Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.01.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното
от съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 1202 по описа за 2021год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 190684
от 03.09.2020г., постановено по гр. дело № 43559/2019год. по описа на СРС, ГО, 33състав,
е признал за установено, че ответникът И.Н.И., в качеството на законен наследник
на Г.Н.В.дължи на ищеца С.Б.Ч. сумата от
3200 евро, главница по договор за спогодба от 12.04.2017г. с нотариана заверка на подписите, извършена от Нотариус А.Ч.,
рег. № 310 на НК, с район на действие СРС, ведно със законната лихва от
10.05.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение от 21.052018г. на СРС,
33 състав, постановено по реда на чл. 417 ГПК по гр. д. № 29222/2018г. С посоченото
решение ответникът И.Н.И. е осъдена да заплати на ищеца С.Б.Ч. разноски в размер на 725.35 лв., заедно с
включените разноски по ч. гр. д. № 29222/2018г. по описа на СРС 33 състав.
Срещу решението в цялост е постъпила въззивна жалба от ответника
И.Н.И., действаща чрез процесуални
си представител адв. К.Н. от САК.
Твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото при постановяването му не
са обсъдени всички възражение на ответника, че между наследодателя й и ищеца е
имало друго облигационни превоотношения, по повод на
които е съставено процесното споразумение. Твърди, че
наследодателят й е имал облигационни отношения с ищеца и негов роднина, като и
двамата са собственици на заложна къща. Излага доводи, че задълженето,
което претендира ищецът, е заплатено от наследодателя със сумата, получена по
предварителен договор, сключен с А.Е.Ч.. По изложените съображения моли за
отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което
исковата претенвция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна
жалба от въззиваемата страна С.Б.Ч., действащ чрез
процесуалния си представиел адв.
Т.Б. от САК, в който се съдържат доводи за нейната неоснователност. Моли за
оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
Претендира разноски за въззивна инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД. Ищецът С.Б.Ч. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК с вх. № 3038193/10.05.2018г. срещу И.Н. Ивановаза заплащане
на посочените суми и по което е
образувано гр.д. № 29222/2018г. по описа на СРС, 33-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане произтича от спогодба по реда на чл.
417 ГПК за дължима сума към взискател в размер на
3200 евро с длъжник Г.Н.В.Спогодбата е сключена на 12.04.2017г. между С.Б.Ч. и Г.Н.В.оформена
с с нотариално заверени подписи с рег. № 9772/12.04.2017г.
по описа на Нотариус А.Ч. с рег. № 310 на НК с район на действие СРС.
Ищецът С.Б.Ч. твърди, че наследодателят на ответника – Г.Н.В.дължи
на ищеца сумата от 3200 евро, съгласно спогодба от 12.04.2017г. с нотариална
заверка на подписите,ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на вземането. Ищецът моли съдът да признае за установено,
че ответникът дължи сумата от 3200 евро по силата на посомената
спогодба от 12.04.2017г., посочени в издадената ззаповедза
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Длъжникът по споразумението Г.Н.В.е починал на
01.12.2017г. Негов наследник по закон е сестра му - ответникът И.Н.И.. След извършена справка в
СРС не са установени данни същата да е направила отказ от наследство.
На 21.05.20189г. е и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ
с правно основание чл. 417 ГПК. С нея длъжникът И.Н.И. в качеството си
на наследник на Г.Н.В.е осъдена да заплати на кредитора С.Б.Ч. сумата от 3200 евро,
главница по договор за спогодба от 12.04.2017г. с нотариална заверка на
подписите на нотариус А.Ч. с рег. № 310 на НК, ведно със законната лихва от
10.05.1018г. до изплщане на вземането, заедон със сторените разноски по делото: 125.17 лв. дъжавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. След
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 28.05.2019г. длъжникът И.Н.И.
е депозирала възражеиние по реда на чл. 414 ГПК на 31.05.2018г.
Кредиторът е предявил положителен установителен иск срещку длъжника на 26.07.2019г. за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. № 43559/2019г.
СРС, 33- ти състав.
В първото по делото съдебно заседание ответникът И.Н.И.
е оспорила исковата претенция. Твърдяла
е, че представеният договор не ангажира отговорността на ответника защото същият
не установява безспорно наличието на задължение на наследодателя й в претендирания от ищеца размер.
За удостоверяване качеството на наследник на длъжника
ответникът е представил удостоверение за наследници от 05.12.2017г., издадено
от Столичана Община, район Красно село. От него е
видно, че единствен наследник по закон е ответникът И.Н.И., сестра на длъжника.
По делото е представено и удостоверение от 07.02.2018г., издадено от председателя
на СРС, откоето е видно, че ответникът не се е
отказал от наследството на починалия Г.Н.В.към 26.01.2018г.
По делото е представена спогодба от 12.04.2017г. с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус А.Ч. с рег. № 310 на НК
с район на действие СРС. С посочения договор, сключен между ищеца С.Б.Ч., като
кредитор и наследодателя на ответника – Г.Н.В., като длъжник, като последният
се е задължил да заплати на кредитора сумата от 1600 евро в срок до
12.05.2017г. Според т. 6 от посочената спогодба при просрочие
длъжникът следва да заплати на кредитора сума в размер на 3200 евро.
По делото е представен предварителен договоро
за покупко-продажба на имот, сключен между наследодателя на ответника - Г.Н.В.като продавач и А.Е.Ч. като купувач.
В т. 2.1.1.1 е посочено, че част от сумата в размер
на 10000 евро, представляваща задатък, а именно 3000
евро, представляващи задължение на продавача към С.Б.Ч., се заплаща от
продавача в брой. В представения предварителен договор е посочено, че той служи
като разписка за тази сума.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне на съществото на
правния спор, но само в рамките на
заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Според ищеца С.Б.Ч.
вземането е породено от сключен между него като кредитор и наследодателя на
ответника като длъжник спогодба от 12.04.2017г. В уговорения срок - 12.05.2017г. длъжникът не е заплатил сумата от 1600 евро, поради
което по силата на т. 6 от спогодбата дължи сумата от 3200 евро.
Страните не спорят, че ответникът И.Н.И. е законен
наследник на длъжника по договора за спогодба Г.Н.В., както и че същата е
приела наследството и не е направила отказ от него в предвидения от закона ред.
За да се уважи предявения главен иск, че
ответницата в качеството на законен наследик на Г.Б.В.,
дължи процесните суми, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно възникнало
задължение с предмет сумата от 3200 евро. По делото е представен писмен документ
озаглавен спогодба от 12.04.2017г. с нотариална заверка на подписите.
Същият макар да е
озаглавен спогодба не съдържа елементите на такъв договор. Съгласно чл.365 ал.1 ЗЗД - с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. При валидно
сключено споразумание страните окончателно следва да
уредят отношенията си, възникнали по повод предходни правоотношения, като в едната
си част договорът има установително действие –
относно наличието на парично задължение и размера му, а в другата си част
урежда отношенията, като установява падеж за плащане на задължението от страна
на ответника. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните,
постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива,
каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или
отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на
спогодба съдът не може да преценява интереса на страните. Противното би било в
противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване
на спорове чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност -
въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят
или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са
предмет на конкретния спор /чл.365 ал.2 ЗЗД/. В този смисъл е и Решение № 134
от 21.06.2019г. постановено по гр. д. № 4255/2018г. на ВКС ІІІ г.о.;
Представената по делото от ищеца спогодба, макар и
озаглавена по този начин не съдържа
правните белези на този вид договор. По делото не е установено наличието на
предшестващо правоотношение меду страните, довело до
съществуване на правен спор. В настоящия случай от представеното споразумение не
може да се приеме за безспорно установено нито наличие на парично задължение, нито
неговият размер, както и срокът за плащане.
От представения договор е видно, че длъжникът Г.Н.В. се е задължил да заплати
на ищеца сумата от 1600 евро, изписан с цифри, а словом изписан „хиляда и
петстотин“. Съгласно т. 6 от цитирания догоор
длъжникът се е задължил да заплати сумата от 3200 евро, колкото е претендиран от ищеца в настоящото производство. Видно от
представения оригинал на договора в заповедното производство в текста са
нанасяни корекции, които са довели до разминаване в стойността и на сумата,
записана с цифри и словом. Поставеният печат на нотариуса до корекцията не е
достатъчен да удостовери обстоятелството, че двете страни са били наясно с
извършените корекции и са дали съгласие за това.
Несъмнено договорът, от който ищецът в черпи права, е престационен. Като такъв той е каузален, поради което изисква основание като елемент от фактическия
състав. От текста на процесното споразумение не става
ясно какво е основанието за поемане на задължението от страна на длъжника.
Според т. 1 длъжникът се задължава да заплати на ищеца сумата от 1600/1500
евро. За да се приеме, че подписаният
договор има правното действие на спогоба между
страните от текста му следва да е ясно какви са отношенията между страните. Предоставянето на имотна
облага другиму винаги се извършва с определена цел, която именно представлява
основанието, каузата, причината въз основа на която страната сключва определен
вид сделка. Освен, че формално не може да се установи наличието на задължение
на наследодателя на ответника, от текста на спогодбата не може да се разбере категорично и неговият
размер. На няколко места с цифри е изписана
сумата „3000 евро“, поправена на „3200 евро“ (като поправката „двеста“ е
изписана със син химикал, различен от останалите поправки), на други словом е
записано „три хиляди евро“, като на места и изписването словом е коригирано.
Несъмнено в случая е, че в представения документ, от който ищецът черпи правата си, е налице подправянето на съдържанието. Такова действие е налице при всяко изменение на съдържанието на договора, подписан между страните, което не съответства на първоначалната воля на подписалите го или не е било впоследствие одобрено от него. Изменението може да се отнася до съществените или несъществените елементи от съдържанието тна договора. Без значение са обемът на изменението, обемът на изменението, личността на извършителя на изменението. Въпросът относно наличието на подправяне на съдържанието е фактически и той се установява при запознаване с представения документ в оригинал. По изложените съображения и от формална страна ищецът не се легитимира като кредитор от представения документ, от който черпи правата си.
В настоящият случая от документа не може да се установи моментът, в който изменението е направено. В този случай трябва да се приеме, че всички подписали лица са положили подписите си преди внасянето на изменението. Правило в подобен смисъл не е уредено, но то има приложение в сравнителноправен аспект и може да се изведе по аналогия на правото от основния в менителничното и чеково право принцип на защита на правата на добросъвестните трети лица. Върху документа има подпис и печат на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване на подписите на лицата, страни по процесната спогодба. Но от поставянето на подпис и печат върху оригинала не става ясно дали страните са били запознати с извършените корекции върху оригинала на договора и са ги одобрили.
По изложените соображения в конкретния случай видно от съдържанието на
представения договор не може да се направи категоричен извод, че той има
съдържанието на спогодба между лицата,
които са го сключили. Ето защо съдът приема, че процесният
договор не е такъв по чл.365 ЗЗД и по
силата на същия не е възникнало задължение за ответника да заплати на ищеца Ч. претендираната сума в размер на 3200 евро.
С оглед липсата
на валидно възникнало задължение по представеното споразумение настоящият състав не изследва основателността
на възражението на ответника, че претендираната сума не се дължи поради извършено плащане. Въззивникът И.И. се е позовала на
клаузите на предварителен договор за покупко-продажба на недивжим
имот от 21.09.2017г., сключен между наследодателя на ответника Г.Н. Ч. като
продавач и лицето А.Е.Ч. като купувач. След съвкупен анализ на представените по
делото писмени доказателства не се установи наличие на валидно възникнало задължение
на наследодателя на ответника, то не
следва да се изследва и възражението, че същото е погасено чрез плащане по
представения предварителен договор.
По изложените съображения след като доказването от
страна на ищеца не е проведено, ищецът не е доказал своето вземане по основание
и размер, поради което исковата претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. По изложените съображения въззивната
жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Поради несъвпадане на
правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено,
а исковата претенция отхвърена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото раззноски следва да се присъдят на въззивника И.Н.И. за двете инстанции. Пред първата инстанция въззивникът е представил списък по реда на чл. 80 от ГПК, като претендира и доказва разноски в размер на 500лв., представляващи договорен и изплатен адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени. Процесуалният представител на въззивника е претендирал и разноски за въззвина инстанция, но не е представил доказателство за тяхното извършване. По делото са представени единствено доказателства за сторените разноски за заплащане на държавна такса в размер на 125.17 лв., които следва да се присъдят на въззивника И.И..
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 190684 от 03.09.2020г., постановено по гр. дело
№ 43559/2019год. по описа на СРС, ГО, 33състав, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК
иск от С.Б.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. Т.Б.
срещу И.Н.И., ЕГН **********,*** чрез адвокат К.Н. от САК, в качеството на
законен наследник на Г.Н.В., ЕГН **********, че дължи сумата от 3200 евро,
главница по договор за спогодба от 12.04.2017г., с нотариална заверка на
подписите на нотариусА.Ч., с рег. № 310 на НК с район
на действие СРС, ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2018г.
на РС София, 33 състав, постановевна по реда на чл.
417 ГПК по гр. д. №29222/2018г.
ОСЪЖДА С.Б.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. Т.Б. да заплати на И.Н.И.,
ЕГН **********,*** чрез адвокат К.Н. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625.17 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД при условията
на чл.280, ал.1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен
срок от съобщението
до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/