РЕШЕНИЕ
№ 584 дата 02 юни 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 18 май 2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2816 по описа за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-020002187001894-091-001 от 21.08.2019г.,
издаден от началник сектор „Ревизии” и
главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение №
192/29.10.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на С.Г.А.
***, са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, вноски за фонд ДОО,
вноски за НЗОК, вноски за ДЗПО в УПФ, в размери конкретно посочени и за които
са начислени съответните лихви.
Жалбоподателката С.А. обжалва издадения ревизионен акт
като незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на ревизията, като възразява, че органът по приходите не е съобразил
представените от нея доказателства в хода на ревизията, поради което е
достигнал до неправилно заключение за несъответствие между получените приходи и
имущественото й състояние, поради което и неправилно е преминал към особения
ред на провеждане на ревизията. Счита също така за неправилни изводите за
извършвана от нея търговска дейност, в резултат на която са определени и
процесните публични задължения. Отрича извършването на търговска дейност като
твърди, че извършваните от нея действия са били в изпълнение на сключен
граждански договор с трето лице. Позовава се също така на изтекла погасителна
давност по отношение на установените задължения. Иска се отмяна на ревизионния
акт и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства, като представя писмени такива,
непредставени в ревизионното производство, ангажира разпит на свидетел, както и
изготвяне на съдебно-икономическа експертиза по делото, както и представя
становище по същество.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас, чрез
представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата и пледира за
нейното отхвърляне, както и претендира разноски, представя писмено
становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Със Заповед № Р-02000218001894-020-001/29.03.2018г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, изменена с последващи заповеди относно
срока за извършване на ревизията, е възложено извършването на ревизия на С.Г.А.,
с предметен обхват – установяване на задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г., задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.07.2015г. до
31.01.2016г., задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се, вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се и вноски за универсален пенсионен
фонд за самоосигуряващи се, всички отнасящи се за периода
01.01.2015г.-31.12.2016г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000218001894-092-001/23.07.2019г., като въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02000218001894-091-001/21.08.2019г. от
началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който,
в тежест на ревизираното лице С.А., са установени допълнителни задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ в размер на 1335,65лв., задължения за
ДДС в ревизираните данъчни периоди м.07.2015г. – 142,15лв., м.08.2015г. –
3230,52лв., м.09.2015г. – 4836,86лв., м.10.2015г. – 4151,72лв., м.11.2015г. –
3565,15лв., м.12.2015г. – 4201,17лв., м.01.2016г. – 2089,48лв., задължения за
вноски за ДОО за самоосигуряващи се за отчетната 2015г. в размер на 1536,05лв.
и за 2016г. в размер на 645,12лв., вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за отчетната 2015г. в размер на 960,03лв. и за 2016г. в
размер на 403,20лв. и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи
се за отчетната 2015г. в размер на 600,02лв. и за 2016г. в размер на 252лв.
Начислени са и съответните лихви за
забава. При оспорването по
административен ред, с Решение № 192/29.10.2019г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ Бургас, ревизионният акт е потвърден.
В хода на ревизията е установено, че за периода от
31.01.2014г. до 31.03.2017г. С.А. е работила по трудово правоотношение в ЕТ
„Георги Скендеров“ като машинен оператор – шиене на облекла.
Установено е също така, че през ревизираният период, С.А.
е сключила договор с куриерска фирма
„Еконт Експрес“ ООД, като е изпращала пратки на физически лица за поръчани от
тях онлайн стоки (дамски дрехи), които са били заплащани с наложен платеж на
куриерската фирма, която впоследствие изплащала събраните суми на С.А.. В тази
връзка, от куриера били изискани документи, доказващи изплащането на събраните в полза на
жалбоподателката А. суми по наложни платежи за периода 01.01.2015г. –
31.12.2016г. В изпълнение, от „Еконт Експрес“ ООД е била предоставена подробна
справка за извършените доставки на пратки, изпратени от С.А. за посочения
период, съдържаща данни за изпращача; номер и дата на пратката; вид на доставката;
данни за получателя на доставката; описание на доставяната стока; сума на
наложения платеж или пощенски паричен превод; сума на куриерската услуга, за
чия сметка е, както и данни относно отказана поръчка (върната пратка). Приложен
бил и снимков материал на издадените РКО и разписки на ППП, съставени във
връзка с изплащането на сумите на С. А..
Въз основа на така събраната от куриера информация, органът по приходите
установил, че на името на жалбоподателката са били регистрирани продажби и
изплащани суми във връзка с извършени пратки с телефонни номера, конкретно
посочени. След справка от съответните мобилни оператори било установено, че единият телефонен номер се води на лице на
име Ч.* Димитров от ***, което е дало обяснение, че телефонният номер се води
на негово име, но през посочения период го е предоставил за безвъзмездно
ползване от жалбоподателката А., с която били в близки приятелски отношения,
както и е посочил, че му е било известно, че номерът се ползвал за получаване
на поръчки от онлайн търговия. Другият телефонен номер е било установено, че е от регистрирана карта Прима
на името на търговско дружество „МарКал ВВ“ ЕООД със седалище в гр.София, което
не било открито на декларирания адрес, но при прегледа на представения снимков
материал на разписките за получени суми от жалбоподателката е било
констатирано, че именно този телефонен
номер се използвал за поръчка на стоки.
За част от разходните ордери било установено, че са
подписани от лицето Г.* Скендеров, който в писмени обяснения посочил, че по
молба на С.А. е получавал суми от „Еконт експрес“ ООД от нейно име, които са й
били предавани веднага лично на нея.
На жалбоподателката са връчени искания за представяне
на документи и писмени обяснения за изясняване на организацията на извършваната
от нея, в изпълнение на което е депозирала писмени обяснения, в които посочила,
че извършва тази дейност по силата на сключени граждански договори с търговеца
„Златев М 70“ ЕООД, за което са представени два договора за поръчка от
01.12.2014г. и от 05.12.2015г., анекс към него, три разписки за получени от С.А.
суми, представляващи плащания по посочените граждански договори и 13бр.
разписки за предоставени от жалбоподателката А. суми на П.К.Т. – управител на
„Златев М 70“ ЕООД, в които като основание било посочено „суми по плащания от трети лица клиенти за
закупени стоки, собственост на „Златев М 70“ ЕООД“.
При преценката на представените договори за поръчка
органът по приходите приел, че те нямат характер на възложена еднократна
поръчка, а с тях е уговорено системно и непрекъснато извършване на дейност по
реализация на стоки чрез интернет сайт www. fmshop-bg.com, като
жалбоподателката се задължавала да приема по телефона или онлайн поръчки от
трети лица за закупуване на стоки, собственост на доверителя „Златев М 70“
ЕООД, както и да сключва договори с куриерски фирми, както и извършването на
всяка друга дейност във връзка с реализацията на стоките.
С цел установяване за чия сметка се е извършвала тази
дейност, чия собственост са продаваните стоки, кой е реалният получател на
приходите от нея, за да се определи данъчно-задълженото лице, извършващо онлайн
търговия, органът по приходите извършил насрещни проверки на „Златев М 70“ ЕООД
и на представляващия дружеството П.К.Т..
Изискани са документи, удостоверяващи фактическото
извършване на електронна търговия, като копия на фактури за доставка, документи
доказващи произхода на търгуваните стоки; документи за реализация на стоките и
отчитане на прихода; търговски и граждански договори във връзка с тази дейност,
както и договори за поръчка; документи за извършени плащания; счетоводни
регистри, удостоверяващи счетоводното отчитане на дейността по електронна
търговия, доказателства, че дружеството разполага с кадрови и технически
потенциал за извършване на този вид дейност, както и представяне на други
документи, сочещи, че дейността се извършва от „Златев М 70“ ЕООД.
Съобщението е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи и
писмени обяснения не са били представени. Последвало е извършването на
документална проверка в информационния масив на НАП, при която било установено,
че няма сключен трудов договор между „Златев М 70“ ЕООД и С.Г.А., както и че
дяловете на „Златев – М 70“ ЕООД били продадени на управителя П.К.Т. на дата
08.05.2014г., а на дата 04.06.2015год. дружеството било дерегистрирано по ЗДДС
на основание чл.176 от ЗДДС по инициатива на орган по приходите, с констатирани
големи задължения към бюджета. Установено е също, че дружеството не е подавало
справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан данък за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2016г.
От предходно ревизионно производство била приобщена
нотариално заверена декларация от лицето П.Т., в която посочвал, че чрез
дружеството извършвал продажба на дрехи по интернет, чрез сайт fmshop-bg.com,
като за тази дейност наемал различни лица, на които не знаел личните данни и с
които не е сключвал договори. Конкретно за жалбоподателката А. посочил, че тя е
подписала договора с куриерската фирма „Еконт“ по негово нареждане.
При тези данни е била инициирана ревизия и на „Златев
М 70“ ЕООД, при която било констатирано, че за ревизираните периоди от
01.01.2014г. до 31.12.2017г., дружеството е извършвало дейност по предоставяне
на транспортни услуги, за които са били извършени плащания по банковата му
сметка в „Юробанк България“ АД, но не е било установено дружеството да е
извършвало дейност по електронна търговия със стоки, респ. не са били
установени документи (фактури) за придобити, нито такива за отчитане на
извършени продажби на стоки, както и не е било установено дружеството да е сключвало договори за
поръчка, както и да е изплащало възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
По-конкретно, не е било установено дружеството да е предоставяло свои стоки на
жалбоподателката С.А., които тя да реализира чрез онлайн търговия.
Органът по приходите се позовал също и на извлечения
от банковата сметка на С.А., видно от които жалбоподателката периодично е
захранвала банковата си сметка, като е закупувала евро, след което е плащала
такса за реклама към Фейсбук в щатски
долари, като за 2015г. платената сума
възлиза на 6 644,46лв., а за 2016г. е в размер на
12 417,11лв., като и в двата случая сумите са били нареждани от С.А. с по
няколко превода в месеца.
При тези фактически данни, органът по приходите приел,
че представените от С. А. договори за поръчка
и разписки за получени/платени суми от нея към дружеството „Златев М 70“ ЕООД,
са били съставени за целите на ревизионното производство и не доказват, че тя е
извършвала търговска дейност от името и за сметка на „Златев – М 70“ ЕООД, а
като частни свидетелстващи документи и при съпоставянето им с другите събрани
доказателства, обосновавали извод, че те не кореспондират нито с установеното
по време на ревизията на „Златев – М 70“ ЕООД, нито с установеното при куриера
„Еконт“, че С.А. е предавала пратките за
доставка, тя е получавала сумите от доставката, плащала е таксите за реклама на
сайта и други. Допълнително органът по приходите се е позовал на декларацията
на П.Т., в която посочвал, че е наемал различни лица за извършване на дейността
по продажба на дрехи по интернет, но без да сключва договори с тях, което е
преценено като противоречие с
представените от страна на жалбоподателката договори.
Въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства – сключения от жалбоподателката А. договор за куриерски услуги с
„Еконт Експрес“ ООД, изпращаните от нея
пратки на стоки; съставените РКО и разписки за ППП за извършени плащания на
събраните наложни платежи от куриерската фирма на С.Г.; изплатените от личната
й банкова сметка ***токи; ползването на
посочените от куриерската фирма телефонни номера, чрез които са били получавани
поръчки за стоки; факта, че дружеството „Златев – М 70“ ЕООД за периода
01.01.2014г. - 31.12.2016г. не е извършвало дейност по онлайн търговия,
установен в хода на ревизионното производство на дружеството, както и липсата
на безспорни доказателства, удостоверяващи, че С.А. е реализирала чужди стоки,
органът по приходите приел за установено, че именно жалбоподателката А. е
извършвала системно дейността по реализация на стоки чрез електронна платформа
с домейн fmshop-bg.com., което е квалифицирано като стопанска дейност по
смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, без за това лицето да има регистрация по ТЗ.
Позовал се е и на разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, съгласно която доходите
от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на
Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец се облагат по
реда на ал.1-6, а фактът, че лицето е
извършвало дейност като търговец без регистрация, го задължава да води счетоводство и съответно да формира
данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ по правилата на чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ, както и дължи данък с данъчна ставка 15 на сто, съобразно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Посочено е, че за извършените сделки не са били
издавани касови бележки от ЕКАФП, респ. били са укривани приходите от
продажбата на стоките, както и че за извършваната стопанска дейност
жалбоподателката А. не е водила счетоводна отчетност, а за реализираните доходи не е подавала годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и справки декларации по ЗДДС.
Горните констатации са преценени като такива, попадащи
в хипотезата на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК, поради което органът по
приходите е преминал към особения ред на извършване на ревизията по чл.122 от ДОПК, за което ревизираното лице е било надлежно уведомено.
След анализа на представената от „Еконт Експрес“ ООД
справка, съдържаща информация за размера на събраните суми с наложен платеж и
пощенски паричен превод по изпратени пратки от жалбоподателката А., органът по
приходите е установил, че през месец юни 2015г. е бил достигнат оборот от
продажби за последните 12 месеца в размер на 54 446,20лв. и за
ревизираното лице е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС,
което не е извършено. Предвид така установеното и на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС, с ревизионния акт са определени задължения за ДДС за данъчните периоди от
29.07.2015г. до 31.01.2016г., съобразно формулата по чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Въз основа на извода, че за периода 01.01.2015г. до
31.12.2016г. жалбоподателката С.А. е
извършвала дейност – търговия със стоки, като търговец, но без да има
регистрация по Търговския закон, органът по приходите се е позовал и на чл.4,
ал.3, т.2 от КСО, съгласно който задължително осигурени за инвалидност поради
общо заболяване за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, като на основание чл.5, ал.2 от КСО лицата следва да внасят
осигурителните вноски за своя сметка. В конкретният случай С.А. е счетена за
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 и чл.5, ал.2 от КСО и на
това основание с ревизионния акт са начислени дължимите вноски за ДОО.
Органът по приходите се е позовал и на чл.127, ал.1, чл.157 и чл.158 от КСО, като за
периодите на извършване на трудова дейност е определил и дължимите за внасяне
вноски за ДЗПО в УПФ.
Приложил е също така и нормата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно който лицето е длъжно да внася авансово здравноосигурителни
вноски в НЗОК върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО,
на което основание са начислени и вноските за НЗОК.
Вноските за фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО са определени
на основание чл.124а във връзка с чл.122 от ДОПК.
Данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК за 2015г. и
2016г. е определена като от размера на установения приход за съответната
година, изчислен като сбор от изплатените на лицето суми от наложни платежи и
пощенски паричен превод, е изключен дължимия ДДС, считано от датата на
възникване на основанието за задължителна регистрация, като предвид
обстоятелството, че лицето не е представило доказателства за стойността на
придобитите и реализирани от нея стоки е прието, че те са били реализирани с
надценка от 15%.
Ревизионният акт е законосъобразен.
Спорът по делото е фактически и той касае установяване на
обстоятелството дали жалбоподателката С.А. е осъществявала самостоятелно
търговската дейност по онлайн продажба на стоки от свое име и за своя сметка
или е действала в изпълнение на договорите, сключени с дружеството
„Златев – М 70“ ЕООД, в който случай няма да има основание да се счита
действаща като търговец.
Събраните по делото доказателства потвърждават извода на
органа по приходите, че се касае за самостоятелна търговска дейност извършвана
от жалбоподателката А., приходите от която са постъпвали в нейна полза. За това
свидетелства лично сключения с куриерската фирма договор, изплащаните
впоследствие от куриера получени наложни платежи в полза на жалбоподателката, а
в редките случаи, когато са били получавани от друго лице (напр.Г.Скендеров) те
са й били незабавно предавани. Също така, поръчките на стоките са били
извършвани на телефонни номера, ползвани именно от жалбоподателката. Тя е
превеждала от собствените си банкови сметки и сумите за реклами на стоките в
ползвани социални мрежи. Не се потвърждава твърдението на жалбоподателката, че
стоките са били собственост на дружеството „Златев – М 70“ ЕООД, от чието име
тя ги е продавала, като по делото няма доказателства в тази насока. Това е
видно вкл. от проведената на дружеството ревизия, при която е било установено,
че няма доказани нито покупки на стоки като продаваните от жалбоподателката,
нито има данни дружеството да ги е предавало на жалбоподателката с цел продажба
в изпълнение на сключен между тях договор. Представените по делото договори за
поръчка (л.200, 202), съдът не кредитира, които, като частни свидетелстващи
документи, преценява с оглед на останалата доказателствена съвкупност.
Наличието на тези договори влиза в противоречие преди всичко с обясненията на
управителя на дружеството „Златев – М 70“ ЕООД – св.П.Т., който е обяснил, че е
възлагал дейности по продажба на стоки на различни лица, чиито лични данни не
знае и с които не е сключвал договори. Отделно от това, в хода на ревизията не
са били представени доказателства за изпълнението на представените договори,
като отчети за дейността по тях се представиха едва в първото съдебно
заседание, поради което и при липса на достоверна дата, може да счете, че са
били съставени за целите на обжалването. Не се изясни също така и механизма на
взаимодействие между дружеството и жалбоподателката по твърдяното предаване на
стоките, отчитането на сумите от продажбите и др., респ. такива клаузи няма и в
съставените договори, като се има предвид, че лицата живеят в различни населени
места, като в тази насока обясненията на св.Т. в с.з. бяха хаотични. Свидетелят
посочи, че в много случаи предаването на стоките е било извършвано от негови
съдружници, като стоки до жалбоподателката са били пращани от различни места –
Бургас, Димитровград, Пловдив. Каза също така, че и самата жалбоподателка е
закупувула стоки от името на фирмата, за което са й били давани пари на ръка и
съставяни документи, но преди всичко дейностите по предаването на стоки и пари
се е осъществявала въз основа на доверието между тях. Така изнесеното не
доказва по никакъв начин, че жалбоподателката А. е действала в изпълнение на
сключените договори за поръчка със „Златев – М 70“ ЕООД.
В този смисъл, изводът на органа по приходите, че
жалбоподателката е реализирала доходи от търговска дейност извършвана от нейно
име и за нейна сметка, които не са били декларирани и за които не е водено
счетоводство, изпълва фактическите основания по т.2, т.4 на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от с.к. размества
доказателствената тежест и съобразно нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК
фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на
противното. Доказването в тази хипотеза е в условията на пълно насрещно
доказване, което в настоящия случай не беше успешно проведено. Нито
депозираните от управителя на „Златев –
М 70“ ЕООД св.Т. показания опровергаха
фактическите констатации на органа по приходите, нито назначената по делото
експертиза, която по същността си не установява нови факти, а дава различни
варианти на възможно определяне на задълженията. Първият вариант на
експертизата покрива изводите в ревизионния акт и определените в него стойности
на задълженията. При втория вариант на експертизата се достига до определяне на
по-високи размери на задълженията, поради което, предвид забраната да се
влошава положението на жалбоподателя, този вариант не се взема предвид. Третият
алтернативен вариант, който претърпя корекции в изчисленията по време на
съдебното заседание, визира хипотеза, в която данъчната основа за облагане се
определя само от брутните доходи от трудовото правоотношение на лицето и
възнагражденията по сключените граждански договори. Този вариант съдът също не
кредитира, предвид извода, че не счете за доказано гражданското правоотношение.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че насрещното
доказване не е проведено успешно, поради което фактическите установявания на
органа по приходите следва да се считат за верни. Въз основа на тях се
констатира правилно приложение на материалния закон.
По приложението на ЗДДС, въз основа на събраната информация
за размера на получените суми с наложен платеж и пощенски паричен превод по
изпратените от жалбоподателката пратки, правилно е установено достигането на
оборот от продажби в размер на 54446,20лв. през месец юни 2015г. и предвид
обстоятелството, че не е изпълнено задължението за регистрация по ЗДДС,
законосъобразно и на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС органът по приходите е
определил задължения за ДДС за данъчни периоди 29.07.2015г. - 31.01.2016г. в
съответните размери.
При определяне размера на вноските за отделните фондове –
ДОО, ЗО, ДЗПО, органът по приходите законосъобразно е определил данъчната
основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като от размера на установения приход
за съответната година – 2015г. и 2016г. (при възприета надценка от 15%),
представляващ изплатените на жалбоподателката суми от наложни платежи и
пощенски паричен превод, от които е бил изключен ДДС от датата на възникване на
основание за задължителна регистрация по ЗДДС, както и след изключване на разходите за придобиване на продадените стоки
и платените такси за реклама и тези към куриерската фирма.
Констатираните доходи от стопанска дейност, правилно са
квалифицирани като такива извършени от търговец по смисъла на чл.1,
ал. 1, т. 1 от Търговския закон,
поради което и на основание чл.
26, ал. 7 от ЗДДФЛ лицето подлежи на облагане за
доходите си от стопанска дейност като ЕТ, въпреки че не е била подавана ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за такива доходи.
Съобразно извода, че в ревизирания период 01.01.2015г. -
31.12.2016г. жалбоподателката А. е извършвала трудова дейност по онлайн
търговия със стоки, като търговец, но без да има регистрация по Търговския
закон, правилно органът по приходите се е позовал на чл.4, ал.3, т.2 от КСО,
съгласно който задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за
старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
като на основание чл.5, ал.2 от КСО те следва да внасят осигурителните вноски
за своя сметка. Отнесено към настоящия случай, жалбоподателката А. се явява
самоосигуряващо се лице по смисъла на посочената правна норма чл.4, ал.3, т.2 и
чл.5, ал.2 от КСО, поради което определените вноски за фондовете на ДОО са
дължими.
Законосъобразно, на основание чл.127, ал.1, чл.157 и чл.158
от КСО, в тежест на жалбоподателката са определени и вноските за ДЗПО в УнПФ.
По отношение на здравноосигурителните вноски,
законосъобразно органът по приходите е определил техния размер на основание
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Установените задължения като стойности се потвърждават и от
първия вариант на съдебноикономическата експертиза, поради което следва да се
приеме, че публичните задължения са били правилно установени по основание и размер.
На основание изложените мотиви жалбата против ревизионния
акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като с оглед този изход на
процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по
делото в размер на 1681,14лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.А. *** против Ревизионен акт № Р-020002187001894-091-001 от 21.08.2019г., издаден
от началник сектор „Ревизии” и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение №
192/29.10.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.
ОСЪЖДА С.Г.А. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП сумата от 1681,14лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: