Р Е Ш Е
Н И Е
№ 129
гр. П.***, 09.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – П.***, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Н.
С. и прокурора Б. К., като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД №
97/2020 г. по описа на Административен съд – П.***, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – гр. София против Решение № 854/13.12.2019 г., постановено по АНД №
1589/2019 г. по описа на Районен съд – П.***, с което е отменено наказателно
постановление № F-500991/09.08.2019 г., издадено от директор на офис П.*** при
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, с което на
основание чл. 355, ал. 4 от КСО, на „***” ООД, ЕИК ***, представлявано от Т.В.С.***и
Т.В.С.***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, кв. ***, ул. ***, бл.
***, вх. ***, ап. *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. А, във вр. 2, ал. 2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
В жалбата са
изложени съображения за неправилно приложение на закона при постановяване на
обжалваното решение – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол, е издадено след като по безспорен начин е установено
извършването на административното нарушение, при спазване на процесуалните
правила и в съответствие със закона. Искането към касационния състав е да
отмени решението на Районен съд - П.*** и вместо него да постанови друго, с
което да потвърди наказателното постановление.
В срока по чл. 213а от АПК ответникът
по касационната жалба - „***” ООД не е представил отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа
жалбата. Моли касационния състав да отмени обжалваното решение и да потвърди
наказателното постановление.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е изпратил
представител.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.*** – прокурор Бисер
Ковачки дава заключение за основателност на жалбата. Предлага на съда да отмени
обжалваното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление.
Административен
съд – П.***, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, за което решението
е неблагоприятно срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение Районен съд – П.*** е приел, че във връзка с указания,
дадени с писмо изх. № 20-00-131/07.09.2017 г. на ЦУ на НАПК – София, на
04.07.2019 г. е извършена проверка в информационния масив на НАП, при която е
установено, че „***” ООД, в качеството му на работодател и осигурител по смисъла
на чл. 5 от КСО, не е подало в законоустановения срок – 25.06.2019 г., в компетентната ТД на НАП – София, офис П.***
декларация образец № 1 – „Данни за осигурено лице” за месец май 2019 г.
Декларацията е подадена, приета и обработена в информационната система на НАП
на 09.07.2019 г. по електронен път с КЕП с протокол вх. №
14000193045232/09.07.2019 г.
За така констатираното нарушение на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. А от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., свидетелката Ангелина Ваньова Методиева, в качеството и на
„инспектор по приходите” в ТД на НАП – София е съставила акт за установяване на
административно нарушение № F500991/19.07.2019 г., който е предявен и връчен на нарушителя
чрез упълномощено за това лице, което не е направило възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили такива.
Въз основа на съставения АУАН
директорът на офис П.*** при ТД на НАП – София е издадено наказателно
постановление № F-500991/09.08.2019 г., с което е ангажирана отговорността на „***”
ООД, като на основание чл. 335, ал. 4 от КСО му е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лв. за осъществен състав на административно нарушение по чл.
3, ал. 1, т. 1, б. А, във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
При така установеното от фактическа
страна, Районен съд – П.*** е приел, че наказателното постановление е издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото
на защита на санкционираното юридическо лице. Констатирал е, че имуществената
санкция е наложена на нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. А, във вр. с чл. 2,
ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. , извършено при условията на повторност,
за което обстоятелство не са изложени факти в съставения АУАН. Приел е, че
налагането на имуществена санкция за нарушение, различно от това, за което е
образувано административно-наказателното производство представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в хода на
административно-наказателното производство е санкционираното юридическо лице е
било лишено от възможността да се защити по всички факти, представляващи
елемент от състава на нарушението. Затова районният съд е стигнал до извода, че
не са били налице предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за издаване на
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – П.*** намира, че обжалваното решение
е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и
правилно. Фактическата обстановка е установена при спазване принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени
доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите
са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В хода на съдебното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилен е
решаващият извод на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение
при провеждане на административно-наказателното производство. Санкцията за нарушението
по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. Б от наредба № Н-8/29.12.2005 г., във вр. с чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, за което е образувано административно-наказателното
производство, е предвидена в чл. 355, ал. 1 от КСО и е в размер от 50 лв. до
500 лв. Ал. 4 на същата разпоредба предвижда по-висок размер на имуществената
санкция /от 500 лв. до 2000 лв./, ако същото нарушение е извършено при
условията на повторност по смисъла на §1, ал. 3, т. 1 от ДР на КСО. В настоящия
случай на „***” ООД е наложена имуществената санкция, предвидена в чл. 355, ал.
4 от КСО. Елемент от фактическия състав на това нарушение е наличието на влязло
в сила наказателно постановление, с което е наложена санкция за същото по вид
нарушение, от който момент не е изтекла една година/§ 1, ал. 3, т. 1 от ДР на
КСО/. Като обективен елемент от състава на нарушението, тези обстоятелства
следва да бъдат отразени в АУАН, с който се поставя началото на
административно-наказателното производство, за да може нарушителят да се защити
по тях. В настоящия случай това не е сторено, като по този начин е допуснато
нарушение на процесуалните правила – чл. 42, т. 4 от ЗАНН, което е ограничило
правото на защита на санкционираното юридическо лице и е довело до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. С оглед
изложеното, неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение
на закона от районния съд. Не са налице
сочените от него касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради
което, като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 1 от АПК
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2-ро от ЗАНН, Административен съд – П.***
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 854/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1589/2019 г. по описа на Районен съд
– П.***.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1/П/
2./П/