МОТИВИ към Решение № 25/27.05.2020
г. по АНД № 7/2020 г. по
описа на РС Исперих
Производството
е по реда глава XXVIII от НПК.
Образувано
е по постъпило в РС Исперих предложение на РП Р, ТО И за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на обвиняемия Ш.Х.Х., ЕГН ********** за това, че на 07.01.2020 г. в с. Т,
обл. Р, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Д“, модел „Е“,
без регистрационни табели, с номер на рама
, което не е регистрирано по надлежния ред в нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП – „По пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“; Наредба №
І-45/24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
– чл.2 „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от
звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за
физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти“ -
престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В
проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението, като счита
обвинението за доказано. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и да му
бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния размер, определен
от закона, предвид направеното признание.
Обвиняемият
Ш.Х.Х. редовно призован не се явява, за него се явява упълномощен защитник - адвокат Т.М.,***, която пледира за освобождаване от
наказателна отговорност и налагана на административно наказание глоба в минимален
размер.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
Ш.Х.Х. ЕГН, ********** е роден на ***,***, български гражданин, живущ ***, ЕГН **********.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост с рег. № 264/26.05.2020 г., обвиняемият
е осъждан, но реабилитиран. От справка за нарушител/водач се установява, че
същият е неправоспособен водач на МПС. Видно от приложените по делото биографична
справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, обвиняемият не е трудово ангажиран и няма доходи. Притежава недвижимо имущество – къща, в която живеe със семейството си.
На
07.01.2020 г. обвиняемият се намирал в с. Б, обл. С, където от непознато лице
купил лек автомобил марка „Д“, модел „Е“, без регистрационни табели, с номер на
рама . Автомобилът бил регистриран на
територията на Р. Б, но на 31.10.2019 г., видно от приложената по делото справка
за МПС, регистрацията му била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Непознатото лице обяснило на обвиняемия, че автомобилът е нерегистриран, както
и че няма регистрационни табели и той няма право да го управлява. Въпреки това
обвиняемият предприел управлението му и тръгнал да се прибира към с. Тъкач,
където живеел. Около 16:30 часа обвиняемият Ш.Х. ***. Тогава предприел маневра
движение на заден ход и ударил движещия се зад него лек автомобил марка „С“. На
местопроизшествието пристигнали служителите на РУ на МВР гр. И – свидетелите МНи
Н Б. Те извършили проверка на обвиняемия и установили, че той управлява
автомобила, както и, че не притежава СУМПС. За констатираните нарушения му
съставили АУАН серия GA № . за извършено административно нарушение по чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДвП и АУАН за причиненото ПТП. АУАН-те били подписани без
възражение от обвиняемия.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и
събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието
обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378, ал.2
от НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по
чл.18 НПК- показанията на свидетелите М Г Н, Н И Б – служители на РУ на МВР И,
обясненията на обвиняемия Ш.Х., както и приобщените
писмени доказателства и писмени доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с албум, АУАН серия GA №
163610/07.01.2020 г., справка за
нарушител/водач, докладна записка от РУ на МВР Исперих, ведно с приложените към
нея справки, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
справка за съдимост.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, установяват във възможната пълнота приетата по делото фактическа
обстановка и доказват авторството на деянието от страна на обвиняемия. Същата
не е спорна и между страните по делото. Фактическите констатации относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието, се извеждат по несъмнен
начин от всички налични по делото доказателства.
Съдът
подложи на анализ дадените от обвиняемото лице на досъдебната фаза обяснения,
доколкото те освен доказателствено средство, носят характеристиките и на
средство за защита на обвиняемия. Макар кратки и съсредоточени основно върху
направеното признание, същите съдържат достатъчно доказателствена информация по
съществото на обвинението, тъй като обв. Ш.Х. реално се съгласява с истинността
на фактите, събрани по делото. Така направеното признание и установената от
съда фактическа обстановка намират опора и в показанията на полицейските
служители, които са посетили пътния инцидент и пред които обвиняемият е заявил,
че знае, че няма право да управлява МПС, тъй като е с прекратена регистрация. Последното
намира потвърждение и от писмените доказателства по делото – Докладна записка
от РУ на МВР И, ведно с приложените към нея справки, т.е. към датата на предприемане
на управление на МПС-то, то не е отговаряло на законовите изисквания за
регистрация.
Първоинстанционният съдебен
състав кредитира показанията на свидетелите М Г Н и Н И Б, доколкото същите са
еднопосочни, взаимно допълващи се и без вътрешни противоречия. В тях
свидетелите излагат своите непосредствени възприятия по осъществената проверка,
обстоятелствата, свързани с нея /дата и място на провеждане/ и установеното в
хода й- липса на регистрационни табели, удостоверяващи надлежната регистрация
на управляваното от обвиняемия МПС. Показанията на посочените свидетели са
последователни, непротиворечиви, пресъздават логично хронологията на протеклите
събития и кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което
съдът се доверява на тях при изграждане на своите фактически изводи. С тези
аргументи съдът възприема изложената фактическа обстановка въз основа на тях и
на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът постави в основата на
доказателствените си изводи и останалите събрани по досъдебното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени на основание чл.283
от НПК, тъй като ги преценява като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондиращи с гласните такива и относими към основния факт, включен в
предмета на доказване по делото.
Изложеното мотивира настоящата
съдебна инстанция да приеме за доказано по безспорен и категоричен начин, че
обвиняемият Ш.Х.Х. с поведението си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна по делото се
установява, че обвиняемият Ш.Х.Х., на 07.01.2020 г. в с. Т, обл. Р, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Д“, модел „Е, без
регистрационни табели, с номер на рама, което не е регистрирано по надлежния
ред в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г.
на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение на МПС и ремаркета, теглени
от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. За осъществяване
на състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК е достатъчно да е предприето
управление на МПС, респ. двигателят на МПС да е приведен в работен режим и
същото едновременно с това да не е регистрирано по съответния ред.
Престъплението
е формално, на просто извършване. С факта на извършване на горните действия,
които са безспорно доказани, деецът осъществява признаците на престъплението,
за което е обвинен. Задължението за управление на регистрирани по надлежния ред
моторни превозни средства, е регламентирано в разпоредбата на чл.140, ал.1,
изр.1 от ЗДвП – „По пътищата отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, както и в разпоредбите на Наредба №
І-45/24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
– чл.2 „Моторните превозни
средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна
полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните
дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите
лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Обвиняемият не е
съобразил посочените нормативни правила и е нарушил това свое
задължение, вменено му от закона като управляващ процесния автомобил.
В
конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. От субективна страна обвиняемият Х. е действал при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасните последици от деянието и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е, че управлява МПС, което не е регистрирано, тъй като
регистрацията му е била служебно прекратена, съобразно изискванията на закона,
но въпреки това е предприел управлението.
Съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на Ш.Х.Х. от наказателна отговорност и
налагане на същия административно
наказание. За извършеното престъпление чл.345, ал.2 от НК, което е умишлено, материалния
закон предвижда наказание “лишаване от свобода“ до една година или „глоба“ от
петстотин до хиляда лева. Видно от приложената по делото справка за съдимост,
деецът е неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК. От
деянието не са причинени имуществени вреди като същевременно не са налице
рестриктивните основания ситуирани в чл.78а, ал.7 НК.
Предвид
гореизложеното, съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на
чл.78а, ал.1 от НК, даващи основание обвиняемият Ш.Х.Х. да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на
административно наказание „Глоба“, което цитираната разпоредба регламенитира в
размера от 1 000 лева /хиляда лева/ до 5 000 лева /пет хиляди лева/.
Съдът
прие да бъде наложено такова наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/
лева, т.е. в минималния размер, предвиден от закона, като отчете превес на
смекчаващи вината и отговорността на обвиняемия обстоятелства – чистото му
съдебно минало, оказаното съдействие на органите на разследването, изразеното от него съжаление
от постъпката, още и недоброто му материално положение, предвид, че е
безработен и няма постоянни доходи. Посоченият размер на административно
наказание кореспондира и със поисканото от представителя на държавното
обвинение.
Съдът
приема, че така определеното по вид и размер наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на обвиняемия. Отдава
значение на превантивния ефект, съблюдавайки изискванията както на специалната,
така и на генералната превенция – да се въздейства предупредително и
възпитателно върху дееца и останалите членове на обществото.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемия
да заплати по сметка на РС Исперих, сумата в размер на 15,00 лева /петнадесет
лева/ - разноски за възнаграждение на преводач.
По
изложените съображения, възприемайки по този начин обективната истина по
случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови
решението си в условията на чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: