№ 978
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Цветина Цолова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511105 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20036433/17.05.2022 г., постановено по гр. д. № 19079/2021 г. на СРС,
141 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу Д. В. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1686,73 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 год. – 30.04.2019 год., ведно със
законната лихва от 25.11.2020 год. до изплащане на вземането; 274,21 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 год. до 16.11.2020 год., дължима върху главницата
за доставена топлинна енергия; 35,81 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2017 год. – 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.11.2020 год., като отхвърля иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва за забава в размер на 7,67 лева за периода от 01.12.2017 год. до 16.11.2020
год. върху главницата за дялово разпределение. Д. В. Н. е осъден да заплати и сумата от
756,20 лева, представляваща разноски сторени за производството пред първата инстанция,
както и сумата от 86,38 лева, представляваща разноски, сторени в заповедното
производство. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД,
ЕИК130036512 трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
1
Недоволен от постановеното решение е останал ответника, който чрез процесуалния
си представител адв. Н. Н. от САК е подал въззивна жалба срещу решението, като го
оспорва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че исковата молба, подадена от
дружеството ищец е недопустима, тъй като неправилно е изчислен срока, в който е
предявена, следователно счита същата за просрочена. Жалбоподателят смята, че не е
индивидуализирана претенцията на ищеца, което препятства защитата на ответника, тъй
като за същия не е ясно срещу какво да възразява. Оспорва качеството си на „потребител“
на топлинна енергия. Оспорва кои общи условия са приложими за процесния период,
оспорва да е спазена процедурата по влизането им в сила. Позовава се на неравноправни
клаузи в общите условия, което прави същите недействителни, както и че в общите условия
липсва възможност потребителя да се откаже от договора. Въвежда възражения относно
проекта на доклад по делото. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като
незаконосъобразно, като постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу него
претенции. Претендира разноски.
С разпореждане от 14.06.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение,
като е дал указания на ищеца да внесе и представи доказателство за внасянето на държавна
такса в размер на 83,73 лева, което е изпълнено с молба от 06.07.2022 год., към която е
приложено платежно нареждане с отразена съответната сума.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано
и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната
жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
2
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г.
по новите общи условия – в същия срок след публикуване на цената в профила на купувача
на интернет страницата на доставчика. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1686,73 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
274,21 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.11.2020 г., сумата от 35,81 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г.,
ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 7,67 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 16.11.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Д. В. Н. редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за давност.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512 не изразява
становище по съществото на спора.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него
право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
3
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Притежаваното от ответника право на собственост се установява по делото, че е в
резултат на настъпило наследствено правоприемство от починалия му баща – В.Х. Н..
Обстоятелството се установява от представения по делото нотариален акт № 180, том X.,
рег. № 4674 от 1997 год., по силата на който В.Х. Н. е признат за собственик на процесния
имот по наследство и сключена съдебна спогодба, както и от самопризнанието на ответника
в настоящото производство, направено в открито съдебно заседание на 29.03.2022 год.
Следователно, установено е качеството на ответника на собственик, от където произтича и
качеството му на потребител по смисъла на закона.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
4
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
От съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, не се установява да е
подадено заявление за откриване на партида на конкретно лице, респ. което изцяло да поеме
заплащането на процесните задължения. Не са налице и данни ответникът да е поискал
преустановяване на топлоснабдяването, напротив от допуснатата и приета по делото
експертиза се установява, че за процесния период топлинна енергия е доставяна, като
вещото лице в заключението си единствено е посочило периодите, за които е имало
осигурен, респ. е нямало осигурен достъп до имота. Доказва се, както, че през процесния
период ответникът е притежавал качеството на клиент на дружеството и ползвател на
топлинна енергия, така и съществуващото облигационно правоотношение между страните.
Поради това правилно първата инстанция е приела, че ответникът притежава качеството на
собственик, респ. е задължена спрямо дружеството ищец. Ирелевантно е дали е потребявана
реално енергията, тъй като от значение е факта на доставянето. Правилни са констатациите
на първата инстанция и в тази насока.
Относно възражението, че не е доказано общите условия да са публикувани както в
един централен, така и в един местен ежедневник, настоящата инстанция намира следното.
Във връзка с това, жалбоподателят излага доводи, че приложимите към процесния период
общи условия не обвързват ответниците. Настоящият съдебен състав приема, че
публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено,
доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от
публикация във в-к Монитор, спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г.
Следователно, общите условия на топлопреносните предприятия, одобрените от
регулационната комисия, публикувани по съответния ред, влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им без писмено приемане от потребителите, и в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни
за такива различни условия по делото няма. Нещо повече, последователна е съдебната
практика, която определя публикуването на действащите към съответен исков период Общи
условия, независимо дали в централен или местен ежедневник, като обстоятелството, което
е служебно известно на съда. Поради което, настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от посочените общи
5
условия, респ. че е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка)
на топлинна енергия, поради което извършеното оспорване от жалбоподателя, се явява
неоснователно. (Решение № 7922 от 26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2590/2013 г.;
Решение № 265826 от 20.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8089/2020 г.; Решение № 7919 от
26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2747/2013 г.; Решение № 260388 от 6.10.2020 г. на СГС
по в. гр. д. № 8157/2019 г.).
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
В исковия период от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., действащи между страните са
приетите от "Топлофикация София " ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на
ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от
2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да
се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр.
д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.).
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия
отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването
на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването
на обобщена фактура не е от естество да промени момента, от който започва да тече
погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия
в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане
не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него
тече от последната издадена фактура за това вземане. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на
плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 год. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
Първоинстанционният съд с оглед установената фактическа обстановка от събраните
по делото доказателства, правилно е определил началото на изискуемостта на процесните
задължения, като е съобразил и съдебната практика по въпроса, която е последователна.
6
Настоящата инстанция споделя направените изводи, че в процесния период не са обхванати
вземания, които да са погасени по давност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя в тази насока. Съгласно т. 14 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на
иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК (понастоящем
чл. 415, ал. 4 ГПК), давността не се счита прекъсната със заявлението. В случая вземането е
установено с влязлата в сила на 21.12.2020 г. заповед за изпълнение. От този момент
започва да тече и давността. Съдебната практика е последователна, че съгласно чл. 422 ГПК,
искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1
ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен (респ. на
заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната давност
може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е
изтекла. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е постъпило в съда на 25.11.2020 г., така че към момента на подаването му вземанията
на ищеца за главница не са били погасени по давност. (Решение № 7293 от 29.06.2022 г. на
СРС по гр. д. № 65965/2021 г.; Решение № 11445 от 20.10.2022 г. на СРС по гр. д. №
37356/2021 г.; Решение от 2.05.2012 г. на СРС по гр. д. № 10176/2011 г.)
Относно възражението за начисляване на топлинна енергия за сградна инсталация,
разпоредбата на чл.143, ал.1 и 3 ЗЕ урежда определянето на количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация, да се осъществява при въведена система за дялово
разпределение чрез индивидуални разпределители и той е топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата -
етажна собственост, да се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на
отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от
закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната
енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна
7
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите
части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143. ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
Член 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е
собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в
сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и
заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект, поради което следва да сключи договор при общи условия или при
специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за
8
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в
общите части.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20036433/17.05.2022 г., постановено по гр. д. №
19079/2021 г. на СРС, 141 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу Д. В. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1686,73 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 год. –
30.04.2019 год., ведно със законната лихва от 25.11.2020 год. до изплащане на вземането;
274,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 год. до 16.11.2020
год., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия; 35,81 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2017 год. – 30.04.2019 год., ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2020 год., като отхвърля
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 7,67 лева за периода от
01.12.2017 год. до 16.11.2020 год. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв.,
представляваща сума за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10