№ 7259
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110108396 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от “ЗАД ОЗК З.” АД против
Б. Г. Х..
Подадената искова молба отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и валидна размяна на книжа,
което обуславя насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Искането за събиране на писмени доказателствени средства чрез писмени доказателства
е основателно. Същите съдържат относими към предмета на доказване факти, поради което
следва да бъдат допуснати. Основателно е и искането за назначаване на САТЕ. Въпросите,
на които ще отговори експертизата са относими към предмета на делото, като за
изясняването им са необходими специални знания.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
На страните следва да бъде съобщен, изготвения от председателя на състава проект за
доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 07.04.2025г. от 13,50 часа, за която дата да
се призоват страните и вещото лице.
Вещото лице да се призове за съдебно заседание
1
ДОПУСКА писмените доказателства, приложени към исковата молба.
Отлага произнасянето по направените в исковата молба доказателствено искане за
назначаване на съдебно- икономическа експертиза за първото съдебно заседания, след
разясняване на предварителните въпроси по делото.
На основание чл. 146 от ГПК, съобщава на страните проект за доклад по делото:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. “М.", м. "Е 280” и с период на
застрахователно покритие 22.06.2018г.- 21.06.2019г. В исковата молба са наведени доводи, че
в рамките на застрахователното покритие по посочената застраховка, 03.07.2018г., е
настъпило застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което
ответникът, управлявайки л.а. м. “М.” при извършване на маневра, при която автомобилът
преминал в съседна пътна лента, навлязъл в съседна пътна лента, без да се увери, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, при което ударил движещият се в
лявата пътна лента л.а. м. "Рено", м. "Лагуна". Същият поддържа, че собственика на
увредения автомобил предявил претенцията си, въз основа на което била образувана щета №
0410- 160- 0049/ 2019, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на
2044,65 лева. В исковата молба са развити съображения, че ответникът напуснала
местопроизшествието, поради което за него възникнало регресно вземане спрямо същата за
платеното обезщетение и направените разноски.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответникът да плати сумата 2044,65 лева, представляваща платено по
застраховка „Гражданска отговорност”- застрахователна полица № BG/ 23/ 118001831166,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2018г., за което е образувана
щета № 0410- 160- 0049/ 2019.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, в която се
изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва да е участвал в
процесното ПТП и съществуването на пряка причинна връзка между механизма на ПТП и
настъпилите вреди. В отговора на исковата молба се релевира възражение, че в случая не са
налице предпоставките на фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, т. 3 КЗ.
Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че в случая не е установено, че водачът
съзнателно е напуснал местопроизшествието без да изчака органите за контрол за движение
по пътищата.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.
Изложените фактически твърдения дават основания на съда да приеме, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
2
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, в рамките на застрахователното
покритие на която е настъпило събитие, представляващо покрит застрахователен риск
(ПТП), за което е платил застрахователно обезщетение и неговият размер; че ответницата
носи отговорността за настъпилото застрахователно събитие- наличието на имуществени
вреди, причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на ответника;
обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, на основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3