Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 219
гр. Пловдив,
26.11.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№494по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 ГПК.
С решение №
586/26.04.2018г. постановено по гр.д.№ 2570/2017г. по описа на Пловдивския
окръжен съд са отхвърлени предявените от Т.М.Т. и Р.Г.Т. против „Е.“ЕООД-П.искове
за заплащане на сумата 60 000 лв. неизпълнено задължение по договор за
покупко продажба на недвижим имот/споразумение от 20.09.2015г./ и на сумата
10 836 лв. мораторна лихва върху главницата,за периода от 20.12.2015г. до
17.10.2017г. и ги е осъдил да заплатят 5 000 лв. разноски.
Недоволни от
решението са останали ищците Т. и Р. Т.,които искат отмяната му и постановяване
на ново с което предявените искове да бъдат уважени,като им се присъдят
направените разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител поддържа становище,че жалбата е неоснователна. Претендира разноски
за производството.
Слез преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт № **
том 2 ,рег.№ ****,дело № ***/****г. от **********г. по описа на нотариус М.
Г.,с рег.№ *** по регистъра на НК с район на действие районен съд Д. ищците
Т.М.Т. лично и в качеството му на ЗП Т.М.Т. и Р.Г.Т. са продали на „Е.“ ЕООД
***,представлявано от едноличния собственик на капитала и управител
Е.Ф.Г.недвижим имот-земя притежавана в режим на СИО и построената в него от
земеделския производител сграда.а именно: Поземлен имот находящ се в село
С.,ЕКАТТЕ *****,община Д.,съставляващ УПИ ********отреден
„**********************“ в кв.** по КРП на с.С., одобрен със Заповед №
*******г. и Заповед № *********/17.02.2011г. ПУП-ПР и ПЗ,с площ за урегулирания
поземлен имот от ********кв.м. и със съдържание на имот пл.№ ***от *****
кв.м.,с трайно предназначение на имота:урбанизирана територия,с начин на трайно
ползване“**********************“,ведно с построената в имота
сграда-„Сбсз“,ведно с правото на строеж на сграда“Р.к.“,ведно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота,при съседи: УПИ ****,УПИ-*******и от три страни улици
за сумата 41 000 лева,без ДДС, от които 9 000 лв. за имота-земя.
На 20.09.2015г.
Т.М.Т. и Р.Г.Т. като продавачи и „Е.“ ЕООД,представлявано от Е.Ф.Г.като купувач
са сключили договор в т.2 на който са се споразумели да увеличат цената на
недвижимия имот предмет на продажбата обективирана в нот.акт по следния начин:
„на земята т.е. на УПИ********в кв.** от 9 000 лв. на
69 000 лв. Увеличена е цената и на сградата,което не е предмет на спора. В
т.3 купувача се е задължил да изплати на продавачите разликата в цената на
целия имот в срок до 20.12.2015г.,като продавача издаде за това съответните
документи.
Не се спори,че
увеличената цена на земята предмет на спора не е платена от ответника.Възразява
се от ответника,че споразумението е нищожно като противоречащо на закона-чл. 18 ЗЗД и за него не е възникнало задължение да плати увеличената цена на
закупената земя.
Спорен по делото е
въпроса дали споразумението трябва да е в нотариална форма за да е
действително.
Според съда не е
необходимо споразумението с което се договаря допълнителна цена за имота да
бъде съставено в предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма,за да бъде
действително.Изискването за нотариална форма важи само за прехвърлянето на
вещни права. Промяната на дължимата от купувача престация,чрез нейното
увеличаване,е поемането на ново облигационно задължение,което може да бъде
договорено с допълнителен акт,за който е достатъчна писмената форма,тъй като не
се засяга вещноправния ефект и нотариалната форма не е необходима. В този смисъл
е трайната съдебна практика: решение№ 72/20.01.67г. по гр.д.№ 2107/66г.,1-во
гр.о.; решение 805/22.01.2004г. по гр.д.№ 46/03г. на 2-ро гр.о. на ВКС.
Предявеният иск по
чл. 79 ЗЗД се явява основателен .Ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати в срок сумата от 60 000 лв.,представляваща договорена допълнителна
цена за земята,предмет на покупко продажбата и следва да бъде осъден да я
заплати ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата
молба- 17.10.17г.
Основателен се явява
и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва от 20.12.2015г. до 16.10.17г.
в размер на 450 лв. В останалата част до претендирания размер от 10836 лв.
следва да се отхвърли.
Окръжният съд като е
стигнал до друг извод е постановил неправилно решение,което следва да се отмени
и да се постанови ново в горния смисъл.
Ответната страна
дължи на ищците разноски по съразмерност за двете инстанции общо в размер на
10 317 лв.От тях за първата инстанция 7060 лв.по съразмерност и за
въззивната инстанция 3 257 лв.по съразмерност.При изчисляване разноските
по съразмерност пред първата инстанция се взеха предвид платените адвокатски
възнаграждения за водене на делото и за обезпечението на бъдещия иск и
внесените държавни такси в обезпечителното и исковото производство. Разноските
направени в изпълнителното производство не се дължат в настоящето.
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №
586/26.04.2018г. постановено по гр.д..№ 2570/2017г.по описа на Пловдивския
окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Е.Ф.Г.да
заплати на Т.М.Т., ЕГН ********** и Р.Г.Т. ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:***,чрез адв.В.С. сумата 60 000/шестдесет хиляди/ лева дължима по
споразумение от 20.09.2015г.,за увеличение цената на продадения с нот.акт № **
том* рег.****,дело ***/**********г. на нотариус М.Г. с рег.№ *** по регистъра на НК и с район на
действие –районен съд Д. недвижим имот,представляващ земя-УПИ********отреден
„**********************“ в кв.** по кадастралния и регулационен план на с.С. от
9 000 на 69 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
60 000 лв., считано от 17.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата и
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2015г. до 16.10.2017г. в
размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева и разноски по съразмерност общо за
двете инстанции в размер на 10 317/десет хиляди триста и седемнадесет/
лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на мораторна лихва в останалата част над присъдената сума от 450 лв.
до претендираната от 10 836лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: