№ 1041
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100103998 по описа за 2024 година
С исковата молба, както и след увеличение на иска в о.с.з. на СГС от 06.02.2025г., е
предявен иск от “АСЦЕНДЕНТ" ООД, ЕИК *********, адрес на управление гр. София 1463,
район р-н Триадица, ул. ****, представлявано от управителят Н.М.К., срещу
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул.
"Ястребец" No 23Б, представлявано от К.В.Г., с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 69 545,05 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването за новоизтеклия период от 17.10.2019г. до
04.04.2024г. на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната
мрежа на:
- жилищна сграда - етажна собственост, находяща се в гр. София, м. Ломско шосе, УПИ IV-
1620, кв. 59,
- евентуално присъединените други жилищни сгради към топлопровода,
- ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
04.04.2024г. до окончателното плащане на вземането, както и заплатените разноски по
делото и възнаграждението за един адвокат.
Ищецът твърди, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение от
19.07.2021 г. по гр.д. № 11817 по описа за 2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, 1-
1 състав, с което със сила на пресъдено нещо е установено, че
1.с НА № 48, том II, рег.№ 4288, дело № 234/2008г. в полза на ищеца е учредено право на
строеж върху УПИ IV-1620, кв.59 м. Ломско шосе в гр. София за построяването на жилищна
сграда с магазини и подземни гаражи със застроена площ 680 кв. м. и РЗП 4008 кв. м.
Ищецът поел задължението да построи сградата до степен на завършеност на всички обекти,
1
съгласно посоченото в нотариалния акт.
2.между ищеца и ответника е сключен предварителен договор № 1148/10.08.2010г. за
изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация София“ ЕАД, представляващ присъединителен топлопровод, съоръженията
към него и абонатна станция при конкретно уговорени в чл.2, ал.2 технически параметри,
срок за изграждане 24 месеца от подписване на договора и 6месеца за присъединяване на
обекта от представяне разрешение за ползване.
3.изграждането на съоръжението е извършено ищеца и за негова сметка, което е и изрично
уговорено със сключения предварителен договор от 10.08.2020г. Правото на собственост
принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба, включително и към момента не е
уреден въпросът с изкупуването му. Установено е още, че след приемането на строежа с Акт
обр.16, считано от 26.09.2013г., абонатната станция и топлопровода са приети от ответника,
въведени в експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение с доставка на
топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в сградата. Следователно и в
съответствие с чл.137, ал.2 ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена за ползването, по същество
представляваща обезщетение за ползването съизмеримо с ползите, които извлича за себе си
за сметка на собственика в хипотезата на чл.59 ЗЗД."
В законоустановения срок ответникът "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, е подал
отговор, с който е завил, че така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Ответникът твърди, че не е налице материална легитимация и наличие
на правен интерес за ищеца за предявяване на исковата претенция, тъй като не е клиент на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. На самостоятелно основание е направено възражение,
че ищецът не е собственик на процесните съоръжения. От представените с исковата молба
писмени доказателства не може да се направи извод, че ищецът е придобил собствеността
върху присъединителния топлопровод и абонатната станция.
Съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
енергетиката е необходимо да е налице необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, за
да възникне такова вземане за цена за ползване, като ответникът не е правил такъв
необоснован отказ.
Ответникът прави възражение за частично погасяване на процесното вземане по
давност.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Видно от приложените доказателства между същите страни е налице влязло в сила
решение от 19.07.2021г. по гр.д. № 11817 по описа за 2020г. по описа на СГС, Гражданско
отделение, 1-1 състав, с което ответното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
ползване от ответника на процесните съоръжения от топлопреносната мрежа за периода
16.10.2014г.- 16.10.2019г.
2
Настоящето дело касае новоизтекъл период от 17.10.2019г. до 04.04.2024г., поради
което и същото е процесуално допустимо.
По основателността:
Съгласно приетото в т.2 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Предвид влязлото в сила съдебно решение от 19.07.2021г. по гр.д. № 11817 по описа
за 2020г. по описа на СГС, 1-1 състав, съдът намира, че със сила на пресъдено нещо е
установено между страните, че
1.с НА № 48, том II, рег.№ 4288, дело № 234/2008г. в полза на ищеца е учредено
право на строеж върху УПИ IV-1620, кв.59 м. Ломско шосе в гр. София за построяването на
жилищна сграда с магазини и подземни гаражи със застроена площ 680 кв. м. и РЗП 4008 кв.
м. Ищецът поел задължението да построи сградата до степен на завършеност на всички
обекти, съгласно посоченото в нотариалния акт.
2.между ищеца и ответника е сключен предварителен договор № 1148/10.08.2010г. за
изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация София“ ЕАД, представляващ присъединителен топлопровод, съоръженията
към него и абонатна станция при конкретно уговорени в чл.2, ал.2 технически параметри,
срок за изграждане 24 месеца от подписване на договора и 6месеца за присъединяване на
обекта от представяне разрешение за ползване.
3.изграждането на съоръжението е извършено ищеца и за негова сметка, което е и
изрично уговорено със сключения предварителен договор от 10.08.2010г. Установено е още,
че след приемането на строежа с Акт обр.16, считано от 26.09.2013г., абонатната станция и
топлопровода са приети от ответника, въведени в експлоатация и той ги ползва според
тяхното предназначение с доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в
сградата.
Независимо, че горепосочените факти са установени със СПН между страните, към
исковата молба са представени и доказателства, които доказват същите.
Видно от заключението по СТЕ на в.л.М. ответникът „Топлофикация София” ЕАД
използва външен топлопровод и абонатната станция, изградени от фирма „АСЦЕНДЕНТ”
ООД, за захранване е топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите на адрес гр.София,
бл.**** от 2013г. Цените за предоставен достъп се изчисляват по Методика за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители, приета с
Протоколно решение № 27 от 04.02.2008г. на ДКЕВР.
Цената по чл.137, ал.2 от Закона за енергетиката за ползване на съоръженията на
3
ищеца за исковия период 17.10.2019г. до 04.04.2024г. за етажна собственост, находяща се в
гр. София, м. Ломско шосе, УПИ IV-1620, кв. 59, с административен адрес: гр.София,
ж.к.**** - жилищна сграда с магазини и подземни гаражи е в размер на 34 903,58лв.
Видно от заключението по СТЕ на в.л.М. по данни на ответника присъединените
сгради към съществуващия топлопровод за бл.321 са включително и бл.**** и СЕС на
ул.“Явор“ 2.
Видно от заключението по КСТЕ топлопровода захранващ жилищната сграда в УПИ
Ш-1619,1625, кв.59 , м. Ломско шосе“ , идн.68134.1385.2277 по КККР ( Бл. 320, вх. А и Б) е
въведен в експлоатация с РП№ СТ-05- 398/01.08.2022г. от ДНСК.
Видно от заключението по КСТЕ топлопровода захранващ жилищната сграда в УПИ
1-996,2227, кв.60 , м. Ломско шосе“ , идн.68134.1385.2242 по КККР ( СЕС на ул. ,,Явор“ №2)
е въведен в експлоатация с РП№ СТ- 05-474/21.04.2017г. от ДНСК.
Видно от заключението по КСТЕ цената по чл.137, ал.2 от Закона за енергетиката за
ползване на съоръженията на ищеца за исковия период за топлопровод, захранващ с
топлоносител бл.****, ж.к.”Н.” е:10 470,65 лв. - без включен ДДС.
Видно от заключението по КСТЕ цената по чл.137, ал.2 от Закона за енергетиката за
ползване на съоръженията на ищеца за исковия период за топлопровод, захранващ с
топлоносител СЕС на ул. **** в ж.к.”Н.” е:24 170,82 лв. - без включен ДДС.
По делото като доказателство е прието споразумение /лист 62 от делото/ между
ищцовото дружество и етажните собственици, според което „Асцендент“ ООД е собственик
на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и правото
на собственост не е била прехвърлено на етажните собственици. С това споразумение
етажните собственици изразили съгласие за изкупуване на енергийния обект от
„Топлофикация София“ ЕАД. Няма спор, че ответникът не е изкупил процесните
съоръжения към приключване на устните състезания пред СГС.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД обхваща следните
елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано
със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на
друга правна възможност за защита на обеднелия. Обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1
ЗЗД има не само при придобиване на определена имуществена облага или имуществено
право, но и при спестяването и/или разходването на блага. Формите, чрез които се реализира
обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез
намаляване пасива или спестяване на разходи, които е следвало да бъдат направени, но са
направени от друго лице. Отговорността за неоснователно обогатяване по същността си е
облигационна, но извъндоговорна, т.е. реализира се, когато между обеднелия и обогатилия
се не съществува договорна връзка.
4
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на потребители /”клиенти” в
редакцията на текста с изм. от 2012г./ на топлинна енергия за битови нужди,
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат
от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Според чл.137, ал.2 ЗЕ
изграждането на съоръженията по ал.1 може да се извършва от потребителите /клиентите/
след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща
цена за ползване на съоръженията.
По делото се установи изграждане на съоръжението от ищеца и за негова сметка,
което е и изрично уговорено със сключения предварителен договор от 10.08.2010г. Правото
на собственост принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба, включително и
към момента не е уреден въпросът с изкупуването им. Установено е още, че след приемането
на строежа с Акт обр.16, считано от 26.09.2013г., абонатната станция и топлопровода са
приети от ответника, въведени в експлоатация и той ги ползва според тяхното
предназначение с доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в сградата.
Следователно и в съответствие с чл.137, ал.2 ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена за
ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването съизмеримо с ползите,
които извлича за себе си за сметка на собственика в хипотезата на чл.59 ЗЗД.
От приетите по делото заключения по СТЕ и КСТЕ се установява, че размерът на
обезщетението по чл.137, ал.2 от Закона за енергетиката за процесния период е както следва:
-ж.к.**** - жилищна сграда с магазини и подземни гаражи е в размер на 34 903,58лв.
-ж.к.’’Н.”, бл.****, е в размер на 10 470,65 лв.
- СЕС на ул. **** в ж.к.”Н.” е в размер на 24 170,82 лв.
Или общият размер на дължимото се обезщетение от ответника за ползване на
процесните съоръжения за процесния период е в размер на 69 545,05лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 69 545,05 лв., представляваща обезщетение за
лишаване на ищеца от ползването за период от 17.10.2019г. до 04.04.2024г. на изградени от
ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху първоначално
предявения размер на главницата от 50 000лв., считано от датата на подаване на исковата
молба 04.04.2024г. до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху увеличения
размер на главницата от 19 545,05лв., считано от датата на изменение на иска- 06.02.2025г.
до окончателното плащане на сумата.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Вземането за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 ЗЗД се погасява с
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Срокът на давността започва да тече от момента
на изискуемостта съобразно чл.114 ЗЗД. Исковия период е от 17.10.2019г. до 04.04.2024г., а
5
исковата молба е подадена на 04.04.2024г., т.е. давността не е изтекла, поради което
наведеното от ответника правопогасяващо възражение е неоснователно.
2.Неоснователно е и възражението на ответника, че липсва необоснован отказ на
същия от изкупуване на процесните съоръжения по смисъла на § 4, ал. 4а от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за енергетиката. Същият не е представил доказателства
за проведена процедура по изкупуване на процесните съоръжения, а доказателствената
тежест за това е на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 11231,81лв. за държавна такса,
експертизи и адвокатско възнаграждение, като разноските за адвокатско възнаграждение са
в размер на 6250лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ е в размер на 6213,60лв.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги".
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3500лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 8481,81лв., представляваща направени разноски за държавна такса,
6
експертизи и адвокатско възнаграждение,
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление:
гр. София, ул. "Ястребец" No 23Б, представлявано от К.В.Г., да плати на “АСЦЕНДЕНТ"
ООД, ЕИК *********, адрес на управление гр. София 1463, район р-н Триадица, ул. ****,
представлявано от управителят Н.М.К., както следва:
-на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 69 545,05 лв., представляваща обезщетение за
лишаване на ищеца от ползването за период от 17.10.2019г. до 04.04.2024г. на изградени от
ищеца присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция за -
жилищна сграда - етажна собственост, находяща се в гр. София, м. Ломско шосе, УПИ IV-
1620, кв. 59, с административен адрес: гр.София, ж.к.****, както и присъединените към
топлопровода, СЕС на адрес: гр.София, ж.к.’’Н.”, бл.****, както и СЕС на адрес: гр.София,
ж.к.’’Н.”, ул. ****.
-на основание чл.86 ЗЗД, законната лихва върху първоначално предявения размер на
главницата от 50 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба 04.04.2024г. до
окончателното плащане на сумата.
-на основание чл.86 ЗЗД, законната лихва върху увеличения размер на главницата от
19 545,05лв., считано от датата на изменение на иска- 06.02.2025г. до окончателното
плащане на сумата.
-на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 8481,81лв., представляваща направени от
ищеца разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДЕНИТЕ с решението суми да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка:
с IBAN: ****
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7