответницата да заплати в полза на ищеца, сумата
от 1000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, безпокойство,
безпомощност, неудовлетвореност, вследствие осуетяване изпълнението на Решение № ***/ 25.04.22019г. на Варненски
Районен съд, 33-ти състав, по гр.д№***/2018г., в частта, с която на ищеца е определен
режим на родителски контакти с децата К.К. Я. и Н.К.Я., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на
исковата молба – 27.01.2021г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.Х.Я. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на Д.В.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00лв., представляваща сторени по делото
разноски за адв.възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: