Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на “Бон фер“ ЕООД срещу Решение № 50/20.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № [рег. номер]-022-0006494/31.01.2024г. С посоченото постановление по отношение на жалбоподателя е наложена обезпечителна мярка запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в размер на 149 924.92 лева в Българо-Американска кредитна банка АД и ОББ. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отмени цитираното ПНОМ. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. В. П., САК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендират разноски

Ответната страна – Териториален директор на ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като иска от съда да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана чрез административния орган от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания за форма и реквизити, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело №*********/2022г. за събиране на публични задължения в размер на 20 243.70 лева, от които главница 19 692.86 лв. и лихва 550.84 лв. След образуване на изпълнителното дело и до 31.01.2024г. публичните задължения на “Бон фер“ ЕООД са се увеличили, като са достигнали 149 924.92 лв., от които главница 126 326.78 лв. и лихва 23 598.14 лв. От изготвени справки се установило, че търговецът не разполага с недвижими имоти, МПС, машини, стоки, оборудване, с изключение на навес-метален склад, който, съгл. оборотна ведомост на стр.9 от адм. преписка, е на стойност 3000 лева.Това дало основание на главен публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Русе да издаде Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-022-0006494/31.01.2024г., като приел, че без налагане на мярката ще се затрудни събирането на вземането по изпълнителното дело. Постановлението е обжалвано пред директора на ТД на НАП Варна. С оспореното в настоящето производство решение постановлението е потвърдено. Решаващият орган е приел, че постановлението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при наличие на предпоставките за налагане на конкретната обезпечителна мярка.

Решението е връчено на дружеството по електронен път на 20.02.2024 г. (стр.3 от преписката) и е оспорено пред АС Русе с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно са анализирани доказателствата по изпълнителното дело, органът не е взел предвид, че дружеството редовно е заплащало публичните си задължения за периода на своето над двадесетгодишно съществуване, като е заплатило над 2 500 000 лева. Не е съобразен и фактът, че “Бон фер“ ЕООД редовно декларира задълженията си. Твърди се, че дружеството продължава да извършва плащания по изпълнителното дело, поради което изводът, че без налагане на обезпечителна мярка ще се затрудни събирането на вземането е необоснован. С жалбата са представени писмени доказателства за установяване на изложените твърдения.

В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника не оспорва, че дружеството не е преустановило плащанията, но постъпилите суми по изпълнителното производство са в много малък размер. Представя писмени доказателства – справка за задълженията на дружеството, плащанията по които подлежат на разпределение от публичния изпълнител, актуална към 08.05.2024г., видно от която те са в общ размер 176 008.89 лв, от които главница 146 914.13лв. и лихва 29 094.76 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, съгл. разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК, е решението на директора на ТД на НАП Варна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - директора на компетентната териториална дирекция на НАП, в случая ТД на НАП Варна, съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК. Спазени са изискванията за форма, като са изложени фактически и правни основания за издаване на акта. При извършената от съда проверка не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, препятстващи правото на защита на жалбоподателя.

Решението е издадено при правилно приложение на материалния закон. Законосъобразна е преценката на органа както относно компетентността на издателя на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0006494/31.01.2024г., съгл. чл.167 вр. чл.195, ал.3 от ДОПК, така и досежно наличието на предпоставките по чл.195, ал.2 от с.з.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като според ал. 2 „Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение…“ Целта на уредбата е защита на публичния интерес, на фиска, за да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.

Съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК, обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал. 2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. В нормите на чл. 200 - чл. 207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

В конкретния случай производството по налагане на обезпечителни мерки е започнало въз основа на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело№*********/2022г. за събиране на публични задължения в размер на 20 243.70 лева. Не е спорно, че след образуване на делото дружеството е погасявало частично задълженията си, но поради неплащане на последващо възникнали публични задължения, общият размер на дължимите суми, вместо да намалява, е нараснал неколкокретно. С цел обезпечаването на публичното вземане, публичният изпълнител е наложил оспорваната в настоящето производство обезпечителна мярка запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в размер на 149 924.92 лева в Българо-Американска кредитна банка АД и ОББ. В случая не е спорен размера на задължението, като липсват и данни за погасяване на задълженията на търговеца. Тези обстоятелства обосновават извода за затруднено събиране на дължимите суми без предприетите действия по обезпечаването. Изложеното сочи на наличие на предпоставките по чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК, поради което правилно и законосъобразно решаващият орган е потвърдил обжалваното пред него Постановление за налагане на обезпечителни мерки, като е съобразил, че са налице предвидените в ДОПК основания за налагане на обезпечителни мерки.

На следващо място, не са налице основанията на чл. 197, ал. 3 за отмяна на така определената обезпечителна мярка от съда. По делото не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, в случая длъжника, че същият може да представи обезпечение на дълга си в безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Ирелевантни за налагане на ОМ са както редовните плащания на публични задължения, така и декларирането на възникнали след образуване на изпълнителното дело задължения; те съставляват изпълнение на нормативно установени задължения на търговеца, а не предпоставка за неналагане на обезпечителна мярка. Както вече беше посочено, последната обезпечава възможността на държавата да събере конкретното установено по изп. дело публично задължение и при постановяването й органът се ръководи само от тази цел, а не съобразява всички аспекти на правнозначимото поведение на длъжника.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТД на НАП Варна следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Бон фер“ ЕООД, ЕИК117629301, със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица]срещу Решение № 50/20.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № [рег. номер]-022-0006494/31.01.2024г.

ОСЪЖДА “Бон фер“ ЕООД, ЕИК117629301 да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.