РЕШЕНИЕ
№2330
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Събина
Стойкова като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 1403 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.Я.А. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-143/17.05.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания №
ЗД-1-15-01333508/04.04.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ -
Пловдив. Твърди
се, че задължителните предписания са незаконосъобразни и немотивирани. Данни за
осигуреното лице били подадени в качеството на регистриран земеделски
производител, извършващ земеделска дейност. През посоченият период била
обработвана действително малка площ, но в закона нямало ограничение за размера
на извършваната дейност като земеделски производител, нито за размера на
стопанството му. Жалбодателката твърди, че реално е обработвала посочената в
документите земя като земеделски производител и продавала произведената
продукция, съответно заплащала дължимите за това данъци и осигуровки, като всички
изискуеми за това документи били представени в НОИ. Моли се съда да отмени Решение № 2153-15-143/17.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив потвърдените с него Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01333508/04.04.2023 г., издадени от контролен орган при
ТП на НОИ - Пловдив, като неправилни и незаконосъобразни. В СЗ и
в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуален представител и в писмени бележки намира същата за неоснователна.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Между страните няма спор
по фактите.
По
повод постъпило предложение от Началника на сектор КП-Втори при ТП на НОИ -
Пловдив с изх. № 1034-15-74/09.03.2023 г. и на основание заповед №
ЗР-5-15-01320522/13.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е извършена
проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице С.Я.А., ЕГН ********** и ЕИК *********.
Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-15-01333530/04.04.2023 г.
на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив и задължителни предписания с №
ЗД-1-15-01333508/04.04.2023 г., с които е наредено заличаването на приети за
неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в РОЛ за С.Я.А., ЕГН **********
за периода от 14.07.2022 г. до 28.02.2023 г. вкл. Същите са връчени с известие
за доставяне на 07.04.2023 г.
По
време на проверката е установено, че С.Я.А., ЕГН ********** е регистрирана на
основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице /земеделски стопанин/ считано
от 14.07.2022 г. Към момента на проверката не е декларирано прекъсване на
дейността. На основание чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица (НООСЛБГРЧМЛ), лицето е декларирало, че ще се осигурява за фонд ‘“Общо
заболяване” и фонд “Пенсии”. Съгласно справка за регистрирани земеделски
стопани - физически лица, С.Я.А.. ЕГН ********** е регистрирана като земеделски
стопанин на 14.07.2022 г. и липсва дата на отписване. С писмо изх. №
1034-15-74#2/13.03.2023 г. е била изискана информация от Областна дирекция
“Земеделие” - Пловдив, относно регистрацията на лицето като земеделски
стопанин. В отговор от ОД „Земеделие“ - Пловдив с вх. № 1034-15-74#4/17.03.2023
г. в ТП на НОИ - Пловдив са били предоставени справки за дейността на С.Я.А.,
ЕГН **********, от които е било установено, че лицето е регистрирано като
земеделски стопанин на 14.07.2022
г. със засети основни култури - полски
домати с площ 0.230 ха. в землището на с. Искра.
С
писмо изх. № 1034-15-74# 1/13.03.2023 г. е била изискана информация и от
Директора на ТД на НАП - Пловдив, относно подадена от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г. С писмо с вх. № 1034-15-74#5/20.03.2023 г. от ТД на НАП -
Пловдив са предоставени данни за подадената от С.Я.А., ЕГН **********, ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 1600И 1488788/16.03.2023 г., съгласно която
жалбодателката е декларирала доходи от друга стопанска дейност с код “301” -
доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин на непреработени
продукти от селско стопанство с изключение на доходите от производство на
декоративна растителност в приложение № 3. С писмо изх. № 1034-15-74#6/21.03.2023 г. на ТП на
НОИ - Пловдив от “Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив" е
изискана информация дали за С.Я.А., ЕГН ********** има издадено удостоверение
за регистрация по чл. 12 от Закона за храните на обекти за производство и/или
търговия с храни; дали лицето е вписано в националния регистър за бизнес
оператори и на обектите за производство по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните и
дали същото фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и
зеленчуци. В получения отговор се сочи, че С.Я.А. няма издадени удостоверения
за регистрация по Закона за храните; няма вписване в Националния електронен
регистър за бизнес оператори по Закона за храните и не фигурира в базата данни
за търговците на пресни плодове и зеленчуци. По време на проверката от лицето
са били представени приемно-предавателни протоколи за продажба на
селскостопанска продукция - полски домати от 25.08.2022 г.; 27.08.2022 г.;
30.08.2022 г. и 04.09.2022 г. Проверяващите са констатирали, че жалбодателката
е регистрирана като земеделски стопанин от 14.07.2022 г., а датите, отразени в
приемно-предавателните протоколи за реализирана и продадена от лицето продукция
са около малко повече от месец след самата регистрация. В представената
декларация жалбодателката посочва, че е произвела само семената за разсадите,
но не е разполагала с документи за извършени разходи в т. ч. касови бележки
и/или фактури за закупуване на препарати, торове и др. по отглеждането на
доматите, тъй като такива не била запазила. Не са представени доказателства, че
С.Я.А. е стопанисвала заявените от нея площи, заети с полски домати, съответно
че е произвела продукцията, която е декларирала в приемо-предавателните
протоколи, като по време на проверката
същата е заявила, че за отглеждането на полските домати е ползвала земя под
наем в с. Искра от лице с името Анета и е предоставила празна бланка на договор
за наем на земеделски земи, без посочени страни, предмет, цена и начин на заплащане, дата, от която влиза в сила договорът и продължителност на действие. Не са
представени и разходни касови ордери или други документи за изплатен наем на
евентуалния наемодател.
Установено
е било също, че жалбодателката от 07.09.2022 г. се намира в отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване, диагноза “заплашващ аборт”, а също така че всички последващи болнични
листове са издадени поради затруднения в
износването на плода. Направен е извод, че след като детето е родено на *** г.,
тоест приблизително около пет месеца след регистрацията й като земеделски
стопанин, е налице обективна
невъзможност жалбодателката да е започнала да упражнява трудова дейност като
земеделски стопанин от 14.07.2022 г. до 06.09.2022г., през който период е била
бременна и с проблемна бременност, поради което е ползвала и отпуск за временна
неработоспособност непосредствено до издаването на болничния лист за бременност
и раждане за 45 дни преди термина. В заключение
е прието, че по отношение на С.Я.А.,
ЕГН **********, е налице условието да е регистрирана по установения ред като
земеделски стопанин, но няма доказателства да е налице другото условие, изискуемо
по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна продукция,
предназначена за продажба, което се потвърждавало от липсата на издадени
удостоверения за регистрация по Закона за храните на г-жа А., липсата на
вписването на лицето в Националния електронен регистър за бизнес оператори по
Закона за храните и обстоятелството, че същата не фигурира в базата данни на
търговците на пресни плодове и зеленчуци.
Сочи се, че в случай че същата е имала намерение да отглежда зеленчуци с
цел тяхната продажба, би следвало да е регистрирана като търговец на пресни
плодове и зеленчуци по съответния ред. Предвид изложеното от контролния орган,
извършил проверката, е прието, че
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица за С.Я.А.,
ЕГН ********** за периода от 14.07.2022 г. до 28.02.2023 г. с код за вид
осигурен “13” са подадени неоснователно. Издадени са задължителни предписания с
№ ЗД-1 -15-01333508/04.04.2023 г., съгласно които на жалбодателката е наредено
да заличи подадените данни. Същите са обжалвани по административен ред, като с
Решение № 2153-15-143/17.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив са
потвърдени.
В хода на съденото производство е разпитана като свидетел
Ф. Й.. Същата сочи, че познава жалбодателката, която се занимавала със
земеделие, сеела домати на нивата, която ползвала под наем. Жалбодателката
продавала домати, като свидетелката си била купувала от нея домати миналата
година, направо от нивата.
Назначена е САЕ. В неоспореното заключение вещото лице
сочи, че в периода 14.07.2022 г. – 04.09.2022 г. не биха могли да бъдат
произведени, реколтирани и реализирани процесните количества домати, посочени в
представените приемо-предавателни протоколи за продажба на селскостопанска
продукция, въпреки че метеорогичните условия през м.юли биха били благоприятни,
и дори да са положени всички необходими грижи, биха се получили растения, които
все още няма да са достигнали своя растеж и развитие да плододават.
При така изложеното съдът направи следните изводи:
Съгласно чл. 2 от Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, регистърът на земеделските
стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността
им с цел: контрол върху ползването на земеделските земи; събиране на информация
за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях
площи, както и за отгледаните животни; подпомагане на земеделските стопани и
развитието на селските райони; прилагане на схемите за директните плащания.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №3/29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, областните дирекции
„Земеделие“ водят регистър на земеделските стопани на територията на областта.
Лицата, задължително осигурени за общо заболяване й
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - т. 4.
Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на
регистрираните като земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е
регламентиран с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Според чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване за
лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО възниква от деня на започване
или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на
всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице се
установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална
дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от
настъпването на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства
е регламентирано с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
На първо място следва да се посочи, че свидетелката не
сочи някакви конкретни данни, от които да се направят изводи, различни от тези
на административните органи. Заключението на вещото лице също е изцяло в тяхна
подкрепа и съдът намира, че същото следва да бъде изцяло кредитирано. На
следващо място - представеният договор за наем представлява частен документ,
който не се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в
него факти. Дори обаче да се приеме, че договорът отразява верни обстоятелства,
то това не доказва, че в този имот през
процесния период е отглеждана, а впоследствие продадена земеделска продукция.
Освен това в самия договор е отразено, че влиза в сила, считано от 01.10.2022
г. и има период на действие до 30.09.2023 г., което е извън обхвата на
посочения период /14.07.2022 г. - 06.09.2022 г./. Наличието на този договор не
би могло да доведе и до извод, че жалбодателката е извършвала трудова дейност
като земеделски стопанин. Следва да се отбележи, че макар жалбодателката да има
регистрация като земеделски стопанин, не е доказано същата да е извършвала
дейността, за която е била регистрирана,
поради което правилно е прието, че регистрацията е направена единствено с цел
придобиване на осигурителни права, въз основа на които да се получават
осигурителни плащания. Освен всичко друго площта - 0.230 ха, на която се твърди
да са отглеждани земеделски култури, води до извод, че става въпрос за
производство с цел задоволяване на лични
нужди. Вярно е, че в закона не е налице ограничение за размера на обработваното
стопанство, но производството на продукция с цел печалба, обичайно следва да
доведе до резултат, при който да се реализират доходи и се формира печалба, а в настоящия случай твърдяната
продукция е недостатъчна дори за „покриването“ на разходите на лицето. Правилни
са изводите на административните органи за липса на доказателства, които по
безспорен и категоричен начин да удостоверят, че жалбодателката е извършвала реална
трудова дейност като земеделски стопанин за периода от 14.07.2022 г. до
06.09.2022 г. вкл., като в случая е без значение това дали са внасяни осигурителни вноски и данъци.
Наличието само на регистрация като земеделски стопанин не
е достатъчно, за да се счита едно лице за осигурено и да се възползва от
произтичащите от това осигурителни права. Легалната дефиниция за понятието
„осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО
„регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физически лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред.
Редът за регистрация на земеделските стопани е
регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани. Понятията „регистриран земеделски стопанин“
по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не са
тъждествени. По отношение на последното освен, че лицето трябва да е
регистрирано по установения ред, а именно реда регламентиран в Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. От цитираната разпоредби следва, че
законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова
дейност, а в конкретния случай не са налице предпоставките на §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО, поради което правилно е прието, че жалбодателката не се явява
осигурено лице по смисъла на КСО.
Поради изложеното
следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата
на С.Я.А. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-143/17.05.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания №
ЗД-1-15-01333508/04.04.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ -
Пловдив.
При този изход на делото и съобразно
направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на НОИ –
гр.София разноски в размер на общо 440 лв., от които 340 лв. за назначената
експертиза и 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я.А. ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-15-143/17.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Я.А. ***, ЕГН **********,
да заплати на НОИ – гр.София разноски в размер на общо 440 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :