Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64
гр. Ботевград, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1762 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова молба от И.Й.М. с ЕГН: **********
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД
срещу Прокуратурата на РБ:
1.) за сумата от 2838,34 лв., представляваща обезщетение за материални вреди под формата
на изплатени осигурителни вноски за периода от м. април 2013 г. до м. декември
2015 г. вкл; претърпени поради изземането на товарна композиция влекач марка
„Ивеко“ с рег. № *** и ремарке „Трейлър“ с рег. № ***, собственост на ***И.Й.“
и блокиране на работата на ***И.Й.“.
2.) за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди под
формата на неприятности, неудобства, нервно напрежение и притеснение, поради
изземането на товарна композиция влекач марка „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке
„Трейлър“ с рег. № ***, собственост на ***И.Й.“ и блокиране на работата на ***И.Й.“.
Ищецът твърди, че е задържана и иззета
притежаваната от него товарна композиция (влекач и ремарке) във връзка с
наказателно производство по чл. 242а от НК, водено срещу други лица. Описва в
хронологичен ред как и на какви инстанции се е развило производството, което
окончателно завършило с оправдателна присъда. Твърди, че изземането на товарната
композиция го е възпрепятствало да развива основната си дейност като едноличен
търговец, а именно транспортни услуги. Въпреки това се налагало да внася за
своя сметка дължимите осигурителни вноски до момента на връщане на товарната
композиция. Затова претендира имуществени вреди в размер на 2838,34 лв. Наред с
това твърди, че изземането на товарната композиция му е причинило неприятности,
неудобства, уронване на престижа, поради което претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Поддържа, че причина за вредите
били незаконосъобразните действия от страна на РП – Плевен.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от
ответника, в който същият изразява становище за недопустимост на иска. По
същество твърди неоснователност. Акцентира, че композицията е иззета на
законово основание и в този смисъл не са налице незаконосъобразни действия на
прокуратурата. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. По същество
иска отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Ответникът развива подробни съображения в писмени
бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Справка от 30.08.2018 г. от Търговски
регистър, ищецът И.Й.М. е регистриран като едноличен търговец с фирма ***– И.Й.“.
С Обвинителен акт от 19.06.2015 г. по ДП № Д-763/2013
г. по описа на РП – Плевен са повдигнати обвинения срещу ***Й., съответно за
държане на акцизни стоки без бандерол, за държане на наркотични вещества без
надлежно разрешително в процесния товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № ***
и за пренасяне чрез товарна композиция влекач марка „Ивеко“ с рег. № *** и
ремарке „Трейлър“ с рег. № *** през държавната граница на стока с документи за
транзитен пренос и разтоварване на стоката на територията на страната в
нарушение на установения ред.
С Присъда № 73 от 07.03.2016 г. по НОХД № 1562/2015 г.
по описа на РС – Плевен тримата обвиняеми са признати за виновни по така
повдигнатите им обвинения, като на основание чл. 242а от НК инкриминираната
стока (11 000 кг. тютюн) и превозното средство, послужило за пренасянето й
(товарна композиция влекач марка „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке „Трейлър“ с
рег. № ***) са отнети в полза на държавата.
С Решение № 278/27.12.2016 г. по ВНОХД № 372/2016 г.
по описа на ОС – Плевен пъвроинстанционната присъда изцяло е потвърдена.
С Решение № 226/09.08.2017 г. по КНД № 181/2017 г. по
описа на АС – Велико Търново присъдата на въззивния съд е отменена в частта, с
която подс. ***Й. е осъден за престъпление по чл. 242а от НК и е отнета в полза
на държавата товарната композиция. Вместо това подсъдимият е оправдан и е
постановено процесната товарна композиция да се върне на собственика.
От представените разпечатки (л. 53-55) се установява,
че за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. внесените като „самоосигуровки”
суми за ***И.Й.“ са общо 1787,96 лв., за същия период внесените суми, отразени
като „ЗОВ самоосигуряване”, възлизат на 659,87 лв., а за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. внесените като „ДОО ФП и ЗОВ самоосигуряващ” суми са общо
759,69 лв.
Със Служебна бележка изх. № 01/02.08.2018 г., изд. от ***И.Й.“,
ищецът е декларирал, че се е осигурявал върху брутен доход от 420 лв. за всички
осигурителни рискове за период от 01.01.2013 г. 01.07.2016 г. Същото се
установява и от Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2013
г. 01.07.2016 г., изд. от ТД на НАП – София.
Съдът не коментира представените справки на месечни
отчети по касов апарат, уведомления за постъпили справки – декларации, справки
декларации, извадки от дневници за продажби и др. (л.58-207), тъй като за установяване
на релевантните факти, които те касаят, са необходими специални знания, а
ищецът не е направил искане за назначаване на експертиза.
Св. Сашко Соколов сочи, че преди изземането на
процесната товарна композиция се е възползвал срещу заплащане от транспортните
услуги, които ищецът е извършвал. Свидетелят случайно е присъствал при
изземането на композицията, като не знае подробности каква е причината за
отнемането на превозното средство. Заявява, че ищецът винаги е извършвал негови
превози с въпросния камион, но не може да заяви с категоричност, че ищецът не е
разполагал и с други товарни автомобили. След изземането на товарната
композиция ищецът отказвал да поема нови превози и имал финансови затруднения.
Самият свидетел имал неуредени финансови отношения с него. Съдът се доверява на
показанията на единствения разпитан свидетел, като неопровергани от останалите
събрани доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като
в исковата молба са наведени твърдения за незаконосъобразни действия на Прокуратурата
на РБ, от които ищецът се домогва да докаже, че е претърпял вреди. Макар и
исковите претенции да не попадат в нито една от хипотезите на ЗОДОВ, за ищеца
съществува правен интерес да се защити по общия ред, а именно по чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
По същество
За да бъдат уважени исковите претенции е
необходимо ищецът да докаже: 1.) противоправно
поведение на служители на ответника (действие или бездействие); 2.) настъпили вреди – по вид и размер; 3.) наличие на пряка причинно-следствена
връзка между претърпените вреди и противоправното поведение; 4.) вина на длъжностни лица - служители
на ответника (същата се предполага при доказване на предходните три
предпоставки, до доказване на противното); 5.) възлагане (нормативно или
договорно) от ответника на делинквента на работата, във връзка с която е
противоправното поведение.
По
делото не се доказва противоправно поведение на служители на ответника,
проявило се чрез действие и/или бездействие. За разлика от отговорността по
ЗОДОВ, която е обективна (безвиновна) и се разглежда на плоскостта
на крайния резултат от наказателното производство, деликтната отговорност
по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е виновна, като вината се презюмира
само при доказано кумулативно наличие на всички останали материално-правни
предпоставки. За разлика от отговорността по ЗОДОВ, за възникването на която е
достатъчно като краен резултат предаденият на съд
бъде оправдан, при отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД се
преценява дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния служител, натоварен от държавния орган, към който принадлежи. В
конкретния случай служителите на Прокуратурата на РБ са изпълнили своите
служебни задължения, тъй като формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за
престъпление. В рамките на своята дискреция служителите на прокуратурата са
преценили, че са събрани несъмнени доказателства относно вината на тримата
привлечени към наказателна отговорност, поради което на същите са повдигнати
обвинения. Именно във връзка с доказването на повдиганатите обвинения е иззета
като веществено доказателство товарната композиция, съгл. чл. 111, ал. 1 от НПК. Ето защо виновно поведение на служител на Прокуратурата на РБ не е
доказано, а ръководно – решаващите органи са действали съобразно закона и
вътрешното си убеждение, т. е. не в нарушение, а в изпълнение на служебните си
функции.
По отношение на твърдените неимуществени вреди под формата на неприятности, неудобства, нервно
напрежение и притеснение следва да се обърне внимание на факта, че ищецът И.Й.М.
не е бил обвиняем и подсъдим по наказателното производство, в рамките на което
му е отнета процесната товарна композиция. Не са събрани доказателства
наказателното производство да е получило широк обществен отзвук, да е накърнено
доброто име на ищеца или да е пострадала репутацията на едноличния търговец. В
показанията на единствения разпитан свидетел не се съдържат никакви твърдения
относно емоционалното състояние на ищеца след отнемането на товарната
композиция – изобщо не се сочи същият да е демонстрирал нервност, напрежение
или притеснение. Акцентира се само, че ищецът е имал финансови затруднения,
като не е доказано по несъмнен начин същите да са в пряка причнно – следствена
връзка с отнемането на превозното средство. Разпитаният по делото свидетел не е
категоричен, че ищецът не е разполагал и
с други товарни автомобили за упражняване на дейността си като едноличен
търговец и превозвач. Ето защо не може да се приеме, че отнемането на
процесната товарна композиция само по себе си е довело до преустановяване
дейността на превозвача.
Що
се касае до твърдените имуществени вреди под формата на изплатени осигурителни
вноски, поради изземането на товарна композиция, влекач и ремарке, тази
претнция също е неоснователна. Осигурителните вноски се дължат по отделно
осигурително правоотношение и представляват законови задължения от публичен
характер. Въпросните осигуровки се дължат независимо от финасовия резултат на
търговеца, т. е. без значение дали последният реализира печалби или загуби.
Следователно внесените осигурителни вноски не се намират в причинна връзка с
отнемането на товарната композиция, а биха били дължими и при интензивна
търговска дейност и висок оборот. В заключение самите внесени суми за
осигуровки не могат да се разглеждат нито като претърпени загуби, нито като
пропуснати ползи.
Наред
с изложеното по – горе, исковете на ищеца са неоснователни и поради факта, че
са погасени по давност. Ответникът е навел основателно възражение в тази
насока, като посочва, че процесната товарна композиция е иззета на 20.03.2013
г. Признание на този факт се съдържа в исковата молба. Съгл. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от
окриването на дееца. В конкретния случай се твърдят противпоравни действия на
прокуратурата, а именно изземане на товарната композиция, т. е. 5-годишната
обща давност е започнала да тече от 20.03.2013 г., датата на изземането,
считано от ищеца за деликт, като е изтекла на 20.03.2018 г. Ищецът е предявил
исковете си несвоевременно на 11.09.2018 г., т. е. около половин година след
изтичане на погасителната давност.
Поради
всичко гореизложено, предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По
разноските
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на
спора, право на разноски в процеса има ответникът. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на същия разноски
в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от И.Й.М.
с ЕГН: **********,***, срещу Прокуратурата
на Република България, с адрес: ***, за сумата от 2838,34 лв. (две хиляди осемстотин тридесет
и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за материални
вреди под формата на изплатени осигурителни вноски за периода от м. април 2013
г. до м. декември 2015 г. вкл., претърпени поради изземането на товарна
композиция влекач марка „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке „Трейлър“ с рег. № ***,
собственост на ***И.Й.“ и блокиране на работата на ***И.Й.“.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от И.Й.М.
с ЕГН: **********,***, срещу Прокуратурата
на Република България, с адрес: ***, за сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на неприятности,
неудобства, нервно напрежение и притеснение, поради изземането на товарна
композиция влекач марка „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке „Трейлър“ с рег. № ***,
собственост на ***И.Й.“ и блокиране на работата на ***И.Й.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Й.М.
с ЕГН: **********,***, да заплати на
Прокуратурата на Република
България, с адрес: ***, сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :