Р
Е Ш Е Н И Е
№
998
гр.
Пловдив, 30.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май,
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Марин Пелтеков, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 1054 по описа
за 2023 год. на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД София,
представлявано от изпълнителния директор А.М.,
чрез юрисконсулт П.срещу Решение № 374/28.02.2023 г. по
АНД 20225330200476/20230 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 5 от 11.01.2023г., издадено от Директор на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на „Напоителни
системи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Овча купел“, бул.“Цар Борис III“ № 136, ет.3, общ.Столична, обл.София,
представлявано от А.С.М.на основание чл.155, ал.2, чл.156, т.2 вр. чл.165 и
чл.166, т.3, пр.първо от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е
санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл.155, ал.2, чл.156, т.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на
решението на РС Пловдив и отмяна на наказателното постановление, като се
излагат аргументи за изтичане на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. Алтернативно се навеждат аргументи за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Ответната страна не е подала отговор на касационната
жалба. В съдебно заседание редовно призована се представлява от ст.юрисконсулт Г.,
която излага аргументи за потвърждаване решението на РС Пловдив.
Прокурорът сочи в становището си, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
Във връзка с издадена Заповед на
Областен управител на област Пловдив с № РД-22-14/11.02.2021г. на 18.02.2021г.
от служители на БД ИБР била извършена съвместна проверка на място и направен
оглед на участъци от р.Стряма, община Карлово с представители на Областна
администрация Пловдив, РИОСВ-Пловдив, „Напоителни системи“ ЕАД и кметове на
населени места. Участие в проверката взела св.М.И.К., на длъжност „главен
експерт“ в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР. Проверен бил и участъка от р.Стряма
над моста на общински път Слатина-Розино, който бил едностранно коригиран по
ляв бряг и се стопанисвал от „Напоителни системи“ ЕАД. Установеното в хода на
проверката било обективирано в Констативен протокол /КП/ № ПВ1-5/18.02.2021г.,
в който на дружеството-жалбоподател били дадени предписания, като в т.3
предписанието гласяло следното: „Да се предприемат необходимите действия, за
възстановяване на нарушените берми и диги на участък от р.Стряма над моста на
общински път Слатина-Розино, като се спазват разпоредбите на Закона за водите,
като за всеки етап от процедурата да бъде уведомена писмено БД ИБР“. За
предписанието бил даден срок на изпълнение - 30.10.2021г.
На 02.09.2022г. отново от
служители на БД ИБР била извършена повторна проверка на участъци от р.Стряма,
общ.Карлово, а именно участък от р.Стряма при общински път Столетово-Слатина.
Констатирано било, че мостът бил отворен, предпазните парапети скъсани от
придошлата вода, като в момента на проверката валяло слабо, а нивото на река
Стряма достигнало около 1,5 метра под долен ръб на моста. Установено било още,
че река Стряма била излязла извън коритото си и заляла имоти, граничещи с
реката откъм ляв бряг. По информация на полицейски служители, намиращи се на
мястото, моста на общински път Слатина-Розино бил затворен. Същият бил
повреден, а дигата в района била скъсана. Към 18,00 часа бил направен повторен оглед
на засегнатите участъци в с.Слатина, който започнал при моста на общински път
Столетово-Слатина.
Установено било, че нивото на
р.Стряма било спаднало около 3 метра под долния ръб на моста. Мостът бил
проходим, но парапетът му бил разрушен и имало видими следи от преминалите
количества вода. Направен бил и оглед на дерето, преминаващо през центъра на
с.Слатина, където било констатирано, че мостът бил отнесен от високите води,
имало наличие на множество големи изкоренени дървета, които отнесли пътя и
моста и образували забентване. Пътят за с.Розино бил прекъснат, а населеното
място било без ток и вода.
В хода на проверката
проверяващите не успели да достигнат до участъка от с.Стряма над моста на
общински път Слатина-Розино, за да проверят състоянието на дигата, както и да
извършат контрол за изпълнение на даденото в т.3 от горепосочения КП предписание.
Извършена била и проверка в
деловодната програма на БД ИБР гр.Пловдив, при която било установено, че към
02.09.2022г. в деловодството на БД ИБР нямало постъпили документи,
удостоверяващи изпълнение на даденото на „Напоителни системи“ ЕАД предписание
със срок 30.10.2021г.
Резултатите от последващата
проверка били обективирани в КП № ПВ1-193/02.09.2022г.
Бездействието от страна на
„Напоителни системи“ ЕАД било квалифицирано от св.Маргарита Каназирска като
извършено на 31.10.2021г. нарушение на чл.155, ал.2, чл.156, т.2, вр. чл.166,
т.3 от ЗООС, тъй като дружеството не изпълнило задължителното предписание по
т.3 от КП № ПВ1-5/18.02.2021г. да предприеме необходимите действия за
възстановяване на нарушените берми и диги на участъка от р.Стряма над моста на общински
път Слатина-Розино, за което бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 250/19.09.2022г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
било депозирано писмено становище срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното постановление, с което на „Напоителни системи“ ЕАД на
основание чл.155, ал.2, чл.156, т.2, вр. чл.165 и чл.166, т.3,пр.първо от ЗООС
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл.155, ал.2, чл.156, т.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.
Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателя е
осъществил нарушението, за което е бил санкциониран. Изложени са подробни
мотиви защо се счита, че не е изтекъл давностния срок за съставяне на АУАН,
както и защо се приема че е установено нарушението към 02.09.2022 г., а не към
момента на изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.
Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на
решението на РС Пловдив са неоснователни. По същество те отново навеждат
твърдение за изтекъл давностен 3 месечен срок за съставяне на АУАН, които са
били предмет на обсъждане и от въззивната инстанция. Изложените от същата
мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, който препраща към тях.
В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е ясна
и дава два алтернативни срока за съставяне на АУАН – 3 месечен от откриване на
нарушителя или 2 годишен от извършване на нарушението /в конкретния случай е
по-дълъг с оглед предмета на нарушението/. Няма фактически спор в случая
относно това кога е станало известно на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски
район“, че даденото предписание не е изпълнено, тъй като се констатира от
доказателствата по делото, че е извършена последваща проверка на дата
02.09.2022 г. Следва да се посочи, че в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019
г. изрично е прието, че административнонаказателното преследване се изключва по
давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала
възможност той да бъде открит. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като
действително при извършване на една своевременна проверка в периода между
изтичане на срока на предписанието и датата 02.09.2022 г. би се констатирало
неизпълнението на даденото предписание, но данни за такава проверка не са
налични по делото. Независимо от това обстоятелство, доколкото проверката е в
двугодишния срок от извършване на нарушението, а АУАН е съставен в срок
по-малък от 3 месечния от датата на проверката, когато и е констатирано
неизпълнението на предписанието, то няма основание да се приеме, че са изтекли
давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
По отношение на наведените такива за наличие на маловажен
случай, то съдът счита, че няма основание да се приеме наличието на основание
за това. Следва да се посочи, че от една страна липсват каквито и да било
доказателства предписанието да е изпълнено, макар и със закъснение. От друга
страна следва да се посочи, че в конкретния случай непредприемането на
указаните действия е потенциално застрашаващо за имуществото и живота на
населението в този район, поради което и няма как да се приеме, че степента на
обществена опасност е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на такива
нарушения. Именно с оглед на това няма
как да се приеме, че случаят е маловажен.
При
разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се
е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пловдив
ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна -
без уважение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН ответната страна в
касационното производство има право на разноски, като е била представлявана от
юрисконсулт. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 374/28.02.2023 г. по АНД
20225330200476/20230 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
„Напоителни системи“ ЕАД София, представлявано от изпълнителния директор А.М.
да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ сумата от 80 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ : 1........................................
2........................................